Решение по дело №1207/2015 на Районен съд - Карлово

Ищецът твърди, че с ответницата били съсобственици при равни права на следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3205 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ****, ул. Е.Й.№ *, площ: 309 (триста и девет) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал 71а, парцел VIII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209 ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор 36498.502.3205.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка едно), застроена площ 37 (тридесет и седем) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор 36498.502.3205.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка две): застроена площ 22 (двадесет и два) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за търговия, който имот по отменения КРП на град К. е представлявал:

ЧАСТ от ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 733 (седемстотин тридесет и три) кв.м, находящо се в гр. К., П. област до съседи: запад - наследници на Е.С., север - Р.С. и С.К., наследници на А.В., изток - ул. Е.Й., юг - наследници на Л.Г.Я., съставляващо по плана на града имот с пл. № 3205 (три хиляди двеста и пет) в кв. 71 А (седемдесет и едно „А“), от който са били образувани поземлени имоти с идентификатори: 36498.502.3205 с площ 309 кв.м и 36498.502.3209 с площ от 272 кв.м, като от имота е била отчуждена площ от 125 кв.м за прокарване на улица, което мероприятие е реализирано.

Правото на собственост върху имота се установявало с нотариален акт № 121, том V, дело № 1929/1997 година на Районен съд К..

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3209 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18–52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 272 (двеста седемдесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал 71а, парцел VII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3205, 36498.502.3208, който имот по отменения КРП на град К. е представлявал:

ЧАСТ от ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 733 (седемстотин тридесет и три) кв.м, находящо се в гр. К., П. област до съседи: запад - наследници на Е.С., север - Р.С. и С.К., наследници на А.В., изток - ул. Е.Й., юг - наследници на Л.Г.Я., съставляващо по плана на града имот с пл. № 3205 (три хиляди двеста и пет) в кв. 71 А (седемдесет и едно „А“), от който са били образувани поземлени имоти с идентификатори: 36498.502.3205 с площ 309 кв.м и 36498.502.3209 с площ от 272 кв.м, като от имота е била отчуждена площ от 125 кв.м. за прокарване на улица, което мероприятие е реализирано.

Правото на собственост върху имота се установявало с нотариален акт № 121, том V, дело № 1929/1997 година на Районен съд К..

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3208 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 352 (триста петдесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3208, квартал 71а, парцел VI-3208, съседи: 36498.502.924, 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209, 36498.502.3204, 36498.502.930, ведно със сграда, която попада върху имота: сграда 36498.502.3208.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем точка едно): застроена площ 18 (осемнадесет) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда, който имот по отменения КРП на град К. е представлявал:

ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 365 (триста шестдесет и пет) кв.м, находящо се в гр. К., П. област, до съседи: запад - Д.Ч., север - Р.С. и С.К., изток - наследници на Е.С., юг - наследници на Л.Г.Я. и наследници на Х.И.Р., съставляващо по плана на града имот с пл. № 3208 (три хиляди двеста и осем) в кв. 71 А (седемдесет и едно „А“), като от имота е била отчуждена площ от 10 кв.м за прокарване на улица, което мероприятие е реализирано.

Правото на собственост върху имота се установявало с нотариален акт № 121, том V, дело № 1929/1997 година на Районен съд К..

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3204 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 326 (триста двадесет и шест) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3204, квартал 71а, парцел II-3204, съседи: 36498.502.930, 36498.502.3208, 36498.502.9530, 36498.502.9529, 36498.502.3207,  36498.502.928, 36498.502.929, ведно със сграда, която попада върху имота: сграда 36498.502.3204.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири точка едно): застроена площ 41 (четиридесет и един) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда, който имот по отменения КРП на град К. е представлявал:

ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от с площ 522 (петстотин двадесет и два) кв.м, находящо се в гр. К., П. област, до съседи: улица, К.М., наследници на А.В., наследници на Е.С., Д.Ч., П.П.и Данъчна служба, съставляващо по плана на града имот с пл. № 3204 (три хиляди двеста и четири) в кв. 71 А (седемдесет и едно „А“), като от имота е била отчуждена площ от 186 кв.м за прокарване на улица, което мероприятие е реализирано.

