МОТИВИ: Срещу подсъдимия И.Р.С. *** било предявено обвинение за престъпление по
чл.150, ал.1, пр.1 от НК, за това, че на 24.12.2018 г., около 19.30 часа в
гр.Ловеч, в избеното помещение на бл.201, ж.к."******", извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, навършило 14 години - принудил Г.Р.Х. *** да осъществи с
него анален полов контакт, чрез употреба на сила - блъскане и дърпане за
дрехите - и заплашване /да не казва нищо на никого/ след деянието.
В разпоредително заседание е конституирана Г.Р.Х.
като частен обвинител в процеса с адв.М.В..
В разпоредително заседание съдът е
констатирал, че в обв.акт са налице очевидни фактически грешки – погрешно
посочено ЕГН на пострадалата Х. в обстоятелствената част и в диспозитива на
обв.акт, поради което е определил 7 дневен срок на прокурора да ги отстрани.
Прокурорът в определения срок е отстранил допуснатите фактически грешки и е
внесъл обв.акт в съда, който е връчен на подсъдимия и пострадалата.
В съдебно заседание на 03.07.2020 г.е
допуснато изменение на обвинението, като производството е продължило срещу
подс.С. с обвинение за престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 от НК, за това, че на
24.12.2018г., около 19.30 часа в гр.Ловеч, в избеното помещение на ****,
ж.к."******", извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 години - принудил Г.Р.Х.
*** да осъществи с него анален полов контакт, чрез употреба на сила - блъскане
и дърпане за дрехите - и заплашване /да не казва нищо на никого/ след деянието.
Представителят на Районна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание поддържа обвинението, като счита, че от събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство се установява фактическата
обстановка, описана в обв.акт. Излага, че пострадалата и подсъдимият се
познавали по физиономия от ****, в общоградското общежитие в ж.к. „******“, в
който е живеела пострадалата с майка си, както и роднините на подс. И.С., при
които той е ходил. Именно във връзка с тези близки С. е посещавал общежитието в
**** и е срещал пострадалата Г. Х.. На посочената дата на 24.12.2018 г.
вечерта С. е бил при своя вуйчо, употребил е алкохол и преди да напусне блока е
седнал на стълбището. В същия момент Г.Х. се прибирала в общежитието носейки
две чанти с провизии. Изтъква, че подсъдимият е задърпал момичето към
мазанските помещения на блока, затиснал е устата й с ръкавицата си, за да не
вика и въпреки нейните молби да я пусне и че не желае да осъществи с него полов
контакт, свалил дрехите й като е скъсал белия колан свалил е дънките и бельото
й и е проникнал анално в нея, като я принудил преди това да застане на колене с
гръб към него върху пода на мазето. Физиологически е довършен акта извън тялото
на пострадалата, след което той е напуснал мазата и жилищния блок, а
пострадалата силно притеснена поради влошените отношения с майката, които
датират още от детските й години, отишла да се оплаче на съседката за случилото
се с нея. Незабавно са известени органите на полицията и е започнало
разследване, като докато пострадалата е била в РУ Ловеч е позвънил нейния
приятел, който е разпитан от съда в качеството на свидетел и тя накратко е
обяснила защо е в полицията. На следващия ден е разказала всичко на баба си и
на своя приятел свид. Х., и това което те пресъздават че са чули от нейния
разказ не противоречи, в пълна степен съответства на показанията които излага
пред съдебния състав и които е дала в дос. производство. Сочи, че в хода на
неотложните следствени действия органите на разследването са иззели дрехите, с
които е била облечена пострадалата, колана и ръкавицата, с която е била
затискана устата й, за да не се чуват виковете в общежитието, и дрехите на
подсъдимия. Пострадалата е била незабавно освидетелствана от съдебен лекар и
гинеколог, които не са установили никакви следи от проникване. При прегледа е
констатирано охлузване по коленете на пострадалата, което кореспондира напълно
с нейните показания относно начина на извършване на деянието и позата, в която
се е намирала по време на осъществяване на аналния полов акт, на колене върху
бетонния под в мазата на ****. Изтъква, че в настоящия наказателен процес освен
показанията на пострадалата, на които следва да се даде вяра относно случилото
се на 24.12.2018 г., останалите гласни доказателства са косвени, това са
показанията на нейните близки, които не са присъствали на инцидента и са узнали
за случилото се от нейния разказ. Съседката и майка й са разбрали същата вечер,
а баба й и приятелят й са узнали на следващия ден.Установено е, че
пострадалата, освен че страда от лека към средна степен на умствена
изостаналост, не е била в достатъчна степен обгрижвана от своята майка,
израснала е по домовете, както казва нейната баба, оттук и влошените отношения
с майката и липсата на доверие между тях и липсата на възможност пострадалата
да споделя неприятните моменти, които са й се случвали в живота, като се има
предвид че е израснала по домовете, това не е бил единствения случай. Сочи, че
от анализа на гласните доказателства на разпитаните свидетели, които не са
очевидци на деянието, разпита на пострадалата, останалите доказателства,
веществените доказателства и експертизи, се налага извода, че С. е извършил
престъплението по чл.150, ал.1, пр.1 от НК и го е извършил по начин, по който
описва пострадалата Г.Х. и който е описан в обв. акт. Поради изложеното моли
съда, да се произнесе с осъдителна присъда, като признае подс.И.Р.С. за виновен
в обвинението. При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на С.,
като смекчаващо вината обстоятелство изтъква факта, че той също както и
пострадалата е с лека към средна степен умствена изостаналост. Отегчаващо
вината обстоятелство се явява наличието на минало осъждане за тежко умишлено
престъпление против собствеността. Счита, че е справедливо да се наложи
наказание към минимума предвиден в чл.150, ал.1 от НК, който е 2 години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Предлага на основание чл. 68, ал.1 от НК да бъде приведена в изпълнение
присъдата по НОХД №114/2018 г. на РС – Луковит, влязла в сила на 19.06.2018 г.,
като подс.С. да изтърпи отложеното наказание в размер на 1 година лишаване от
свобода по посоченото дело.
Частният обвинител – Г.Х. и нейният
процесуален представител - адв.В. изцяло се присъединяват към искането на
представителя на РП-Ловеч, като поддържат изцяло изложената фактическа
обстановка. Адв.В. счита, че обвинението, за което И.С. е предаден на съд е
безспорно установено чрез приобщаване на всички писмени и гласни доказателства,
чрез прочитане на показанията на свидетелите при констатирани противоречия,
както и чрез изясняване на спорните въпроси относно дадените показания в
последното съдебно заседание от двамата свидетели и пострадалата. Моли съда да
даде вяра на пострадалата, относно изложените от нея факти, като съобрази
характера на самото деяние и това, че същата изпитва голямо притеснение и
изживява наново това, което й се е случило чрез влизане в подробности относно
случилото се. Сочи, че престъплението, за което С. е предаден на съд и което
обвинение се поддържа, е формално по своя характер, но това изпълнително
деяние включва два акта, а именно извършване на действие, способно да възбуди
или удовлетвори полово желание от една страна както и преодоляване на волята на
пострадалата, било то чрез използване на принуда под формата на сила и захват.
