Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията АД № 400 по описа за 2020 година на Административен
съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба
на „М.“ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.П.Д., чрез адв.С.Ж., против Решение с рег.№ 32-293890/08.10.2020г.
към MRN 18BG002002H0032032/06.03.2018г., постановено от Директор на ТД „Северна
Морска“ при Агенция Митници, с което е отказано да бъде приета митническа
стойност на декларирана стока с №14 по декларацията, определена е митническа
стойност на стоката в размер на 7800,84лв. по реда на чл.74 §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г. на ЕП и е разпоредено да се коригира митническата декларация за
стока №14, в частта ѝ относно код на стойността, статистическа стойност и
изчисляване на вземанията, да се вземе под отчет начисления с решението размер
на ДДС, начислени суми за мито, антидъмпингово мито и ДДС, които са заплатени и
са посочени дължими суми за досъбиране: мито- 532,48лв., антидъмпингово мито-
1721,68лв. и ДДС в размер на 1160,80лв., ведно с лихва за забава, с дата на
възникване на задължението- 06.03.2018г. на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, вр. с
чл.114 §1 и §2 от Регламент (ЕС)№ 952/2013.
В
жалбата се излагат доводи, че решението на директора на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“ е незаконосъобразен административен акт, поради неговото
противоречие с материалния закон и с процесуалните норми, регламентиращи метода
на определяне размера на митническата стойност на внасяните в страната стоки.
Според жалбоподателя, административният орган не е доказал, че стойността за
митнически цели на внесената стока следва да бъде определена на базата на „справедливи
цени“, които касаят „сходни стоки“ в размер на посочената в решението цена. Стоките,
внесени от трети лица, които били взети предвид от ответника при определяне на
новата митническа стойност, били остойностени на килограм, докато предметите на
процесния внос, били индивидуално определени и имали стойност на единица бройка.
Неправилно били тълкувани и приложени
разпоредбите на чл.70– 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на ЕП и Съвета за
създаване на Митнически кодекс на съюза и чл.127-141 от Регламент за изпълнение
№2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент № 952/2013г. и била определена митническа стойност по чл.74 §3 от МК, понеже
митническите органи следвало да прилагат последователно методите, посочени в
чл.72 §2. В случая имало данни за налични договорни стойности за идентични и
сходни стоки, но същите били преценени за необичайно ниски и отхвърлени. Твърди
се още, че атакуваният акт е немотивиран, понеже не става ясно защо
административният орган е пристъпил към определяне на стойност по горепосочения
ред, въпреки представените от жалбоподателя доказателства за заплатена цена на
стоките. Отправеното към съда искане е
за отмяна на акта поради неговата незаконосъобразност. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващото дружество „М.“ООД се представлява от адв. Желязкова,
която поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Ответникът– Директор на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител–
гл.юрисконсулт Л.С., пледира за неоснователност на жалбата и моли съда да я
отхвърли.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административен съд Шумен приема за установено от фактическа страна
следното:
На 06.03.2018г., от „М.“ООД- *** били представени в митническо
учреждение „Варна Запад“ документи за поставяне под режим „Допускане за
свободно обращение“ на 18 бр. артикула в 491 колета с тегло 9540.00кг., внос от
Китай, по единен административен документ /ЕАД/ митническа декларация MRN
18BG002002H0032032/06.03.2018г. на обща стойност 7757.16 долара на САЩ при валутен курс 1,58856. Декларацията е приложена на стр.43 от делото
и съдържа всички реквизити по приложение 9 допълнения Б1—Г1 от Делегирания
регламент на Комисията(ЕС) 2016/341 от 17 декември 2015 година. Стоката била с
условия на доставка по INCOTERMS- CFR Варна
/стойност и навло/ и била транспортирана
с контейнеровоз. В пункт 14 са декларирани процесните стоки с тарифен номер
**********- 124 бр. велосипеди с нетно тегло 1948.000кг. и с цена 2676.00
долара на САЩ. Била декларирана митническа стойност 2676 USD /4250.99лв. или 34,28лв. на брой или 2,18лв. на кг./ Контрагент
на вносителя от китайска страна и изпращач на стоката бил Ynuo International
Trade Co LIMITED, град YIWU, Zherjiang. Към декларацията вносителят приложил фактура за
покупко-продажба № DR1801443 от 18.01.2018г. с опис на стоките, която съдържа тяхната
характеристика и цена. От същата е видно, че са внесени велосипеди посочени в
три позиции с размер 24 инча с цена на брой 20.00 долара на САЩ; и 26 инча в 5
позиции с цена на брой 22 долара на САЩ. Приложен бил и транспортен
документ с реквизити по чл.110 от Кодекс на търговското корабоплаване- коносамент/морска
товарителница/ с №143880768606 на заповед, джиросан на получателя
„Мелпомена“ЕООД от доставчика на стоката „Би Ес Ей България“, както и фактура с
№**********/02.03.2018г. издадена от доставчика за транспорта.
Митническата
администрация извършила последваща проверка във връзка с получена информация от
OLAF чрез справка и сравнителен анализ в база данни COMEXT на Евростат и в Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи „МИС3А“ за внос
на идентични или сходни на процесната стоки за период от четири години, при
която било установено, че митническата стойност на декларираните стоки по
позиция с № 14 е по-ниска – 2,18лв. за кг. спрямо справедлива цена 7,22 лв. за
кг.
На
основание чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нуждите на
допълнителната проверка до вносителя „Мелпомена“ЕООД било изпратено писмо рег.
№ 32-79248/ 11.03.2020г., получено от него на 13.03.20202г., с което било изискано
да се представят в 10-дневен срок документи необходими за установяване
стойността на стоките и да се декларират писмено обстоятелства, като отношения
с продавача, условията по продажбата, плащания към доставчика и др. В същото
писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената информация,
митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа
стойност. В указания срок не били представени документи и сведения. На
13.08.20202г., било изготвено Становище от Началник сектор „Митнически
процедури“, отдел „Митническа дейност“ относно определяне на нова митническа
стойност на процесната стока, като за база е приета ЕАД MRN №17BG002002H0069789/09.06.2017г. с осреднена митническа стойност на
процесната стока- 62,91лв. на брой.
Със
съобщение по реда чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо
с рег. №32-245885/24.03.2020г. (стр.25), дружеството-вносител било уведомено,
че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на
задължение за декларирана стока №14 по ЕАД MRN 18BG002002H0032032/06.03.2018г.
Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че
независимо от представените от него документи по вноса, митническите органи установяват
съмнения, че декларираната митническа стойност на част от внесената стока не е
действително платената или подлежаща на плащане цена. Посочено било още, че
съгласно чл.140 §2 от Митническия кодекс на съюза, който предвижда, че ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Поради това и на основание чл.74 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
митническата стойност се определя като се прилагат последователно букви от „а“
до „г“ от параграф две на същия член, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. За
процесните стоки, предвид липсата на данни за физически характеристики,
качество, търговска марка, не можело да бъдат приложени методите за определяне
на митническа стойност по §2 на чл.74 от регламента, поради което след разширяване
на периода на анализ, било констатирано, че са декларирани по-високи стойност
от други вносители и е приета осреднена митническа стойност 62,91лв./бр., на
основание §3 на чл.74 от регламента. Дружеството било уведомено за започнало
административно производство, съгласно чл.26 ал.1 от АПК и му била дадена
възможност да подаде възражения в срок от 30 дни от получаване на съобщението,
съгласно чл.22 §6 от регламента.
В указания
срок вносителят депозирал писмо рег.№ 32-273671 от 18.09.2020г. /стр.32/, в
което изложил становище относно неоснователността на мотивите на митническата
администрация за увеличаване на декларираната от него митническа стойност на
стоките по конкретно посочената позиция №14.
Въз
основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и
доказателствата, приобщени в административна преписка Директорът на ТД „Северна
морска“ към Агенция „Митници“ издал оспореното Решение към MRN 18BG002002H0032032/06.03.2018г.
с рег. № 32– 293890/08.10.2020г. Ответникът сочи в решението си, че непредставянето
на доказателства от дружеството- договори, оферта, заявка, платежни документи,
кореспонденция и др. с китайското дружество е предпоставка за основателно съмнение на митническите власти относно
реалната стойност на декларираните с посочената митническа декларация стоки по
позиция 14. При анализ на данни за на стоки с код 87120070, цената на
декларираните велосипеди по процесния ЕАД, била занижена с повече от три пъти
спрямо средностатистическата в ЕС, посочена в табличен вид в мотивите по
държави, което налагало извода, че същата е необичайно ниска в сравнение със
сходни стоки. Доколкото в случая не били открити идентични стоки предмет на
внос за периода, намерени резултати за
сходни стоки от същия или други вносители, които да не са необичайно ниски,
липсвала база за сравнение по единична цена, по която се продават на митническата
територия на Съюза, както и данни за разходите и стойността на материалите, за
производство и на допълнителни елементи, било прието, че разпоредбите за
определяне на митническа стойност на чл.70 до чл.74 §2 букви „а“ до „г“ не
могат да бъдат приложени. С оглед на което в т.1 от диспозитива на
административния акт, Директорът отказал да приеме декларираната митническа
стойност и на основание чл.74 §3 от МК определил нова митническа стойност в т.2
на стоките в размер на 7800,84лв. или 124бр. х 62,91лв./бр. В точка 3 от
диспозитива на оспорения административен акт разпоредил да се коригира
митническата декларация в съответствие с установените от органа в т.2 от решението
нови митнически стойности по три графи. В т.6 от диспозитивната част на
административния акт, във връзка с извършената корекция на MRN 18BG002002H0032032/06.03.2018г.
била установена дължимата сума за доплащане за мито 532,48лв., антидъмпингово
мито 1721,68лв. и ДДС в размер на 1160,80лв. ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114 от
Регламент (ЕС) №952/2013. За дата на възникване на митническото задължение била
определена- 06.03.2018г.
Решението
било връчено на „Мелпомена“ЕООД на 12.10.2020г., и било оспорено по съдебен ред
в законоустановения срок с жалба с вх.№32-310347 от 23.10.2020г. по описа на ТД
Северна Морска.
По делото
е приобщена административната преписка, включваща митническата декларация,
ведно с придружаващите я документи и са представени и приети в открито съдебно
заседание извадки от THESUS и
МИС3А/съдържаща ЕАД MRN
№17BG002002H0069789/09.06.2017г. за внос на велосипеди от Китай с
тарифен код ********** /стр.81 от делото/, послужили като основание за
определяне на нова митническа стойност на процесните стоки.
По делото
е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение е видно, че
реално платената цена по търговската фактура, предмет на митническа декларация MRN
18BG002002H0032032/06.03.2018г., е осчетоводена като платена изцяло по банков
път и е в размер на 7757,16 USD,
съответстващо на сума в размер на 12 400,21 лева при обявен курс на БНБ за
18.01.2018г.- 1,59855лв. за 1 USD. Дружеството
е формирало цената на доставената стока на общата сума 16233,77лв., като е
сумирало всички разходи свързани с доставката чрез счетоводна сметка „Други
преводи“, като е включило доставната цена на стоката- 12 400,21лв., заплатените
мита по декларацията- 2851,07лв. и терминални, транспортни и др. разходи- 972,49лв.
Процесните стоки са били заведени в счетоводна сметка №3041 „Стоки на склад“,
като е посочено количество велосипеди по размер, единична и обща цена, както
следва: Велосипед 24 цола е с единична цена- 55,48лв., велосипед 26 цола е с единична
цена от 58,13лв.. Вещото лице посочва, че дружеството е извършило продажби на част
от количеството придобита стока с описани в изложението фактури за продажби,
осчетоводени като приход. Велосипед 24 цола е с продажна цена от 61,67лв. до
166,67лв., велосипед 26 цола е с продажна цена от 75,00лв. до 208,33лв., като
максималните стойности не са определящи за цялата съвкупност стоки, понеже са
отчетени при продажби на единични бройки. Според вещото лице счетоводството на
дружеството-жалбоподател е водено редовно. Така изготвената съдебно-счетоводна
експертиза е изслушана в съдебно заседание и е приета от страните по делото без
възражения, поради което съдът я кредитира като обективно и безпристрастно
изготвена.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение ,
поради което тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от
ЗМ, вр.чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013г.- Началник на ТД „Северна морска“ към
Агенция „Митници“.
Атакуваният
по съдебен ред акт е обективиран в
изискуемата писмена форма и при спазване на административно-процесуалните
правила при осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.1 ЗМ.
Актът съдържа подробно изложение на възприетите относими за случая юридически
факти, като е цитирана приложимата правна уредба и същият подлежи на съдебна
проверка за неговата материална законосъобразност. При издаването му обаче са допуснато нарушение на
приложимия материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.
Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74
§3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.
Съгласно
чл.140 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1
от Регламент № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация, което е било сторено в настоящия казус с писмо от
11.03.2020г. В случай, че съмненията им не отпаднат и след представяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл.140 ал.2 от регламента, митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл.70 §1 от Регламент № 952/2013г.. В
тези хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл.74 от Регламент № 952/2013г., като в тежест на
митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване стойността на внасяните стоки.
В
настоящия случай административният орган е определил различна митническа стойност на един вид
стоки- велосипеди по процесната митническа декларация, излагайки аргументи за деклариране
на необичайно ниска митническа стойност, като се е позовавал на данни за
средностатистическа стойност за ЕС за
периода 2015-2017г. на внос на велосипеди на килограм и код по Комбинираната
номенклатура/КН/ на ЕС 87120070. В процесния ЕАД, стоката е декларирана на брой
и съдът намира, че митническите органи неправилно са приложили при установяване
на средностатистическата стойност различна мерна единица, съгласно Списък на
допълнителните мерни единици в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1925 на Комисията от 12 октомври 2017г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) No 2658/87 на
Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа
тарифа, а именно на килограм. Съгласно глава 87 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на
Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и
Общата митническа тарифа мерната единица за стока с код 8712 00 70- велосипеди е
p/st или на бройки. Не може да бъде установено от таблица №1 в решението и в
допълнително представените справки от MIS3A и THESUS как са били преобразувани стойностите в килограми и по какъв начин са отнесени към процесната
декларирана в бройки стока. Освен това за справката е ползван код по КН/Приложение
I към Регламента/, който обхваща всички велосипеди
(включително и велосипеди на три колела за пренасяне на товари) без двигател и
същите не са били конкретизирани по допълнителния код на процесната стока-
99/други/.
Правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70
пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на
основателни съмнения по смисъла на чл.140 от регламента за изпълнение, които
подлежат на доказване във всеки конкретен случай, като в този смисъл е Решение
№ 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019г. В настоящия казус в
хода на административното производство, както и в съдебното, ответникът не ангажира доказателства за
основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Видно от приобщените
доказателства, дружеството-вносител е представило цялата изискана информация за
обосноваване на договорната стойност на процесната стока към ЕАД– фактура,
която е придружаващия документ във връзка с митническата стойност, съгласно чл.145
от Регламента за изпълнение, както и документи за извършени разплащания, данни
относно извършени транспортни разходи и др. Липсва законово задължение за
сключен договор с износителя, който да бъде представен от вносителя. От страна
на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики
и вид на внесената стока- не е била направена проверка в счетоводството на
дружеството или в неговите складове, като видно от разпита на вещото лице, част
от велосипедите са в наличност и към момента.
С оглед
на приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността
на декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели
определяне на стойността по кодекса. Съгласно чл.70 §1 и 2 от Регламент №
952/2013г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност,
т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза,
коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент №
952/2013г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност/Решение № 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по адм.д.№7052,1о./.
Според
правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност
на може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността
ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от
§2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 §3 от Регламент № 952/2013г., приложен
в настоящия казус, когато митническата стойност не може да се определи по §2,
тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за
митата и търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и
Глава 3 от Дял II на МК. Съгласно чл.7 ал.1 от Споразумението за прилагане на
чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията, когато митническата
стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на
предходните членове, митническата стойност следва да бъде определена, като се
използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на
настоящото споразумение и на базата данни, които са на разположение в страната
вносител.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност. В този смисъл е Решение
на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455, т.27.
Разпоредбата
на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2,
букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В
чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дадени определения на
понятията „идентични“ и „сходни“ стоки за целите на определянето на митническа
стойност, а именно– стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във
всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки
че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В
конкретния случай липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното
решение, изложената последователност на действията да е спазена.
Административният орган е направил констатация, че не са открити „идентични
стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение. Относно втория метод по
б„б“ на §2 на чл.74 е посочил единствено, че в резултат на проверката (в
митническата информационна система за установяване на стойности на идентични и
сходни стоки), не са установени стойности на стоки със сходни характеристики от
същия или други вносители, които не са необичайно ниски. Следователно, при
направения анализ са намерени резултати за „сходни стоки“, но същите не са
посочени в решението като митнически стойности и липсват аргументи защо са
приети за необичайно ниски. Съдът намира, че при липсата на подробна мотивация
при прилагане на този вторичен метод, решаващия орган не е имал основание да
премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с
материално-правните разпоредби на кодекса.
При
преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по б.“в“ и „г“ на §2 от
чл.74 от Регламент № 952/2013г., е била съобразена липсата на база за сравнение
на единична цена на стоката, по която същата се продава на митническата
територия на Съюза в състоянието, в което е внесена, понеже не може да се
установи идентичност или сходност на стоките и липсват данни за разходи,
стойност на материали, разходи за производство и други допълнителни елементи,
както и информация за размер на обичайната печалба и общите разходи. В
решението не се съдържат конкретно изложени факти за процесната стока, като
единствено са цитирани правните разпоредби от кодекса. Съдът намира, че в
случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са
изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74 §2
от Регламент № 952/2013г. Липсата на подробни
мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл.74 §2 от Регламент № 952/2013г.
е пречка за преминаване към възможността по чл.74 §3, на която се е позовал
ответника в оспореното решение. Хипотезата на чл.74 §3 от Регламент №
952/2013г. представлява последна възможност за определяне на митническата
стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за
прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Тази
предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на
релевантните за нея факти. Съдът съобрази съдебната практика на ВАС- Решение №
9350 от 13.07.2020 по адм. дело № 14433/2019, 8о., в което разгледан сходен
казус с внос на автомобил и съдът е намерил, че митническият орган не е
извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната
възможност по чл.74 §3 от Регламента за определяне на митническата стойност на
стоката.
В
практиката си Съда на ЕС последователно приема, че доколкото представлява общ
принцип на правото на Съюза, правото на добра администрация изисква
митническият орган да мотивира всяко свое решение, включително избора на метод
за определяне на стойността. Това дава възможност на адресата на дадено решение
да защити правата си при възможно най-добрите условия и след като се запознае
изцяло с мотивите, да реши дали е целесъобразно да го обжалва. Излагането на
мотиви е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за
законосъобразност на посочените решения.
В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C 1/18 постановено по
преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия /ECLI:EU:C:2019:519 Oribalt
Rīga“ SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests/ във връзка с търговски
отстъпки и митническа стойност, по т.37, съдът посочва, че методът за
определяне на митническата стойност по член 31 /чл.74 §3 от действащия
Регламент/ от Митническия кодекс, създаден с Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета
от 12 октомври 1992г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, е на
последно място в йерархията на предвидените в този кодекс методи за оценка, тъй
като е остатъчен метод. В това си качество, последният посочен метод може да се
използва само когато митническата стойност на внасяните стоки не е могла да
бъде определена въз основа на предходните членове от посочения кодекс. По този
начин някои правила относно методите за оценка на митническата стойност,
предвидени в членове 29 или 30/чл.74 §2 от настоящия Регламент/ от Митническия
кодекс, могат да бъдат приложени гъвкаво в рамките на последния метод.
При
прилагане на хипотезата на чл.74 §3 от Регламент № 952/2013г. за определяне на
митническата стойност на велосипедите по процесната митническа декларация,
административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост, основана
на определените преди това митнически стойности. Съгласно член 144 от
Регламента за изпълнение, уреждащ т.нар „резервен метод“ при определяне на
митническата стойност по чл.74 § 3 от Регламент 952/2013г., може да се използва
разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74,
параграф 2 от Регламент 952/2013г., като така определената стойност се основава
във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
След разширяване на периода на анализ в националната база данни за допускане на
свободно обращение на сходни стоки било установено, че за процесната стока с
държава на произход Китай са декларирани по-високи стойности от други
вносители. Посочено е, че за база за определяне на нова митническа стойност е
ЕАД MRN №17BG002002H0069789/09.06.2017г.
Видно от приложената справка/стр.81 от делото/, включваща и други декларации
относно стоки- велосипеди в периода 06.2017г.- 02.2018г., в тази декларация /на
ред 2/ са посочени 71 броя велосипеди без конкретизиран вид и размер по цолове,
предмет на внос по ЕАД в справката, с митническа стойност 4466,93лв. Липсват
мотиви защо позоваването на данните от конкретната декларация е прието за
разумен способ, съответстващ на чл.7 от Общото споразумение за митата и
търговията и споразумението към него. Съдът намира, че митническите органи не
са извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за изпълнение анализ и
съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице. Информацията съобразена в случая не отговаря на твърдението за използван
разумен способ, понеже няма как от посочените статистически данни за количества
и цени, да се извърши преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки–
липсват данни за търговската марка/производителя, качество на стоките и основни
характеристики. Освен това не е било
съобразено, че условията по двете доставки съгласно INCOTERMS 2010 CIF се
различават. По процесната митническа декларация, както беше посочено по-горе в
решението доставката е CFR Варна /Cost and Freight/– т.е включваща транспортни разходи за
сметка на продавача до уговореното пристанище, а по декларацията на третото
лице условието е FOB/Free On Board/, където купувачът поема разноските по превоза
на стоката до крайното местоназначение и в решението липсва анализ как това се е
отразило на цената на стоките по двете декларации.
В Решение
на ЕС от 28 февруари 2008 година по дело C-263/06 /Carboni e derivati Srl срещу
Ministero dell’Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà
SpA, постановено по преюдициално запитване от Върховен касационен съд на
Република Италия във връзка с антидъмпингово мито, се заключава, че когато
митническите органи имат основание да се съмняват в истинността на
декларираната стойност, те могат съгласно член 31/чл.74 §3 от действащия Регламент/
от Регламент (ЕИО) № 2913/92г. да изчислят митническата стойност спрямо цената,
която е договорена за въпросните стоки в рамките на предходната продажба, най- близка
до продажбата, за която е подадена митническата декларация и в чиято истинност те
нямат никаква обективна причина да се съмняват. Съобразно т.61 от мотивите,
съдът приема, че позоваването на тази цена представлява средство за определяне
на посочената стойност, което е едновременно „разумно“ по смисъла на посочения
член и съвместимо с общите принципи и разпоредби на международните договори,
както и с разпоредбите, на които се позовава същата разпоредба. В настоящия
казус, взетата за база за определяне на нова митническа стойност декларация,
видно от справката по делото, не е по предходна продажба, най- близка до
продажбата, за която е подадена процесната митническата декларация, а е
подадена девет месеца преди нея, което не съответства на разпоредбите на
регламента и принципите за разумен способ за определяне на митническа стойност.
Липсват мотиви в оспорения акт защо не са взети предвид декларации за внос на
велосипеди подадени през месеците януари и февруари на 2018г., които предхождат
процесната декларация.
С оспореното решение е определена нова
митническа стойност на стоката от митническата декларация на жалбоподателя отново
в брой велосипеди, но на стойност 62,91лв. Видно от заключението на
експертизата тази стойност е по-висока или близка до стойността, на която
стоките са продадени на територията на страната.
Съдът
намира, за безспорно установено по делото, че митническите органи не са
извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и
съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трети лица. При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
такава- чл.15 §1 от МК. На това принципно положение е основана и процедурата по
чл.140 §1 от Регламента за изпълнение, като се има предвид, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани. Съгласно предписанието на чл.22 §7 от Регламент № 952/2013г.
митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за
заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за
правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната,
въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
Правото
на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива,
еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно
определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност
трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност /Решение
на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16,
EU:C:2017:984, т.24/. В този смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл.VII от
Общото споразумение за митата и търговията, с които се дължи съобразяване при
прилагане на последния метод на определяне на митническа стойност, по силата на
чл.74 §3 от Регламента, който препраща към тях.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че в настоящия казус е бил постановен отказ за
приемане на митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е
определена нова такава, без това да е обосновано по категоричен начин.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че от страна на митническите органи не е
обосновано приложението на чл.140 вр. чл.141 от Регламента за изпълнение, вр.
чл.74 §3 от Регламент № 952/2013г., поради което, като не е приел декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация
на трето лице, Началникът на Митница ТД „Северна Морска“ към Агенция „Митници“ е
постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното
определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоката, за
която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми
и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното
решение подлежи в своята цялост на отмяна по съдебен ред.
По
делото своевременно са претендирани съдебно-деловодни разноски от подателя на
жалбата, изразяващи се в платена държавна такса от 50.00лв.; 360.00лв.
изплатено по банков път адвокатско възнаграждение, 300 лв. внесен депозит за
вещо лице или общо разноски в размер на 710.00лв. Предвид изхода на правния
спор съдът следва с решението си да възложи в тежест на ответника деловодните
разноски на дружеството жалбоподател.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „М.“ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** Решение с рег.№ 32-293890/08.10.2020г. към MRN
18BG002002H0032032/06.03.2018г., постановено от Директор на ТД „Северна Морска“
при Агенция Митници.
ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" към Агенция
„Митници“ да заплати на „М.“ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Х.П.Д. направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 710.00лв. /седемстотин и десет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: