№ 905
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ваня Ил. И.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №36/23.03.2023 г. по т. д. №124/2022 г. по описа на
Софийски окръжен съд е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
да заплати на М. Н. Ц. с ЕГН:********** сумата от 20 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, търпени болки и страдания, причинени на М. Н. Ц.,
следствие на ПТП, настъпило на 14.06.2021 г., ведно със законната лихва от
19.04.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е
отхвърлен като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от
60000 лв. и за остатъка до пълния период на иска за лихви. С посоченото
решение също така е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45
ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, да
заплати на М. Н. сумата от 629 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
медицински изделия и заплащане на потребителска такса, причинени на М. Н.
Ц., вследствие на ПТП, настъпило на 14.06.2021г., ведно със законната лихва
от 19.04.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е
отхвърлен като неоснователен иска за остатъка от периода от 19.01.2022 г. до
18.04.2022 г.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца М. Н. Ц., действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителни части – в
частта му, в която предявеният иск за неимуществени вреди, ведно със
1
законната лихва от 19.01.2022 г. — датата, на която ответното дружество е
уведомено от увреденото лице за настъпване на процесното ПТП до
окончателното изплащане на обезщетението, е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 20 000 лева до предявения размер от 45 000 лева, както и
е отхвърлен акцесорния иск за лихва върху претендираните обезщетения за
неимуществени вреди и имуществени вреди за периода от 19.01.2022 г. до
19.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Във въззивната
жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да
бъде изцяло уважен до претендирания размер от 45 000 лева, както и да бъде
присъдена законна лихва върху претендираните обезщетения за
неимуществени вреди и имуществени вреди за периода от 19.01.2022 г. до
19.04.2022 г. Прави се искане да се присъдят направените пред двете
инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат
присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на М.
Н. Ц. неимуществени вреди е уважен до сумата от 20000 лв., поради което в
тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Окръжният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
2
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 14.06.2021 г.– до сумата от 20000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в средата на 2021 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
3
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се изяснява по категоричен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП, конкретният механизъм на причиняване на увреждането на
пострадалата, както и характера на получените телесни увреждания. На
14.06.2021 г. около 14,40 ч. лек автомобил „Шкода" с рег. № ***, се движил
по автомагистрала „Тракия", с посока на движение, от гр. София към гр.
Пловдив в лявата лента на платно със скорост от около 90 км/ч. Времето било
облачно, а пътната настилка била асфалтова, мокра. Пътното платно се
състояло от две активни ленти за движение и аварийна лента, разположена
вдясно. В същото време зад него в същата посока и в същата лента се е
движил лек автомобил „Мерцедес“ с pег. № *** със скорост от порядъка на
115 км/ч. В даден момент водача на лек автомобил „Шкода“ поради наличие
на препятствие на платното е предприел спиране и намалил скоростта си до
60 км/ч. Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ възприел спиращия пред него
лек автомобил и също предприел спиране намалявайки скоростта си до около
77 км/ч, като едновременно с това е отклонил автомобила в дясно. Поради
недостатъчната дистанция между двата автомобила е настъпил удар между
предна лява част на лек автомобил „Мерцедес“ и задна дясна част на лек
автомобил „Шкода“. След този удар лек автомобил „Шкода“ се е отклонил на
ляво, достигнал е с предната си лява част до мантинелата, след което е
достигнал до мястото описано в протокола за оглед. Лек автомобил
„Мерцедес“ от своя страна е продължил движението си напред и в дясно и е
преустановил движението си на мястото описано в протокола за оглед.
Причините за настъпване на произшествието са субективните действия на
водача на лек автомобил “Мерцедес” с рег. № ***, който движейки се зад лек
автомобил „Шкода“ не е осигурил достатъчно разстояние между тях. В
резултат на процесното ПТП М. Н. Ц. е получила счупване на дясно колянно
капаче - закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - 2-3 месеца с
ПС-патерици, без натоварване и възстановителен период 4-5 месеца.
Получената травма кореспондира с механизма на процесното ПТП - л. а.
„Мерцедес” е с десен волан. Пострадалата заема предна лява седалка. При
удара на двата автомобила, тялото на Ц. се придвижва напред и надясно и се
травмира дясно коляно от деформираната предна лява част на л.а.
„Мерцедес”. Тя е приета и хоспитализирана по спешност в УМБАЛ”
Св.Анна”. Направени са й изследвания, диагностицирана е, консултирана със
специалисти. На 17.06.2021 г. е оперирана, като е извършено открито
наместване на счупването на дясно колянно капаче и метална фиксация.
Проведена е медикаментозна терапия, вертикализирана с 2 ПС-патерици,
4
назначени 2 КП, рентгенография след 30 дни, без натоварване на оперирания
крайник - 2.5 месеца. Провела е рехабилитация. Към момента на изготвяне на
заключението подлежи на оперативно лечение - отстраняване на метала.
Оплаква се от затруднено качване и слизане по стълби, болки в коляното при
смяна на времето, ограничена подвижност. Периодът на възстановяване на Ц.
е продължил 6 месеца. Болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция в началото на
раздвижването. Вследствие на процесното ПТП е налице оперативен белег -
15см по предното лице на дясно коляно, ограничени движения, при качване и
слизане по стълби, болки при промяна във времето.
Въззивният съд кредитира обсъдената комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
относими документи, като е отговорила подробно на всички поставени
релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел И. Р .В. – дъщеря на пострадалата, се установява, че
след процесното ПТП М. Н. Ц. е търпяла болки, страдания, неразположения.
След изписването й от болницата близо два месеца тя била с шина от гипс и
метал, кракът й е бил напълно обездвижен и трябвало да е повдигнат
нависоко. Пострадалата не могла да се храни самостоятелно, нито да върши
физиологични неща. Необходима й е била чужда помощ за хранене, за тоалет,
за баня, повече от два месеца до рехабилитацията. След шест месеца от
инцидента тя е започнала сама да се движи, първо ходела с проходилка, след
това с бастунче. Преди процесното ПТП пострадалата, която е била педагог, е
викана в училище да замества, давала е частни уроци на ученици, като след
него прекратява всякакви дейности. Постоянно се оплаква, че кракът я боли,
особено при промяна на времето. Не може да ходи на дълги разстояния, без
да почива. При изкачване по стълбите й е много трудно.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 35000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
5
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2021 г., и наложилите се морални
норми в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането;
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на
дясно колянно капаче-закрито, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок 2-3 месеца с
помощни средства-патерици без натоварване и период на възстановяване от 6
месеца), на пострадалата на възраст - 65 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема,
че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 35 000 лв.
Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
като пътник в лекия автомобил неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха.
Освен това в резултат на инцидента са останали трайни уреждания -
ограничени движения при качване и слизане по стълби, болки при промяна
във времето, оперативен белег – 15 см по предното лице на дясно коляно.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 35000 лв., поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от
20000 лева до този размер и съответно потвърдено в останалата
отхвърлителна част над 35000 лева до претендирания размер от 45000 лв.
По отношение на момента, от който е дължима законна лихва:
Настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава – чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ. В решението е направен извод, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е
най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
6
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е
изоставено разбирането, обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от
друга страна, изцяло е възприето становището на ВКС в постановените
решения по т. д. № 2466/2018 г. и по т. д. № 122/2020 г. на I т.о. В
тълкувателната част на решението по т. д. № 2466/2018 г. изрично е отразено,
че: лихвите за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя не се покриват от застрахователя, а разликата в периодите по
отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от
делинквента и съответно - от застрахователя, се извежда не само от изричното
правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от
01.01.2016 г., абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на пряк
иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С оглед на посоченото в разглеждания случай застрахователят следва да
дължи законна лихва, считано от датата на която му е предявена претенцията
от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Установява
се по делото, че с молба - претенция от 19.01.2022г. ищцата е сезирала
ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД за процесното ПТП и е претендирала
обезщетение за претърпени вреди. Поради изложените съображения
въззивния съд намира, че в разглежданият случай неправилно
първоинстанционния съд е определил, че законна лихва се дължи от
застрахователя, считано от 19.04.2022 г. (считано от датата, следваща деня, в
който е изтекъл 3- месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ), а не от 20.01.2022 г. -
датата следваща деня, в който е предявена претенцията от уреденото лице за
заплащане на застрахователно обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивницата – ищца трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
подадената от нея въззивна жалба. Също така в полза на въззиваемия -
ответник следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК съобразно отхвърлената част на подадената
въззивна жалба. Въззивният съд определя дължимите разноски в
минималните размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вземайки предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото. Също така,
доколкото във въззивното производство не е представена данъчна фактура за
изплатеното на адв. М. Г. адвокатско възнаграждение, то в полза на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение без начислен
ДДС.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №36/23.03.2023 г. по т. д. №124/2022 г. по описа на
Софийски окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Н.
Ц., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 20000 лв.
до сумата от 35000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 14.06.2021 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, в частта, с която е определена дължима
законната лихва, считано от 19.04.2022 г. до окончателното заплащане на
обезщетенията, както и в частта на присъдените в полза на ЗД „БУЛ ИНС“
АД разноски в първоинстанционното производство за сумата над 1416,66 лв.
до пълния присъден размер от 2243,15 лв. съразмерно с отхвърлената част на
исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, да заплати на М. Н. Ц.,
ЕГН:**********, сумата от още 15 000 лв. или общо 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод
възникнало на 14.06.2021 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и законна лихва върху присъдената от
Софийски окръжен съд сума от 629 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
считано от 20.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена исковата претенция на М. Н. Ц., ЕГН:**********, срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК:*********, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 35000 лв. до пълния претендиран размер от 45000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по
повод възникнало на 14.06.2021 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законна лихва от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и в
частта, с която М. Н. Ц., ЕГН:**********, е осъдена на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, сумата от 1416,66
лв., представляваща съдебни разноски, сторени пред Софийски окръжен съд,
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати по бюджетна
сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
300 лв. – дължима държавна такса за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:*********, да заплати на адв. М. И. Д. от САК,
с ЕГН:**********, сумата от 1590 лв. – адвокатско възнаграждение за
8
осъщественото безплатно процесуално представителство пред Апелативен
съд – София съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК М. Н. Ц.,
ЕГН:**********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата
от 1060 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Апелативен съд – София съобразно
отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9