№ 12018
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110129694 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „,, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.София, у,
срещу А. Д. Д., ЕГН: ********** адрес гр. София 1324, ж.к. „,.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „,, тъй като е
собственик на недвижим имот с адрес: гр. София 1324, ж.к. „,, аб.№330619 и е
потребявал топлинна енергия като не е заплатил начислените суми за
процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на „,“ ЕАД
следните суми: 3104,86 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
509,46 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
07.09.2023 г., 59,70 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 13,73 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г.
до 07.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 53680/2023 г. по опис на СРС, 78 състав.
В отговора на исковата молба, депозиран от особения представител на
ответника се оспорват исковете по основание и размер. Прави се възражение
за погасяване на задълженията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
1
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума. Ответникът следва
да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл. 86, ал. 1, предложение първо
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за
главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „,“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
2
недвижим имот (л.14) се установява, че А. Д. Д. е собственик на недвижим
имот с адрес: гр. София 1324, ж.к. „,.
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период.
В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
В допълнение на това ответникът е подал и заявление-декларация на
13.10.2016 г., с което е поискал да бъде открита партида на негово име (л.16).
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 3121,79 лв. С оглед на
принципът на диспозитивното начало, иска се явява основателен за
предявената сума от 3104,86лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на задължението по давност, което е неоснователно. Съгласно
Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали
през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения,
давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
3
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
29.09.2023 г. Задълженията за м.05, 06, 07 2020 г. са погасени по давност,
същите са в общ размер от 81,58 лв.
Следователно иска е основателен за 3023,28 лв., а за горницата над
3023,28 лв. до 3104,86лв.ще бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от , С, за извършване на услугата дялово разпределение. По делото
се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на 59,64 лв.
за периода М.08.2020Г. - М. 04.2022 Г. Искът следва да се отхвърли за
горницата над 59,64 лв. до 59,70 лв.
Не са налице погасени по давност суми и по отношение на
задълженията за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Не е налице погасена по давност претенция за мораторна лихва.
Изчиследна според основателния размер на главницата, същата е в
размер на 672.89 лв. С оглед на принципът на диспозитивното начало,
иска се явява основателен за предявената сума от 509,46 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
4
По разноските
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя
размер на юрк.възнаграждение 100 лв.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че А. Д. Д., ЕГН: ********** дължи на „,,ЕИК , следните суми:
сумата 3023,28 лв, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,
недвижим имот с адрес: гр. София 1324, ж.к. „,, аб.№330619, ведно със
законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, 509,46
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.09.2023
г., 59,64 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53680/2023 г. по
опис на СРС, 78 състав, ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3023,28 лв. до
3104,86 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
както и за м 05,06,07.2020г.; сумата над 59,64 лева до 59,70 лева, главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение и сумата 13,73 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за ДР за период от 16.10.2020 г.
до 07.09.2023 г.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на „," ЕАД, ЕИК , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство- юрк.възн.
97,41 лв.,д.такса 71,84 лв., за СТЕ 340,95 лв. в заповедно производство -
юрк.възн. 48,71 лв. и д.такса 71,84 лв.
Решението е постановено при участието на , С, като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5