Решение по дело №30/2021 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 27
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20217070700030
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е 27

гр. Видин,18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

осемнадесети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

30

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Л. *** срещу Заповед №368з-85/15.01.2021г. на Директора на ОД на МВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от седем месеца на основание чл.204,т.3 , чл.194,ал.2,т.1 и т.2, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, като наведените доводи сочат на нарушение на административно-производствените правила и материалния закон . Сочи се, че заповедта не е издадена в срока по чл.195 от ЗМВР- в двумесечния срок от откриване на нарушението, тъй като нарушението е извършено на 20.07.2020г. , а заповедта е издадена на 15.01.2021г. Оспорва се авторството на деянието и установената фактическа обстановка . Сочи се също така , че по същество в обжалваната заповед не е посочено изрично с какво конкретно действие е извършил или не е извършил вмененото му нарушение. Твърди се и че не е спазена разпоредбата на чл.206,ал.2 от ЗМВР. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Подържа, че вмененото нарушение се доказва по безспорен начин . Иска се от съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №368з-85/15.01.2020г. на Директора на ОД на МВР-Видин на жалбоподателя Л.-полицейски инспектор в участък Нов път към РУ-Видин, е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от седем месеца на основание чл.204,т.3, чл.194,ал.2,т.1 и т.2, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР. Прието е, че от полицейския инспектор са извършени следните дисциплинарни нарушения : На 20.07.2020г. при проверка на автомобил марка "Мерцедес" модел "Спринтер" с номер на рама WDB906657P32065, който към момента на проверката е бил с монтирани табели с рег.№ 280М016 и водач Ярослав Владимирович К... с ЛНЧ№ **********, установявайки, че управляваният от К... автомобил не е бил регистриран по надлежния ред и издаденото за този автомобил разрешение за временно движение е било с изтекъл срок на валидност /валидно до 10.07.2020г./, Л. не е  взел отношение по административен ред спрямо водача, с което е нарушил чл.12, ал.1 от Инструкция №8121з-823/05.11.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с което не е изпълнил служебните си задължения , произтичащи от посочените разпоредби по-горе и от длъжностна характеристика, а също така не е изготвил незабавно докладна записка, че е установил признаци на извършено престъпление от общ характер, в нарушение на чл.13, ал.1 от заповед №8121з-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени „Вътрешните правила за организация на работата на Министерство на вътрешните работи по заявителски материали за престъпление от общ характер. Прието е, че неизпълнението на горните задължения представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители ” и ,, неизпълнение на служебните задължения”. Прието е, че за двете дисциплинарни нарушения следва да се наложи дисциплинарно наказание порицание на основание чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР в размер на 7 месеца.

Установява се по делото, че във връзка с постъпил сигнал с рег.№ 7855р-8003/11.05.2020г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР за нарушения от страна на служители на ОД на МВР-Видин, със Заповед №3683-1447/15.09.2020г. на Директора на ОД на МВР-Видин е разпоредено да се извърши проверка по случая, във връзка с което е назначена комисия, която е извършила проверка и е събрала сведения от всички съпричастни на случая лица .

Установява се от събраните в административното производство доказателства, че на 20.07.2020г. жалбоподателят е бил на работа, като е изпълнявал служебните си задължения на полицейски инспектор на територията на участък „Нов път“ за времето от 08,30ч.-до 17,30ч. По същото време назначен в наряд като пост №125 бил и мл.инспектор Анатоли А. От около 14,00ч. двамата осъществявали съвместно контрол по пътното движение със служебен автомобил СВ7120МТ на ул.“Цар Александър II“ в близост до бившето предприятие ДАП. Около 14,30ч.-15,00 ч. двамата спрели за проверка бял пътнически микробус с транзитни регистрационни номера, идващ от бул. Панония” в посока квартал „Нов път“, превозващ работници. При извършената проверка служителите установили, че разрешението за временно движение на управлявания от водача автомобил, руски гражданин, е изтекло-срокът за валидност бил до 10.07.2020г. Мл.инспектор А... на колегата си мл.инспектор Б.Б., който бил на работа като автопатрул, като го уведомил, че с негов колега са спрели за проверка автомобил, който се движи с транзитни табели с изтекъл срок на валидност, и попитал Борисов дали може да дойде и да състави АУАН на водача. Борисов заявил, че може да напусне мястото, на което е по разстановка, само след разрешение от дежурният служител по дирекция, поради което Аследва да докладва в ОДЧ на дежурния и да поиска съдействие от служител на Пътна полиция. Установява се от обясненията на водача-руския гражданин Я.В.К, че след като извършили проверка на шофьорската му книжка и свидетелството за регистрация на автомобила, полицейските служители го уведомили, че трябва да бъдат свалени регистрационните номера на автомобила и да бъде съставен акт, но същият ги помолил да проявят разбиране, тъй като им е бивш колега. Показал им удостоверение за пенсиониран служител в полицията в Русия. Полицейските служители го освободили. Автомобилът е заснет от контролна точка на АПИ при с.Новоселци в посока Видин-Войница в 15,16ч.

За спирането на автомобила Аи Л. не докладвали на ОДЧ, нито спирането е отразено в изготвената за деня документация. Видно от приложената Справка за дейността на АП-125 от деня проверката не е отразена . Не е отразена и в Доклад за проверените лица и превозни средства за дейността на АП-125 от деня.

Комисията, след като е събрала относимите доказателства, е приела, че водачът К... е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което се предвижда административно наказание и че деянието на водача К... би могло да е и престъпление по чл. 345,ал.2 от НК, както и че съгласно чл. 11 на Наредба 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства табелите с регистрационен номер и/или документи следва да се изземат от органите на пътната полиция, което обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение, а в случая табелите не са свалени . Приела е при тези обстоятелства, че инспектор Л. не е съставил АУАН, съответно не е иззел табелите с изтекъл срок, поради което не е изпълнил правомощията и задълженията си произлизащи от типовата длъжностна характеристика, както и това, регламентирано в чл.12, ал.1 от Инструкция №8121з-823/05.11.2014г., според който „полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението съгласно правомощията им по Закона за движение по пътищата“, както и че инспектор Л., както и мл.инспектор Ангелов, въпреки че са установили данни за престъпление по чл.345, ал.1 от НК, не са докладвали в ОДЧ на МВР Видин и не са изготвили писмени доклади до началниците си, с което са нарушили т.13, ал.1 от заповед № 8121-780/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи, с която са приети правилата .

Прието е, че всяко от горните нарушения представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.1 и т.2 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл..200,ал.1, т.11 във вр. с чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР.

На 19.11.2020г. жалбоподателят е поканен да се яви за запознаване с обобщената справка, съдържаща констатациите на комисията, и с всички материали от извършената проверка. Указана му е възможността след това да депозира писмени възражения до дисциплинарно-наказващия орган. На 20.11.2020г. жалбоподателят е запознат с обобщената справка, изготвена от комисията, но не е депозирал допълнителни обяснения в указания срок.

Ответникът по делото, въз основа на становището на комисията, е издал обжалваната заповед, в която е приел, че жалбоподателят е извършил вменените по-горе нарушения, за които е наложил и предложеното от комисията наказание в посочения размер.

По делото е представена заповед № 8121з-720/24.10.2014г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер . Със същите жалбоподателят е запознат съобразно представеният отчет за специална и практическа подготовка на служителите от участък „Нов път“. Приложена е и длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност . От представената Заповед № 368з-1342/05.08.2018г. на Директора на ОД на МВР-Видин се установява, че жалбоподателят е сред поименно определените длъжностните лица, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административно нарушение по ЗДвП, като няма доказателства за преустановяване на оправомощаването му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ОД на МВР-Видин за налагане на дисциплинарно наказание от адресат на заповедта в 14-дневния срок за оспорването й.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание по чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР от ръководител на служба по чл.37,ал.1,т.2 от ЗМВР -Директорът на областна дирекция на МВР, с оглед предоставените правомощия по чл.204,т.3 от ЗМВР.

Същата е издадена в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването и като фактическата обстановка съответства на правните квалификации на нарушението.

Същата е постановена и в съответствие с материалния закон.

Безспорно се установява по делото, че на 20.07.2020г. при извършена проверка на автомобил с временни регистрационни табели жалбоподателят Л. в качеството си на полицейски инспектор е установил извършено от водача административно нарушение по ЗДвП-управление на автомобила с изтекъл срок на валидност на разрешението му за временно движение, по което обаче не взел отношение съобразно задължението му по чл.12 ,ал.1 от Инструкция № 8121з-823 от 5.11.2014 г. за организация на дейността в Министерството на вътрешните работи по териториалното обслужване на населението, изд. от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 14.11.2014 г., в сила от 1.12.2014 г., изм. и доп., бр. 63 от 18.08.2015 г., в сила от 18.08.2015г. Съобразно посочената като нарушена разпоредба от инструкцията полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата съгласно правомощията им по Закона за движение по пътищата и регламентирания в МВР ред. Видно от приложените по делото доказателства инспектор Л. е бил оправомощен да осъществява контрол по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за административни нарушения по ЗДвП. На посочената дата в изпълнение на правомощията си същият е издал няколко фиша за налагане на глоби по ЗДвП, приложени по делото, но не е взел отношение по установеното от него нарушение на руския гражданин, като не е съставил АУАН за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП. Налагането на ПАМ , което също е посочено от дисциплинарно наказващия орган /свалянето на регистрационните табели/, обаче , не в правомощията на жалбоподателя , но за същото е следвало да се поиска съдействие чрез ОДЧ от служителите на сектор „Пътна полиция“.

Установява се и че деянието на водача К... осъществява признаци на престъпление по чл.345,ал.2 от НК, поради което жалбоподателят не е изпълнил и задължението си по чл.13,ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780/24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с които жалбоподателят е запознат. Съобразно посочената като нарушена разпоредба, служител на МВР , непосредствено установил признаци на извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистъра за ЗМ. Не са ангажирани доказателства , че такава е съставена.

Доколкото деянието на водача К...-управление на МПС без същото да е регистрирано по надлежния ред, съдържа признаците както на административно нарушение , така и на престъпление,  в правомощията на административно-наказващия орган и съответния прокурор е преценката дали се касае за административно нарушение или престъпление от общ характер , поради което в случая е следвало да се изготви и докладна записка съобразно горното задължение на жалбоподателя.

Видно от горното се касае за неизпълнение на задължения, произтичащи от инструкция, утвърдена със заповед на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Д.В., представляващо неизпълнение на служебни задължения, произтичащи и от длъжностната характеристика на жалбоподателя ,  и за неизпълнение на задължения , произтичащи от Заповед на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени вътрешни правила, поради което правилно са квалифицирани нарушенията на служебната дисциплина като такива по чл.194,ал.2,т.1 и т.2 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, се налага дисциплинарно наказание „порицание“, поради което законосъобразно е определен вида на наказанието. Законосъобразно е преценена и тежестта на нарушението, тъй като и за двете неизпълнени задължения, които по същество представляват две нарушения , е наложено едно наказание в размер около минимума-седем месеца , при минимален размер , предвиден в разпоредбата, шест месеца.

При провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От дисциплинарно-наказващия орган е спазена законоустановената процедура за налагане на наказанието по чл.205 и чл.206 от ЗМВР, вкл. задължението на дисциплинарно-наказващия орган по чл.206,ал.1 от ЗМВР, заповедта съдържа необходимото съгласно чл.210 от ЗМВР съдържание , като доводите в обратната насока са неоснователни-нарушенията са осъществени чрез бездействия , които са индивидуализирани-посочено е какво не е направил служителят , като са конкретно посочени и нарушените разпоредби.  Неоснователни са и развитите доводи в жалбата , че не е съобразена разпоредбата на чл.206,ал.2 от ЗМВР , тъй като вида на наказанието е разписан в закона за тези нарушения и дисциплинарно-наказващият орган е лишен от преценка за вида на наказанието, а размерът е около минимума, като органът е изложил съображенията си за определяне на неговия размер. В случая определящо за размера е , че се налага наказание за две нарушения. Липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като съобразно чл.198,ал.2 от ЗМВР маловажно е това нарушение , при което отклонението от изискванията е незначително.

Спазен е и двумесечният преклузивен срок по чл.195,ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.196,ал.2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съобразно чл.196,ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито , когато органът , компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а съобразно ал.2 дисциплинарното нарушение е установено , когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган . В случая дисциплинарно-наказващият орган за пръв се е запознал с материалите от дисциплинарното производството на 18.11.2020г. , видно от поставената резолюция върху обобщената справка, а заповедта е издадена на 15.01.2021г., т.е в двумесечния срок по чл.195,ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушението.  

Заповедта е издадена и в съответствие с целите на дисциплинарното наказване-спазване на служебната дисциплина, като наложеното наказание е около минимума за нарушенията от този вид, което сочи, че дисциплинарните правомощия не са упражнени превратно.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорваната заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, изискването за форма на административния акт, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

                                       РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. *** срещу Заповед №368з-85/15.01.2021г. на Директора на ОД на МВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от седем месеца на основание чл.204,т.3 , чл.194,ал.2,т.1 и т.2, чл.197,ал.1,т.3 и чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР.

Решението не подлежи на обжалване.

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: