РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260843/17.02.2021г., постановено по гр.д. № 8786/2020 год. на
Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав, с което е отхвърлен предявения от А. В.
АНД., с ЕГН **********, живущ в гр. П., *** против Н. К. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. П., ул. *** иск с правно основание чл. 270, ал.2 от ГПК за прогласяване на
нищожността на Решение № 1271/26.10.2017г., постановено по гр. д. № 1638/2017г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, VII граждански състав, в частта му, с която е потвърдено
първоинстанционното решение по иска за издръжка, досежно началния момент, от който А.
В. А. е осъден да заплаща издръжка на двете си деца В. А. А. и Г. А. А.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението на районния съд по съображения,
подробно изложени в жалбата, в хода на устните състезания и в писмена защита.
Въззивамета страна Н. К. К. счита обжалваното решение за правилно и моли съда да го
потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Жалбоподателят счита, че решението постановено по по в. гр. д. № 1638/17г. от
Пловдивския окръжен съд е нищожно, защото вижда противоречие между началната дата на
1
дължимата издръжка, като в уводната част е посочено: «начиная от депозиране на исковата
молба пред съда – 18.06.2014г.» и отразеното на стр. 10 от решението, че издръжката следва
да се присъди от датата на влизане в сила на решението в сила, което е повторено и на стр.
11 от мотивната част на решението.
Вярно, че в първата част от мотивите на въззивното решение е посочен начален момент на
дължимата издръжка, а именно – влизане в сила на решението, а в края на мотивната част е
присъдена издръжка от влизане в сила на решението.
За да е налице нищожно съдебно то следва да е постановено от ненадлежен орган,
нефункциониращ в необходимия състав; извън пределите на правораздавателната
компетентност на съда; да не е съставено в писмена форма или да не е подписано, а също
така и да изразява воля на съда по начин, който да не позволява да се изведе даже и чрез
тълкуване на нейното съдържание.
Настоящият въззивен състав намира, че в постановеното от ПдОС съдебно решение няма
нито един от посочените пороци, който да прави съдебния акт нищожен. Напротив, в него е
изразена ясна и разбираема воля издръжката, дължима на децата да е с начален момент
датата на влизане на решението в сила.
Ето защо искането да се прогласи нищожността на Решение № 1271/26.2017г. по гр. д. №
-ми
1638/17г. на ПдОД, VІІ въззивен граждански състав е неоснователно и следва да се
отхвърли.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260843/17.02.2021 год., постановено по гр.д. № 8786/2020
год. на Районен съд - Пловдив, ІХ граждански състав.
ОСЪЖДА А. В. А., с ЕГН **********, живущ в гр. П., *** да заплати на Н. К. КР., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение направени във въззивното
разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3