Р Е Ш Е Н И Е
гр. П.,
13.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Панагюрският районен съд, в публично съдебно заседание на 15.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря
Нонка Стоянова,като разгледа докладваното от районен съдия Стоянова АНД №197/2019
год. по описа на Панагюрския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.П.Ч., ЕГН: ********** против НП № 13 от ****год. на Директора
на РИОСВ гр.П.,с което на жалбоподателя в качеството му на Кмет на Община С..,
на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО (Закон за управление на отпадъците) и за
нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО е наложена глоба в размер на 3 000,00
(три хиляди) лева.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Акцентира върху допуснати процесуални нарушения по връчването на поканата за съставянето на АУАН. Твърди, че нарушението не било доказано по несъмнен начин.
За РИОСВ гр.П. се явява главен юрисконсулт Г.Ч., която оспорва основателността на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата и
нововъведените в процеса оплаквания и доводите на страните, след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя С.Ч., в качеството му на Кмет на Община С.е
наложена глоба в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева за това,че като
отговорно лице по чл.19, ал.3 от ЗУО на 13.03.2019 г., 15.03.2019 г.,
28.03.2019 г., 29.03.2019 г. и на 02.04.2019 г. не е предприел необходимите
действия за предотвратяване изхвърляното на смесени битови отпадъци от
общинската система за сметосъбиране с произход от населението на Община С.на
неразрешено място, а именно: на депото за неопасни отпадъци с прекратена
експлоатация със Заповед № 53/09.03.2004 г. на Директора на РИОСВ-П. (в срока по Параграф 4, ал.2 от ПЗР на Наредба №6/2013 г.), намиращо се в местност „О.“ в землището на град К.. Установеното осъществявало състав
на нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, поради което против жалбоподателя бил
съставен АУАН № 13 от 22.05.2019 г., който му бил връчен на 13.06.2019 г.,
видно от разписката на л.7 в делото.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било
връчено на жалбоподателя на 23.07.2019 г.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 29.07.2019 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на НП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът възприема следната фактическа обстановка:
Депото за отпадъци, намиращо се в местността „О.“ в
землището на град С.било с преустановена експлоатация със Заповед №
53/09.03.2004 г. на Директора на РИОСВ-П.. В тази заповед не бил указан точен
срок, в който експлоатацията на депото следвало да бъде преустановена. Срокът
бил посочен по определяем начин: от влизане в експлоатация на регионалното депо
за регион П., с предназначение да обслужва общините П. и К.. Експлоатацията на
регионалното депо започнала от началото на 2016 г. с подписването на Акт №16.
Независимо от това сметосъбирачните машини на ОП „БКС и общински имоти“ към
Община К., продължавали да извозват битовите отпадъци от населението на
Общината на депото с преустановена експлоатация, поради което неговата площ
постоянно нараствала. По сигнали на граждани за продължаваща експлоатация на
депото, на 02.04.2019 г. свидетелката С.А.,*** и колегата й св.Д.А. отишли на
място и установили множество битови отпадъци, гуми, ел.уреди и др. Отпадъците
не били безразборно разхвърляни, а пресовани на купчини, при което за
свидетелите А. и А. не останало съмнение, че същите са преминали през сметоизвозваща
техника. По тази причина свидетелите се
срещнали с Директора на ОП „БКС и общински имоти“ към Община С.и му поискали
пътните листове на сметосъбирачните машини за месец март 2019 г. Последният им
представил пътни листове от 13.03.2019 г., 15.03.2019 г., 28.03.2019 г. и 29.03.2019 г. , чието съдържание
недвусмислено показвало че на посочените дати товарните автомобили на
общинското предприятие, предназначени да събират и извозват битовите отпадъци
на населението на Община С.са извозвали същите вместо на Регионалното депо в
гр.П., на единственото общинско сметище в местността О., с преустановена
експлоатация от началото на 2016 г. Този
извод експертите направили от описанието на маршрута (сметище
– града) и сравнението на километропоказателя (начален и краен), от
който ставало ясно че автомобилите със специално предназначение не са стигали
до Регионалното депо в гр.П.. Директора на ОП „БКС и общински имоти“ към Община
С.обяснил на свидетелите А. и А., че продължават да возят отпадъците на депото
с преустановена експлоатация, тъй като имали проблеми с капацитета на
Регионалното депо в гр.П.. Проблемите идвали от некоректното подаване на
информация от Община С.до собственика на регионалното депо за действителното
количество отпадъци, генерирани от населението на общината, като в
предварителната информация количествата били необосновано занижени.
След като разговаряли с директора на ОП „БКС и общински
имоти“ гр.К., свидетелите А. и А. ***. Там те проверили отчетната книга за
транспорт на отпадъци и установили, че за месец март 2019 г. не бил отразен
транспорт. От отчета на Кмета на Община П. до Директора на РИОСВ П. (л.36-л.37 в делото) се
установило че за месец март 2019 г., както и за месец януари 2019 г., Община С.не
е извозвала (депонирала) никакви отпадъци на Регионалното депо, като за месец
февруари депонирания отпадък бил в минимално количество – 3,76 тона, при
положение че, видно от показанията на св.Ш. за един месец населението на Община
С.генерирало между 100-150 тона битови отпадъци. Свидетелите А. и А. провели
разговор с Кмета на Община С.- жалбоподателя С.Ч., от който се установило, че
същият бил наясно с продължаващото извозване на отпадъците на населението на депото с преустановена
експлоатация.
Като свидетел по делото бе разпитан А.Ш., живущ ***.
Същият установи, че през първата половина на 2019 г. всеки ден пътувал до гр.П.,
където работел, като пътят му преминавал покрай сметището с преустановена
експлоатация в местността О.. Всеки ден
свидетелят Ш. ставал непосредствен
свидетел как общинските машини на ОП „БКС и ОП“ гр.С.изсипват битовите отпадъци
на сметището, за което многократно подавал сигнали на зеления телефон. Като
гражданин с активна позиция св.Ш. редовно присъствал на заседанията на
Общинския съвет гр.К., където поставял въпроса защо сметището в местността О.
продължава да се експлоатира. Св.Ш. задал въпроса на Кмета Ч. и той му
отговорил, че лично той е наредил извозването на отпадъците на депото с
преустановена експлоатация. Св.Ш. установява, че поради продължаващата
експлоатация на депото, довела до увеличаване на площта от 5дка на 8-9 дка,
изпълнителят, спечелил проведената през 2017 – 2018 г. обществена поръчка за
финансиране на рекултивация на депото, е отказал изпълнението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от
показанията на свидетелите А., А. и Ш.., които са непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Съдът дава пълна вяра на тези незаинтересовани от изхода на
делото свидетели, чиито показания в пълна степен съответстват със събраните по
делото писмени доказателства – констативния протокол на л.4-л6 в делото, пътните
листове на л.32-л.35 в делото и таблицата с информация за количеството
депонирани отпадъци и преведени отчисления за първото тримесечие на 2019 г. по
сметка на РИОСВ П. (л.36-л.37 в делото).
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана
законосъобразно. Събраните доказателства установяват извършеното нарушение по
един несъмнен начин. Показанията на св.Ш., подкрепени от показанията на
свидетелите А. и А. по ясен и категоричен начин установяват, че жалбоподателят
като отговорно лице по чл.19, ал.3 от ЗУО е бил наясно с продължаващото извозване
на отпадъците от населението на Община С.на
депото с преустановена експлоатация в местността О., и не само че не е
предприел действия по предотвратяване на това забранено действие, но и е в
основата на извършването му, като е нареждал извозването на подчинения му
Директор на ОП „БКС и ОИ“, а последният от своя страна на шофьорите на
сметосъбирачните машини на общинското предприятие. При това положение, съдът
намира че са събрани несъмнени доказателства че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение, на датите, описани в НП, съвпадащи с извозването на
отпадъците според представените и приети по делото пътни листове.
