№ 22999
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110136426 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
********* срещу „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 лв., с включени
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Моята кола“ - Застрахователен пакет „Макс“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на 28.04.2023 г. в гр. Пловдив, на ул.
„Царевец“, причинени виновно и противоправно от водача на МПС „Опел“, модел „МедИ.“,
с рег. № РВ4172СХ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника и сумата от 65,68 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 19.07.2023 г. до 19.06.2025 г.
Ищецът твърди, че на 28.04.2023 г., в гр. Пловдив, на ул. „Царевец“, е настъпило ПТП
по вина на водача на лек автомобил „Опел“, модел „МедИ.“, с рег. № РВ4172СХ, който удря
движещия се пред него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. №
РВ8855КХ, вследствие на което на последния са причинени имуществени вреди. Посочва, че
към датата на ПТП лек автомобил марка „ „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. №
РВ8855КХ е имал сключена имуществена застраховка „Моята кола“ - Застрахователен пакет
„Макс“, обективирана в застрахователна полица № BG/01/122003324385, валидна към датата
на застрахователното събитие и до 13.11.2023 г. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са
нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Уточнява, че видно от сключения във
връзка с ПТП констативен протокол за ПТП, водачът на л.а. „Опел“, модел „МедИ.“, с рег. №
РВ4172СХ изрично е признал вината си. Твърди, че за отстраняване на щетите
застрахователят е платил обезщетение 1531,10 лв. и е извършил ликвидационни разходи.
Обяснява, че ответникът частично е погасил своя дълг, като към момента непогасен е
останал остатъкът в размер на 250 лева, поради което сочи, че в негова полза е възникнало
регресно вземане за платеното обезщетение спрямо ответника като застраховател на
гражданската отговорност на делинквента в размер на посочената в исковата молба
стойност. Посочва, че ответникът е изпаднал в забава след неоснователния отказ, поради
което претендира обезщетение за забава в размер на 65,68 лв. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ДЗИ -
Общо Застраховане“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидна облигация по повод застрахователен договор, сключен с дружеството
и с предмет увреждащия л. а. „Опел“, модел „МедИ.“, с рег. № РВ4172СХ. Не оспорва и
настъпването на ПТП, както и неговия механизъм, както и противоправното поведение на
водача на застрахования при него лек автомобил. Възразява обаче срещу претендирания от
ищеца размер на застрахователното обезщетение, като намира, че същият е прекомерно
завишен - обяснява, че вече е погасил задължението си в размер на 884,80 лева и 15 лева -
ликвидационни разноски. Навежда, че към датата на ПТП, лекият автомобил е вече бил 3
години в експлоатация. Намира, че цените на труд са завишени над средните пазарни такИ. и
в тази връзка ги оспорва. Поради неоснователността на главния иск, счита, че и акцесорният
такъв е неоснователен. Моли съда да отхвърли заведените срещу него претенции, като му
присъди сторените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 411 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в това число, че действителната сума за репариране на причинените вреди
е в размер на 899,80 лева (с включени 15 лв. ликвидационни разноски), респективно, че
задължението е погасено.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото, с доклада, обективиран в определение от 01.08.2025
г., приет при липса на възражения от страните, са отделени следните обстоятелства: наличие
на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Моята кола“ -
Застрахователен пакет „Макс“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л. а. марка „Опел“,
модел „МедИ.“, с рег. № РВ4172СХ, наличието на ПТП с описания в исковата молба
механизъм.
Не е спорно по делото, че виновен за настъпване на процесното ПТП е застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС „Опел“, модел
„МедИ.“, с рег. № РВ4172СХ.
Между страните не се спори и относно изплащането от страна на ищцовото
дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Моята кола“ -
Застрахователен пакет „Макс“ в размер на сумата от 1531,10 лева, както и че до ответното
дружество е изпратена регресна покана, която е получена и в резултат на нея от последното е
направено плащане в размер на 899,80 лева (с включени 15 лв. ликвидационни разноски) -
част от регресната претенция.
Ето защо и съдът приема, че спорът по делото се свежда единствено до размера на
2
исковата претенция, респективно дали същата съответства на действителните вреди,
настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично
включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски,
направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В настоящия случай за установяване на действителния размер на вредите по
процесния лек автомобил „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ,
настъпили вследствие на процесното ПТП, в производството е прието заключението на
САТЕ, на което настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено,
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед
притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз
основа на същото съдът приема за установено, че стойността, необходима за възстановяване
на уврежданията по лек автомобил „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 952,86 лева, в която сума са
включени всички направени разходи за нови части, демонтаж и монтаж на увредените
детайли, боя и материали за боядисване. Вещото лице подробно е описало кои са
констатираните щети на процесното МПС, като е посочило, че всички те се намират в
причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че към датата на застрахователното
събитие - 28.04.2023 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години, 5 месеца и 14
дни, считано от датата на първоначална регистрация - 14.11.2019 г. Експертът посочва, че
при ликвидация на щета на даден автомобил застрахователят прави обичайни разноски
свързани с опис на щетите, изготвяне на снимков материал, изчисляване стойността на
уврежданията, разходи за съхранение на преписката по щетата и др., като тези
ликвидационни разноски на щета по имуществена застраховка „Каско“ са в границите между
15 лв. – 20 лв. В отговор на поставения от ищеца (с молба от 01.12-2025 г.) въпрос дали лек
автомобил „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ е бил в гаранция към
датата на ПТП, изслушан в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2025 г., вещото
лице Й. Й. пояснява, че доколкото по делото не са представени гаранционни условия, то не
може да се установи продължителността на гаранцията на процесния лек автомобил.
От горното следва извод, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се определи именно по средни пазарни цени, а не по реално заплатената от ищеца
сума за авторемонтните дейности. Това е така, доколкото при имуществените застраховки
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в
3
официален сервиз на марката – следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която
е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на
поне едно от посочените по- горе две условия, т. е. - ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от 3 г. или отремонтирането е станало не в официален сервиз на
марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. (вж. Решение № 3490 от
5.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 14799/2024 г.). В случая от приетото като писмено
доказателство по делото свидетелство за регистрация на лек автомобил „Мерцедес“, модел
„ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ се установява, че същия е пуснат в експлоатация на
14.11.2019 г., а застрахователното събитие е настъпило на 28.04.2023 г., респективно същият
е пуснат в експлоатация преди повече от 3 години.
В допълнение, ВКС изрично уточнява, че пазарната стойност е водещият критерий
при определяне на размера на вредата, а застрахователят няма право да претендира за сума,
която надвишава действителната вреда, въз основа на това, че е платил повече в резултат на
договорни условия или други фактори, които не отразяват реалната вреда (така прието и в
Решение № 74/2012 г. по т. д. № 578/2011 г. на ВКС).
С оглед всичко изложено по-горе и въз основа на събраните в производството
доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ, съдът приема, че в срока на
застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която
е ответникът, застрахованият водач на МПС „Опел“, модел „МедИ.“, с рег. № РВ4172СХ е
извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на
лек автомобил „Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ в размер на 952,86
лева на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото не се спори, че в отговор на отправена от ищеца регресна покана до
ответника, последният е заплатил на ищеца сумата от 899,80 лева (с включени 15 лв.
ликвидационни разноски), а според кредитираното от съда заключение на САТЕ
действителната стойност необходима за възстановяване на вредите по лек автомобил
„Мерцедес“, модел „ДжиЕлСи200“, с рег. № РВ8855КХ, настъпили вследствие на
процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на
952,86 лева, като към тази сума се дължат и 15 лв. за ликвидационни разноски.
Ето защо съдът приема, че искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен
до размера на сумата от 68,06 лв. (остатък от регресно вземане в общ размер на 1531,10 лв. с
включени 15 лв. обичайни ликвидационни разноски), поради което следва да се уважи само
за тази сума, а за разликата над нея до пълния размер на предявената претенция от 250 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2025 г. до
окончателното плащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Акцесорната претенция за мораторна лихва също се явява частично основателна, тъй
като се доказаха елементите от фактическия състав на нормата на чл. 86 ЗЗД, а именно
наличие на главен дълг и доказана забава на длъжника в погасяването на същия. В
приложение на правилото на чл. 162 ГПК, съдът изчисли, че размерът на законното
обезщетение за забава върху главницата от 68,06 лв. за периода от 19.07.2023 г. до 18.06.2025
г. възлиза на сумата от 17,96 лв., до която сума и период искът е основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата над нея до претендираната сума от 65,68 лв. и за периода от
18.06.2025 г. до 18.06.2025 г. включително следва да се отхвърли като неоснователен и
4
недоказан.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съобразно уважената,
респ. отхвърлена част от претенциите на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК (л. 200 от делото), съгласно който
претендира разноски в общ размер на 780 лв., от които 100 лв. – държавна такса, 200 лв. за
депозит за САТЕ и 480 лв. за адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, платено по банков
път, видно от приложени по делото писмени доказателства (фактура № 2266 от 29.05.2025 г.
и извлечение от банкова сметка – на л. 201-202 от делото).
Ответникът претендира разноски в общ размер на 680 лв. (съгласно списък по чл. 80
ГПК - на л. 205 от делото), от които 200 лв. за депозит за САТЕ и 480 лв. за адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС, платено по банков път, видно от приложени по делото
писмени доказателства (фактура № 1766 от 07.07.2025 г. и извлечение от банкова сметка – на
л. 206-207 от делото).
Ето защо и като приема, че са изпълнение стандартите за доказване реалното
плащане на адвокатското възнаграждение (вж. т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС), както и на
всички останали разноски, съдът счита, че с оглед уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски в размер на 212,54 лева, а с оглед
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват
разноски в размер на 494,71 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 68,06 лв., представляваща
част от регресно вземане в общ размер на 1531,10 лв. с включени 15 лв. обичайни
ликвидационни разноски за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Моята
кола“ - Застрахователен пакет „Макс“ за вреди настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 28.04.2023 г. в гр. Пловдив, на ул. „Царевец“, причинени виновно и
противоправно от водача на МПС „Опел“, модел „МедИ.“, с рег. № РВ4172СХ, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (19.06.2025 г.) до
изплащане на сумата, както и сумата от 17,96 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 19.07.2023 г. до 18.06.2025 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 411 КЗ за разликата над присъдената сума от 68,06 лв. до пълния размер от 250 лв.,
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 17,96 лв., до пълния
предявен размер от 65,68 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата от 212,54 лв., представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
„ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 494,71 лв., представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6