Правото на собственост върху този имот се установявало с нотариален акт № 138, том III, дело № 1015/1997 година на Районен съд К..

Тъй като не можели да поделят доброволно имотите, ищецът моли съда да допусне извършването на съдебна делба, при равни квоти – по ½ идеална част за всеки съсобственик.

С отговора на исковата молба ответницата, чрез пълномощника си адв. П.Х. оспорва иска и предявява инцидентен установителен иск, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.К., че тя е едноличен собственик по наследство, реституция, съдебно решение и давностно владение на четирите делбени имота.

Твърди, че процесните имоти били придобити от нея по наследствено правоприемство от И.С., съответно от чичо ѝ Н.С. и леля ѝ Е.С., като преки наследствени права черпела от майка си Д.К.. За принадлежността на правото на собственост върху имотите била проведена и съдебна процедура по гр. дело № 528/1995г. на Карловския Районен Съд, III гр. състав. С това решение със силата на пресъдено нещо безспорно била призната собствеността на наследодателите ѝ върху процесиите имоти. По нейна молба и въз основа на посоченото съдебно решение, тя се снабдила с представените към исковата молба констативни нотариални актове. С тях като собственици при равни права на процесните имоти били признати Р.С. и С.К.. Молбата, депозирана от Р.С. до нотариус при РС К. за снабдяване с посочените констативни нотариални актове, била подадена без знанието за направените към този момент от брат ѝ С.К. откази от наследството на общите им наследодатели Н.С. и Е.С.. За същите Р.С. узнала при справка в архива на РС К. през 2014г.

Поради незнанието си към онзи момент за направените от ищеца и неин брат С.К. откази от наследство, тя представила пред нотариус, за изготвяне на констативните нотариални актове всички документи, с които разполагала, удостоверяващи собствеността върху имотите, но не и удостоверението за отказа. Поради тази причина С.С.– нотариус при РС К., изготвяйки НА № 142, т. IV, дело 1462/1997г., неправилно констатирал, че С.К. бил съсобственик в имота. Нотариалният акт бил такъв за собственост на недвижим имот, придобит по давност, наследяване, реституция и съдебно решение. Нотариусът изследвал придобивната давност на наследодателя Н.С., но при изследване на наследяването и при липсата на знание за направения отказ от наследство, погрешно констатирал, че собствеността върху имота била разпределена между С.К. и Р.С. при равни права. Видно от гореизложеното ответницата била едноличен собственик на процесните имоти по наследство, реституция и съдебно решение. Отделно от това, ответницата придобила процесните имоти на основание непрекъснато и необезпокоявано давностно владение от 07.10.1998г. до настоящия момент, без никой да е оспорвал собствеността ѝ върху тях. Още към момента на издаване на констативните нотариални актове ищецът и неин брат С.К. бил напълно дезинтерисиран от процесните имоти, което провокирало ответницата да започне да владее имотите изцяло, лично и само за себе си. На 07.10.1998 г. бил извършен въвод на ответницата във владение на процесните имоти въз основа на влязлото в сила съдебно решение. На въвода присъствала единствено Р.С. със съзнанието, че била единствен и едноличен собственик на имотите и лично подписала удостоверяващия въвода протокол (Протокол от 07.10.1998г. по изп. дело № 397/1998г. на съдия изпълнител при Карловския Районен Съд). Считала 07.10.1998г. – датата на въвода във владение за начална дата на давностното владение. През всичките тези години Р.С. плащала изцяло дължимия данък сгради и такса за смет за процесните имоти. От 1998 г. до настоящия момент за имоти с пл. № 3204 и пл. № 3205 (от който понастоящем били образувани ПИ с идентификатор 36498.502.3205 и ПИ с идентификатор 36498.502.3209), находящи се в гр. К., ул. Е.Й.имало сключен Договор за наем с трето лице М. И., като ответницата била единствен наемодател, черпещ права и поемащ задължения по този договор вече близо 20 години. Имот пл. № 3208 бил предоставен за временно и безвъзмездно ползване на И. П. Ч. без срок, която към настоящия момент починала. Ответницата владяла имотите непрекъснато, необезпокоявана повече от 17 години. Посещавала имотите често и ги е пазела, като дори  имала инвестиционни намерения спрямо тях.

Моли съда да уважи предявения инцидентен установителен иск, а искът за делба да отхвърли като недопустим и неоснователен.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените удостоверения за наследници се установява, че страните по делото са брат и сестра, единствени наследници на общите наследодатели Н.И.С.и Е.И.С., от които черпят правата си върху делбените имоти. Не е спорно по делото, а и е видно от представените писмени доказателства – гр. д. №528/1995 г. по описа на РС К.; нотариален акт № 121, том V, дело № 1929/1997 г. на Районен съд К., нотариален акт № 138, том III, дело № 1015/1997 г. на Районен съд К. и реституционна  преписка за поземлен имот №908 по обезсиления кадастрален план на гр. К., че четирите процесни недвижими имота са придобити от Р.С. и С.К. по силата на давностно владение, делба, наследяване по закон и реституция по ЗДВСВОНИ.

Представен е Протокол от 07.10.1998г. по изп. дело № 397/1998г. на съдия изпълнител при Карловския районен съд, от който е видно, че е извършен въвод на Р.С. и С.К. във владение на процесните имоти въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №528/1995 г. по описа на РС К..

Приложени са по делото ч. гр. д. № 15/1980 г. по описа на РС К.,  ч. гр. д. №1133/2014 г. по описа на РС К., ч. гр. д. № 1277/2014 г. по описа на РС Г.О.и ч. гр. д. № 1278/2014 г. описа на РС Г.О., от които се установяват направени и вписани в особената книга на РС К. откази на С.К. от наследството на Н.И.С., Е.И.С., С.С.К. и Д.И.К.. Отказите на С.К. от наследството на С.С.К. по  ч. гр. д. № 1277/2014 г. по описа на РС Г.О., на Д.И.К. по ч. гр. д. № 1278/2014 г. описа на РС Г.О.и на Е.С. по ч. гр. д. №1133/2014 г. по описа на РС К. са направени по молби на Р.С., действаща в качеството на негов пълномощник по силата на пълномощно от 03.11.1965 г. (по ч. гр. д. №1133/2014 г.) и такова от 24.09.1998 г (по ч. гр. д. № 1277/2014 г. и ч. гр. д. № 1278/2014 г.).

С отговора си на предявения от Р.С. инцидентен установителен иск С.К. представя копие от Нотариална покана от 16.04.2010 г., и  Декларация от 12.04.2010 г., с която оттегля пълномощията си дадени на Р.С.С., считано от датата на връчване – 16.04.2010 г.

От показанията на свидетеля Р.Л.С. се установява, че е син на ответницата и племенник на ищеца. На 22.05.2016 г. той присъствал на видео разговор между майка си и вуйчо си. Вуйчо му първоначално не познал сестра си. На въпрос дали знае, че от негово име се води дело срещу нея и дали е подписвал пълномощно за адв. С., С.К. отрекъл. Свидетелят видял вуйчо си за пръв път през 1997 г., когато с майка си го посетили в Ю.А.. Ответницата му показала документите за собственост на имотите им в България, но брат ѝ заявил, че не му се занимава с наследствата там и тя да вземе каквото може. Това се случило през м. януари, 1997 г., в присъствието на свидетеля и братовчед му А.. Ищецът демонстрирал незаинтересованост от темата за имотите и казал, че не иска да се занимава с тези неща. Всички процедури, дела и разходи свързани с реституцията на наследствените имоти, свидетелят сочи, че били осъществени от неговите родители и тяхна била заслугата да придобият правото на собственост. Едва през 2005 г. С.К. дошъл в България със сина си А. и сестра му Р.С. го развела да види имотите. С поведението си той отново показал, че не проявява особен интерес към тях. Междувременно ищецът бил назначил за свой пълномощник съученика си П.П.. Последният извършил разпореждане с наследствен имот без знанието на ищеца, който впоследствие оттеглил пълномощията си от П.П.. През 2010 г. С.К. оттеглил и дадените преди това пълномощия на Р.С., но свидетелят не знаел причината. Знаел, че през 1980 г. С.К. заявил отказ от наследството на Н.С., но не му било известно кой движел процедурата в тази връзка и дали майка му е подала молбата от името на вуйчо му. През 2013-2014 г. свидетелят присъствал на разговори и преговори между ищеца и неговите наследници, от една страна и наследниците на ответницата – от друга.При тези разговори се породил конфликт между тях, тъй като Р.С. претендирала за обезщетение от поне 10% за вложените средства и положения труд, но от другата страна се възпротивили. След това Р.С. случайно разбрала за отказа на брат ѝ от наследството на Н.С..

От показанията на свидетеля А.К. се установява, че е син на ищеца и племенник на ответницата. Поддържа редовни контакти с баща си и знае, че той и леля му са собственици на имоти на територията на гр. К.. Според свидетеля баща му не се е отказвал от правото си на собственост върху имотите. Известно му е, че С.К. е възлагал на сестра си Р. С. да извършва действия по възстановяване на имотите. Тези обстоятелства ги знаел от разговорите с баща си и от срещите с леля си. Свидетелят поддържал контакти с леля си до 2014 г., когато по нейно желание те били преустановени. Дотогава имало няколко срещи по повод имотите в гр. К. – последната през 2014 г., но в нито една от тях Р.С. не изразила претенции, че е единствен техен собственик. С.К. бил през 2006 г. в България и отишъл да види имотите в гр. К.. Платено било на П. – син на ответницата, да почисти един от имотите и да сложи ограда. Лично свидетелят извършил плащането по банков път. На срещата с ответницата през 2006 г., ищецът ѝ предложил да заплати неговата част от разходите за грижите по имотите, данъците, които до този момент били плащани от нея, както и таксите във връзка с реституцията. Тя отказала, но въпреки това свидетелят и баща му оставили пари в брой. С.К. претърпял инцидент през 2011 г., при който получил удар в главата, но впоследствие се възстановил напълно. За последно свидетелят го видял през м. април 2016 г., като баща му бил здрав, в добро функционално състояние. Въпреки това, предвид напредналата си възраст, се чувствал уморен и не искал повече да пътува до България. Неговата воля била след смъртта му, имотите да бъдат наследени от децата му, като свидетелят не знаел той да е заявявал откази от наследството на своите наследодатели.

От показанията на свидетеля П.И.П.се установява, че познава страните по делото, като с ищеца преди години били съученици. С него не се били виждали от завършването, но имали контакти по имейл и „Скайп“. От 2002 г. С.К. му предоставил пълномощия да го представлява пред всички институции в Г.О.и К. – по всички въпроси, включително за продажба на имоти, да получава и изпраща пари по банкови сметки. Според свидетеля пълномощното е действащо, не е оттеглено, като представя пред съда за констатация пълномощно с нотариална заверка на подписа с изх. №712/25.10.2011 г., към което е прикрепено копие от личната карта на С.К., издадена през 2001 г. С дадените му пълномощия, свидетелят извършил две разпоредителни сделки – едната, касаеща собствената на ищеца част от хотел „Щ.“, а другата – с ливада по нотариален акт 81. От 2008 г. свидетелят водел активна кореспонденция със С.К. и по негово настояване извършвал необходимите процедури и действия, свързани със собствеността върху наследствените имоти. Извадил необходимите документи, правел справки, плащал всички данъци за имотите на ищеца в периода 2001-2014 г. Между ищеца и сестра му Р.С. възникнали противоречия и затова предпочел да се довери на свидетеля, а не на нея. Дори през 2010 г. оттеглил всички пълномощия, които до този момент ѝ бил предоставил и свидетелят имал задачата да уведоми за този факт всички нотариуси и кметове в района на имотите. В нито един момент ищецът не смятал да се отказва от имотите си, тъй като те щели да останат за неговите деца и внуци. Свидетелят е категоричен, че никога не е злоупотребявал с дадените му от ищеца пълномощия и винаги е защитавал интересите му.

Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако закона разпорежда друго. В случая искът за делба се води между съсобственици, като съсобствеността за съделителите е възникнала в резултат на давностно владение, делба, наследяване по закон и реституция по ЗДВСВОНИ

С оглед представените по делото доказателства, съдът счита предявения иск за основателен и доказан и следва да допусне делба между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.

Спорният по делото въпрос и релевантен за изхода на спора е този, поставен с инцидентния установителен иск, а именно – дали Р.С. е единствен собственик на имотите, които счита, че е придобила както поради заявените откази от наследство от страна на ищеца, така и по силата на давностно владение, започнало от 07.10.1998 г. (дата на протокола за въвод във владение) и продължаващо до настоящия момент.

Относно направените от С.К. отказите от наследство съдът намира, че приложима е разпоредбата на чл.91а от ЗН „При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона“, т. е. действие ще породи само отказ, който е извършен (вписан) след възстановяване на собствеността върху тези имоти. Ето защо и доколко реституционната преписка е приключила след постановения по ч. гр. д. № 15/1980 г. по описа на РС К. отказ на С.К. от наследството на Н.С., то същият не поражда действие по отношение на имотите, оставени от него.

Що се отнася до отказа на ищеца от наследството на Е.С. по ч. гр. д. №1133/2014 г. по описа на РС К., съдът констатира, че заявлението за това е подадено от Р.С., действаща в качеството на негов пълномощник по силата на пълномощно от 03.11.1965 г. По делото обаче са представени писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, видно от които ищецът е оттеглил пълномощията си, дадени на Р.С., считано от 16.04.2010 г. Следователно молбата на Р.С. по ч. гр. д. №1133/2014 г. по описа на РС К., в качеството ѝ на пълномощник на С.К., произтичаща от пълномощно от 1965 г., е подадена без тя да разполага с представителна власт. Ето защо настоящият състав на съда счита, че отказът на С.К. от наследството на Е.С. не следва да се счита, че е породил правно действие.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и откога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

В конкретния случай, ответницата Р.С. ангажира гласни и писмени доказателства за извършени подобрения, полагани грижи и плащани такси и данъци за процесните имоти. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за безспорно, че след възстановяване на имотите, в продължение на повече от 10 години грижи за тях са полагани преимуществено от Р.С. и нейното семейство. Необезпокояваното ползване на имотите в продължение на повече от десет години, както и разходите за подобрения в тях, не представлява обективиране на намерение за своене, а упражняване на правата по чл. 31 от Закона за собствеността.  За да се приеме извършването на сочените от ответницата Р.С. действия за поведение, изразяващо промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени със знанието и при противопоставяне на другите съсобственици. Съдът счита обаче, че гласните доказателства не установиха С.К. да се е дезинтересирал от имотите. Напротив, видно от показанията на свидетелите К. и П., ищецът в нито един момент не се е отказвал и се е интересувал от тях.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за допускане на делба на процесните имоти следва да се уважи, а предявеният инцидентен установителен иск, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото в частта му относно предявения инцидентен установителен иск, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски, които са в размер на общо 60 лева – депозит за преводач. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са ангажирани.

            Водим от горното  съдът    

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал.2, пр. І-во от ГПК, по заявеното от Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, представлявана от адв. П.Х. и адв. Т.Б.  оспорване на истинността на представеното от С.С.К. с ЕГН: ********** *** Претория – Република Ю.А., пълномощно на адвокат Т.С., с изх. №512 от 20.08.2015 г., заверено от В.И.С., завеждаща Консулска служба при Посолството на Р. България в гр. Претория, РЮА ЗА НЕДОКАЗАНО.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С.С.К. с ЕГН: ********** *** Претория – Република Ю.А., представляван от адв. Т.С. и Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, представлявана от адв. П.Х. и адв. Т.Б., на съсобствените им недвижими имоти, а именно:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3205 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ****, ул. Е.Й.№ *, площ: 309 (триста и девет) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал 71а, парцел VIII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209 ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор 36498.502.3205.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка едно), застроена площ 37 (тридесет и седем) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор 36498.502.3205.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка две): застроена площ 22 (двадесет и два) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за търговия;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3209 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18–52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ****, ул. Е.Й., площ: 272 (двеста седемдесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал 71а, парцел VII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3205, 36498.502.3208;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3208 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 352 (триста петдесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3208, квартал 71а, парцел VI-3208, съседи: 36498.502.924, 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209, 36498.502.3204, 36498.502.930, ведно със сграда, която попада върху имота: сграда 36498.502.3208.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем точка едно): застроена площ 18 (осемнадесет) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3204 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 326 (триста двадесет и шест) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3204, квартал 71а, парцел II-3204, съседи: 36498.502.930, 36498.502.3208, 36498.502.9530, 36498.502.9529, 36498.502.3207,  36498.502.928, 36498.502.929, ведно със сграда, която попада върху имота: сграда 36498.502.3204.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири точка едно): застроена площ 41 (четиридесет и един) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда при равни квоти – по ½ идеална част.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, представлявана от адв. П.Х. и адв. Т.Б. против С.С.К. с ЕГН: ********** *** Претория – Република Ю.А., представляван от адв. Т.С. иск за признаване на установено, че е единствен собственик на следните недвижими имоти, а именно:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3205 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й.№ 2, площ: 309 (триста и девет) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал 71а, парцел VIII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209 ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор 36498.502.3205.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка едно), застроена площ 37 (тридесет и седем) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за търговия; сграда с идентификатор 36498.502.3205.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и пет точка две): застроена площ 22 (двадесет и два) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: сграда за търговия;

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3209 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18–52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 272 (двеста седемдесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3205, квартал 71а, парцел VII-3205, съседи: 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3205, 36498.502.3208;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3208 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. Е.Й., площ: 352 (триста петдесет и два) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3208, квартал 71а, парцел VI-3208, съседи: 36498.502.924, 36498.502.925, 36498.502.9530, 36498.502.3209, 36498.502.3204, 36498.502.930, ведно със сграда, която попада върху имота: сграда 36498.502.3208.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и осем точка едно): застроена площ 18 (осемнадесет) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда;

4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 36498.502.3204 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. К., п.к. ***, ул. Е.Й., площ: 326 (триста двадесет и шест) кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 3204, квартал 71а, парцел II-3204, съседи: 36498.502.930, 36498.502.3208, 36498.502.9530, 36498.502.9529, 36498.502.3207,  36498.502.928, 36498.502.929, ведно със сграда, която попада върху имота: сграда 36498.502.3204.1 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и две точка три хиляди двеста и четири точка едно): застроена площ 41 (четиридесет и един) кв.м, брой етажи 1 (един), предназначение: селскостопанска сграда при равни квоти – по ½ идеална част.

ОСЪЖДА Р.С.С. с ЕГН: ********** ***, представлявана от адв. П.Х. и адв. Т.Б. да заплати на С.С.К. с ЕГН: ********** *** Претория – Република Ю.А., представляван от адв. Т.С. направените по делото разноски в размер на 60 лв. (шестдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен  срок от връчване на съобщението до страните.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