Безспорно е установено, че извършените от подсъдимия действия са станали без
съгласието на пострадалата. Твърдението от негова страна, че това е станало по
взаимно съгласие е явно защитна реакция, която не е подкрепена от нито едно
доказателство, събрано в хода на делото. Установено е по безспорен начин, че
той с действията си е употребил сила, за да склони пострадалата, като е използвал
ръкавицата си и е запушил устата й и наред с това я е блъскал и дърпал за
дрехите, които са били иззети като веществени доказателства. При предявяване на
веществените доказателства е установено, че колана на пострадалата е бил
разкъсан от употребата на тази сила. Моли от името на частното обвинение съдът
да приеме, че престъплението, за което С. е предаден на съд е безспорно
доказано, че автор е подсъдимия и да му наложи наказание, което да постигне
целите предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Подсъдимият И.Р.С., редовно призован се
явява лично и с адв.М., като дава обяснения по предявеното му обвинение, като
твърди, че не е извършил деянето, в което е обвинен, не дърпал Г., не е
извършил нищо насила и моли за оправдателна присъда. Защитникът му моли съда да
приеме, че подзащитният й не е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение, като счита, че въпреки поправката на фактическа грешка и след
изменение на обвинението, материално правната норма на закона е нарушена. Сочи,
че на С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.150, ал.1, пр.1 от НК, а
именно че е извършил действие с цел удовлетворяване на полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14 години. В същото време в диспозитива
на обвинението е вкарана текстово разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от НК, а
именно че е принудил Г.Х. да осъществи с него анален полов контакт чрез
употреба на сила, блъскане и дърпане на дрехите и заплаха. Двата текста на
закона са посочени като един, с което счита, че е нарушено правото на защита на
доверителят й и му пречи да разбере срещу кое от двете обвинения да се защити,
срещу това че е извършил действие без съвкупление или че принудил Г.Х. да
извърши анален полов контакт. Излага, че никъде в обв. акт не е посочено какви
са действията на принуда, физическо въздействие, пипане или други. Счита, че
дос. производство е било проведено формално, разпитите на свидетелите дадени по
време на дос. производство и в хода на съдебното следствие имат съществени
противоречия, като визира, че в показанията на свид. М. и майката на
пострадалата дадени в хода на дос. производство има едно и също изречение и
описанието е идентично. В същото време, самата пострадала дава противоречиви
показания, установено е, че е познавала И.С., била е чест гост у негови близки
и е водила безразборен полов живот, което се потвърждава от показанията на
майка й. По време на дос. производство пострадалата е заявила, че устата й била
запушена с шал, след като това не се потвърди от останалите доказателства,
заявява че не е имала шал, а устата й била запушена с ръкавицата на
подсъдимия, което не е намерило отражение в обв.акт и в същото време е
посочено в огледа, че ръкавицата е намерена в близост до стълбището, а не на
мястото където се твърди, че е извършено деянието. Пострадалата и нейната майка
посочват, че Г.Х. е споделила първо с един свидетел и втория човек с който е
споделила е била майката, като майката е категорична, че дъщеря й и е казала,
че е имало осъществен полов акт във влагалището. Самата пострадала и свид. М.,
която го потвърждава и в съдебно заседание е казала: „май ме опрай“, като не е
казвала на свид. М. това да е било насила и как точно е станало. Тя не е била
сигурна имало ли е въобще проникване и къде, а днес категорично заявява, че е
имало в дупето, а баба й и мъжът с когото живее на семейни начала заявиха, че е
била изнасилена анално, каквито данни няма събрани в хода на дос. производство.
На въпрос свид.Х. пояснява, че под изнасилване разбира анален сексуален акт.
Свидетелят е заявил, че Г. му е казала, че е проникнато и имало сперма в
дупето, т.е. че се касае за анално проникване. Изтъква, че в хода на дос.
производство и от направения преглед няма потвърждение на тези свидетелски
показания. И.С. е с елементарни задръжки, отслабени още повече от употребата на
алкохол, липсата на култура в сексуалното общуване и то основно поради умствено
заболяване. Установено е, че С. има умствена изостаналост, примитивизъм,
ограничени интереси и социална алиенация. Такава умствена изостаналост има и
пострадалата, която също е със слаб контрол на влеченията и потребностите. Във
връзка с всичко изложено и с множеството противоречия, установени и в хода на
дос. производство, моли съда да приеме, че подзащитният й не е извършил
деянието, за което е предаден на съд, нито са налице фактите посочени в обв.
акт. Ако въпреки това съдът приеме, че подсъдимият е виновен, моли да определи
наказание при условията на чл.55 от НК.
От събраните в хода на
досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на
разпитаните свидетели: А.М., Г.Х., Г.Х., Т. П. и Х. Х., от прочетените по реда
на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от НПК обяснения на подсъдимия, от
приобщените по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на
свид. А.М. и Г.Х., от проведената очна ставка между пострадалата Х. и свид.Х.,
от заключението на вещото лице – Е.Е. по изготвената фоноскопна
неидентификационна експертиза, от заключението на вещото лице – д-р Д. по
съдебно медицинската експертиза и от заключенията на вещите лица – д-р М. и
психолог Д. по комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.Р.С. е с постоянен адрес ***5,
но през 2018г. живеел в гр.Ловеч в общежитието на **********, работел
първоначално в строителството. Няколко месеца преди инцидента започнал работа
към фирма *****гр.Ловеч. Поради закриване на общежитието, от ръководството на
фирмата му предоставили за обитаване фургон, в близост до *****- Ловеч, където
живеел напоследък и често ходел на гости на вуйчо си в ****на ЖК"******",
гр.Ловеч. Осъждан за престъпление по чл.198 от НК.
В същия жилищен блок /в
общинско жилище/ на ******живеела пострадалата Г.Р.Х. с майка си - свид. Г.С.Х..
Пострадалата работела към фирма *****- гр. Ловеч /чистела градските автобуси/.
Познавала подс. С. „по физиономия", тъй като го срещала, когато идвал в
същия жилищен блок, на гости на своя близък. Освен това, в обясненията си
подсъдимият е заявил, че я срещал и „по рейсовете, като не знаел точно какво
работи там".
На 24.12.2018г. около 17.00
часа подсъдимият С. бил в центъра на града, където изпил няколко бири и „като
започнало да се смрачава“, тръгнал пеша към ж.к. "******". Влязъл във
входа и тъй като се чувствал малко замаян от алкохола, седнал на стълбите,
които водели към първия етаж. На същия ден пострадалата ходила на гости у баба
си /същата живеела в ******, Ловеч/ и след като взела градски автобус до
ж.к."******" към 19.15 часа се прибирала към къщи. Стигнала до ****,
влязла във входа и „светейки си със запалката", видяла седналия на
стъпалата мъж. Минала покрай него и го познала. Тогава той станал, хванал я за
якето с ръце и започнал да я дърпа надолу по стълбите и така успял да я завлече
до мазите на блока. Тя се опитвала да се отскубне, но „той бил по-силен от нея
и успял с дърпане да я придвижи по стълбите, водещи към мазанските помещения на
жилищния блок. Пострадалата му казвала „да я пусне", но той продължавал да
я дърпа с две ръце. След като стигнали в коридора на мазите, подс. С. й запушил
устата с неговия шал и с една ръкавица /впоследствие предадена от пострадалата
и приобщена като веществено доказателство по делото/, след което я блъснал до
една от вратите на мазите и я бутнал да „се наведе надолу". После с една
ръка свалил якето й, дръпнал колата на панталоните и го скъсал, след което
издърпал надолу дънките на момичето, заедно с чорапогащника и бикините й,
докато с другата си ръка „натискал шала и ръкавицата си към устата й".
Блъснал пострадалата към циментовия под, така че „тя паднала на колене",
при което усетила анално проникване за около минута. След като извадил половия
си орган, подсъдимият еякулирал извън тялото й. Казал на пострадалата да „не
казва нищо на никой, като я заплашил, че ще я „убие, ако каже на някой" и
се отправил по стълбите нагоре /вероятно към апартамента на своя близък/.
Пострадалата се прибрала
вкъщи веднага. Минавайки през третия етаж на блока, около 19.45 часа, почукала
на вратата на ап. ***, в който живеела свид. М.. Последната видяла съседката си
Г.Х. „във видимо разтревожено състояние и много уплашена", като държала
скъсания си колан в ръце. Обяснила, че била изнасилена от познато за нея лице и
накратко разказала какво се е случило. Свид. М. я посъветвала веднага да се
прибере у тях и да се обадят на тел.№112.
Свид. Г.С.Х., майка на
пострадалата /л.27/ се обадила на тел.№112 в 19.54 часа на 24.12.2018 г. и
съобщила за извършеното престъпление/л.65-71: фоноскопска неидентификационна
експертиза/.
В хода на образуваното
наказателно производство, свид. Г.Х. е предала доброволно както ръкавицата на
подсъдимия, която намерила на пода след инцидента, така и дрехите си /л.15;16 -
протоколи/. При извършеното освидетелстване и от назначената съдебно-медицинска
експертиза /л.76-78: заключение/, се установява, че пострадалата е получила
охлузвания по предната повърхност на двете колена - увреждания, които отговарят
да са получени по време и по начин, съобщен от самата нея.
От назначената комплексна
психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Г.Х. се установява, че
същата има изградени социални компетентности в рамките на непосредствения бит,
в който живее, интересите й са на ниво бит, липсват систематизирани знания,
налице е много ниска обща осведоменост за света. Същата е с подчертан
примитивизъм и наивност в поведението. Емоционално е лабилна, незряла, със слаб
контрол на влеченията и потребностите. Отчитат се данни за интелектуални и
когнитивни затруднения, които са изразени в степен, която не нарушава общата й
годност на функциониране. Към момента на инцидента Х. се е намирала в състояние
на стрес, съпроводен с нарастващо емоционално напрежение. Не е установено
наличие на психично разстройство/същинско психично заболяване, психоза/, но при
Х. е налице лека умствена изостаналост, която не е пречка да разбира свойството
и значението на извършеното спрямо нея деяние. Х. е със запазена годност да
възприема правилно фактите, които имат значение за делото и може да дава
правилни и достоверни обяснения за тях, както и да участва пълноценно в
наказателното производство в качеството й на пострадал. Г.Х. *** при условията
на домашен стационар от 20.10.2010 г. до 12.04.2011 г. с диагноза: Органично
психично разстройство. Органично разстройство на личността и поведението,
дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък. Органично
разстройство на личността. Олигофрения – умерена умствена изостаналост. Същата
не се нуждае от лечение при стационарен или амбулаторен режим, респ.от
прилагане на задължителни медицински мерки.
От назначената комплексна психиатрична
и психологична експертиза на подсъдимия И.С. се установява, че към момента на
извършване на престъплението същият се е намирал в състояние на Обикновено
алкохолно опиване – лека степен и е разполагал с психична годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е
действал в условията на увлечение и лекомислие. Не са установени симптоми на
психично разстройство. При него е налице лека умствена изостаналост. Същият не
е регистриран в ДПБ-Ловеч като лице, страдащо от психично заболяване и не е
диспансеризиран. С. не се нуждае от прилагане на задължителни медицински мерки.
Същият е психично годен да възприема правилно фактите, които имат значение за
делото и може да дава правилни и достоверни обяснения за тях, ако има желание
за това. Годен е да участва пълноценно в наказателното производство и може да
носи наказателна отговорност.
От така установената фактическа обстановка
съдът приема, че подсъдимият И.Р.С. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.150, ал.1,пр.1, от НК,
като на
24.12.2018 г., около 19.30 часа в гр.Ловеч, в избеното помещение на ****,
ж.к."******", извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 години - принудил Г.Р.Х.
*** да осъществи с него анален полов контакт, чрез употреба на сила - блъскане
и дърпане за дрехите - и заплашване /да не казва нищо на никого/ след деянието.
Настоящата инстанция приема, че подсъдимият С.
е автор на деянието за което е предаден на съд. Този извод на съда се подкрепя
от показанията на пострадалата Г.Х., която в с.з. подробно обяснява къде и как
са срещнали с подсъдимия, как същият я е задърпал към мазите на блока, запушил
й устата с ръкавица, за да не вика, как е скъсал колана й, за да събуе дънките
и бельото, с което е била облечена, как я е блъснал, бутнал, за да застане на
колене на пода в коридора на избеното помещение, как е проникнал анално, като е
отправил и заплаха да не казва на никого какво се е случило, че ще стане лошо,
след което си е тръгнал. Действително са налице известни противоречия в
показанията на пострадалата, депозирани в хода на съдебното следствие, но
същите не са съществени, тъй като не касаят пряко инцидента, а отношенията на
пострадалата с роднини на подсъдимия, отношенията с майка й, баба й и мъжът, с
който към момента живее на съпружески начала. Тук следва да се отчете и обстоятелството,
възприето непосредствено от съда по време на разпита на пострадалата, че същата
изпитва огромно притеснение и неудобство от случилото се и от необходимостта да
разкаже пред присъстващите в залата за преживяното, което е абсолютно нормално
и не може да послужи за основание показанията й да се приемат за недостоверни и
да не бъдат кредитирани. Показанията на Г.Х. се подкрепят от косвените
доказателства по делото – показанията на свид.М., нейна съседка, показанията на
свид.Г.Х. – нейна майка, показанията на свид.Т. П. – нейна баба и от
показанията на свид.Х.. Всички тези лица, макар да не са свидетели очевидци,
са възприели състоянието, в което се е намирала пострадалата непосредствено
след деянието, като депозират подробни показания и описват поведението на
пострадалата Х. и според всички тях тя е била разплакана, разстроена,
разтревожена, объркана, уплашена и стресирана. Свид. М. в с.з. заявява:“ Когато
се позвъни на вратата и видях Г., тя беше разплакана, колана й беше или на
кръста или в ръката й, беше бял колан и беше скъсан…Тогава Г. ми каза, че И. я
е изнасилил, аз я попитах – защо не си викала, тя ми каза – не мога да викам…Г.
ми каза, че имала ръкавица в устата… Веднъж ми каза – май че ме оправи, веднъж
каза – изнасили ме.“ Показанията на тази свидетелка от дос.производство поради
констатирани противоречия са прочетени в с.з. и същата не дава логично
обяснение за различията между тях и показанията, депозирани в с.з., поради което
съдът приема с оглед изричното заявеното от същата, че е прочела протокола за
разпит в дос.производство и го е подписала, че дадените показания в досъдебна
фаза са достоверни, още повече, че същите са дадени само няколко дни след
инцидента. Относно показанията на свид.Г.Х. в съдебното производство и
констатираните противоречия с тези от досъдебното производство, то същите са
преодолени чрез прочитане на показанията й, дадени в хода на досъдебното
производство, вследствие на което свид.Г.Х. потвърждава показанията си от
досъдебната фаза, като обяснява, че тя си е мислила, че е имало проникване и
във влагалището и в ануса на дъщеря й, още повече, че има притеснени какво ще
се случи след делото. Според свид. Т. П. – баба на пострадалата, внучката й е
отишла при нея на следващия ден, била е в много лошо състояние, плачела, била
разтреперана и неспокойна и й обяснила какво се е случило, а именно, че
прибирайки се в къщи, И. я срещнал, вкарал я в мазата, запушил й устата с една
ръкавица, разкъсал дрехите и я изнасилил отзад в дупето. От показанията на
свид.Х. се установява, че в телефонен разговор вечерта и на следващия ден след
инцидента, когато се е срещнал с Г.Х., тя му е казала, че някакъв от блока я е
изнасилил, като уточнява, че Г. му е споделила, че е изнасилена анално. Ето
защо съдът не приема възражението на адв.М., че не е ясно по делото дали въобще
е имало проникване и къде, както и дали това проникване е било насилствено.
Вярно е, че повечето свидетели, вкл.пострадалата/на дос.производство/ използват
думата „изнасилване“, а не израза „насилствен анален полов акт“, но при
въпросите, зададени им от съда или от страните, всички свидетели уточняват, че
имат предвид осъществено насила анално проникване.
Не се споделя от настоящия състав
възражението на защитата, че при повдигане на обвинението е нарушено правото на
защита на подсъдимия, тъй като се твърди, че е извършил действия с цел
удовлетворяване на полово желание без съвкупление, а същевременно в диспозитива
на обв.акт е посочено, че подсъдимият е принудил Г.Х. да осъществи с него
анален полов контакт, т.е. налице е смесване на разпоредбата на чл.150, ал.1,
т.1 от НК с разпоредбата на чл.152, ал.1, т.2 от НК. Обект и на двете престъпления
са обществените отношения, осигуряващи личната полова неприкосновеност и
свобода при избора на полов партньор. В конкретния случай не е налице неяснота
относно повдигнатото обвинение и не е налице смесване на съставите на двете
престъпления – блудство и изнасилване, тъй като осъществяването на анален полов
контакт по насилствен начин представлява блудствено действие, а проникването в
женския полов орган чрез употреба на сила и заплашване е съществен признак на
съвкуплението, т.е. на изнасилване по смисъла на чл.152 от НК. В тази връзка в
практиката си ВКС последователно е поддържал, че когато деецът осъществи
блудство с едни действия/напр.анален акт/ и след това с други действия извърши
и изнасилване, следва да носи отговорност и за двете деяния.
Безспорно установено по делото е, че
подсъдимият и пострадалата са се познавали, тъй като пострадалата и роднини на
подсъдимия са живеели в един жилищен блок, както и това, че на 24.12.2018 год.
същите са се срещнали случайно във входа на въпросния блок/общежитие/, когато
пострадалата се е прибирала в дома си, при което подсъдимият със сила я е
задърпал към избените помещения и по насилствен начин, против волята на
пострадалата е осъществил с нея анален полов контакт, чрез употреба на сила –
блъскане и дърпане за дрехите и заплашване – да не казва нищо на никого.
Обстоятелството, че пострадалата е познавала подсъдимия, както и че е общувала
с негови роднини не изключва възможността спрямо нея да бъде осъществено
престъпно деяние.
В подкрепа на гореизложеното като
фактология са показанията на пострадалата Г.Х., депозирани в хода на
досъдебното и съдебното производство, които съдът кредитира изцяло относно
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, причинения
вредоносен резултат и авторството му. Същата по начин и с изразни средства,
съответстващи на здравословното й състояние, пресъздава основни моменти от
инцидента, които съдът възприема изцяло като достоверни, поради съответствието
им с останалия доказателствен материал. Достоверността на заявеното от
пострадалата Г.Х., като факти и обстоятелства относно времето, мястото, начина
на извършване на престъпното посегателство и неговото авторство не се
опровергава, а напротив се потвърждава косвено от от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, показанията на които кореспондират помежду си
и взаимно се допълват, като в съвкупност свидетелстват за осъщественото от
страна на подс.С. престъпно посегателство срещу личността на пострадалата.
Изявленията на свидетелите, посочени от обвинението и тези от пострадалата са
досежно събития и действия на подсъдимия, на които същите не са били очевидци,
но законът не ограничава свидетелките показания единствено до пряко възприетите
факти, поради което и няма забрана чрез тях да се установяват изявления на
други лица, а за положителния отговор на въпроса дали заявеното от пострадалата
отговаря на действителността, съдът изхожда от събрания по делото
доказателствен материал/вкл.приобщените веществени доказателства/, който в
съвкупност обосновава извод, че показанията на пострадалата са правдиви и
отговарят на действителното положение.
В подкрепа на изложената
фактическа обстановка и на повдигнатото обвинение е и заключението по
назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза
с в.л. – д-р Д., от което е видно, че при освидетелстването на Г.Х. са
установени охлузвания по предната повърхност на двете колена,стара
дефлорационна щърбина на девствената ципа. В половата и аналната област не са
установени пресни травматични увреждания. Охлузванията на коленете са резултат
от тъпа травма и според вида и разположението си отговарят да са причинени по
начин и време, както съобщава пострадалата. Ненамирането на пресни травматични
увреждания в аналната област не противоречи на съобщеното от пострадалата за
извършен анален полов акт.
По отношение обясненията на подсъдимия съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено досежно
обстоятелствата, че познава пострадалата, че я е видял на 24.12.2018 г. на
стълбите във входа на ****, ж.к.“******“. В останалата част обясненията на
подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не кореспондират
със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на установената
по делото фактическа обстановка. Същите са изолирани и пресъздават единствено
защитната версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
От назначените в хода на досъдебното
производство комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи по
отношение на пострадалата и подсъдимия се установява, че макар същите да
страдат от лека степен на умствена изостаналост са със запазена годност да
дават достоверни обяснения и да участват пълноценно в наказателния процес.
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние чрез действие, физически контакт между него и
пострадалата Х., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
– осъществяване на анален полов контакт, чрез употреба на сила – блъскане и
дърпане за дрехите и заплашване – да не казва нищо на никого . Освен изложеното
по-горе за намерението му да възбуди и удовлетвори полово желание говори и
начина по който подсъдимият е отвел пострадалата до мястото, на което е
извършил деянието, където няма видимост от входа на жилищния блок или от
улицата, начина, по който я е принудил да застане на колене върху пода, начина
по който е отстранил дънките и бельото, с които е била облечена
пострадалата.
От субективна страна подсъдимия е осъществил
деянието при пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, като е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Предвид на изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от писмените доказателства, от
показанията на свидетелите, от заключенията по изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи.
Причини за
извършване на престъплението, съдът намира в отслабените под влияние на употребения алкохол
морално-волеви задръжки, както и липсата на достатъчно опит и култура в
сексуалното общуване, поради умствена изостаналост.
При определяне на
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Р.С., настоящата инстанция съобрази, като смекчаващи вината обстоятелства – това, че същият страда от
лека степен на умствена изостаналост, семейното и имотното му състояние, а като
отегчаващо вината обстоятелство, това, че е осъждан със споразумение
№27/19.06.2018 г. по НОХД № 114/2018 г. на РС-Луковит за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК и е извършил настоящото деяние в изпитателния срок на
наложеното му наказание по цитираното дело. Съобразявайки смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът при условията на чл.54 от НК наложи на
подсъдимия С. наказание 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Съдът прие,
че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обусловят приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение споразумение № 27/19.06.2018 г. по НОХД №
114/2018 г. на РС-Луковит, влязло в сила на 19.06.2018 г., като постанови подс.С.
да изтърпи и отложеното наказание 1 година лишаване от свобода. На основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието 1 година лишаване от свобода.
Съдът счита, че
така наложеното наказание съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36
от НК.
Съдът постанови веществените
доказателства
- 1 бр.
черен анцуг /само долнище/ с бял надпис на крачолите – snion fashion, №46; 1 бр. черни
боксерки със сив ластик с надпис vomo и червен рак; 1 бр. плетена ръкавица, сив и
черен цвят, да се върнат на подсъдимия И.Р.С. след влизане на присъдата в сила,
а веществените доказателства: 1 бр. бели бикини; 1 бр. скъсан колан на цвят
мръсно бял; 1 бр. сиви дънкови панталони; 1 бр. плътен чоропогащник /клин/,
черен на цвят да се върнат на Г.Р.Х. след влизане на присъдата в сила.
При този изход на
процеса, съдът осъди подсъдимият И.Р.С. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 864,02 лева
разноски по делото и на ЛРС сумата от 220,00 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :