№ 2520
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20221110210092 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. Т. И. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
005359 от 25.03.2021г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП–СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца и основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лева.
С жалбата се излагат доводи, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Моли за отмяна на НП или намаляване на размера на наказанията.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата,като счита, че не е доказано
извършването на нарушението. Моли НП да бъде отменено.
Наказващият орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 12.03.2021г. около 01:35ч. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег.
1
№ /номер/ в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе” с посока на движение от кв.
„Враждебна” към АМ „Хемус”. Бил спрян за проверка от св. Н. и св. Д. – младши
автоконтрольори в ОПП-СДВР. Те поискали да тестват жалбоподателя с „Алкотест дрегер
7510” № 0223 за концентрация на алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят отказал. Св.
Н. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да
бъде изпробван с техническо средство свидетелят Н. преценил като нарушение на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП. Свидетелят счел, че жалбоподателят не бил заплатил сумата по
административно наказание глоба, наложено му с фиш К/1934035, което приел за
нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Съставил на място срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 324697.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по
признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Н. и Д. и
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът се доверява напълно на показанията на свидетелите, тъй като кореспондират помежду
си и с писмените материали. От тях се установяват всички факти по управлението на
автомобила от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде тестван.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени
процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат
всички необходими реквизити и са издадени от компетентен административен орган.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган - със заповед № 8121з–515 от 14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи началникът на група в ОПП-СДВР е оправомощен да
издава НП, а младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
По същество:
За нарушението по чл. 185 вр. чл. 190, ал. 3 ЗДвП:
Нормата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, не въвежда задължение, чието нарушаване съставлява
административно нарушение. Тази разпоредба само указва срока, в който сумата по
наложеното с влязъл в сила акт административно наказание глоба следва да бъде заплатена
доброволно. След изтичане на този срок, не е налице административно нарушение, а
2
възможност да бъде започнато принудително изпълнение срещу наказаното лице за
събиране на сумата. Поради това, нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, за което е наказан
жалбоподателят, не съществува. Още повече, неплащането на глобата не може да
съставлява нарушение на правилата за движение, които са предмет на уредба от ЗДвП и е
абсурдно да се счита, че може да се наказва по реда на този закон.
Предвид това, НП следва да бъде отменено в тази му част.
За нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева.
За съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е ирелевантно дали водачът на
МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е осъществено от
обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е
лицето да управлявал МПС и, след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо
средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Също така, за
да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно
водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на
алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване. От
обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде
изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за
медицинско изследване.
В конкретния случай, на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил.
Проверката е била извършена именно по този повод и скоро след като е управлявал МПС.
Предвид това и същият е субект на нарушението. След като му е било предложено да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство, жалбоподателят е отказал.
С това жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното
нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанията са с фиксиран размер и е невъзможно той да бъде намален.
С оглед изложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени в частта за нарушението по
чл. 185 вр. чл. 190, ал. 1 ЗДвП, а в другата да се потвърди.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 и ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-005359 от 25.03.2021г., издадено от началник група в Отдел пътна
полиция към Столична дирекция на вътрешните работи в частта за нарушението по чл. 185
вр. чл. 190, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРДЖАВА НП № 21-4332-005359 от 25.03.2021г., издадено от началник група в
Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4