№ 588
гр. В., 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100913
по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Й.Б.“ ЕАД /с
предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сграда 6, против П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл.
В., ул. „И.“ № 30, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415
от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между него и ответника са сключени следните договори:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 12
месеца с абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева. Сочи се, че ответницата не
изпълнявала задълженията си по договора в общ размер на 78.48 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.04.2018 г. –
19.07.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Т.Б.“ ЕАД
/понастоящем „Й.Б.“ ЕАД/ и КЗП мобилният оператор начислил неустойка в размер на
60.88 лева, не по-голяма от три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/20.09.2018 г.
2. На 12.12.2017г. между горепосочените страни е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Интернет 15,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 15.99 лв. и промоционален
такъв в размер на 13,99 лв. Сочи се, че ответницата не изпълнявала задълженията си по
договора в общ размер 42.84 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен
период 20.04.2018 г. - 19.07.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата
между „Теленор" (понастоящем „Йеттел") и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в
1
размер на 48.78 лв., не по-голяма от три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура № **********/20.09.2018г.
3. На същата дата - 12.12.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер ++359*********, мобилният оператор предоставил на П. Д. П. устройство марка
TABLET PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G. Вследствие на неизпълнението по договора за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ответницата дължи сума в размер на
145.38 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето му преференциална цена, начислена във фактура №
**********/20.09.2018г.
4. На 14.03.2018г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30,99 с
неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на
30.99 лв. Сочи се, че ответницата не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер
69.83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 20.04.2018 г. - 19.07.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 77.46 лв., не по-голяма от
три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/20.09.2018г.
5. На същата дата - 14.03.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер ++359*********, мобилният оператор предоставил на ответницата П. Д. П. устройство
марка NOKIA 3 Black на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка
е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената
отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, ответницата дължи сума в размер на 186.28 лв., начислена във
фактура № **********/20.09.2018 г., представляваща съразмерна част от направената
отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията
си по договора.
Излага се, че горепосочените задължения са индивидуализирани следните фактури:
Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетен период 20.04.2018 г. - 19.05.2018 г.,
срок за плащане - 04.06.2018 г., издадена за сумата от 71.82 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-31.79 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-13.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-26.05 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
Сочи се, че ищецът претендира фактурата в размер на 46.99 лв., поради извършено
частично плащане в размер на 24.83 лв., което погасява задължението за такса и услуги за
предпочетен номер ++359********* до размер на 6.96 лв.
2
Фактура № **********/20.06.2018 г. за отчетен период 20.05.2018 г. - 19.06.2018 г.
срок за плащане - 05.07.2018 г., издадена за сумата от 74.16 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-31.88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-14.88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-27.40 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
Фактура №**********/20.07.2018 г. за отчетен период 20.06.2018 г. - 19.07.2018 г.,
срок за плащане - 04.08.2018 г., издадена за сумата от 70.00 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-30.99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-13.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-25.03 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
Фактура № ********** /20.09.2018 г. за отчетен период 20.08.2018 г. - 19.09.2018 г.
срок за плащане - 05.10.2018 г., издадена за сумата от 518.78 лв., представляваща неплатени:
-77.46 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-186.28 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
-48.78 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-145.38 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
-60.88 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд -
В. и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 709.93
лева, претендирана като сбор от следните задължения:
191.15 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договори за
предоставяне на мобилни услуги,
331.66 лева – разлика в цените на мобилните устройства при преференциални
условия и без абонамент,
187.02 лева – неустойки по договорите,
Ведно със законна лихва, от 31.01.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначеният му особен представител, с който е изразено становище, че исковете са
недопустими, а по същество са и неоснователни. Сочи се, че исковата молба е неясна и
липсва точна конкретизация на исковете. Излага се, че исковете са недопустими, тъй като
договорите, по които претендира правата си ищеца са унищожаеми според ответника, тъй
като са подписани от недееспособно лице. Също така се сочи че искът е недопустим, тъй
като към датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК срещу ответницата същата
е била непълнолетна и по смисъла на чл. 4 от ЗЛС и нейната процесуална дееспособност и
пасивна процесуална легитимация е била ограничена. Иска се от съда на основание чл. 27 от
ЗЗД да приеме, че договорите от 06.11.2017 г. и от 12.12.2017 г. са унищожаеми на горното
основание. Излага се, че в договорите липсва ясна и точна индивидуализация на
представителя на потребителя, който е бил непълнолетен и неправоспособен за извършване
на посочените действия. Не ставало ясно според ответника как е формирана всяка от
изискуемите суми по договорите, нито как е изчислена неустойката, нито ставало ясно защо
се претендират суми за разлики в мобилните устройства при преференциални условия и без
абонамент. ОспоР. са представените декларации за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от 06.11.2017 г., от 12.12.2017 г. и от 14.03.2018 г.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 249/2020 г. по
описа на Районен съд – В..
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество е сключило с ответника следните договори за мобилни услуги:
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 12 месеца
с абонаментен план „Тотал 24.99 с неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 24.99 лева. На 12.12.2017 г. е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен
план „Интернет 15,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 15.99 лв. и
промоционален такъв в размер на 13.99 лв. На същата дата - 12.12.2017 г. и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор
предоставил на П. Д. П. устройство марка TABLET PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G. На
14.03.2018г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с неограничени
нац. мин. и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лв. На
същата дата - 14.03.2018 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор предоставил на ответницата П. Д. П. устройство марка
NOKIA 3 Black на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка е
посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената
отстъпка.
Към всеки от сключените договори е приложена ценова листа за абонаментните
планове, които цени са съобразени с приложените към издадените фактури приложения за
предоставени и използвани пакетни услуги от абоната.
4
Във всяка издадена фактура се отразяват внесени плащания, направени през периода,
за който се издава фактурата, ако има такива, както се отразяват и задължения от предходен
период с ДДС ако има такива.
На ответницата са издадени следните фактури:
Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетен период 20.04.2018 г. - 19.05.2018 г.,
срок за плащане - 04.06.2018 г., издадена за сумата от 71.82 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-31.79 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********;
-13.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-26.05 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
Ищецът претендира фактурата в размер на 46.99 лв., поради извършено частично
плащане в размер на 24.83 лв., което погасява задължението за такса и услуги за
предпочетен номер ++359********* до размер на 6.96 лв.
Фактура № **********/20.06.2018 г. за отчетен период 20.05.2018 г. - 19.06.2018 г.
срок за плащане - 05.07.2018 г., издадена за сумата от 74.16 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-31.88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-14.88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-27.40 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
Фактура №**********/20.07.2018 г. за отчетен период 20.06.2018 г. - 19.07.2018 г.,
срок за плащане - 04.08.2018 г., издадена за сумата от 70.00 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
-30.99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-13.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
-25.03 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
Фактура № ********** /20.09.2018 г. за отчетен период 20.08.2018 г. - 19.09.2018 г.
срок за плащане - 05.10.2018 г., издадена за сумата от 518.78 лв., представляваща неплатени:
-77.46 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-186.28 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
-48.78 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********;
-145.38 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********;
5
-60.88 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********.
Неустойката в общ размер на 187.02 лева е формирана както следва:
60.88 лева по договор от 06.11.2017 г. за мобилен номер ++359*********,
представляваща сбор от три месечни абонаментни такси без ДДС;
48.78 лева по договор от 12.12.2017 г. за мобилен номер ++359*********,
представляваща сбор от три месечни абонаментни такси без ДДС и
77.46 лева по договор от14.03.2018 г. за мобилен номер ++359*********,
представляваща сбор от три месечни абонаментни такси без ДДС.
В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно
посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от
него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. В този
случай потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството и общата
лизингова цена, изчислена пропорционално на оставащата част от срока на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
На 31.01.2020 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – В. срещу ответницата. Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 154/05.02.2020 г.
срещу ответницата за сумите в размер на 191.15 лева – неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по договори за предоставяне на мобилни услуги, 331.66 лева разлика в
цените на мобилни устройства при преференциални условия и без абонамент, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на вземането на 31.01.2020 г. до окончателното
издължаване, както и разноски в размер на 18.50 лева държавна такса и 266.40 лева
адвокатско възнаграждение. Заявлението е отхвърлено в частта на сумата от 186.12 лева –
неустойки както и съответната част от претендираните разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство по
чл. 422 от ГПК.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че исковете
са недопустими, тъй като същата не била пълнолетна към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК. Това, че лицето е непълнолетно не означава, че не може да бъде страна в
съдебно производство, тъй като те извършват правни действия със съгласието на техните
родители и попечители.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЛС непълнолетните лица извършват правни действия със
съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени
дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са
придобили със своя труд. Отделно в чл. 28, ал. 3 от ГПК е посочено, че непълнолетните
могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношния или за спорове,
6
произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други
случаи, определени със закон. С оглед горното възражението в този смисъл се явява
неоснователно.
Наличието на валидна облигационна връзка се установява от представените като
писмени доказателства договори за мобилни услуги. Същите носят подписа на ответника,
като последният е изписал саморъчно и трите си имена на страниците в договорите и
съпътстващите ги документи. По този начин се удостоверява изразеното от ответника
съгласие да се обвърже в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по
отделните договори и при уговоР.те условия и срок. Възражението на особения
представител на ответницата за унищожаемост на договорите на основание чл. 27 от ЗЗД е
неоснователно. Същите са действителни, тъй като са сключени със съгласието на родител на
ответницата, за което са представени декларации за съгласие към всеки договор. По
отношение оспорването на декларациите за съгласие, ищецът е заявил в молба с вх. №
5116/05.05.2023 г., че ще се ползва от същите. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от
ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го
оспорва, т.е. ответницата. Същата не проведе доказване относно неистинността, верността и
авторството на същите.
Ищцовото дружество претендира плащане на дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, както
и начислени неустойки поради предсрочно прекратяване на договори.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства на
лизинг, при съответни месечни такси и условия и срок на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговоР.те цени на услугите - абонаментни такси и цени на
услуги извън включените в съответния тарифен план, също така и лизингови вноски за
закупените мобилни устройства. В договорите се съдържа описание на тарифният план,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорите по своето съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната и
законния му представител в самите договори и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях.
Всички вземания са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът за заплащане на месечните
фактури, в които процесните вземания са индивидуализирани. Поетите договорни
задължения на ответника имат характер на периодични плащания, за които мобилният
оператор издава месечна фактура. В договорите за мобилни услуги в т. 5 – Условия на
избрания абонаментен план е посочена датата на издаване на месечната фактура, а именно:
7
на 20-ти всеки месец. Също така съгласно т. 27 от Общите условия на мобилния оператор
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Не се доказа ответницата да е платила
дължимите суми по фактурите, нито да е оспорила същите. В т. 31 от Общите условия на
мобилния оператор е предвидена възможност чрез вътрешна процедура пред мобилния
оператор, в 6-месечен срок потребителят да оспори месечната сметка и мобилният оператор
да преразгледа фактурата, като това не е сторено от ответника.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на договоР.те
и отразени във фактурите парични задължения по договорите за абонаментни такси, поради
което съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с договорите задължения.
С оглед гореизложеното искът за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 191.15 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договори за предоставяне на мобилни услуги се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Досежно вземанията за разлика в цената на мобилните устройства: Сред
съществените условия на договора за оперативен лизинг е задължението на лизингодателя
да предостави за ползване на насрещната страна лизинговата вещ. Изпълнението на това
задължение е доказано в настоящото производство. С подписване на процесните договори за
лизинг ответникът е декларирал обстоятелството, че съответните лизингови вещи не само са
му предадени, но и са били годни за употреба, изрядно функциониращи, съответстващи
напълно на договоР.те технически характеристики и придружени от цялата необходима
документация – чл. 4 от договорите за лизинг. В тази си част договорите за лизинг имат
характер и на разписка относно удостоверяване от потребителя на реалното предаване на
вещите от лизингодателя и получаването им от лизингополучателя.
Ищцовото дружество е направило отстъпка в цената на устройствата поради факта, че
е очаквало изпълнение по сключените договори за мобилни услуги за целия срок на
действие от 24 месеца. След като потребителят нито е изпълнил задължението си за плащане
на абонаментните такси, нито е върнал мобилните устройства, нито е заплатил в пълен
размер лизинговите вноски, то без основание е тази значителна отстъпка от пазарната цена
на устройствата, поради което и претендираната разлика в цената не е неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП.
С оглед гореизложеното искът за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на 331.66 лева – разлика в цените на мобилните устройства при
преференциални условия и без абонамент се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Досежно иска за неустойката:
Съдът констатира, че в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 154/05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – В. е
инкорпорирано разпореждане, с което заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено в частта
8
на сумата от 186.12 лева – неустойки, както и съответната част от претендираните разноски.
Видно е, че разпореждането, с което е отхвърлена горецитираната сума не е обжалвано,
както и че за тази сума няма издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно тълкуванията, дадени в ТР № 4/2014 по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ – чл. 410,
ал. 1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва
да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 от ГПК. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането /в случая неустойките/, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията
на чл. 210, ал. 1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. В
настоящото производство това не е сторено от ищеца.
С оглед гореизложеното съдът счита, че искът за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 187.02 лева – неустойки се явява недопустим и
следва да се остави без разглеждане.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски
съобразно уважената част от исковете.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2014 по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изхода
на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство в размер на 25.00 лева –
заплатена държавна такса, 400.00 лева – разноски за особен представител и 400.00 лева –
адвокатско възнаграждение. В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца
направените разноски по настоящето производството съразмерно уважената част от
исковете в общ размер от 607.67 лева /18.41 лева за внесена държавна такса, 294.63 лева -
адвокатско възнаграждение и 294.63 лева - разноски за особен представител/. Ответникът
следва да заплати направените в заповедното производство разноски в общ размер на 284.90
лева /18.50 лева – за държавна такса и 266.40 лева – адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., обл. В., ул. „И.“ № 30, че дължи на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование
„Т.Б.” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п.
С., сграда 6 следните суми:
191.15 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договори за
9
предоставяне на мобилни услуги и
331.66 лева – разлика в цените на мобилните устройства при преференциални
условия и без абонамент,
ведно със законна лихва от 31.01.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд - В. до окончателно изплащане
на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Й.Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„М. 4“, Б. п. С., сграда 6 срещу П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ул. „И.“
№ 30, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че П. Д. П. дължи на „Й.Б.“ ЕАД /с
предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/, сумата от 187.02 лева – неустойки по договори за
мобилни услуги, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ул. „И.“ № 30 да
заплати на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сграда 6, направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – В. съразмерно
с уважената част от исковете в общ размер на 284.90 лева /18.50 лева – за държавна такса и
266.40 лева – адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ул. „И.“ № 30 да
заплати на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.” ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б. п. С., сграда 6, направените разноски
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер от 607.67
лева /18.41 лева за внесена държавна такса, 294.63 лева - адвокатско възнаграждение и
294.63 лева - разноски за особен представител/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
249/2020 г. по описа на Районен съд - В..
В частта на прекратяването решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – В. в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10