Мотиви към присъда № 294/15.10.2019 г. по НОХД №929/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас, с който срещу подсъдимия С.П.К., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за осъществени в условията на
съвкупност престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255а, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 313, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; и по чл. 227б, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 15.10.2019 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и по четирите обвинения,
като предлага на подсъдимия да бъдат наложени следните наказания: - за
престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК да се
определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от две години и
глоба в размер на 800 лева, като наказанието лишаване от свобода на основание чл.
58а, ал. 1 от НК да се намали с 1/3; - за престъплението по чл. 255а, ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК да се определи като справедливо наказание лишаване
от свобода за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да
се редуцира с 1/3 до лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца,
като на подсъдимия не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото
наказание конфискация на част или на цялото имущество, тъй като не е установено
налично имущество, което да бъде конфискувано; - за престъплението по чл. 313,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК да се определи като справедливо наказание лишаване
от свобода за срок от девет месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 по реда на
чл. 58а, ал. 1 от НК до лишаване от свобода за срок от шест месеца; - за
престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК да се определи като справедливо
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 до лишаване от свобода за срок от шест
месеца. Счита, че на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С.К. следва да
бъде определено и наложено едно общо наказание лишаване от свобода измежду
определените за всяко от престъпленията, предмет на обвинението, а именно
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, изпълнението на което
поради наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК следва бъде отложено за
изпитателен срок от четири години, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК към
определеното общо наказание лишаване от свобода се присъедини изцяло и
наказанието глоба в размер на 800 лева. Пледира на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия К. да бъдат възложени и направените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия С.К. –
адвокат Радка Тетрадова от АК - Бургас релевира доводи относно индивидуализацията
на наказанието, като акцентира върху наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства и
излага доводи в тази насока. Пледира след приложение на чл. 58а от НК на подсъдимия да бъдат наложени
следните наказания: - за престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл.
26, ал. 1 от НК да се наложат наказания лишаване от свобода за срок от осем
месеца и глоба от 200 лева; - за престъплението по чл. 255а, ал. 2, вр. с ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца; - за престъплението по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
да се наложи наказание глоба от 300 лева; - за престъплението по чл. 227б, ал.
1 от НК да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от два месеца.
Поради наличие на основанията по чл. 23, ал. 1 от НК счита, че на подсъдимия
следва да се наложи едно общо наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, към което да се присъедини и наказанието глоба от 200 лева. Пледира по
отношение на наложеното общо наказание лишаване от свобода да се приложи
института на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.П.К.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В лична защита
изтъква причините поради които е осъществил инкриминираните деяния – за да
изплати натрупани задължения към банката. В последната си дума моли за милост
от съда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.П.К. е роден на ***
г. в гр. *** и живее в същия град. Той е ***, *** гражданин, ***, с ***
образование, *** – *** мандат 2015 – 2019 г., и е с ЕГН **********.
С присъда № 2/12.01.2015 г. по
НОХД № 377/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимият С.К. е
бил признат за виновен за извършено на 18.04.2012 г. престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца, и на лишаване
от право да управлява МПС за срок от пет години, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било
отложено за срок от пет години.
С решение по фирмено дело № 358/1992
г. по описа на Окръжен съд - Бургас, подсъдимият С.П.К. бил вписан като
едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“. Считано от 12.04.1995 г. едноличният
търговец бил регистриран по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
На 17.12.2008 г. ЕТ „С.К. - ***“
бил вписан и в Търговския регистър при Агенция по вписванията. Основният
предмет на дейност на едноличния търговец бил търговия на дребно с хранителни и
нехранителни стоки.
По силата на трудов договор от
31.01.2005 г., сключен между подс. К., в качеството му на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“, и св. Д. Й., последната изпълнявала длъжността „продавач
в магазин и демонстратор“.
През периода 2007 г. - 2014 г.
св. С. Д. била в трудово правоотношение с ЕТ „С.К. - ***“, като служебните й
задължения се състояли в изготвянето на проекти на трудови договори между
работещите и едноличния търговец, документи във връзка с изплащане на
възнагражденията и за прекратяване на трудовите правоотношения, подаване на
декларации Образец № 1 и № 6 пред ТД на НАП - Бургас.
През 2009 г. св. Р. К. постъпил
на работа при ЕТ „С.К. - ***“ като заместник-управител, а през 2012 г., 2013 г.
и 2014 г. бил завеждащ административна служба при едноличния търговец. Служебните
му задължения се състояли в контактуване с РЗИ - Бургас, Инспекция по труда - Бургас
и други контролни органи във връзка с разрешителните и лицензионни режими. Свидетелят
К. бил упълномощен да представлява подсъдимия С.К. ***, и във връзка с
предоставените му права е представял пред органите по приходите декларации,
съставени от счетоводителите на едноличния търговец.
По силата на трудов договор с ЕТ
„С.К. - ***“ св. Д. П. осъществявала счетоводното обслужване на едноличния
търговец за времето от месец февруари 2013 г. до месец декември 2014 г. Свидетелката
П. осчетоводявала фактурите, които получавала от подс. К. и брат му Я. К., и
начислявала работните заплати на лицата, които били в трудови правоотношения с
ЕТ „С.К. - ***“. През посочения период, освен св. П., като счетоводители при
едноличния търговец работели още две лица със собствени имена „Д.“ и „В.“ (с
неустановена самоличност в хода на разследването), като и трите служителки
изготвяли месечните справки-декларации /СД/ по ЗДДС.
През периода 2012 г. – 2014 г.
документите, представяни пред ТД на НАП - Бургас, били подавани чрез
лицензирани пощенски оператори, лично от подсъдимия С.К. или по електронен път,
чрез квалифициран електронен подпис от св. С. Д..
През данъчния период 01.06.2012 г.
- 30.06.2012 г. ЕТ „С.К. - ***” извършил доставки /продажби/, в качеството на
доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, с общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС - 1 224 529,31 лева, съответно начислил ДДС върху тези
доставки в общ размер на 244 905,85 лева. Извършените доставки /продажби/ били
надлежно отразени в дневника за продажби. За да избегне установяването и
плащането на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 115,33 лева, подс. К. не
включил кредитни известия /КИ/, издадени от „Рожен 1“ ООД с обща стойност на
данъчните основи /-576, 69/ лева и ДДС /-115, 33/ лева в дневника за покупките
за данъчния период 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г. Посочените кредитни известия с
номера КИ №**********/13.06.2012г., КИ №**********/15.06.2012г., КИ №**********/15.06.2012г.,
КИ №**********/16.06.2012г., КИ №**********/19.06.2012г. и КИ
№**********/20.06.2012г. били издадени въз основа на върнати стоки и
промоционални оферти, и били включени в дневника за продажби на „Рожен 1“ ООД
за месец юни 2012 г. На базата на този регистър - дневник за покупките, била
попълнена месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 02250910386/14.07.2012
г., като същата заедно с отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС били
подадени в ТД на НАП - Бургас от подсъдимия С.К..