Досежно доводите на адв.И.Л. за
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на поканата на
жалбоподателя за съставяне на АУАН, съдът намира същите за неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
Видно е от приетата по делото покана на
л.44 в делото, жалбоподателят е бил поканен на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, в
петдневен срок от получаване на поканата да се яви в РИОСВ – П., за изясняване
на обстоятелствата във връзка с установеното нарушение на екологичното
законодателство и съставяне на процесния АУАН. Тази покана е била изпратена
вместо на домашния адрес на жалбоподателя, по местоработата му в Община С.и е била получена на 09.05.2019
г. Входирана е била от св.Б.,***, която установи че още същия ден, е подредила
документа в папка и заедно с останалата поща е предала папката на секретаря на
жалбоподателя, за да му я докладва. Действително,
не се събраха категорични доказателства, че секретаря на жалбоподателя му е
докладвал поканата, но видно от представената от юрк. Ч. таблица за отчитане
неявяването на работа, за месец май 2019 г. жалбоподателят не е имал
неприсъствен ден. Последното доказателство явно опровергава представените
такива от адв.Л. за това, че от 05.04.2019 г. до 22.05.2019г. жалбоподателят е
бил в отпуск с единственото логично обяснение, че най-късно от 01.05.2019 г. отпускът
на жалбоподателя е бил прекъснат.
Действително, обстоятелството че през
целия месец май 2019 г. жалбоподателят е бил на работа в Община С.не е сигурна
индиция, че процесната покана за съставяне на АУАН му е била докладвана или
връчена, след като за този факт липсва писмено доказателство.
Не се спори по делото, че в определения
в поканата петдневен срок, считано от 10.05.2019 г., жалбоподателят не се е
явил в РИОСВ – П. за съставяне и връчване на АУАН. По тази причина, на
22.05.2019 г. св.С.А. съставила акта в отсъствие на жалбоподателя. Двадесет дни
след това обаче, на 13.06.2019 г. АУАН е бил връчен на жалбоподателя лично от
свидетелката Б., която във връзка с поканата твърдеше че не връчвала разписки
на персонала на общинската администрация, вкл. и на Кмета на Общината. Обстоятелството, че АУАН е бил връчен лично на
жалбоподателя С.Ч., макар и след съставянето му, и по-конкретно на 13.06.2019
г. е безспорен факт, установяващ се от разписката на л.7 в делото и по този факт не се спори.
При тези факти, съдът намира, че
допуснатите нарушения по връчване на поканата за съставяне на АУАН не са
съществени, тъй като не са се отразили на правото на защита на жалбоподателя.
Правилото, установено в нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН да се пристъпва към
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя само след като е надлежно поканен,
което се установява с разписка за получаване на поканата е с единствената цел
да се гарантира че актът е съставен в предвидения в чл.34 ЗАНН давностен срок,
т.е. правилото е установено като гаранция за недопускане на административен
произвол. В случая нарушението е установено на 02.04.2019 г., и от този момент
нарушителят е станал известен. Това означава, че АУАН е следвало да бъде
съставен най-късно до 02.07.2019 г. При положение, че АУАН, съставен на 22.05.2019
г. в отсъствие, е връчен лично на
нарушителя на 13.06.2019 г. , т.е. 2 месеца и 11 дни след откриването на
нарушението, то е несъмнено че АУАН при всички положения е съставен в сроковете
по чл.34 ЗАНН.
При положение, че АУАН е връчен на
жалбоподателя на 13.06.2019 г., а НП е издадено едва на ****г., то
жалбоподателят е имал достатъчно време за да упражни правото си на възражения,
но не го е сторил, при което правото му на защита не е било накърнено.
Крайният извод на съда е, че връчването
на АУАН, макар и в по-късен момент лично на жалбоподателя, след като е станало
в срока по чл.34 ЗАНН, е санирало допуснатите нарушения по съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя, т.е допуснатите процесуални нарушения не са съществени
и не влияят на законосъобразността на обжалваното НП.
Съдът не намира за нужно да коментира
доколкото АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне
размера на глобата, доколкото същата е определена в минимален размер.
От страна на юрисконсулта на РИОСВ-П. не
се претендира възнаграждение, поради което такова не следва да се определя и
присъжда.
По изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, на основание
чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13 от ****год. на Директора
на РИОСВ гр.П., с което на С.П.Ч., ЕГН: ********** в качеството му на
Кмет на Община С., на основание чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО и за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО е
наложена глоба в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: