Решение по КНАХД №2602/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Заместник кмет на Община Варна, чрез процесуалния представител С. Д. – юрисконсулт, срещу Решение № 1128/25.09.2025г., постановено по н.а.х.д. № 20253110201339 по описа на Районен съд – Варна, трети състав.

С изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, касационният жалбоподател е направил искане за неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото с депозиран отговор чрез адвокат Т. П., оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване на решението, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение трети състав на Районен съд - Варна е отменил наказателно постановление № 086/18.02.2025г., издадено от Заместник кмета на Община Варна, с което за извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 178е от същия закон, на К. К. К., с [ЕГН], от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

За да постанови съдебния акт, районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.01.2025г. около 23.55 часа в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик, до бл. 212, извън обозначените за това места е паркирал лек автомобил „Тойота“ с рег. № В 55 66 ВК в градина. Фактическата обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Т. и Л. и от приложените по делото писмени доказателства.

Съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Позовавайки се на приобщените към делото доказателства, съдът е приел за установено, че мястото, на което е бил паркиран автомобила няма характеристика на тревна площ, че не е парк или градина, поради което е отменил процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Първоинстанционното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Настоящата инстанция не споделя възраженията, изложени в касационната жалба.

В чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е разписано, че преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено извън обозначените за това места. Това е въведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на ППС в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, вкл. на отделните имоти с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините.

По аргумент от чл. 303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на предположения. След като събраните писмени и гласни доказателства не опровергават твърденията и доказателствата ангажирани от наказания, че автомобилът собственост на К. е бил паркиран до бл. 212, в [жк], но там не е имало трева, а само кал и остатъци от трева, както и че района дори и да е бил предвиден в ПУП като градина, за което не са налице доказателства, то същият не е имал вид на такава, предвид което не може да се твърди виновно поведение на наказания. Поради това правилно въззивния съд е приел, че вмененото във вина на К. нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП не е извършено виновно.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на адвокат Т. П. следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400.00 лева. Съдът следва да осъди Община Варна да заплати на Т. П. от Адвокатска колегия – Варна сторените разноски в размер на 400.00 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1128 от 25.09.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20253110201339/2025г.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат Т. П. - Адвокатска колегия – Варна, сумата в размер на 400.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.