Протокол по дело №361/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 209
Дата: 7 декември 2023 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20233000500361
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 209
гр. Варна, 06.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20233000500361 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивниците А. Б. Ч., В. Б. Т., Л. И. М. и Б. И. М. , редовно
призовани, не се явяват. За тези въззивници се явява адвокат С. С., редовно
упълномощен и приет от първата инстанция.
Въззиваемата С. А. Г., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат С. В., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция.
Необжалвалите обикновени другари - ответници, вписани в списъка
като въззиваеми Е. Х. Ф., В. Х. Т., К. Х. М., В. И. К., М. Г. К. , К. Г. И. и Н.
А. Ч., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ докладва постъпила на 27.11.2023 г. молба от въззивниците Б.
М. и В. Т., с която заявяват отказ от въззивната си жалба, по която е
образувано настоящото дело.

АДВ. С.: Моля да дадете ход.

АДВ. В.: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение №
499/29.09.2023 г.:
Производството по в.гр.д. № 361/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби срещу части от решение
№ 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд и по две частни въззивни жалби срещу
части от определение по чл. 248 ГПК № 26003/10.01.2023 г., постановено по
същото дело, както следва:
-По въззивна жалба на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. (вх. №
3222/28.04.2023 г. на ВАпС; № 266546/11.11.2022 г. на ВОС) против
решение 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници
Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., че ищцата С. А. Г. е собственик на
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „* *” №
*, ет. * с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна и върху
13.80 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № 10135.1506.310.1.59 по
КК на гр. Варна с площ от 146.90 кв.м., при граници: обекти с
идентификатори с № № *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, *, обособени като паркомясто
№ 5, придобит по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено
от Д. Д. Д., б.ж. на гр. София, поч. на * г.; И Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А.
Б. Ч. са ОСЪДЕНИ да предадат на С. А. Г. ВЛАДЕНИЕТО му, на
основание чл. 108 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници
Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. , че ищцата С. А. Г. е СОБСТВЕНИК
на недвижим имот: ПИ № * по КК на гр. Варна, с.о. „Д. ч.“ с площ от 777
кв.м., при граници: ПИ с №№ *, *, *, *, *, * по силата на саморъчно завещание
от 19.06.2018 г., съставено от Д. Д. Д., б.ж. на гр. София, поч. на * г.; на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л. И.
М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., че ищцата С. А. Г. е СОБСТВЕНИК на
недвижим имот: ПИ № * по КК на гр. Варна, с.о. „Д. ч.“ с площ от 661 кв.м.,
при граници: ПИ с №№ *, *, *, *, * по силата на саморъчно завещание от
19.06.2018 г., съставено от Д. Д. Д., б.ж. на гр. София, поч. на * г., на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. И. М. да заплати на С. А. Г. сумата от 1133.67лв.
/хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за
ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „* *”
№ *, ет. * с идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна, за
периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020
2
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Т. да заплати на С. А. Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „* *” № *, ет. * с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна, за периода от
04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. И. М. да заплати на С. А. Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „* *” № *, ет. * с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна, за периода от
04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Б. Ч. да заплати на С. А. Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в гр. Варна, ул. „* *” № *, ет. * с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна, за периода от
04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
Въззивниците са навели оплаквания за недопустимост на решението,
предвид постановяването му от местно некомпетентен съд (отхвърлено било
възражението им за неподсъдност на делото с оглед последното
местоживеене на починалия наследодател в гр.София), както и за
неправилност, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила (съдът дал указания, че възражения за
унищожаемост на завещанието не следва да се разглеждат при допустимост
на такива съгл. чл. 43, ал.1 и ал.2 ЗН; отхвърлил исканията им по
доказателствата за установяване на съмненията им за унищожаемост на
завещанието) и в противоречие с материалния закон (погрешно приел, че
размерът на обезщетението се определя от размера на средния пазарен наем,
при липса на правна регламентация за това), като са молили за обезсилване на
решението, евентуално – за неговата отмяна с отхвърляне на исковете и
отмяна на осъждането им за разноските. Позовано на посоченото процесуално
нарушение от окръжния съд, са поискали допускане на доказателствените
искания по отговорите на исковата молба, които са били отхвърлени с
3
определението на съда от 28.05.2021 г.
Въззиваемата С. А. Г., чрез адв. С. В., е подала писмен отговор, с който
е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко
от оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потвърждаване на
решението в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски.
-По въззивна жалба (вх. № 3223/28.04.2023 г. на ВАпС;
№266611/14.11.2022 г., уточнена с молби от 05.12.2022 г. и от 10.01.2023 г.)
на Е. Х. Ф. и К. Х. М. (въззивната жалба в частта, подадена от останалите
въззивници: В. И. К., К. Г. И., М. Г. К. и В. Х. Т. е върната с влязло в сила
разпореждане 261360/09.12.2022 г.на ВОС) против решение
260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съответно съдът:
ОСЪЖДА Е. Х. Ф. да заплати на С. А. Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „* *” № *, ет. * с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна, за периода от
04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Х. М. да заплати на С. А. Г. сумата от 1133.67лв. /хиляда
сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без
основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „* *” № *, ет. * с
идентификатор № 10135.1506.310.1.36 по КК на гр. Варна, за периода от
04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в
съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от
ЗЗД.
Двете въззивници Е. Х. Ф. и К. Х. М. са настоявали, че в обжалваните
му части, решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно,
постановено в противоречие с чл. 59 ЗЗД, тъй като не са лишили ищцата от
ползването на апартамента. Молили са за отмяна на решението в посочените
обжалвани части и за редуциране на осъждането им за разноските с оглед
този резултат.
Въззиваемата С. А. Г., чрез адв. С. В., е подала писмен отговор, с който
е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на
оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потвърждаване на
решението в обжалваната част и за присъждане на разноските.
-По частна въззивна жалба (вх.№ 3225/28.04.2023 г.на ВАпС; №
260486/23.01.2023 г. на ВОС), подадена от С. А. Г., чрез адв. С. В.,
уточнена с молба вх. № 264455/30.08.2023 г., против определение №
26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на
4
чл.248 ГПК, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 260101 от
20.06.2023 г. в частта, с която е отхвърлена молбата й за изменение на
решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за
2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на разноските, за
горницата над уважения размер 8753,73 лв. до 9 203,73 лв. (отхвърлянето за
горницата над 9203,73 лв. до 9359,75 лв. не е обжалвано), т.е. за сумата от 450
лв., представляваща сторени разноски за вписване на исковата молба.
Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно,
като е молила за отмяната му в обжалваната (за 450 лв.) отхвърлителна част и
уважаване на искането й по чл. 248 ГПК с присъждане на сумата от 450 лв.
Оплакванията са, че разноските за вписване на исковата молба от 450 лв.
представляват разноски по делото и следва да бъдат включени в
отговорността за разноските на другата страна.
Е. Х. Ф. и К. Х. М. са подали писмен отговор на частната жалба, с
който са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение.
Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., вскички чрез адв. С.С., са подали
писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и по
съображения за неоснователността й (сочили са липсата на представен списък
по чл. 80 ГПК за искането по чл. 248 ГПК), са молили за оставянето й без
уважение.
-По частна въззивна жалба (вх. № 3226/28.04.2023 г. на ВАпС; вх.№
260710/30.01.2023 г. на ВОС) на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч.,
подадена чрез адв. С., против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д.
№ 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е
уважена молбата на С. А. Г. за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския
окръжен съд в частта на осъждането им за разноските над 8613,11 лв. – до
8753,73 лв. Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е
недопустимо, предвид липсата на депозиран от ищцата, до приключване на
делото в последното открито съдебно заседание на 29.09.2022 г., списък по
чл. 80 ГПК, като са молили за обезсилването му, евентуално – за отмяната му
с отхвърляне на искането.
С. А. Г., чрез адв. С. В., е подала писмен отговор, с който е оспорила
частната въззивна жалба и по съображения за неоснователността й е молила
за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски.
Всички жалби са в срок и изхождат от лица с правен интерес от
обжалване на съответните актове в посочените части и след поправяне и
уточняването им във връзка с производствата по 247 ГПК и 262 ГПК, са
редовни и допустими.
Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищцата в
отхвърлителните му части по исковете по чл. 59 ЗЗД, както и не е обжалвано в
осъдителните части по исковете по чл. 59 ЗЗД срещу ответниците В. Х. Т., Н.
5
А. Ч., В. И. К., К. Г. И. и М. Г. К. (Н. Ч. изобщо не е подал въззивна жалба, а
въззивната жалба на В. И. К., К. Г. И., М. Г. К. и В. Х. Т. срещу осъдителното
решение по исковете по чл. 59 ЗЗД е била върната с влязло в сила
разпореждане 261360/09.12.2022 г.на ВОС) и в тези части е влязло в сила.

С оглед депозираната молба от двама от въззивниците Б. М. и В. Т.,
СЪДЪТ намира, че е налице хипотезата на чл. 264, ал. 1 ГПК, поради което и
настоящото производство, образувано по въззивната жалба на тези двама
въззивници, следва да бъде прекратено поради отказ от въззивната жалба.
Воден от тези съображения, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по ВГД № 361/2023 г. в
частта му, в която същото е образувано по въззивна жалба, подадена от Б. И.
М. и В. Б. Т. поради отказ от въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от днес пред Върховния касационен съд.

АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба в останалата част. Поддържам и
частните жалби.

АДВ. В.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор.
Поддържам депозираната частна жалба.

С определението от разпоредително заседание от 29.09.2023 г. СЪДЪТ
е указал на ответниците В. Т., Е. Ф., К. М., Н. Ч., В. К., К. И. и М. К., че имат
правото по чл. 265, ал. 1 ГПК в срок не по-късно от първото съдебно
заседание пред въззивната инстанция, с писмена молба, да се присъединят
към въззивната жалба, подадена от техните съответници в частта й срещу
решението на окръжния съд по исковете за собственост по чл. 108 ЗС и чл.
124 ГПК. Поради липсата на подадени писмени молби в указания срок,
изтичащ в днешно съдебно заседание, съдът следва да заличи като страни в
настоящото производство посочените лица (без Е. Ф. и К. М., тъй като същите
са въззивници чрез подадената от тях въззивна жалба срещу други части на
решението), поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА като страни във въззивното производство необжалвалите
6
другари на ответниците, а именно: В. Х. Т., В. И. К., М. Г. К., К. Г. И. и Н. А.
Ч..

В изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд чрез оставяне без
движение на исковата молба в частите по предявените искове за собственост -
осъдителен и установителен, ищцата С. Г. с молба от 11.10.2023г., чрез
процесуалния си представител адвокат С. В., е посочила придобивните
основания, въз основа на които нейният праводател - завещателят е станал
собственик на процесните имоти. Представени са и заверени копия на
титулите за собственост – нотариални актове.

АДВ. С.: Запознат съм с молбата. Моля да бъде приета молбата, заедно
с представените към нея доказателства.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към
уточняващата молба от 11.10.2023 г. нотариални актове, а именно: нотариален
акт № 34, том V, рег. № 4745, дело № 727/2004 г.; нотариален акт № 59, том
ІV, рег. № 6421, дело № 556/2005 г.; нотариален акт № 82, том ІV, рег. №
5877, дело № 517/1999 г.

Въз основа на отправено от въззиваемата, тя и ищца в исковото
производство искане, е издадено съдебно удостоверение въз основа на която
същата да се снабди със заверен препис от цялата преписка относно
поземлени имоти, които са находящи в с. о. „Д. ч.“, от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Варна.
СЪДЪТ докладва, че в изпълнение на дадената възможност и
издаденото съдебно удостоверение с молба, постъпила в съда на 22.11.2023 г.,
въззиваемата Г. е представила заверени копия на преписките по отношение на
имоти с идентификатори * и *.

АДВ. С.: Запознат съм. Да се приемат.

АДВ. В.: Да бъдат приети.

СЪДЪТ намира, че представените документи, представляващи
преписки по отношение на имоти с идентификатори * и * по КККР на гр.
7
Варна, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени копия
на преписките, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
Варна, по отношение на имоти с идентификатори * и * по КККР на гр. Варна,
съдържащи общо 38 листа.

АДВ. В.: Ако от представените от нас доказателства, с които се
снабдихме от Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, не се
установява идентичността на процесните два поземлени имота в СО „Д. ч.“,
то моля да ми дадете възможност за ангажиране на допълнителни
доказателства.

АДВ. С.: След запознаване с документите, представени от Службата по
геодезия, картография и кадастър, не установих наличието на заповед, с която
изготвеният проект да е одобрен, с оглед на което за мен липсва правно
основание за нанасянето на тези два поземлени имота в кадастралната карта и
регистри. Започната е процедура по изработването, но не видях акт, с който да
е финализирана същата, именно административен акт, който трябва да е
заповед, за удостоверяването на предишни два имота с нови поземлени имоти
с идентификатори * и *. Такъв акт не видях. Ако колегата иска да й бъде
дадена възможност да се снабди с допълнително доказателство в тази връзка,
не се противопоставям. Общият наследодател е придобил имотите,
включително и двата поземлени имоти в СО „Д. ч.“, въз основа на посочените
от насрещната страна нотариални актове. Да, оспорваме, че това са двата
имота .2014 и .2015, идентични с тези на нашия наследодател, поради което
не се противопоставям на колегата да й бъде дадена възможност да ангажира
друго доказателство, което да установи финализиране на тази процедура –
пълната идентичност.

АДВ. В.: С уточняващата молба съм описала, че с протокол от 2005 г.
на Областна администрация е приела проект за изменение на ПНИ за имот №
1730, който е отразен като 1838, със стар № 1730, след това този имот № 1838
е разделен на двата процесни * и *.
Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабдя от Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна с
доказателство за издаването и влизането в сила на заповед, с която се
одобрява проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, касаещо разделянето на имот със стар идентификатор
8
10135.2510.1730 на два имота, а именно: процесните с идентификатори * и *,
както и с актуални скици за тези два поземлени имота.
Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабдя от Областна администрация – Варна с протокол № 11/05-09.08.2005
г. на комисия при Областна администрация, с който е приет проект за
изменение на ПНИ на СО „Д. ч.“ за имоти с №№ 383, 385, 1729 и 1730 като
имот с пл.№ 1838.

АДВ. С.: Във Вашия доклад по делото моля да съобразите, че с
отговорите на искова молба са предявени насрещни искове. По насрещните
искове имаме произнасяне с доклада по делото, в който не са приети за
съвместно разглеждане насрещните искове, предявени от четиримата
ответници, от които сега двама остават. След влизане в сила на
определението, с което е приет окончателният доклад в Окръжен съд – Варна,
не са отделени в самостоятелно производство исковете, които са предявени с
отговорите, поради което считам, че е налице и това процесуално нарушение,
защото останалите са описани във Вашия доклад. Твърдя, че това вече е
процесуално нарушение, тъй като след постановяване на определението на
първоинстанционния съд, същият е имал възможност да ги отдели и да
обособи в отделно производство, това обаче не е направено.

АДВ. В.: Независимо, че делото ще се отлага, представям и моля да
приемете доказателства за извършени разноски и списък на разноските. Моля
за присъждане на разноски.

АДВ. С.: И аз ще представя списък на разноските и доказателства за
извършването им. Правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци на
разноските и доказателства за извършването им в настоящата инстанция.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено доказателственото искане
на въззиваемата страна, предвид предприетото оспорване на идентичността
на процесните два поземлени имота в СО „Д. ч.“ от процесуалния
представител на част от ответниците, поради което и

9
О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗДАДАТ два броя съдебни удостоверения на адвокат С. В., в
качеството на процесуален представител на въззиваемата С. А. Г., по силата
на което да се снабди, а именно:
- от Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна с
доказателство за издаването и влизането в сила на заповед, с която се
одобрява проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, касаещо разделянето на имот със стар идентификатор
10135.2510.1730 на два имота, а именно: процесните с идентификатори * и *,
както и с актуални скици за тези два поземлени имота;
- от Областна администрация – Варна с протокол № 11/05-09.08.2005 г.
на комисия при Областна администрация, с който е приет проект за
изменение на ПНИ на СО „Д. ч.“ за имоти с №№ 383, 385, 1729 и 1730 като
имот с пл.№ 1838, след внасяне на държавни такси в размер на по 5.00 лв. за
всяко от съдебните удостоверения.

Предвид необходимостта от събиране на допълнителни доказателства
по делото, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 07.02.2024 г. от
09:00 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени чрез
процесуалните си представители (за тези, които са представлявани в днешно
съдебно заседание), а тези, които не се явяват и не се представляват - да се
считат за редовно уведомени.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:32
часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10