№ 12891
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.К.В.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110161316 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. К. К. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: 6074,94 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, АДРЕС, аб. № ***** в периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 933,49 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., 39,32 лева, цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г., 9,02 лева,
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г.
до 14.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 21.08.2023г., до окончателното изплащане на сумите, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 46644/2023г. по
описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в топлоснабдения имот като за процесния период е консумирал
топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. К. К., с който
се оспорват предявените искове. Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота.
Твърди, че представеният нотариален акт за дарение е нечетлив и не било възможно да се
установи как разпоредителната сделка е извършена. Оспорва да е изпаднала в забава за
плащане на процесните суми, поради което счита, че не дължи и лихва за забава. Оспорва
претенцията за главница за цена на услуга дялово разпределение и лихва за забава върху
това вземане. Не оспорва, че до имота е доставена топлинна енергия в твърдяното
1
количество. Не оспорва, че ищецът е издал фактури за процесните суми, които са били
осчетоводени. Релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел
становище по основателността на предявените искове. С молба от 05.04.2024г. е посочил, че
дяловото разпределение за аб. № ***** е извършено в съответствие с всички действащи през
процесния период нормативни актове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е приет Договор за замяна на държавен /ведомствен/
недвижим имот с имот, собственост на граждани от 08.10.1991г. съгласно който Общинския
народен съвет „Искър“ е прехвърлил на П. К. К. апартамент № 49, находящ се в жилищна
сграда- блок № 183, ж.к. Дружба, състояща се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения. В замяна на описания имот, П. К. е прехвърлила на Държавата собствеността на
апартамент № 103, ет. 3, жилищна сграда блок № 79, вх. Д, ж.к. Младост.
2
Приета е и молба от Държавна спестовна каса „Жилищно кредитиране“ за вписване на
законна ипотека върху апартамент 49, находящ се в гр. София, АДРЕС за обезпечение на
изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на П. К. К..
Прието е и заявление-декларация от 27.10.2004г., подадено от П. К. К., за откриване на
партида на процесния имот.
От приетия препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване № 163, том Втори, рег. № *****, дело № *** от 12.11.2018г. на нотариус
М.Ш., се установява, че на 12.11.2018г. П. К. К. е дарила на внука си В.В.К. апартамент №
49, находящ се в гр. София, район „Искър“, АДРЕС, като в т. 2 от нотариалния акт е
посочено, че дарителят- П. К., е запазила вещното право на ползване върху дарявания имот
пожизнено и безвъзвъзмездно.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че П. К. е била собственик на процесния имот, придобит по
силата на Договор за замяна на държавен /ведомствен/ недвижим имот с имот, собственост
на граждани от 08.10.1991г., като преди началото на процесния период /12.11.2018г./
ответникът е прехвърлила собствеността върху имота на своя внук- Венцислав Кунински,
като е запазила за себе си вещно право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно.
С оглед на което П. К. има учредено вещно право на ползване върху процесния имот за
процесния период. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т.
нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя
от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно
вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има
право да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските
плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал.
1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително
данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153,
ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия
е неговият носител, т.е. вещният ползвател.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ответникът е вещен ползвател на процесния имот, поради което е страна по
неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна
енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е било спорно между
страните, поради което с определението от 03.02.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.04.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
3
ищецът е доставил топлинна енергия в процесния имот за процесния период на стойността,
посочена в исковата молба.
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК се
установява, че няма данни за извършени плащания от абоната, касаещи процесните суми.
Експертът е посочил, че за периода от 05.2020г. до 04.2022г. включително прогнозно
фактурираните суми за топлинна енергия, начислени по партидата на абонатен № ***** за
топлофициран имот в гр. София, АДРЕС са на обща стойност от 4849,71 лева. По партидата
на абоната резултатът от изравнителните сметки за двата отоплителни периоди бил сума за
доплащане в общ размер от 1794,64 лева. За процесния период нямало изравнителни сметки
за възстановяване съобразно месеците на осчетоводяване и не били погасявани задължения
извън процесния период. Вещото лице е посочило, че общо начислената топлинна енергия,
която не е платена е в размер от 6074,94 лева/ 4849,71 лева, прогнозно начислени + 1794,64
лева, резултат от изравнителни сметки- 569,41 лева, изравнения/.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 6074,94 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 39,32
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 933,49 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
4
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 933,49 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г. следва да
бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /21.08.2023г./ е погасено по давност вземането за месец май и юни 2020г.
Това е така, тъй като вземането за м.06.2020г. е станало изискуемо на 14.08.2020г. с
изтичане на 45-дневния срок, считано от 01.07.2020г. и тригодишната давност за него е
изтекла на 14.08.2023г. – преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Всички останали
вземания за топлинна енергия не са погасени по давност. От приетата ССчЕ се установи, че
за м. май и юни 2020г. цената на топлинна енергия е в общ размер от 288,72 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 5786,22 лева /6074,94 -288,72/ и за периода от 07.2020г. до 04.2022г. За разликата
над този размер до пълния предявен размер от 6074,94 лева и за месец май и юни 2020г.
искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на мораторната лихва върху тази главница за периода от 15.09.2021г. до
14.08.2023г. тригодишната погасителна давност не е изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД,
обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по давност главница също се
погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Съдът изчисли на основание чл. 162
ГПК мораторната лихва върху остатъка от главницата /необхваната от давността/ на сумата
5
от общо 889,12 лева.
Поради което предявеният иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия е
основателен до сумата от 889,12 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 933,49 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.07.2020г. е възникнало на 01.08.2020г. и давността за него е изтекла на 01.08.2023г.
/преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/. Останалите дължими услуги след този
период не са обхванати от давността. От експертното заключение по ССчЕ се установява, че
за м.07.2020г. дължимата главница за дялово разпределение е 1,79 лева. Т.е. предявените
искове за цена на услуга за дялово разпределение за основателни за сумата от 37,53 лева
/39,32 – 1,79/ и за периода от 08.2020г. до 04.2022г. и следва да бъде отхвърлен за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 39,32 лева и за м.07.2020г.
Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 9,02 лева за периода от 15.09.2020г. до
14.08.2023г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 141,14
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в
размер от 181,83 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 153,43 лева, депозит за ССчЕ в размер от 300 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 553,43 лева. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство размер от
526,49 лева.
Ответникът не е сторил разноски, в заповедното е била представлявана безплатно по чл.
38 ЗАдв. от адв. Валентин Тодоров, за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 20.09.2023г. /л. 16 от заповедното дело/, а в исковото производство от адв. Р.
Р., за което е представен договор за правна защита и съдействие от 20.12.2023г. /л. 81 от
исковото дело/. Поради което на адв. Тодоров и на адв. Р. следва да се присъди
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковете в заповедното и в исковото
производство, което съдът изчисли на сумата от по 48,95 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, ап. 49, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми:
сумата от 5786,22 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № ***** в периода от 01.07.2020г. до
30.04.2022г., сумата от 889,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 14.08.2023г., сумата 37,53 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 21.08.2023г., до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 46644/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 6074,94 лева и за периода от 01.05.2020г. до 30.06.2020г., предявения иск
за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 933,49 лева, предявения иск за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 39,32 лева и
за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., както и иска за сумата от 9,02 лева, мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
14.08.2023г.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, ап. 49, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 181,83 лева, представляваща
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от
526,49 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. В.В.Т., ЕГН **********, с личен номер
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 48,95 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
представителство в заповедното производство на П. К. К..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 48,95
лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно представителство в
исковото производство на П. К. К..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
7
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8