РЕШЕНИЕ
№ 13464
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110101746 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Софийска
вода“ АД срещу Б. И. Г., както следва:
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
988.22 лева, представляваща главница за потребена вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води за имот – апартамент № 1, находящ се в гр.С., ж.к. „Л.ц“, ул. „С.Н.“, №....., за
периода 18.09.2018г. – 19.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.410 ГПК - 15.10.2021г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 22.16 лева – лихва за забава за периода 19.10.2018г. –
19.06.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставената за имота питейна вода и за
осъществената от ищеца услуга отвеждане и пречистване на отпадни води, но не е заплатил
консуматива. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведено заповедно производство и издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 59190/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника.
Претендира разноски.
1
Ответникът заявява, че е погасил претенцията на ищеца, поради което за „Софийска
вода“ АД не е налице правен интерес от водене на делото. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Не са налице предпоставки за прекратяване на производството по делото, като
недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му. Правен интерес от
установителен иск по чл.422 ГПК винаги е налице при оспорена заповед за изпълнение,
издадена в производство по чл.410 ГПК и депозирано от длъжника възражение по реда на
чл.414 ГПК, което е обусловило даването на указания от заповедния съд до заявителя за
предявяване на иск по чл.422 ГПК за оспореното вземане.
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и
за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от
установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е било да установи, че
последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно
правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че
е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за сочения в исковата
молба период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД,
достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и
приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която ответникът и
трето за спора лице са закупили имота с договор, обективиран в нотариален акт от
21.12.2012г. Обстоятелството не се оспорва от ответника. Не са представени доказателства,
че имотът е собствен само на ответника, нито че е придобил жилището в режим на СИО с
другия купувач, респ. че отговорността за потребените консумативи за имота е солидарна
между собствениците, защото жилището е семейно. За липсата на доказателства, че имотът е
собствен само на ответника по делото или че е отговорен за цялото задължение, на ищеца са
били дадени указания по реда на чл.146 ГПК с доклада, но въпреки това не са били
предприемани никакви процесуални действия. Предвид изложеното, съдът приема, че
ответникът е задължен само за половината от консумативните разноски за потребена вода и
за пречистване и отвеждане на отпадни води като собственик на ½ ид.ч. от имота – аргумент
от чл.30, ал.3 ЗС, или за сумата от 505.19 лева, от които 494.11 лева – главница и 11.08 лева
закъснителни лихви.
2
Видно от приет споразумителен протокол от 14.01.2022г. страните са постигнали
съгласие за разсрочено плащане на вземането на оператора за целия имот. В сумата е
калкулирана и дължимата държавна такса за заповедното и за исковото дело в общ размер от
100.00 лева. От приетите платежни документи и извлечение от банкова сметка се
установява, че ответникът е извършил плащания в общ размер от 963.00 лева, от които една
вноска от 403.00 лева при подписване на споразумението и 10 вноски по 56.00 лева всяка,
направени в периода 07.02.2022г. – 16.11.2022г. С така извършените плащания, ответникът е
надплатил припадащата му се част от потребения консуматив за процесния период
съобразно квотата му в съсобствеността. Ето защо и като съобрази извършените плащания
по реда на чл.235, ал.3 ГПК, съдът намира, че исковата претенция следва да се отхвърли като
погасена чрез плащане в хода на процеса за припадащата се на ответника ½ част от тях и
като неоснователна за останалата ½ част.
По разноските
Плащането на вземането от страна на ответника е извършено след настъпило
просрочие съобразно ОУ на ищеца, съгласно които заплащането на разходите за потребена
вода се осъществява помесечно, а изискуемостта настъпва с изтичането на 30-дневен срок
от фактуриране на месечното задължение, като връчването на фактурата не е условие за
изискуемостта на вземането. Така определения падеж кани потребителя да плати, без да е
необходима покана за плащане – чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД, поради което с изтичането му
ответникът е станал причина за завеждане на дело за ½ част от общото вземане и е
отговорен за разноските на ищеца в процеса до тази част. Разходите на ищеца възлизат на
200.00 лева, от които 100.00 лева държавни такси (25.00 лева по заповедното дело и 75.00
лева в настоящото производство) и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП. Отговорността на ответника се простира до ½ част от тях или до
сумата от 100.00 лева. С оглед приетия извод за погасяване на припадащата му се част от
претендираното вземане и обстоятелството, че са налице платени от ответника 457.81 лева в
повече, което покрива разноските по делото, съдът не присъжда разноски в полза на ищеца.
Ответникът също претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но такива не се
присъждат, тъй като по делото не са представени доказателства за упълномощаване на
адвокат от страна на ответника, който да го представлява по делото, нито доказателства за
реално заплащане на адвокатски хонорар – ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК ....., срещу Б. И. Г., ЕГН
**********, искове по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване
3
съществуване на вземане за сумата 988.22 лева, представляваща главница за потребена вода
и отвеждане и пречистване на отпадни води за имот – апартамент № 1, находящ се в гр.С.,
ж.к. „Л.“, ул. „С.Н.“, № ...., за периода 18.09.2018г. – 19.06.2021г., ведно със законната лихва
от 15.10.2021г. до окончателното плащане, както и по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 22.16 лева – лихва
за забава за периода 19.10.2018г. – 19.06.2021г., като неоснователни за ½ част от тях и като
погасени чрез плащане в хода на процеса за останалата ½ част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4