През данъчния период 01.09.2012 г.
- 30.09.2012 г. ЕТ „С.К. - ***” извършил доставки /продажби/, в качеството на
доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, с общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС - 1 198 118,27 лева, съответно начислил ДДС върху тези
доставки в общ размер на 239 623,71 лева. Извършените доставки /продажби/ били
надлежно отразени в дневника за продажби. За да избегне установяването и
плащането на данъчно задължение по ЗДДС в размер на 2 519,19 лева, подс. К. не
включил кредитно известие, издадено от „Рожен 1“ ООД с данъчна основа /- 12
595,97/ лева и ДДС /- 2 519,19/ лева в дневника за покупките за данъчния период
01.09.2012 г. - 30.09.2012 г. Посоченото кредитно известие с номер КИ № **********/12.09.2012
г. било издадено въз основа на върнати стоки и промоционални оферти, и било
включено в дневника за продажби на „Рожен 1“ ООД за месец септември 2012 г. На
базата на този регистър - дневник за покупките, била попълнена месечната
справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх. №02250911632/13.10.2012 г.,
като същата заедно с отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС били подадени
в ТД на НАП - Бургас от подсъдимия С.К..
През данъчния период 01.05.2013 г.
- 31.05.2013 г. ЕТ „С.К. - ***” извършил доставки /продажби/, в качеството на
доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, с общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС - 804 038,10 лева, съответно начислил ДДС върху тези доставки
в общ размер на 160 807,69 лева. Извършените доставки /продажби/ били надлежно
отразени в дневника за продажби. За да избегне установяването и плащането на
данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 933,34 лева, подс. К. не включил
кредитно известие, издадено от „Христо Христов - База Ломци“ ООД с данъчна
основа /-9 666,72/ лева и ДДС /-1933,34/ лева в дневника за покупките за
данъчния период 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г. Посоченото кредитно известие с
номер КИ №**********/20.05.2013 г. било издадено поради неплащане от страна на
ЕТ „С.К. - ***“ на остатък от задължение по фактура № 177/12.07.2011 г. и било
включено в дневника за продажби на „Христо Христов - База Ломци“ ООД за месец
май 2013 г. На базата на този регистър - дневник за покупките, била попълнена
месечната справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх. № 02250915013/14.06.2013
г., като същата заедно с отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС били
подадени в ТД на НАП - Бургас от подсъдимия С.К..
Със Заповед № 1300058/16.01.2014 г.
по описа на ТД на НАП - Бургас било възложено на свидетелите В. Г. - главен
инспектор по приходите, Д. Н. и Й. М. - старши инспектори по приходите при ТД
на НАП - Бургас, извършването на ревизия на подсъдимия С.К., в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“, с обхват данък върху добавената
стойност /ДДС/ за периода от 01.01.2012 г. до 31.08.2013 г.
При извършване на проверка за
получените доставки, органите по приходите установили, че от страна на
„Рожен-1“ ООД - доставчик на ЕТ „С.К.-***“ са били издадени кредитни известия
/КИ/ към фактури, по които получател е едноличният търговец. Кредитните
известия били съставени въз основа на върната стока или промоционални оферти
/отстъпки на база направен оборот/. Дружеството-доставчик включило кредитните
известия в дневниците за продажба за периода, за който се отнасят, т.е. за
месеците за които са издадени, и уведомило получателя. Съгласно чл. 124, ал. 5
от ЗДДС, регистрираното лице било длъжно да отрази получените кредитни известия
в дневника за покупки за данъчния период, за който са издадени. ЕТ „С.К.-***“
не отразил кредитните известия, издадени от „Рожен-1“ ООД, нито в дневника за
покупки, за периода, през който били издадени, нито в дневниците за следващите
данъчни периоди до съставянето на ревизионния доклад. Органите по приходите
констатирали, че за данъчните периоди 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г. и
01.09.2012 г. - 30.09.2012 г. не били включени в дневниците за покупки следните
кредитни известия, издадени от „Рожен- 1“ ООД: - КИ №**********/13.06.2012 г. с
данъчна основа - 7,89 лева и ДДС - 1,58 лева; - КИ №**********/15.06.2012 г. с
данъчна основа - 32,05 лева и ДДС -6,41 лева; - КИ №**********/15.06.2012 г. с
данъчна основа -7,62 лева и ДДС - 1,52 лева; - КИ №**********/16.06.2012 г. с
данъчна основа -500,00 лева и ДДС - 100,00 лева; - КИ №**********/19.06.2012 г.,
с данъчна основа -27,67 лева и ДДС - 5,53 лева; - КИ №**********/20.06.2012 г.
с данъчна основа -1,46 лева и ДДС - 0,29 лева; - КИ №**********/12.09.2012 г. с
данъчна основа - 12 595,97 лева и ДДС -2519,19 лева. На основание констатираното
служителите на ТД на НАП - Бургас приели, че за данъчен период 01.06.2012 г. - 30.06.2012
г. данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит по кредитните
известия, издадени от „Рожен-1“ ООД, следва да бъде намалена със сумата от
576,69 лева, респ. начисления ДДС със сумата от 115,33 лева, а за данъчен
период 01.09.2012 г. - 30.09.2012 г. съответно със сумата от 12 595,17 лева,
респ. ДДС със сумата от 2 519,19 лева, съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение на доставките,
получени от „Христо Христов - База Ломци“ ООД, органите по приходите
установили, че от страна на посочения доставчик било издадено КИ
№**********/22.05.2013 г. с данъчна основа - 9 666,72 лева и ДДС -1 933,34 лева
към фактура №**********/12.07.2011 г. Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС
регистрираното лице било длъжно да отрази получените кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, за който са издадени. ЕТ „С.К. - ***“
не отразил кредитното известие, издадено от „Христо Христов - База Ломци“ ООД,
нито в дневника за покупки за периода, през който било издадено, нито в
дневниците за следващите данъчни периоди до съставянето на ревизионния доклад. Въз
основа на тази констатация, служителите на ТД на НАП - Бургас приели, че за
данъчен период 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г. данъчната основа на доставките с
право на пълен данъчен кредит следва да бъде намалена със сумата по кредитното
известие, издадено от „Христо Христов - База Ломци“ ООД - 9 666,72 лева и ДДС -
1 933,34 лева.
Служителите на ТД на НАП - Бургас
обективирали своите констатации в ревизионен доклад № 1300058/16.01.2014 г.,
който бил връчен на подс. К. на 20.01.2014 г.
Въз основа на констатациите в
ревизионния доклад, на 05.02.2014 г. бил издаден ревизионен акт
№02251300058/05.02.2014 г., с който били установени допълнителни данъчни
задължения по ЗДДС в общ размер 346 023,49 лева и лихви върху тях в размер 35
541,74 лева. На 11.02.2014 г. ревизионният акт бил връчен лично на подсъдимия С.К.
от св. В. Г.. Ревизионният акт не бил обжалван от подс. К. и влязъл в сила на
26.02.2014 г. Подсъдимият К. не предприел действия за погасяване на
задълженията, определени с ревизионния акт, в определения му 14-дневен срок от
връчване на акта /чл. 127, ал. 1 от ДОПК/.
На 24.04.2014 г. в гр. Айтос,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 49, том III, рег. №
1710, дело № 313 от 24.04.2014 г., подсъдимият С.К. и съпругата му Й. К.
продали на св. Н. К., срещу сумата от 9 800 лева, следните свои недвижими имоти
- земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, съставляваща поземлен имот
№ 488008 по плана за земеразделяне в землището на гр. А., с площ от 8 582 дка,
поземлен имот с пл. № 609 в квартал 181 по плана на гр. А., с площ от 583 кв.м.
Въпреки, че с горепосочения ревизионен акт на подс. К. били определени
допълнителни данъчни задължения, които не били погасени, при извършване на
нотариалния акт, подс. К. подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че
няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Подсъдимият представил декларацията
пред нотариус Г. Г. с peг. № 557, с район на действие Районен съд - Айтос, за
удостоверяване истинността на декларираните с нея обстоятелства - че няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
На 28.07.2014 г. в гр. Карнобат,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том V, рег. № 2959,
дело № 626 от 28.07.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“, продал на „ФУД СТОК“ ЕООД ЕИК *********, представлявано
от управителя Е. Т. М., действащ чрез пълномощника си В.Т. М., срещу сумата от
238 569,20 лева, недвижим имот, находящ се в гр. Карнобат, а именно терен с
площ от 890 кв.м., образуващ УПИ №І-1543, ведно с изградената в централната
част на имота едноетажна сграда - супермаркет с площ от 550 кв.м. При
извършване на нотариалния акт, подс. К. отново подписал декларация по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, въпреки наличието на непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил
декларацията пред нотариус Мариана Стоева с peг. № 581, с район на действие
Районен съд - Карнобат, за удостоверяване истинността на декларираните с нея
обстоятелства - че лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи
на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски.
На 30.07.2014 г. в гр. Бургас,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том III, рег. №
3256, дело № 453 от 30.07.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен
търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“, продал на „ФУД СТОК“ ЕООД ЕИК *********,
представлявано от пълномощника В. Т. М., срещу сумата от 274 000 лева, следния
свой недвижим имот, а именно магазин за хранителни стоки с идентификатор
07079.617.19.1.30, находящ се в гр. Б., ж.к. „***“, бл. *, с площ от 102,43
кв.м. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново подписал декларация по
чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен търговец няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, въпреки наличието на непогасени данъчни задължения.
Подсъдимият представил декларацията пред нотариус Атанас Димов, с peг. № 285, с
район на действие Районен съд - Бургас, за удостоверяване истинността на
декларираните обстоятелства - че лично и като едноличен търговец няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски.
На 04.08.2014 г. в гр. Несебър,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том X, рег. № 10144,
дело № 1877 от 04.08.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“ продал на „ФУД СТОК“ ЕООД ЕИК *********, представлявано
от пълномощника В. Т. М., срещу сумата от 498 000 лв., без ДДС, следния свой
недвижим имот, а именно магазин за хранителни стоки с идентификатор 51500.507.623.1.1,
находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг-запад“, с площ от 944,58 кв.м. При
извършване на нотариалния акт, подс. К. отново подписал декларация по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, въпреки наличието на непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил
декларацията пред нотариус С. *** действие Районен съд - Несебър, за
удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.09.2014 г. в гр. Несебър,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том V, peг. № 7288,
дело № 934 от 03.09.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“ продал на св. К. В., срещу сумата от 9 900 лева, следния
свой недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.623.1.52,
с площ от 61,00 кв.м., находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг-запад“,
разположена в поземлен имот №51500.507.623. При извършване на нотариалния акт, подс.
К. отново подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки
наличието на непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията
пред нотариус Линка Чуткина с peг. № 600, с район на действие Районен съд - Несебър,
за удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.09.2014 г. в гр. Несебър,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том V, рег. № 7286,
дело № 932 от 03.09.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“ продал на св. К. В., срещу сумата от 9 900 лева, следния
свой недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.623.1.68,
с площ от 61,00 кв.м., находящ се в гр. Н., к.к. „***“, разположена в поземлен
имот №51500.507.623. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново
подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен
търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки наличието на
непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията пред
нотариус Линка Чуткина с peг. № 600, с район на действие Районен съд - Несебър,
за удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.09.2014 г. в гр. Несебър,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том V, рег. № 7289,
дело № 935 от 03.09.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“ продал на св. Д. В., срещу сумата от 9 900 лева, следния
свой недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.623.1.44,
с площ от 46,80 кв.м., находящ се в гр. Н., к.к. „***“, разположена в поземлен
имот №51500.507.623. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново
подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен
търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки наличието на
непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията пред
нотариус Линка Чуткина с peг. № 600, с район на действие Районен съд - Несебър,
за удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.09.2014 г. в гр. Несебър,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том V, рег. № 7290,
дело № 936 от 03.09.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ***“, продал на св. Д. В., срещу сумата от 9 900 лева, следния
свой недвижим имот, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.507.623.1.43,
с площ от 46,80 кв.м., находящ се в гр. Н., к.к. „***“, разположена в поземлен
имот №51500.507.623. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново
подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен
търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки наличието на
непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията пред
нотариус Линка Чуткина с peг. № 600, с район на действие Районен съд - Несебър,
за удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.10.2014 г. в гр. Карнобат,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том VI, рег. № 3862,
дело № 850/2014 г. от 03.10.2014 г., подс. К., в качеството си на едноличен
търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“, продал на „ФУД СТОК“ ЕООД ЕИК *********, представлявано
от управителя Е. Т.М., действащ чрез пълномощника си В. Т. М., срещу сумата от
90 000 лева, следните свои недвижими имоти, находящи се в гр. К., ул. „***“ № ***,
а именно самостоятелен обект - складово помещение /хлебопекарна/, със застроена
площ от 167 кв.м. и самостоятелен обект /бивш магазин за хранителни стоки/, със
застроена площ 54,00 кв.м. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново
подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че лично и като едноличен
търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки наличието на
непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията пред
нотариус Мариана Стоева, с peг. № 581, с район на действие Районен съд - Карнобат,
за удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.10.2014 г. в гр. Карнобат,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, том VI, рег. № 3859,
дело № 848/2014 г. от 03.10.2014 г., подс. К. и съпругата му Й. К. продали на св.
Д. Й., срещу сумата от 36 000 лева, следния свой недвижим имот, находящ се в
гр. К., бул. „***“ № **, а именно самостоятелен обект - апартамент № 3, с площ
от 76,71 кв.м. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново подписал
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, въпреки наличието на непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил
декларацията пред нотариус Мариана Стоева с peг. № 581, с район на действие
Районен съд - Карнобат, за удостоверяване истинността на декларираните
обстоятелства - че лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи
на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Към момента на извършване на нотариалния акт - 03.10.2014 г.
подсъдимият С.К., в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“
и св. Д. Й. били свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК - подс. К.
като работодател, а св. Й. като работник, заемащ длъжността „продавач в магазин
и демонстратор“.
На 03.10.2014 г. в гр. Карнобат,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том VI, рег. № 3861,
дело № 849/2014 г. от 03.10.2014 г., подс. С.К. и съпругата му Й. К., продали
на „ФУД СТОК“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Т. М.,
действащ чрез пълномощника си В. Т.М., срещу сумата от 39 000 лева, следния
свой недвижим имот, находящ се в гр. К., бул. „***“ № **, а именно
самостоятелен търговски обект, със застроена площ от 78 кв.м. При извършване на
нотариалния акт, подс. К. отново подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК,
че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки наличието на непогасени
данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията пред нотариус Мариана
Стоева, с peг. № 581, с район на действие Районен съд - Карнобат, за
удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения
за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.10.2014 г. в гр. Бургас,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том IV, рег. № 4261,
дело № 634/2014 г. от 03.10.2014 г., подс. К. и съпругата му Й. К. продали на
св. Н. К., срещу сумата от 169 000 лева, следния свой недвижим имот, находящ се
в гр. ., кв. „***“, ул. „***“ № *, а именно дворно място с площ от 829 кв.м.,
ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с разгъната
застроена площ от 469 кв.м. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново
подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, въпреки наличието на непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил
декларацията пред нотариус Атанас Димов, с peг. № 285, с район на действие
Районен съд - Бургас, за удостоверяване истинността на декларираните
обстоятелства - че лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи
на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски.
В края на месец октомври 2014 г. подсъдимият
К. предложил на св. Д. Й. да закупи част от помещението, в което се помещава магазин
„Перла“ в гр. Карнобат. Тъй като св. Й. и съпругът й търсели да закупят
помещение, за да се занимават самостоятелно с търговия, тя се съгласила. Свидетелката
Й. не разполагала със сума, достатъчна за заплащането на продажната цена от 200
000 лева, като двамата се уговорили цената от 200 000 лева да бъде заплатена на
по-късен етап - след продажбата на притежаван от купувача имот в гр. Карнобат.
На 03.11.2014 г. в гр. Карнобат,
чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том VII, рег. №
4373, дело № 1001/2014 г. от 03.11.2014 г., подс. К. продал на св. Д. Й., срещу
сумата от 200 000 лева, 99/200 идеални части от следните свои съсобствени
недвижими имоти, находящи се в гр. К., бул. „**“ № *, а именно търговски обект
със застроена площ от 436 кв.м., магазин № 1 със застроена площ от 113,71
кв.м., и магазин № 2 със застроена площ от 49,78 кв.м. Към момента на
извършване на нотариалния акт - 03.11.2014 г. подсъдимият С.К., в качеството си
на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“ и св. Д. Й. били свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК – подс. К. като работодател, а св. Й. като
работник, заемащ длъжността „продавач в магазин и демонстратор“. При извършване
на нотариалния акт, подс. К. отново подписал декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, въпреки наличието на непогасени
данъчни задължения. Подсъдимият представил декларацията пред нотариус Мариана
Стоева, с peг. № 581, с район на действие Районен съд - Карнобат, за
удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение,
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
На 03.11.2014 г. в гр. Карнобат,
чрез нотариален акт за дарение на недвижим имот № 192, том VII, рег. № 4372,
дело № 1000/2014 г. от 03.11.2014 г., подс. К. дарил на св. Д. Й. 1/200 идеални
части от следните свои съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр. К., бул.
„***“ № ***, а именно търговски обект със застроена площ от 436 кв.м., магазин
№ 1 със застроена площ от 113,71 кв.м., и магазин № 2 със застроена площ от
49,78 кв.м. При извършване на нотариалния акт, подс. К. отново подписал
декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, че няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, въпреки наличието на непогасени данъчни задължения. Подсъдимият представил
декларацията пред нотариус Мариана Стоева, с peг. № 581, с район на действие
Районен съд - Карнобат, за удостоверяване истинността на декларираните обстоятелства
- че лично и като едноличен търговец няма, непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски.
В хода на разследването е била извършена
счетоводна експертиза, която е достигнала до заключения, които са идентични с
констатациите, описани в ревизионния доклад. Според вещото лице счетоводството
на ЕТ „С.К. - ***“ се извършвало със счетоводен софтуерен продукт „Конто“ и за
периода месец януари 2012 г. - месец август 2013 г. редовно са били подавани
справки-декларации /СД/ по ЗДДС, ведно със съответните отчетни регистри -
дневници за покупките и дневници за продажбите. Вещото лице е направило извод,
че ЕТ „С.К. - ***“ е приспаднал неследващ се данъчен кредит по смисъла на чл. 68,
ал. 1 от ЗДДС, по данъчни периоди, както следва: - за данъчен период 01.06.2012
г. - 30.06.2012 г. сумата от 115,33 лева; - за данъчен период 01.09.2012 г. -
30.09.2012 г. сумата от 2 519,19 лева; - за данъчен период 01.05.2013 г. -
31.05.2013 г. сумата от 1933,34 лева.
Според заключението на
извършената допълнителна счетоводна експертиза се установява наличието на
обстоятелство за свързаност между св. Д. Й. и подс. К., тъй като посредством
нотариален акт № 192/03.11.2014 г., подс. К. дарил на св. Й. 1/200 идеални
части от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „***“ № **, а
съгласно § 1, т. 3, б. „л“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК свързани лица
са лицата, едното от които е направило дарение на другото.
От извършена на досъдебното
производство графическа експертиза се установява, че ръкописният текст „С.П.К.“
и подписите в графа „подпис, печат на декларатора“ са изпълнени от подсъдимия С.К..
От писмо изх. №92-04-833#/25.08.2015
г. се установява, че от страна на ЕТ „С.К. - ***“ не са извършвани плащания за
погасяване на допълнителните данъчни задължения, установени с ревизионен акт № 02251300058/05.02.2014
г.
