Решение по дело №262/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 150

гр. Видин, 22.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

двадесет и четвърти октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

262

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Р.В.А. *** против Заповед №РД-02-366/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноскатен метален навес“ , находящ се в УПИ XIII-1214  в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар , общ.Димово , обл.Видин , ул.“Дунав“ №79 от и за сметка на Р.В.А.-съсобственик, възложител и извършител на строежа.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъоразна като постановена в противоречие с материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се , че не са установени всички заинтересовани лица , както и че строежът не е изграден от нея , а преди повече от 30 години и си е бил в този вид. Иска се от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна и да и се присъдят разноските по делото. 

Ответникът по делото-Кметът на Община Димово , чрез процесуалния си представител , оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на получен сигнал от ДНСК за проверка на посочени имоти , от Община Димово е извършена проверка на имот с административен адрес с.Арчар , ул. Дунав №79 на място  и по документи. Резултатите от проверката са оформени в Констативен акт № 4/19.07.2019г. Видно от същия работната група е установила , че имотът е собственост на Я.О.Р.и Р.В.А. съгласно Н.А. № 13,т.III, рег.№ 5385,н.д.№ 282 от 20.10.2010г. Установено е при проверката, че в имота е изграден едноскатен метален навес с размери 12,20м/3,45м с височина 2,40м. , със застроена площ от 42 кв.м. , като колоните  и гредите на навеса са от дебелостенни тръби , покрит с ЛТ ламарина. Установено е също така , че е годен за ползване и е подържан в добро техническо състояние. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката , която е посочена като възложител на строежа. За строежа не са установени налични строителни книжа и разрешение на строеж. Констативният акт е връчен на жалбоподателката на 26.07.2019г. В посочения в констативния акт срок от същата не са постъпили възражения. Установено е от приложения по делото Н.А. №13,т.III, рег.№ 5385, н.д. № 282 от 20.10.2010г. , че в същия не фигурира процесният обект, поради което с оглед времето на извършване за строежа са неприложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Въз основа на Констативния акт от кмета на Община Димово е издадена обжалваната заповед , с която, като е приел, че така изграденият метален навес с колони и гредите на навеса от дебелостенни тръби, покрит с ЛТ ламарина, представлява строеж пета категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахнат металния навес от и за сметка на жалбоподателя като съсобственик, извършител и възложител на строежа.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-Кмета на Община Димово с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

В случая нареденият за премахване обект „едноскатен метален навес“, представляващ покрита метална конструкция, има характеристиките на строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и представлява постройка на допълващо застрояване, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ. В случая за строежа липсва издадено такова, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която разпоредба строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. С оглед времето на извършване на строежа-след м.10.2010г., разпоредбите на §.16 от ПЗР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ са неприложими, като горните обстоятелства са изяснени от административния орган. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 4/19.07.2019г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящето производство. На жалбоподателката е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, за което същата е поискала ангажиране на релевантни по делото доказателства, но в хода на съдебното производство изрично се отказа от същите, въпреки указаната доказателствена тежест.

Възражението на жалбоподателя за опорочаване на процедурата с оглед обстоятелството, че констативният акт и заповедта не са връчени на другия съсобственик на имота, е неоснователно. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване. В чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ също са посочени лицата, за чиято сметка е премахването на незаконните строежи, като съобразно ал.5 отговорността между лицата е солидарна. С оглед така посочения характер на отговорността право на издателя на акта е да избере срещу кого да насочи заповедта си за принудително премахване, като в случая издателят на заповедта разполага с оперативна самостоятелност, предоставена му от закона. В конкретния случай адресат на заповедта е един от съсобствениците на строежа, което е в съответствие с предоставената дискреционна власт на административния орган, като обстоятелството, че адресат на заповедта не е и другият съсобственик на имота, не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и не е основание за нейната отмяна. С оглед засиления контрол върху строителството разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ дава възможност за съставяне на КА дори и при неизвестен извършител.

Неоснователно е и направеното възражение за неяснота на обекта, който подлежи на премахване, с оглед посоченото местонахождение на имота . Действително, видно от заповедта и КА, в същите е посочено, че строежът се намира в УПИ XIII-1214в кв. 9 по ПУП на с.Арчар, докато съобразно представения по делото нотариален акт № 13 и скица №701/20.06.2019г. за имота е видно, че се намира в кв.94 по ПУП ПР на с.Арчар. На посочения нотариален акт и скица се е позовал административният орган в оспорената заповед. Посочен е и административният адрес на строежа, поради което не е налице неяснота относно строежа, подлежащ на премахване. Видно е, че се касае за допусната техническа грешка в КА и в оспорената заповед, а не за неяснота на волята на издателя на акта относно местонахождението на обекта. Допуснатата фактическа грешка в заповедта следва да бъде поправена от Кмета на Община Димово по реда на чл.62,ал.2 от АПК, а не влече незаконосъобразност на обжалваната заповед.

Неоснователно е и направеното възражение, че навесът не представлява строеж пета категория, тъй като в разпоредбата на чл.137 от ЗУТ няма изброени навеси и този навес принадлежи към така нареченото допълващо застрояване, което поставя под съмнение извода на административния орган, че се изисква разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.137,ал.1,т.5,б.“в“ визира точно строежи на допълващото застрояване, като определя като пета категория „строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“. В случая навесът би могъл да се категоризира като такъв по чл.46,ал.1 от ЗУТ, но съобразно чл.147,ал.1,т.1 от ЗУТ за този вид строежи не е необходимо одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж. Разрешение за строеж по чл.148,ал.2 от ЗУТ е необходимо. Съобразно чл.225а от ЗУТ в компетентността на кмета е премахването на незаконни строежи и от шеста категория. Горното не влече незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като не променя установените обстоятелства, а именно, че за процесния строеж е било необходимо разрешение за строеж и липсата на такова прави строежа незаконен по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

Предвид горното жалбата е неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора и поисканите от ответника разноски, на основание чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.1 АПК Съдът

                                     РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ жалбата на Р.В.А. *** против Заповед №РД-02-366/15.08.2019г. на Кмета на Община Димово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Едноскатен метален навес“, находящ се в УПИ XIII-1214 в кв.9 по плана на с.Арчар, административен адрес с.Арчар, общ.Димово, обл.Видин, ул.“Дунав“№79, от и за сметка на Р.В.А..

ОСЪЖДА Р.В.А. *** разноски по делото за процесуално представителство  в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                                 Административен съдия: