Р Е Ш Е Н И Е №

 

                           Гр. Сливен, 04 април 2018   год.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският районен съд, наказателно отделение, ІІ-ри наказателен  състав в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година , в състав :

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. БОЗУКОВ

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 242/2018 год.  по описа на СлРС, за да се произнесе съобрази:

           Производството е образувано по жалба на Д.М.Д.    против НП № 2801/08/13.05.2008 год. на Началник на РПУ към ОДП-Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 315 ал. 1 т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 259 ал. 1 от КЗ.

В жалбата си жалбоподателя моли съда  да отмени изцяло НП като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител който моли съда  да отмени НП поради изтекла давност.

За възз. страна, редовно призована, не се явява представител.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.03.2008 год. около 18.20 часа в гр. Кермен жалбоподателя управлявал лек автомобил Фиат – 125Р без регистрационни табели и без сключена застраховка „ГО” за месец март 2008 год. За констатираните нарушения на жалбоподателя е бил съставен АУАН № 2801/26.03.2008 год. и въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въз основа на нея, направи следните правни изводи:

Жалбата  е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, и разгледана по същество е основателна.

 НП е издадено от компетентен орган и отговоря на изискванията за форма и съдържание, но е незаконосъобразно.

Основателно е възражението на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК. Институтът на давността, включително и на абсолютната давност е приложим в административнонаказателното производство. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон се предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, т.е. изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. Безспорно наказателната давност е вид погасителна давност. На следващо място в ЗАНН не са предвидени разпоредби, касаещи абсолютната давност, поради което на основание чл. 11 от ЗАНН, приложими в процесния случай са разпоредбите, уреждащи давността в НК. Давността за наказателно преследване погасява наказателната отговорност на дееца-той не може да бъде осъден, като му се наложи наказание за извършеното от него престъпление. Следователно при погасена наказателна отговорност на дееца и безпредметност на наказателното преследване срещу него, същото се обявява за недопустимо по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Тъй като давността е институт на материалното право, срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /в ред. до изм.-ДВ, бр. 26 от 2010 г./, следва да се определи към датата на извършване на нарушението и в разглеждания случай този срок е две години. Следователно, абсолютната давност за погасяване на процесното административнонаказателно преследване е три години, считано от датата на извършване на нарушението. По делото е установено, че това нарушение е извършено на 26.03.08 г.  и считано от тази дата три годишния срок, представляващ абсолютна погасителна давност по чл. 80, ал. 3 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е изтекъл на 26.03.11г., поради което държавата няма право да продължава наказателното преследване срещу лицето извършител на нарушението. След изтичането на този три годишен давностен срок се изключва административнонаказателното преследване, включително и правомощието на държавата да възбуди административнонаказателно производство срещу нарушителя и да му наложи административно наказание, тъй като това правомощие се счита за погасено. Относно факта, че НП не е влязло в сила говори обстоятелството, че Д. е получил НП на 13.02.18 г. и в законоустановения срок го е обжалвал пред СлРС.

 Поради изложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено,  като неправилно и незаконосъобразно.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ   НП № 2801/08/13.05.2008 год. на Началник на РПУ към ОДП-Сливен, с което на Д.М.Д. ***, с ЕГН ********** на основание чл. 315 ал. 1 т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 259 ал. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС , в 14 дневен срок от съобщаването му, на страните.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :