Решение по дело №184/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 22

 

гр. Тутракан, 28.06.2019 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 184/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД (уточнени впоследствие - л. 28) от „Т. Б.“ ЕАД, представлявано от адв. В.П.Г. (л. 5), за

1.1. установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 18/08.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 13/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащането от ответника Я.Д.Б. на ищеца на:

1.2.  цената на потребени електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Договор за мобилни услуги от 24.03.2016 г. за предпочетен номер 089/233112, за отчетен период: 01.03.2016 г. - 31.07.2016 г., която възлиза на 301,02 лв.,

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху цената на електронни съобщителни услуги от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд – гр. Видин (30.11.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.4. осъждането на ответника да заплати лизингови вноски, дължими на осн. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по от Договор за лизинг услуги от 24.03.2016 г., в размер на 91,80 лв.;

1.5. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратявана на договора за ЕСУ, уговорена на стр. 2 от Договор за мобилни услуги от 24.03.2016 г. за предпочетен номер 089/233112, в размер на 533,86 лв.

1.6. Твърди се, че ответника и „Т. Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са били сключени договори за предоставяне на услуги, а именно:

1.6.1. Договор за мобилни услуги № ********* от дата 24.03.2016 г., сключен за мобилен номер 0895/233112 по програма „НонСтоп“, като при възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е взел мобилно устройство марка „TELENOR“ модел „SMART PLUS II BLACK“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план.

1.7. Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 089/233112 е фактурирано под абонатен (клиентски) номер № *********.

1.8. За потребените от абоната-ответник услуги мобилен номер 089/233112 за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер № *********:

1.8.1. фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетения период на потребление 24.03.2016 - 31.03.2016 г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в размер на 250,62 лв., платима в срок 16.04.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

1.8.2. фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетения период на потребление 01.04.2016- 30.04.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 21.98 лв., 4,59 лв. - дължими лизингови вноски, и 250,62 лв.- незаплатен баланс;

1.8.3. фактура № **********/01.04.2016 г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 277,19 лв., платима в срок 16.05.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

1.8.4. фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетения период на потребление 01.05.2016 - 31.05.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 21.98 лв., 4.59 лв. - дължими лизингови вноски, и 277.19 лв.- незаплатен баланс;

1.8.5. фактура № **********/01.05.2016 г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 303.76 лв., платима в срок 16.06.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

1.8.6. С кредитно известие 01.07.2016 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на - 7.33 лв., за приспаднати авансово заплатени частични месечни абонаментни такси  при сключване на договора. Включен и неплатената стойност 303,76 лв. по трите месечни фактури от 01.04.2016 г., 01.05.2016 г. и  01.06.2015 г., начислени са дължимите се лизингови вноски в размер на 4,59 лв. при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 301,02 лв.

2. Ответникът Я.Д.Б. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначеният с Определение 728/29.10.2018 г. от съда особен представител адв. Е.Г. ***, с счита предявените искове за допустими и неоснователни.

2.1. Направено е възражение, че уговорената неустойка, представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

2.2. Оспорва се прекратяването на договора.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 22.10.2015 г. между страните по делото е сключен Договор за мобилни услуги(л. 7).

4. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на ответника е предоставено за ползване устройство с марка „Telenor”, модел “Smart Plus II Black”, срещу задължението да направи лизингови вноски в размер на 105,57 лв. (л. 9). Съгл. чл.  4 от договора устройството е предадено на ответника.

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 71).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността на иска за заплащане на потребени ЕСУ

 

7. Налице е валидно възникнало правоотношение, с предмет доставка на ЕСУ, в резултат на сключеният договори за ЕСУ със срок от 2 години.

8. В случая са предвидени следните услуги, цената на които е включена в процесните фактури:

9. Mесечна абонаментна такса

9.1. Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ л. 20 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението. 

9.2. Начислените такси за периода възлизат на 53,58 лв. без ДДС (л. 74).   

10. Цена за използвани услуги, според потреблението.

10.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:

10.1.1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за разпадането й;

10.1.2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS, MMS), чиято цена се определя според техният брой;

10.1.3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според осъществения пренос на данни (лв./КB).

11. Поради тази причина ищецът носи доказателствената тежест за установяването на обемът и количество на доставените услугите, с оглед установяването на дължимостта на цената на услугите.

12. Начисляването на суми за ползването на такива услуги не е установено от СИЕ.

13. Цена за допълнителни и други услуги.

14. Тя е предвидена в  чл. 23, б. „г” от ОУ. В конкретният случай вещото лице е установило, че са потребени услуги с добавена стойност (УДС) на стойност 260,02 лв. без ДДС в резултат на изпратени 52 SMS на стойност от по 5 лв., който факт не е оспорен от ответника (л. 74). 

 

15. В обобщение на гореизложеното съдът приема искът за основателен до размера на установената в СИЕ стойност на абонаментни такси и ползваните допълнителни услуги, която сума възлиза на (260,02 + 53,58)*1,2 = 376,32 лв. с ДДС.

16. Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 27 от ОУ - в срока, указан на фактурата, но не по - късно от 18 дни от датата на издаването й.

17. Доколкото по делото се претендира заплащане на по - малка сума, искът следва да бъде уважен изцяло.

 

III. Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

18. От страна на ищеца се претендира обезщетение за забава за период след настъпването на изискуемостта на вземанията, искането за заплащане на законна лихва следва да бъде уважено.

 

IV. Относно иска за заплащане на лизингови вноски

 

19. Между страните е възникнало валидно лизингово правоотношение, по което вещта, предмет на лизинга е предадена на ответника. Съгл. чл. 342, ал. 1 от ТЗ за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща лизинговите вноски съгласно предвидения в договора погасителен план.

20. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като доказателства в обратния смисъл не са представени от ответника.

21. Лизинговите вноски съгл. чл. 3, ал. 2 се дължат в сроковете за заплащане на ползваните ЕСУ

22. Към момента на приключване на устните състезания е настъпил падежа на всички лизингови вноски (датата на последната вноска е 01.02.2018 г., като срокът й за плащане изтича най късно на 19.02.2018 г. - вж. т. 16), което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК.

23. СИЕ е установила, че размера на непогасените лизингови вноски е 110,16 лв.

24. В тази връзка съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, доколкото претендирана сума не надвишава този размер.

 

V. Относно иска за заплащане на неустойка

 

25. На стр. 2 от двата договора за доставка на ЕСУ е предвидено заплащането  на неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на потребителя, равняваща се на сумата от абонаментните такси до изтичането на уговорения срок на договора.

26. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

26.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

26.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

26.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

26.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

 

27. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

27.1. Ищецът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

27.2. Ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

28. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

29. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

29.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

29.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, респ. прекратяването на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

29.3. В конкретният случай предвидената неустойка при предсрочно прекратяване на договора, в размер на всички неплатени по договора месечни абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по - горе очертаните функции на неустойката, тъй като доставчикът на ЕСУ по вече прекратения (или развален)  договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален (или развален). Същевременно обаче доставчикът не е длъжен да предоставя услугите по договора, което е свързано със спестяване на разходите по доставката. (В този смисъл Решение № 219 от 9.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 107/20.03.2018 г. по ч. търг. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд - гр. Силистра).

29.4. В конкретния случай СИЕ е изчислила, че вредите за ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи изпълнението на договора, възлизат на 200,20 лв. (ако се приеме, че договорът е прекратен на 21.06.2016 г.), а претендираната неустойка е в размер на 533,86 лв.

29.5. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.  

30. В обобщение съдът намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нейната неравноправност.

 

 

Разноски

 

31. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати част от направените от ищеца разноски в размер на 706,67 лв..

32. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземанeто на ищеца „Т. Б.” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, срещу ответника Я.Д.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 18/08.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 13/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати да заплати на ищеца: цената на потребени електронни съобщителни услуги (главницата), дължима въз основа на сключени Договор за мобилни услуги от 24.03.2016 г. за предпочетен номер 089/233112, за отчетен период: 01.03.2016 г. - 31.07.2016 г., която възлиза на 301,02 лв. (триста и един лева и две стотинки); законната лихва върху цената на електронни съобщителни услуги от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд – гр. Видин (30.11.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ответника Я.Д.Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ищеца „Т. Б.” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, непогасеният остатък от лизинговите вноски по Договор за лизинг услуги от 24.03.2016 г., в размер на 91,80 лв. (деветдесет и един лева и осемдесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен между същите страни, за заплащане на неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратявана на договора за ЕСУ, уговорена на стр. 2 от Договор за мобилни услуги от 24.03.2016 г. за предпочетен номер 089/233112, в размер на 533,86 лв.

 

ОСЪЖДА ответника Я.Д.Б., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т. Б.” ЕАД, с ЕИК ******, направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 706,67 лв. (седемстотин и шест лева и шестдесет и седем стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се приложи по заповедното производство.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: