№ 883
гр. Стара Загора, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Олга Златева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №
20255530102284 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Н. Ю. П. от ************* против „Би енд джи кредит“ ООД -
гр. София – по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на *************г. е сключила потребителски договор за
кредит № ************* с ответника за сумата от 4000 лв. В договора било посочено,
че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер на
2665,92 лв. Твърди, че целта на тази клауза е заобикаляне на чл. 19 ал. 4 ЗПК, че
допълнителната такса има всички белези на договорна лихва и представлява „скрита
лихва“. Заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“ било включено към
месечните погасителни вноски по договора за кредит. Ищцата погасила изцяло
задълженията си по договора, вкл. заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 9, ал. 1
в размер на 890 лв. Твърди, че тази сума е платена без основание, поради нищожност
на клаузата. Ответникът, с въвеждането на такси, нарушил законовата забрана, като
заложил такса, пряко свързана с отпускането и усвояването на кредита.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 890 лева, платена при липса
на основание, по клаузата, предвиждаща заплащане на такса за „Бързо разглеждане” по
договор за заем № *************/*************г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не оспорва, че
1
за допълнителното действие „Бързо разглеждане“ /чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит с №
max_************* е заплатена сумата в размер на 890 лева.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. С
постъпила молба от пълномощника й моли да се уважи предявеният иск, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по доказателства, становищата и доводите на
страните, намери за установено следното
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на *************г. между ищцата /кредитополучател/ и ответника
/кредитор/ е сключен потребителски договор за кредит № MAX ************* – за
сумата от 4000 лв. Като обща стойност на плащанията /в чл. 5 от договора/ е посочена
сумата от 5857,92 лв., срок на кредита – 24 месеца, годишен процент на разходите –
47,21 % и годишен лихвен процент – 39,69 %.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит
кредитополучателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за
кредит, при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия. Сумата за Бързото
разглеждане на искането за кредит е в размер на 2665,92 лв. и е дължима на равни
части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна
вноска от погасителния план.
Съдът намира, че така постигнатото съгласие за допълнителна услуга по
Договор за кредит № MAX ************* от *************г. противоречи на
императивни законови разпоредби, което обуславя неговата нищожност по чл. 26 ал. 1
от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая възнаграждението за допълнителна услуга се дължи за действия, свързани с
усвояването на кредита. Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Също така, с уговарянето на
възнаграждение за допълнителна услуга, което се разсрочва и се включва в размера на
погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща
размера на ГПР. Посочената сума несъмнено се явява разход по кредита и е следвало
да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
11 ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
2
изискванията на този закон, е нищожна. Невключването на процесната такса в ГПР не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Поради това коментираната клауза се явява уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие /същата е в размер на 67 % от размера на главницата/ между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, в който случай съгласно чл. 143, ал. 1 и чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, уговорката за нейната дължимост е неравноправна, а от там и
нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това, потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия, като тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено е на търговеца/доставчика.
Предвид изложеното, съдът намира, че клаузата по чл. 9 ал. 1 от Договор за
кредит № MAX ************* от *************г. е нищожна, поради противоречие
със закона.
Фактът на плащането на сумата от 890 лв. за допълнителното действие „Бързо
разглеждане“ /чл. 9 ал. 1 от Договор за кредит с № MAX *************/ от ищцата и
получаването й от ответника се признава с отговора на исковата молба. Не са наведени
твърдения от ответника и ангажирани доказателства за основание за плащане на
сумата. Предвид изложеното сумата от 890 лв. е недължимо платена, предявеният иск
е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в размер на общо
2250,68 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖКА „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Изгрев“ ул. "Незабравка" 25, ет. 5, да заплати на Н. Ю. П.,
ЕГН **********, от *************, *****************, сумата от 890 лева,
представляваща недължимо платена сума въз основа на нищожна клауза по чл. 9 ал. 1
от Договор за кредит № MAX ************* от *************г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.05.2025г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от общо 2250,68 лева, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
3
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4