От писмо рег. № 52286/18.04.2016 г.
на Окръжен съд – Бургас се установява, че до 02.12.2014 г., когато е било променено
седалището от гр. ** в гр. ** на ЕТ „С.К. - ***“, не е подавана молба за
обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност.
От писмо изх. №92-04-192#1/20.04.2016
г. на ТД на НАП - Бургас се установява, че във връзка с искане за предоставяне на
информация относно регистриран трудов договор към 03.10.2014 г. между св. Д. Й.
и ЕТ „С.К. - ***“, в програмния продукт на агенцията имало подадено уведомление
по чл. 62 от Кодекса на труда за сключен трудов договор от 31.01.2005 г. между
посочения свидетел и едноличния търговец по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за
длъжността „продавач в магазин и демонстратор“. Договорът бил прекратен на
05.01.2015 г.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, възпроизведени
чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите К. М. В., Д.
П. В., Д. С. Й., Н. Е. К., В. К. Ц., Е. А. П., И. И. И., В. К. Г., Д. Т. Н., Й.
Д. М., Р. П. К., Д. Х.П. и С. Я. Д.; чрез писмените доказателства, събрани на досъдебната
фаза – заверени
копия от нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти и за дарение
на недвижим имот, и декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (том 1, л. 9 – 47),
заверени копия от ревизионен акт № 02251300058/05.02.2014 г. (том 1, л. 54 -
57, л. 65 – 71, том 7, л. 2 - 5), заверено копие от ревизионен доклад №
1300058/16.01.2014 г. (том 1, л. 72 - 99, том 7, л. 6 – 19), заверени копия от
справки-декларации по ЗДДС и дневник за покупки и продажби на ЕТ „С.К. - ***“
за следните данъчни периоди: - за месец май 2013 г. (том 1, л. 109 - 110, том
6, л. 151-190), за месец септември 2012 г. (том 1, л. 125 - 126, том 6, л. 63-106),
- за месец юни 2012 г. (том 1, л. 131 - 132, том 6, л. 5 – 62), заверени копия от
кредитни известия, издадени от „Рожен-1“ ООД (том 2, л. 74 – 79), заверено
копие от кредитно известие, издадено от „Христо Христов - База Ломци“ ООД (том
2, л. 87), справка за задълженията на С.П.К. (том 1, л. 48 – 53), писмо изх. № 52286/18.04.2016
г. на Окръжен съд - Бургас (том 3, л. 52), писмо изх. №92-04-192#1/20.04.2016 г.
на ТД на НАП - Бургас (том 3, л. 58), писмо изх. №92-04-152#1/14.03.2017 г. на
ТД на НАП - Бургас (том 4, л. 8), писмо изх. №92-04-352#3/15.08.2018 г. на ТД
на НАП - Бургас (том 5, л. 45 – 46) и справка за съдимост на подсъдимия К.; чрез експертните заключения на
извършените по делото счетоводни експертизи (том 1, л. 147 - 157, том 2, л. 90
– 101) и експертиза (том 1, л. 175 – 176).
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Показанията на разпитаните по делото свидетели, съпоставени със събраните по
делото писмени доказателства и със заключенията на вещите лица, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно релевантните за решаване на делото
обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се
установява хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия
в извършване на деянията, предмет на обвинението.
Съдът изцяло възприема изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, като пълни, ясни, точни и обосновани, изготвени от
компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от
страните и не пораждат каквито и да било съмнения за тяхната достоверност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По пункт І от обвинителния акт:
Съдът прие, че подсъдимият С.П.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода
14.07.2012 г. - 14.06.2013 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП - Бургас, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен търговец с
фирма ЕТ „С.К. - ****” с ЕИК ***, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - 4 567,86 лв., представляващи дължим данък
върху добавената стойност по ЗДДС, като потвърдил неистина в месечни
справки-декларации /СД/ по ЗДДС, които се изискват по силата на закон - 3 бр.
справки декларации по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 02250910386/14.07.2012 г., вх. №
02250911632/13.10.2012 г. и вх. № 02250915013/14.06.2013 г., подадени от С.П.К.,
ЕГН **********, в които декларирал данък добавена стойност /ДДС/ за внасяне в
размер на 6 217,91 лв. и приспаднал неследващ се данъчен кредит по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в общ размер 4 567, 86 лв., както следва:
1. Ha 14.07.2012 г. в гр. Бургас,
пред ТД на НАП - Бургас, за данъчен период 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г., в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 115,33 лв.,
представляващи дължим данък върху добавената стойност по ЗДДС на ЕТ „С.К. - ***”
с ЕИК ***, като потвърдил неистина в подадена декларация, която се изисква по
силата на закон - месечна справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. №
02250910386/14.07.2012 г., и вместо реално дължим ДДС в размер на 3137,27 лв. е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 3021,94 лв., и като приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 115,33 лева, избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в размер на 115,33 лв.;
2. На 13.10.2012 г. в гр. Бургас,
пред ТД на НАП - Бургас, за данъчен период 01.09.2012 г. - 30.09.2012 г., в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 519,19 лв.,
представляващи дължим данък върху добавената стойност по ЗДДС на ЕТ „С.К. - ***”
с ЕИК ***, като потвърдил неистина в подадена декларация, която се изисква по
силата на закон - месечна справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. №
02250911632/13.10.2012 г., и вместо реално дължим ДДС в размер на 5715,16 лв. е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 195,97 лв., и като приспаднал неследващ
се данъчен кредит в размер на 2519,19 лева, избегнал плащането на данъчни
задължения в размер на 2519,19 лв.;
3. На 14.06.2013 г. в гр. Бургас,
пред ТД на НАП - Бургас, за данъчен период 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г., в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 1933,34 лв.,
представляващи дължим данък върху добавената стойност по ЗДДС на ЕТ „С.К. - ***”
с ЕИК ***, като потвърдил неистина в подадена декларация, която се изисква по
силата на закон - месечна справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС вх. №
02250915013/14.06.2013 г., и вместо реално дължим ДДС в размер на 1933,34 лв. е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00 лв. и като приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 1933,34 лв., избегнал плащането на данъчни
задължения в размер на 1933,34 лв.
Данъчното престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК се осъществява чрез
действия/бездействия, с които обективно се нарушават норми на данъчното
законодателство със съзнание у дееца по този начин да се избегне или затрудни установяването
на данъчните задължения на данъчно задължените субекти и тяхното плащане на
фиска.
Подсъдимият С.К., в качеството си
на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, е бил данъчно
задължено лице по ЗДДС и като такъв е субект на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъществил и
двете форми на изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т.
7 от НК,
вменени му с обвинителния акт.
Невключвайки кредитни известия,
издадени от „Рожен 1“ ООД с обща стойност на данъчните основи (-576,69 лева) и
ДДС (-115,33 лева) в дневника за покупките за данъчния период 01.06.2012 г. -
30.06.2012 г., подсъдимият К., в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ
„С.К.-***“, потвърдил неистина в справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС вх.
№02250910386/14.07.2012 г., подадена пред органите по приходите - ТД на НАП –
Бургас, че размера на получените от ЕТ „С.К. - ***“ доставки с право на пълен
данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период 01.06.2012 г. -
30.06.2012 г. е 1 209 418,45 лева, съответно ДДС за тези доставки е 241 883,91
лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 208 841, 76 лева и съответно ДДС за тях 241
768, 58 лева. В резултат на това невярно деклариране, подс. К. приспаднал
неследващ се данъчен кредит, по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в размер на
115,33 лева, като по този начин избягнал установяването на действителния размер
на дължимия от данъчно задълженото лице ЕТ „С.К. - ***“ ДДС за периода, и декларирал ДДС за
внасяне 3021,94 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 3 137, 27
лева, като по този начин избегнал и плащането му.
Невключвайки кредитно известие,
издадено от „Рожен 1“ ООД с данъчна основа (- 12 595,97 лева) и ДДС (- 2 519,19
лева) в дневника за покупките за данъчния период 01.09.2012 г. - 30.09.2012 г.,
подсъдимият К., в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ****“,
потвърдил неистина в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС с вх.
№02250911632/13.10.2012г., подадена пред органите по приходите - ТД на НАП –
Бургас, че размера на получените от ЕТ „С.К. - ***“ доставки с право на пълен
данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период 01.09.2012 г. -
30.09.2012 г. е 1 182 138,74 лева, съответно ДДС за тези доставки е 236 427,74
лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 1 169 542,77 лева и съответно ДДС за тях 233
908,55 лева. В резултат на това невярно деклариране, подс. К. приспаднал
неследващ се данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2
519,19 лева, като по този начин избягнал установяването на действителния размер
на дължимия от данъчно задълженото лице ЕТ „С.К. - ***“ ДДС за периода, и
декларирал ДДС за внасяне 3 195,97 лева вместо действителния ДДС за внасяне в
размер на 5 715,16 лева, като по този начин избегнал и плащането му.
Невключвайки кредитно известие,
издадено от „Христо Христов - База Ломци“ ООД с данъчна основа (-9 666,72 лева)
и ДДС (-1933,34 лева) в дневника за покупките за данъчния период 01.05.2013 г.
- 31.05.2013 г., подсъдимият К., в качеството си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „С.К. - ***“ потвърдил неистина в справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС
вх. № 02250915013/14.06.2013 г., подадена пред органите по приходите - ТД на
НАП – Бургас, че размера на получените от ЕТ „С.К. - ***“ доставки с право на
пълен данъчен кредит и начислен върху тях ДДС, за данъчния период 01.05.2013 г.
- 31.05.2013 г. е 1 033 489,85 лева, съответно ДДС за тези доставки е 206
698,44 лева, а е следвало да декларира данъчна основа на получени доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 1 023 823,13 лева и съответно ДДС за
тях 204 765,10 лева. В резултат на това невярно деклариране, подс. К.
приспаднал неследващ се данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в
размер на 1 933,34 лева, като по този начин избягнал установяването на
действителния размер на дължимия от данъчно задълженото лице ЕТ „С.К. - ***“
ДДС за периода, и декларирал ДДС за възстановяване 45 890,75 лева вместо
действителния ДДС за възстановяване в размер на 43 957,41 лева, като по този
начин избегнал и плащането му.
Установеният общ
размер на неплатените данъчни задължения от 4 567,86 лева отговаря на критерия
„големи размери“ съгласно чл. 93, т. 14 от НК.
Всяко от отделните
три деяния, осъществява поотделно един и същ състав на престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото, поради което и с оглед задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009г., НК, следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна
страна престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7 от НК е извършено виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е знаел, че се касае за потвърждаване на
неистина в подадени справки-декларации
по ЗДДС с вх. № 02250910386/14.07.2012 г., вх. № 02250911632/13.10.2012 г. и
вх. № 02250915013/14.06.2013 г., както и, че е приспаднал неследващ се данъчен
кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС в общ размер 4 567, 86 лв., и че по
този начин избягва плащането на данъчни задължения в посочения размер, и се е
стремил към този резултат.
С оглед установеното по делото,
че продължаваното престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал.
1 от НК е извършено в периода 14.07.2012 г. - 14.06.2013 г., съдът призна
подсъдимия К. за невинен и го оправдава по обвинението продължаваното
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК да е
осъществено в периода след 14.06.2013 г. до 30.04.2014 г.
По пункт ІІ от обвинителния акт:
Предвид приетите за установени по
делото фактически положения, съдът прие, че подсъдимият С.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 255а, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 03.10.2014 г. -
03.11.2014 г. в гр. Карнобат, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К.-***” с ЕИК ***, избегнал
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 346 023,49 лева,
чрез извършване на сделки със свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от
ДОПК, като работодател на Д. С. Й. ЕГН ********** - работник, й продал
описаните по-долу недвижими имоти, както следва:
1. Ha 03.10.2014 г. в гр.
Карнобат, в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К.-***” с ЕИК ***,
избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 346 023,49 лева, чрез
извършване на сделки със свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК,
като с нотариален акт № 176, том 6, рег. № 3859, нот. дело № 848/2014 г. на
нотариус Мариана Стоева с рег. № 581 на НК, продал на Д. С. Й. ЕГН **********
притежавания в съсобственост с Й. П. К. ЕГН ********** недвижим имот -
апартамент с площ 76,71 кв. метра, находящ се в гр. К., бул. „***” № *, вх. *,
ет. *, подробно описан в нотариалния акт;
2. На 03.11.2014 г. в гр.
Карнобат, в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К.-***” с ЕИК ***,
избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 346 023,49 лева, чрез
извършване на сделки със свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК,
като с нотариален акт № 193, том 7, рег. № 4373, нот. дело № 1001/2014 г. на
нотариус Мариана Стоева с рег. № 581 на НК, продал на Д. С. Й. ЕГН **********,
99/200 идеални части от следните съсобствени недвижими имоти, находящи се в гр.
К., бул. „***” № *, вх. *, ет. *, подробно описани в нотариалния акт: търговски
обект със застроена площ от 436,00 кв. метра, магазин № 1 със застроена площ от
113, 71 кв. метра и магазин № 2 със застроена площ от 49, 78 кв. метра.
С нормата на чл. 255а НК
законодателят е криминализирал сключването на определени сделки, когато
последните се използват като механизъм за избягване установяването или
плащането на данъчни задължения в големи размери (ал. 1) или особено големи
размери (ал. 2). За наказателната отговорност на дееца е ирелевантно дали от
търговско-правна гледна точка сделките са действителни, дали са били налице
материално-правните предпоставки за сключването им и дали са спазени
установените процедури и представителство.
От
обективна страна, от доказателствата по делото е установено, че подсъдимия К.,
в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, е бил данъчно
задължено лице по ЗДДС. Безспорно и категорично е установено, че с ревизионен
акт № 02251300058/05.02.2014 г., влязъл в сила на 26.02.2014 г., са били
установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в общ размер 346 023,49 лева
и лихви върху тях в размер 35 541,74 лева по отношение на ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК
***. Констатациите на данъчните органи, обективирани в изготвения от тях
ревизионен акт са били известни на подсъдимия, което е видно от приложената към
делото разписка в тази насока.
Към датите
на сключване на сделките, обективирани в горепосочените два нотариални акта -
03.10.2014 г. и 03.11.2014 г., допълнителните данъчни задължения по ЗДДС в общ
размер 346 023,49 лева, определени с ревизионен акт №02251300058/05.02.2014г.,
не са били погасени от подс. К., като същевременно подсъдимият, в качеството си
на едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***“ и св. Д. Й. били свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК - подс. К. като работодател, а св. Й. като
работник, заемащ длъжността „продавач в магазин и демонстратор“. Предвид на
това съдът прие, че чрез сделките, извършени между свързаните лица лица по
смисъла на § 1, т. 3, б. „б” от ДОПК, е било избегнато плащането на посочените
данъчни задължения по ЗДДС.
От
обективна страна в случая са налице условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Стореното от подсъдимия безспорно е форма на усложнена престъпна
дейност, при която се касае до две свързани по-между си престъпни деяния, осъществяващи
поотделно един и същ състав на престъпление по чл. 255а, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Налице е и
квалифициращият признак, визиран в чл. 255а, ал. 2 от НК, доколкото се установява, че данъчните задължения на
подсъдимия надхвърлят посочената в чл. 93, т. 14, предл. 2 от НК стойност.
От
субективна страна престъплението по чл. 255а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК е извършено с пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, включени в продължаваното престъпление,
предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал тяхното
настъпване. Съотнесено към конкретиката на случая, умисълът му се изразява в
намерението да избегне плащането на данъчните задължения, чрез извършването на
сделки между свързани лица.
По пункт ІІІ от обвинителния акт:
Съдът прие,
че подсъдимият С.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода
24.04.2014 г. - 03.11.2014 г., в гр. Айтос, гр. Карнобат, гр. Бургас и гр.
Несебър, при условията на продължавано престъпление - с четиринадесет отделни
деяния, подробно описани в диспозитива на присъдата, потвърдил неистина в
писмени декларации, които по силата на закон - чл. 264, ал. 1 от ДОПК се дават
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че лично и като
едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
По делото е
несъмнено изяснено, че с ревизионен акт № 02251300058/05.02.2014 г., влязъл в
сила на 26.02.2014 г., надлежно са били установени публични задължения за
данъци - по ЗДДС в общ размер 346 023,49 лева и лихви върху тях в размер 35
541,74 лева по отношение на ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, които не са били
погасени към датите на подаване на декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК от
страна на подсъдимия. Целта на декларирането по чл. 264, ал. 1
от ДОПК, разгледана в съгласие с останалите алинеи 2-5, е да препятства
разпореждане с имущество на прехвърлителя, което иначе би послужило за
удовлетворяване на нуждите на фиска, когато публичните вземания са установени
по надлежен начин, както е в случая с ревизионен акт.
При това положение, след като подсъдимият К.
е знаел за въпросният ревизионен акт от 2014 г., установяващ по надлежен начин
негови публични задължения за плащане на данъци като едноличен търговец, които
задължения подлежат на принудително изпълнение, то с факта на декларирането, че
няма такива непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, той е реализирал от обективна и субективна
страна деянието по чл. 313, ал. 1 от НК, което е сторил при условията на продължавано престъпление в периода 24.04.2014
г. - 03.11.2014 г., при изповядване на прехвърлителните сделки по посочените
нотариални актове.
По
пункт ІV от обвинителния акт:
Съдът прие, че подсъдимият С.П.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
227б, ал. 1 от НК, тъй като на 28.03.2014 г. в гр. Бургас, като търговец -
едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***, след като изпаднал в
неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията на безспорните
и изискуеми парични задължения, установени с Ревизионен акт №
02251300058/05.02.2014 г., влязъл в сила на 26.02.2014 г., не поискал в периода
26.02.2014 г. - 27.03.2014 г. от Окръжен съд - Бургас да открие производство по
несъстоятелност.
За съставомерността на деянието
на чл. 227б, ал. 1 от НК е достатъчно да се установи, че подсъдимият има
качеството на търговец, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение,
плащането по което е спряно и в 30-дневен срок деецът не е уведомил за това
съда. Съставът е формален и се осъществява с бездействие. От обективна страна
са релевантни два вида бездействие на дееца – спиране на плащанията на
безспорни и изискуеми парични задължения и необявяването на това обстоятелство
в предвидения от закона срок пред компетентния съд.
Според нормата на чл. 227б, ал. 1
от НК субект на престъплението е търговец. По делото е безспорно установено, че
за инкриминирания период подсъдимият С.К. е имал качеството на търговец -
едноличен търговец с фирма ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***.
Съгласно чл. 607а от Търговския
закон
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Според разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни публичноправно
задължение към държавата, свързано с търговската му дейност.
Видно от доказателствата по
делото, издаденият ревизионен акт № 02251300058/05.02.2014 г., с който по
отношение на ЕТ „С.К. - ***” с ЕИК ***са били установени публичноправни
задължения за данъци - по ЗДДС, не е бил обжалван от подс. К. и е влязъл в сила
на 26.02.2014 г. Подсъдимият К. не предприел действия за погасяване на
задълженията, определени с ревизионния акт, в определения му 14-дневен срок от
връчване на акта (чл. 127, ал. 1 от ДОПК), поради което следва да се приеме, че
на следващият ден - 27.02.2014 г., едноличния търговец е спрял плащанията.
Неплащането на безспорните и изискуеми парични задължения, установени с
ревизионен акт №02251300058/05.02.2014г., води до извода, че ЕТ „С.К. -***“ е
изпаднал в неплатежоспособност, предвид разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 2 от
Търговския закон. Съгласно чл. 626 от ТЗ длъжник, който стане неплатежоспособен
или свръхзадължен е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство
по несъстоятелност. Подсъдимият К. не изпълнил задължението си по чл. 626 от ТЗ
в указания 30-дневен срок - считано от 26.02.2014 г. до 27.03.2014 г., и не
поискал от Окръжен съд - Бургас да открие производство по несъстоятелност на ЕТ
„С.К.-***“. Именно това бездействие по изпълнение на конкретно задължение за
определено заявление е обявено от закона за наказуемо.
От субективна страна престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК е извършено от
подсъдимия виновно при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Същият е съзнавал, че в качеството си на търговец е бил в
неплатежоспособност - не е изпълнил изискуемо публичноправно задължение за
заплащане на данъци и същевременно не е предприел каквито и да било действия по
сезиране на компетентния съд за обявяване на несъстоятелността на ЕТ „С.К.-***“.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК. Според чл. 58а, ал. 1 от НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
За престъплението по чл. 255, ал. 1,
т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК са предвидени две кумулативни наказания - лишаване
от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди лева.
За престъплението
по чл. 255а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, законодателят е
предвидил кумулативни наказания - лишаване от свобода от три до осем години и
конфискация на част или цялото имущество.
За престъплението по чл. 313, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК са предвидени две алтернативни наказания - лишаване от
свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
За престъпление по чл. 227б, ал.
1 от НК също са предвидени две алтернативни наказания - лишаване от свобода до
три години или глоба до пет хиляди лева.
При
индивидуализацията на наказанията за посочените четири престъпления, съдът
отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на
осъществяване на инкриминираните деяния, добрите му характеристични данни –
същият е с висше образование, бил е ***
- ***мандат 2015 – 2019 г., *** и *** деца, изразеното в съдебното производство разкаяние и
критичност, както и изминалият дълъг период от пет години от извършване на
деянията, през който подсъдимият е бил трудово ангажиран.
Като отегчаващо
вината обстоятелство за престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът отчете броят на
осъществените отделни форми на изпълнителното
деяние (по т. 2 и т. 7 на чл. 255, ал. 1 от НК).
Като отегчаващо
вината обстоятелство за престъплението по чл. 255а, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът отчете високата
стойност на предмета на престъплението (общо 346 023,49 лева) в рамките на
квалифицирания състав на чл. 255а, ал. 2 от НК (многократно надхвърляща
критерия за особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК). В трайната съдебна практика се
поддържа становището, че значителното надвишаване на квалифициращия признак „особено
големи размери“ при определяне на наказанието може да бъде отчетено като
отегчаващо обстоятелство, без това да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК.
Като отегчаващо
вината обстоятелство за престъплението по чл. 313, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, съдът отчете престъпната
упоритост на подсъдимия при осъществяването му (в периода 24.04.2014 г. -
03.11.2014 г., той е потвърдил неистина в четиринадесет отделни писмени
декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК).
В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанията спрямо подс. К. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът намери, че наказанията на подсъдимия следва
да се определят при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства, като съответни на деянията и на личността на извършителя, както
и на целите, преследвани от закона, са следните наказания:
- за престъплението по чл. 255,
ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът определи наказания лишаване
от свобода за срок от две години и глоба в размер на 600 лева, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието лишаване от свобода следва да бъде
намалено с една трета, при което окончателният му размер се определя на
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.;
- за престъплението по чл. 255а,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
следва да бъде намалено с една трета, при което окончателният размер на
наказанието се определя на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.
По отношение на предвиденото за престъплението по чл. 255а, ал. 2 от НК
кумулативно наказание „конфискация на част или на цялото имущество на виновния“
с оглед на това, че събраните по делото доказателства не сочат на налично
конкретно имущество, принадлежащо на подсъдимия К., и в съответствие с чл. 45, ал. 1 от НК, съдът прецени, че не са налице
условията за постановяване на кумулативно предвиденото наказание конфискация.;
- за престъплението по чл. 313, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът определи като справедливо наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва
да бъде намалено с една трета, при което окончателният му размер се определя на
лишаване от свобода за срок от четири месеца.;
- за престъплението по чл. 227б, ал. 1
от НК, съдът определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с
една трета, при което окончателният му размер се определя на лишаване от
свобода за срок от четири месеца.
Съдът като взе предвид, че
престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от
подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подсъдимия С.К. най – тежкото от
определените му отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото
дело, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК,
съдът присъедини към наложеното най – тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години и осем месеца и наказанието ГЛОБА в размер на 600 (шестстотин) лева.
Настоящият състав на БОС счита,
че така определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание - лишаване от
свобода за срок от две години и осем
месеца е достатъчно да осъществи своето поправително и превъзпитателно
въздействие, поради което и прие, че за нуждите на генералната и лична
превенция не е необходимо да увеличава същото на основание чл. 24 от НК.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
(наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода е по-малко от три години и към
датата на осъществяване на инкриминираните деяния, подсъдимият е бил неосъждан)
и като съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, не е наложително
същият ефективно да изтърпи наложеното му най-тежко наказание лишаване от
свобода. Предвид на това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването
на наложеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК на подс. К. най-тежко наказание две
години и осем месеца лишаване от свобода за срок от пет години.
На следващо място съдът констатира, че престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело,
са били извършени от подсъдимия К. в условията на реална съвкупност с
престъплението по НОХД № 377/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Предвид на това и в съответствие с материалноправните
предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно
общо наказание на подсъдимия С.К. измежду наказанията, наложени му
по настоящото дело – НОХД № 929/2019 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и по
НОХД № 377/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като му наложи най-тежкото
от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК,
съдът присъедини към определеното най – тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години и осем месеца наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, наложено
на С.П.К. по НОХД № 377/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК,
съдът присъедини към определеното най – тежко наказание лишаване от свобода за
срок от две години и осем месеца и наказанието ГЛОБА в размер на 600 (шестстотин) лева.
При преценката дали да бъде
отложено изтърпяването на наложеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода, съдът съобрази, че в
случая са налице законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК (наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода е по-малко от
три години и към датата на осъществяване на престъпленията, включени в
съвкупността, подсъдимият е бил неосъждан). Същевременно по делото не
съществуват доказателства, че за превъзпитанието на подс. К. е необходимо той
да бъде изолиран от обществото, която е целта на ефективното наказание, нито,
че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му той да извърши ново
престъпление. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост
на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното по реда на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подс. К. най-тежко наказание две години и
осем месеца лишаване от свобода следва да се отложи за срок от пет години. Съдът
счита, че в конкретния случай целите на генералната превенция могат да бъдат
постигнати с определянето на най-дългия предвиден в закона изпитателен срок, в
рамките на който подсъдимият ще е длъжен да преосмисли извършеното и да
коригира поведението си, под угрозата, ако не стори това, да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия
К. по предявените му обвинения, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди
да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР - Бургас, сума в размер
на 835.81 лева, представляваща направени по делото разноски на досъдебната
фаза.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: