РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. ХАСКОВО, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
Г. К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500065 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 491/25.07.2023г., постановено по гр.д.№779/2022г. Районен съд-
Хасково: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. П. с ЕГН:********** от
гр.***, че Н. Д. Д. с ЕГН:********** от гр.***, е собственик на поземлен имот с
идентификатор 77195.701.516 по КККР на гр.*** одобрен със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК София с адрес гр.***, местността ***, с площ 1143
кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до 10м.), предишен идентификатор 77195.701.435, номер по предходен план
77195.701.435.320, при съседи: 77195.701.427, 77195.701.428, 77195.701.434, 77195.701.586,
77195.701.433, 77195.701.515, 77195.701.437, 77195.701.436 ; ОСЪЖДА И. М. П. с
ЕГН:********** от гр.***, да заплати на Н. Д. Д. с ЕГН:********** от гр.***, направените
по делото разноски общо в размер на 1902,48лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата И. М. П., която
чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност.Твърди,че районният съд не изпълнил задължението си да направи доклад по
делото както го задължава изискването на чл.146 от ГПК и не дал изрични указания при
разпределение на доказателсвената тежест. Правните изводи на съда били необосновани,
незаконосъобразни и в противоречие с установените факти и обстоятелства. Счита, че с
1
ангажираните по делото доказателства ищцата не успяла да докаже установителния иск за
собственост на процесния имот, тъй като по делото не било установено, че ищцата или
някой от другите наследници е „лице, което се занимава със селскостопанска дейност и
може да притежава селскостопански имоти в размери определени от МС“, каквито били
изискванията на законодателя. Счита също, че заключението на назначената експертиза
било прието в нарушение на процесуалните правила, тъй като не била дадена възможност на
ответната страна да се запознае с изводите на експерта и да изложи съображения по тях.
Поддържа също, че е установила по несъмнен начин всички етапи от възстановяване на
собствеността върху процесния имот имайки предвид както данните в помощния план, така
и плана за новообразуваните имоти. Претендира от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на
спора,с което да отхвърли предявения установителен иск за собственост, с правно основание
чл.124 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Н. Д.
Д., която чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната
неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на
РС-Хасково. Претендира и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с установителен иск за собственост на недвижим имот, с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от ищцата Н. Д. Д.,чрез пълномощник,
срещу ответника И. М. П.. Предмет на иска е следният недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор 77195.701.516 по КККР на гр.*** одобрен със заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г. на изп.директор на АК София с адрес гр. ***, местността ***, с площ 1143
кв.м., трайно предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до 10м.), предишен идентификатор 77195.701.435, номер по предходен план
77195.701.435.320, при съседи: 77195.701.427, 77195.701.428, 77195.701.434, 77195.701.586,
77195.701.433, 77195.701.515, 77195.701.437, 77195.701.436.
По делото е установено,че на 30.06.1939г. е сключен писмен договор между С.Т.К.
и Г. Г.Т., по силата на който последният закупува нива от 2/два/ декара, находяща се в
местността ***, *** землище, при граници : Д.Т., Д.Т., Д.К. и С.К., за сумата от 2000лв. От
представената записка от 17.05.1944г. се установява, че така описания договор за покупко-
продажба е вписан от нотариус при Хасковския съд, а от копие на съдебно решение от
07.11.1939г., постановено по гр.д.№368/1939г., влязло в законна сила на 14.12.1939г., се
установява, че Хасковски околийски съдия отхвърля предявения иск от С.К. против Г.Г.Т. за
отстъпване собствеността и владението на една нива от 2 дка, находяща се в местността ***,
*** землище, при граници : Д.Т., В.Т., Д.К. и С.К., като неоснователен и недоказан.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство,
съставен от нотариус Владилена Сиртова №079 по регистъра на Нотариалната камара на
2
България на 28.01.1999г., Д. Г.Д., Р.С.Т., Г. Г.Т. и Т.Г.Т. са признати за собственици по
наследство, оставено им от Г.Г.Т., на нива от 2 дка, находяща се в местността ***, ***
землище, съставляваща имот планоснимачен номер *** по плана за земеразделяне, при
граници : изток – път, север – имоти пл.№335 и 336, запад – имот пл.№321 и собствено
място, юг – имоти пл.№319, и 318.
С нотариален акт от 13.07.2001г. на нотариус Нели Тончева с рег.№078 по
регистъра на Нотариалната камара на България е поправена допусната фактическа грешка в
цитирания нотариален акт от 28.01.1999г. на нотариус Владилена Сиртова №079 по
регистъра на Нотариалната камара на България, като при описание на границите на имот пл.
№ *** вместо „и собствено място“ да се чете „и имоти с планоснимачни номера *** и ***“.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот, съставен от нотариус Христина
Колева с рег.№081 по регистъра на Нотариалната камара на България на 16.10.2009г., Д.Г.Д.
дарява на дъщеря си Н. Д. Д. поземлен имот, находящ се в гр.***, местност ***, с
идентификатор 77195.701.516, с площ от 1144кв.м. /стар идентификатор 77195.701.435.320/.
От протокол от с.з., проведено по гр.д. №1948/2006г. по описа на РС-Хасково, се
установява, че е одобрена постигнатата между страните по делото съдебна спогодба, по
силата на която в дял на Д.Г.Д. се поставя имот с проектен идентификатор 77195.701.516, с
площ от 1144кв.м., находящ се в м.***, *** землище, като този имот е ½ ид.ч. от допуснатия
до делба имот с решение по допускане на делбата №558/10.10.2007г., описан като нива от
2000 кв.м., м.***, *** землище, пл.№*** по плана за земеразделяне, а по кадастралната
карта на гр.***, одобрена със заповед №РД-18- 63/05.10.2006г., представляващ имот с
идентификатор 77195.701.435, а в общ дял на останалите съделители Р.С.Т., Г. Г.Т. и Т.Г.Т.
се поставя имот с проектен идентификатор 77195.701.515, с площ от 1145кв.м., находящ се в
м.***, *** землище, представляващ другата ½ ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот.
На 22.01.2010г. на името на ищцата Н. Д. Д. е издадено разрешение за строеж на
ограда на ПИ 77195.701.516 по КК на гр.*** /ж.р.***/.
Със заповед №627/06.04.2020г. на Кмета на Община *** на основание §4к ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на
влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.***, землище на гр.***, одобрен със
заповед №ДС-28-2/26.06.2019г. на Областния управител на Област***, решение по чл.14
ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ и
скица №4211/27.02.2000г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при
условията на §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на В.Т.Т., И.И.Т. и Т.Д. върху
недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково с
идентификатор 77195.701.516, ж.р.***, землище на гр.***, с площ 1143кв.м. В заповедта е
посочено, че ограничения на собствеността няма.
От удостоверение за наследници на Г. Г.Т., издадено от Община *** на 28.05.2020г.
се установява, че е починал на 05.05.1962г. и оставил като свои наследници Д.Г.Д., Р.С. Т.,
Т.Г.Т., В.Г.Т. и М.Г.Б.. С влязло в законна сила съдебно решение, постановено по адм.дело
3
№48/2020г. по описа на РС-Хасково, е отхвърлена жалбата на Н. Д. Д. против заповед
№627/06.04.2020г. на Кмета на Община ***.
От показанията на свидетелите Д.Г. Д. /майка на ищцата/, В.И.П., М. В.К. и Н. М.М.
се установява, че ищцата се намира в процесния имот, който преди това е бил собственост
на семейството й и се обработвал от нейния чичо /брат на майка й/ и баба й. Св.Д. /майка на
ищцата/ твърди, че нейното семейство никога не е напускало имота, който си разделили
двамата с брат й. Свидетелката прехвърлила нейната половина на дъщеря си /ищцата по
делото/, а съпругата на брат й обработвала известно време тяхната половина и след това я
продала. По отношение на Т. св.Д. твърди, че имали голям имот от дерето нататък. От имота
на Т. се слизало по една пътека, след това имало дере, черен път и нИ.та на Т. била там от
другия край на дерето. Свидетелката твърди, че техния имот и на Т. били от двете страни на
дерето, нямали обща граница имотите им.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, се установява,че
в картата на землището за разпределяне на територията по чл.18г от ППЗСПЗЗ оцветяването
на територии по §4 от ПЗРЗСПЗЗ и в съществуващи стари реални граници са много близки
по цвят, поради което не може с точност да се установи в коя от двете територии попада ПИ
с идентификатор 77195.701.516 в ж.р.***. Вещото лице сочи, че по тази карта нива от
10,251дка, възстановена с решение №36101/08.11.1999г. на ОСЗГ по преписка заявление вх.
№51180 от 06.09.1991г. попада в земеделска земя извън териториите по §4 от ПЗРЗСПЗЗ. В
приложената комбинирана скица на л.2 нивата от 10,251дка попадала в кв.109. Експертизата
сочи, че имотите, върху които е възстановено правото на собственост на наследниците на
В.И. и Т. с план на новообразуваните имоти са 701.516, 701.515, 701.451, 701.450, 701.449,
701.452, 701.453, 701.482, 701.620, 701.630, 702.597, 702.598, 701.460, 701.459, 701.461,
701.462, 701.463, 701.548, 701.545, 701.466, 701.467, 701.475, 701.476, 701.477, 701.474,
701.473, 701.472, 701.471, 701.470, 701.454. Границите, в които попадат в помощния план, са
посочени със зелен контур на л.2 от комбинираната скица. За района, в който попада ПИ
77195.701.516 по кадастралната карта на гр.***, има одобрен кадастрален план със заповед
№969/1988г., в който план имотът е част от имот с пл.*** и по предназначението си е
земеделска земя. С решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет *** се одобрява
околовръстен полигон на земи по §4 ал.3 от ЗСПЗЗ, с който в строителните граници на града
е включена зона ***, което определя тази територия като урбанизирана. ПИ 77195.701.516 в
ж.р.*** от 29.02.2000г. попада в строителните граници на гр.***. Процесният имот
77195.701.516 е идентичен с част от имот пл.№*** и попада в списъка на имотите,
предоставени за ползване и в списък на имотите невнесени в ТКЗС и ДЗС, представен от
Община *** на хартиен носител /л.134 от делото/. НИ.та от 2 дка, закупена с договор от
30.06.1939г. , вписан като основание при съставяне на н.а. №181/1999г. представлява имот
пл.№***, който се състои от ПИ 77195.701.516 и ПИ 77195.701.515 и попада в цитирания
списък. Нивите, описани в нотариалните актове в преписката по заявление вх.
№51180/06.09.1991г., са идентифицирани чрез анкета от анкетирания М.В.Т. От писмо изх.
№11-03-01-500-3/28.11.2022г. на Община **** се установява, че в архИ. на общината няма
4
данни за преписките по подадените жалби за помощния план за м.***, както и протоколи от
комисия, назначена за разглеждане на жалби по помощния план за м.***. При извършените
справки от вещото лице в СГКК-*** не бил представен протокол от комисия, назначена за
разглеждане на жалби по помощния план за местността. С протокол №3/23.04.2019г.
комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със заповед №РД-14-9/08.04.2019г. на
Областен управител на Област *** констатира, че ПНИ на ж.р.*** отговаря на техническото
задание, на изискванията на чл.28 ал.4-10 от ППЗСПЗЗ, заповедите на МЗГ и МРРБ за
определяне на техническите изисквания и условия за контрол на плановете по §4к ал.1 от
ПЗРЗСПЗЗ, на които заповеди отговаря и регистъра на ПНИ и приема ПНИ на ж.р.***,
гр.***.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Релевираните от жалбоподателката оплаквания се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост върху процесния
имот иск, което очертава предмета на обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Предявеният установителен иск за собственост на недвижим имот е допустим, тъй
като ищцата има правен интерес от предявяването му, а разгледан по същество е и
основателен, като в тази връзка следва да се отбележи следното:
Искът с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е основан на твърдение за
притежавано от ищцата право на собственост върху процесния имот идентификатор
77195.701.516, придобито с прехвърлителна сделка- дарение от нейната майка, извършено с
НА №*** от 16.10.2009г. Въвежда се и в условията на евентуалност твърдение за владение
върху имота от праводателя на ищцата от момента на закупуването му през 1939г. Заявява
се искане за инцидентно произнасяне по реда на чл. 17 ал. 2 от ГПК по валидността и
законосъобразността на всички административни актове, от които ответницата черпи права ,
5
изрично посочени в исковата молба.
От събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност, съдът
счита, че ищцата при главно и пълно доказване установява наличието на собственически
права на нейните праводатели още от 1939г. по отношение на процесния недвижим имот.
През тази година дядото на ищцата Г. Г.Т. закупува нива от два декара с писмен договор,
вписан по надлежния ред. В последствие през 1999г. наследниците на посоченото лице се
снабдяват с нотариален акт за собственост върху същата тази нива от два декара, а през
2009г., правят делба на имота, при което вече поставения в дял на майката на ищцата Д.Д.
имот придобИ. идентификатор 77195.701.516, а поставеният в другия дял имот приема
идентификатор 77195.701.515 /двата имота са съседни/. Същевременно липсват данни този
земеделски имот /спор относно характера на имота между страните няма/ да е предоставен
за ползване по съответния ред или по друг начин да е отнемано владението върху същия от
Г. Т. или неговите наследници, които впоследствие владеят имота. В тази връзка са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, а индиция за същото е и издаденото в
полза на ищцата през 2010г. разрешение за строеж на ограда Не без значение е и факта,че
процесният имот е представлявал нива, която е била включена в строителните граници на
гр.*** с решение на Общински съвет *** №67/29.02.2000г., когато е придобила и статут на
урбанизирана територия, в каквато насока е заключението на назначеното вещо лице, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.
Ответницата И. М. П. заявява права по отношение на процесния имот от издадени
в рамките на процедурата по земеделска реституция актове и счита, че те я легитимират
като собственик. Счита, че не се следва косвен съдебен контрол върху тези актове. Оспорва
въведеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност, с довода, че до
приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ срокът на давността не е текъл.
С исковата молба са оспорени административните актове, издадени в процедурата по
§ 4 от ПЗРЗСПЗЗ в полза на наследниците на В.Т.Т., И.И.Т. и Т.Д. относно процесния имот
с идентификатор77195.701.516, ж.р. ***, землище гр.*** с площ от 1 143 кв.м. и е направено
искане на основание чл. 17 ал. 2 от ГПК съдът да се произнесе относно нищожността, респ.
законосъобразността на тези актове.
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че по влезлия в сила административен
акт, респективно по заместващото го съдебно решение по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, в исковото
производство за собственост решаващият съд следва да упражни косвен контрол за
валидност, както и за законосъобразност - ако страната по спор за собственост, която не е
взела участие в административното производство, възразява за липса на предпоставки за
възстановяване на собствеността. Няма спор по делото, че ищцата не е участвала в
административното производство по издаване на решението, от които черпи права
ответницата , поради което съдът счита,че косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 от ГПК се
дължи.
Ответницата претендира собственически права върху процесния поземлен имот с
идентификатор 77195.701.516, по силата на заповед на кмета на Община ***, с което е
6
призната за собственик на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ въз
основана влязъл в сила ПНИ за ж.р.*** и решение по чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ от 01.04.1998г. на
ОСЗ-Хасково, постановено по заявление вх. № 51180 по чл.11 отЗСПЗЗ. Тази заповед ,
както правилно е приел и първоинстанционният съд не я легитимира като собственик, тъй
като не е установено по несъмнен начин завършена административната процедура по
възстановяване на правото на собственост. В случая липсват и категорични доказателства,
че цитирания в заповедта на кмета по §4 от ПЗСРЗСПЗЗ поземлен имот е идентичен със
земеделската земя, която е възстановена на наследниците на Т., И. и В. с решението на
поземлената комисия/лицата посочени само с малки имена/. Липсата на идентичност между
имота, описан в нотариалния акт на ищцата и земеделската земя, заявена за възстановяване
, водят до извод, че не е налице законово основание за възстановяване на собствеността
върху поземлен имот с идентификатор 77195.701.516 както и доказателства, че процесният
поземлен имот подлежи изобщо на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и че е бил даден за
ползване на визираните в заповедта на кмета лица, от чието ползване да се черпят права.
Освен липсата на доказателства, че процесният поземлен имот е даден за ползване и
съответно подлежи на възстановяване на ползвателите по реда на ЗСПЗЗ, липсват и
доказателства, че същият е бил заявен и заплатен по съответния ред.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е възможно ищцата да
придобие собствеността върху ПИ 77195.701.516 на основание давностно владение. След
като същата притежава документ за собственост –НА №**** от 16.10.2009г. и при липса на
всякакви спорове и дори проявен интерес от страна ответницата, ищцата е придобила
собствеността върху имота с изтичане на петгодишен срок на спокойно, неоспорвано от
никой, непрекъснато и добросъвестно давностно владение, с начален момент – датата на
сключването на нотариалния акт за дарение от 16.10.2009г. От този момент за ищцата е
започнал да тече петгодишен срок на добросъвестно давностно владение по отношение на
процесния имот, което и към момента не е нарушено предвид всички установени факти и
обстоятелства по делото. Ищцата е провела пълно и главно доказване на твърдението си, че
този имот е владян необезпокоявано, непрекъснато от момента на придобИ.нето му. Владян
е с чувството на собственик, ето защо е извършвано и действие, присъщо на собственик-
предприети действия по ограждане на имота през 2010г. /издадено разрешение за строеж на
ограда/. Липсват каквито и да било доказателства ответницата да е посещавала имота, да е
възлагала на някого да се интересува от него или да го посещава. Друг е и въпроса, че този
имот се владее от праводателите на ищцата още от 1939г. необезпокоявано и липсват данни
както за одържавяването му, така и за включването му в ТКЗС.
Изложените по-горе съображения от настоящата инстанция са намерили своето
място в правните изводи на първоинстанционният съд, които изводи изцяло кореспондират
на установената в пълнота фактическа обстановка, напълно изяснена със събраните пред
първата инстанция доказателства. Представения пред въззивната инстанция протокол
№36103/02.12.1999г. за въвод във владение на имоти в землището на гр.*** не променя вече
направения извод за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, тъй
като приетото като доказателство по делото решение на Поземлена комисия-***, от което
ответницата черпи права, не индивидуализира лицата, които са притежавали право на
собственост ,признато с решението, поради което не става и ясно как административния
орган е почерпил информация за имената на наследодателите. Тъй като процесната
7
земеделска земя е била запазена в своите реални граници, въз основа на придобивно
основание преди образуване на ТКЗС или след образуването на ТКСЗ, когато владението
или ползването на тази земя не е нарушавано, то тази земя не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и може да бъде придобИ.на по давност, доколкото върху тази земя не е
установено право на кооперативно замеползване и липсват данни за одържавяване. Като е
направил правни изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, в съответствие с изискванията на материалния закон, което
ще следва да се потвърди от настоящата инстанция.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба, въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати на въззИ.емата направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 600лв.-платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 491/25.07.2023г., постановено по гр.д.№779/2022г.
Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА И. М. П. с ЕГН:********** от гр.***, да заплати на Н. Д. Д. с
ЕГН:********** от гр***, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на
600лв.-платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8