РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. З., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20235420100195 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. Г. Г. и В.
Г. Г. срещу А. С. Ч., с предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределяне правото на ползване на ПИ с идентификатор 31111.34.122 по
КККР на гр. З., с площ от 451 кв.м.
Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с площ от 451
кв.м. с идентификатор 31111.34.122 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г.
на ИК на АГКК,гр.С. при граници: имоти с идентификатори 31111.34.121;
31111.34.120; 31111.34.123; 31111.34.266, идентичен с УПИ XIV - 1635, кв. 101
по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД 221/16.02.1982 г. на Председателя
на ОНС С. и описан в Нотариален акт № 177, том XIII, дело 299 от 30.12.1993
г. при граници на съсобствения УПИ VIII-1172, 1174, кв.120 по ПУП на гр.З.:
УПИ VII-1170, УПИ IX-1169. УПИ VI- 1156 и улица. В исковата молба се
твърди, че ищецът Ф. Г. Г. притежава 1/4 идеална част от поземления имот,
ведно с първи жилищен етаж от сграда № 3 с идентификатор 31111.34.122.3 -
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м. и втори етаж от
1
триетажна жилищна сграда № 4 с идентификатор 31111.34.122.4 със застроена
площ от 60 кв.м. Ищецът В. Г. Г. от своя страна е собственик на 1/4 идеална
част от поземления имот, ведно с трети жилищен етаж от сграда № 3 с
идентификатор 31111.34.122.3 - двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 76 кв.м. и трети етаж от триетажна жилищна сграда №4 с
идентификатор 31111.34.122.4, със застроена площ от 60 кв.м. Ищците сочат,
че ответникът А. С. Ч. притежава около 1/2 идеална част от поземления имот,
ведно с първи и втори жилищен етаж от сграда № 2 с идентификатор
31111.34.122.2 - двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м.,
жилищна сграда №1 с идантификатор 31111.34.122.1 със застроена площ 26
кв.м. на два етажа и първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда № 4 с
идентификатор 31111.34.122. 4 със застроена площ 60 кв.м. В исковата молба
се твърди, че в процесния имот са изградени: Сграда 1 с идентификатор 311
11.34.122.1 - двуетажна жилищна със застроена площ от 26 кв.м.; Сграда 2 с
идентификатор 31111.34.122.2 - двуетажна жилищна със застроена площ 74
кв.м., Сграда 3 с идентификатор 311 11.34.122.3 двуетажна жилищна със
застроена площ 76 кв.м. и Сграда 4 с идентификатор 31111.34.122.4 -
триетажна със застроена площ 60 кв.м. Излагат се съображения, че
съсобствеността е възникнала още при действието на ЗТСУ /отм./, като няма
данни и доказателства дали са уравнявани дяловете, тъй като имота на ищците
е придобит по силата на дарение през 1987 г. След влизането в сила на ЗУТ и
изтичане на сроковете по §6 и 8 ПРЗУТ, съсобствеността върху парцела се
трансформирала в индивидуална собственост върху отделните имоти,
образуващи УПИ. Последният бил показан в кадастралната карта като един
УПИ с един общ идентификатор, при равни дялове на съсобствениците – ½
ид.част за отв. Ч. от една страна и Г.и по ¼ идеална част или общо ½ ид.ч. и за
тях. При одобряване на кадастралната карта имотът бил с площ от 451 кв.м.
По документи - 225 кв.м. за общия дял на ищците Г.и - за имот кад. № 1635 по
НА № 101, том 5. дело 188/1965 г., НА №18, том VII, дело №79/1968 г., НА №
109, том X, дело № 68/1987 г. и около 2 ара /за имот кад. № 1634 по НА № 51
/Р №79/, том III, нот.д. № 174/1963 г./ за съсобственика Ч.. Твъди се, че общият
поземлен имот е образуван от два имота - с кад. № 1635 който по документи се
сочи с площ от 225 кв.м. и с кад. № 1634 с площ от около 2 ара, които са
нанесени в кад. план на гр. З. от 1959 г. и не са били урегулирани, а какво е
точно съотношението на площите на двата имота измерено графично или на
2
място при урегулирането не било точно установено. Ищците излагат
съображения, че при така осъщественото застрояване в УПИ XIV - 1635, кв.
101 по ПУП на гр. З., в имота остава свободна незастроена площ от
югозападната и североизточните части на имота, през които може да се
осъществи достъп до жилищните сгради. От югозападната част изцяло се
настанил съсобственика Ч. и семейството му, откъдето преминавали за достъп
до жилищните си сгради № 1, № 2, и № 4. Твърди се, че ответникът е застроил
бетонова площадка и стълбище под което е оформил голямо избено
помещение и за останалите собственици, от тази страна било невъзможно
преминаване или ползване на свободна незастроена площ. Другите двама
съсобственици – ищците Ф. и В. Г.и със семействата си, преминавали и
ползвали част от свободната площ от североизточната страна, но ответникът
проявил претенции да ползва и този достъп до жилищните си сгради. Всеки от
съсобствениците, в продължение на години ползвал частта от имота, така
както е била в собственост за имоти пл. №1634 и пл. №1635 - Ищците
ползвали североизточната част от имота, а ответникът - югозападната част от
имота. Всеки от съсобствениците облагородил частта от имота, която ползвал
- ищците направили подобрения в североизточната част от имота, построили
подпорни стени и огради със съседните имоти, облицовали земята с блокчета
и плочки, застроили подхода към жилищните им сгради откъм улицата, като
поставили облицовъчни камъни и желязна врата на входа, построили
постройка от дървени греди и дъски, която използвали за дърварник и гараж, а
в дъното на частта от имота съхранявали ненарязани дърва за огрев. Посадили
смокиново дърво, лозници, рози. Ответникът съответно направил подобни
подобрения в ползваната от него югозападна част от имота. Направил
бетонова плоча и стълбище, като под бетоновата плоча се образувало голямо
помещение, което ползвал за склад, облицовал с плочки земята и оградата,
монтирал осветление с осветителни тела по оградата си към съседните имоти.
Двете страни облагородили и ползвали самостоятелно тези две части от общия
имот. Никоя от страните нямала претенции към другата, по какъв начин да
облагородява и ползва частта от имота си. Имотите се ползвали така, както
били в собственост на праводателите на ищците и ответника, съответно имот
кад. № 1635 и кад. №1634. Ищците твърдят, че през годините се случили
промени в имота, които нарушили установеното ползване, съобразно квотите
в съсобствеността. Те дали писмено съгласие, ответникът, (неговите родители)
3
да построят пристройка към тяхната жилищна сграда с идентификатор
31111.34.122.2, с изрична уговорка това да стане по одобрен архитектурен
проект и с разрешение за строеж, за да не се допусне строителство на сграда, с
параметри против волята им. Въпреки така постигната уговорка, ответникът
построил двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 26 кв.м., без
разрешение за строеж и без утвърден архитектурен проект, без отстъпено
право на строеж от останалите съсобственици на имота, в нарушение на
правилата и нормите регламентиращи по какъв начин се извършва
строителство на жилищна сграда в съсобствен имот. Част от сградата била
построена и в ползваната от тях североизточна част от имота - с лице към
улицата. В продължение на много години първият етаж от тази сграда се
използвал от праводателите на ответника за питейно заведение, а към момента
тази пристройка към жилищната им сграда била на два етажа, с обща
жилищна площ от 52 кв.м., което по размери се равнявало на още едно
жилище. С родителите на ответника в течение на много години намирали общ
език по повод начина на ползване на съсобствения имот, като в продължение
на над 30 години и след построяване и на сграда № 4, ползването на имота се
осъществявало по този начин. С ответника не можели да постигнат такъв
компромис, тъй като същият предявявал претенции да ползва за подход към
къщата си, освен ползвания в момента откъм улицата посока северозапад и
през ползвания от тях подход от улицата в североизточната част на имота, т.е.
да ползва и по-голяма част от имота. Ползването на свободните незастроени
части от поземления имот породило спорове между тях и не можели сами да
постигнат съгласие, поради което желаят съдът да разпредели ползването,
съобразно квотите им и осигуряване на свободен достъп до лицето на
парцелаза всеки от тях, като максимално се доближат до ползването на
притежаваните от тях реални имоти. Ищците сочат, че не могат да постигнат
съгласие с ответника как да ползват незастроената част от терена и кой откъде
да преминава за да достигне да улицата. Ответникът заел изцяло югозападната
страна на имота, като в същото време се настанил и в част от североизточната.
По този начин ищците били лишени от възможността да ползват имота си
пълноценно, съобразно правото им на собственост. Ответникът желаел да
ползва достъп до жилищните си сгради през два входа, а те през един, който да
ползват заедно. Това създало допълнително напрежение и конфликти между
семействата им и предпоставка за саморазправи. Опитали се с ответника да
4
решат спора доброволно, като сключат споразумение в съответната форма, но
не успели да постигнат съгласие. По изложените съображения молят съдът да
извърши разпределение на ползването на незастроената част от имот с
идентификатор 31111.34.122 в землището на гр. З. с площ от 451 кв.м. по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З., обл.С. ,одобрени със
Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г.
В срока по чл. 131 ГПК и е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът изразява становище, че повече от 50 години с ищците живеят
заедно в един съсобствен имот и с цел да запазят добросъседски отношения
заявява, че желае да постигнат съдебна спогодба по взаимно приемлив за
двете страни начин за разпределение на ползването на имота. Излага
съображения за нередовност на исковата молба. По същество намира за
необходимо разрешаване на въпроса по съдебен ред, доколкото доброволно
това към момента не може да стане, въпреки неговите усилия в тази насока.
През лятото на 2020 г. в южната и югозападната част на имота ищецът Ф. Г.
наредил дърва, като първоначално заявил, че ще ги нареже за зимата, но
дървата останали така и започнали да препречват пътя за минаване към
другата част на двора, а също така затруднили простирането на дрехи. В знак
на добросъседство, ответникът не реагирал на това негово действие, макар да
му пречели, защото ограничавали достъпа, както и събирали прах, буболечки
и др. През лятото на 2022 г., ответникът установил, че е поставена телена
ограда с височина около 1.70 м. в съсобствения им имот - до дървата ищците
Г.и опънали ограда, която препречвала преминаването им към имота откъм
южната страна. Ответникът се свързал по телефон с ищеца Ф. Г., обяснил му,
че имотът не е разделен и следва да се въздържа от подобни самоуправни
действия, които ограничават правото им на ползване на съсобствения имот, но
от негова страна не получил разбиране. Във връзка с това през декември
месец 2022 г., поканил Ф. Г. на лична среща, с цел уреждане на отношенията
им. По време на срещата, той признал, че е поставил оградата, като е завзел 10
кв.м. повече от общия поземлен имот (и то при положение, че входа за
достъпване на сгради 31111.34.122.2 и 31111.34.122.3 е с общо ползване).
Обещал да премахне оградата, защото не може да има огради в съсобствен
имот. Споразумяли се ищецът да вземе мерки и за преработване на
конструкцията на гаража, така, че тя да не хвърля сянка върху имота на
ответника, да премахне и големите растения, засадени в имота им, както и да
5
премести (нареже) дървата, които е сложил. Ответникът от своя страна
обещал, по-рядко и само той и семейството му да използват общия им вход.
Всичко обещано към момента не било изпълнено. През лятото на 2023 г.,
ищецът и неговия баща С.Ч. решили да извършат подобрения в имота, като
облицовали с дялан камък къщата, както и да освежат фасадата на къщата
като сложат драскана мазилка. На 01.07.2023 г., след като завършили къщата
от северозападната страна и трябвало да преминат от североизточната -
установили, че входната врата на имота (откъм североизток) е заключена, а
предоставеният по-рано от Ф. Г. ключ не отключвал вратата, тъй като е сменен
патрона на ключалката. Ответникът сочи, че тази врата - от североизток е
главния вход към имота, който е изграден още при строежа на къщата преди
повече от 50 години, откъдето преминават той и семейството му - А. Ч., М.Ч.
и синът им, както и хора с увреждания - баба му - К.Х.Ч. и леля му - М.Ю.Ч.
Описаните самоуправни действия притеснили ответника, поради което се
обадил на ищеца по телефона, а той от своя страна извикал полиция. На място
дошъл патрулен автомобил, който съставил предупредителен протокол, но
също така установили, че входната врата е заключена и с подменен патрон. За
описания случай ответникът подал жалба в РУ-З. с вх. № №371000 2274 от
01.07.2023 г., в резултат на което след няколко дни дошъл кварталния
инспектор и след разговор с ищеца Ф. Г., последният сам премахнал
поставената телена ограда от имота, а входната врата - отключил и до този
момент същата не се заключва. Ответникът твърди, че правото му на
собственост върху процесния поземлен имот № 31111.34.122 произтича от
Нотариален акт № 72, том. IV, дело № 129/1963 г., по силата на който -
Р.А.Ч.по баща Х.Д. е призната за собственик на следния недвижим имот:
градинка от 0.5 дка /половин декар/, находяща се в чертите на гр. З., при
граници: Ю.И.Б. /сега наследници Б./, имот на Х.С.Г., път /улица/ и нива на
А.А.Е., която по регулационния план на града съставлява имот пл. № 1634,
върху който заедно с имот пл. № 1635 е оформен парцел № VII /седми/ в кв. №
129. С Нотариален акт № 51, том. III, дело № 174/1963 г., Р.А.Ч. продала на
сина си Ю. (Ю.) А.Ч.. градина с площ от около 2/два/ ара, находяща се в
чертите на гр. З. при граници - Ю.И.Б. /наследниците му/, имот на
наследниците на А.А.Е., която по регулационния план на града съставалява
имот пл. № 1634 в кв. 129. Когато двата имота са нанесени през 1959 година
не са били урегулирани. Продажбата е разрешена с Решение № 50 на ИК на
6
Градския народен съвет - З.. С нотариално заверена Декларация Р№ 237/1979
г. - Ю.А.Ч. и Г.Н.Г. дават съгласие на техния съсед М.Т.Е. да построи
стопанска сграда в дворното си място. От друга страна М.Е. разрешава на Ю.
Ч. и Г.Г. да построят гараж, лятна кухня и пр. в техния парцел, като ползват
стената на тяхната стопанска сграда, която ще построи - за тяхна постройка,
която ще има височина не по-голяма от тази на Е. С нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 177, том XIII, дело № 300/1993 г. Ю.А.Ч. дарява на сина
си С.Ю.Ч. 1/2 идеална част от парцел XIV, отреден за имот пл. № 1635 в кв.
101, ведно с втория етаж от жилищна сграда, която е северния близнак от
къщата на калкан със южния близнак собственост на Г.и. С договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 30.07.1998 г., се поделя
жилищната сграда, изградена в парцел XIV-163 5, кв. 101, както следва: 1.
С.Ю.Ч. получава в дял първия етаж /избата/ и 1/3 част от общите части на
сградата; 2. Ф. Г. Г. получава в дял и става собственик на втория етаж и 1/3
идеална част от общите части на постройката и 3. В. Г. Г. получава в дял и
става собственик на третия етаж и 1/3 идеална част от общите части на
постройката. Страните са заявили, че всички дялове са уравнени помежду им
и никой няма претенции към другите. С Нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давностно владение № 172, том 1, peг. № 2165, дело №
160/2014 г. на нотариус М.Д. - на осн. Чл. 587, ал. 2 и ал. 3 ГПК - са признати
К.Х.Ч., М.Ю.Ч.и С.Ю.Ч., за собственици по наследство и давностно владение
на следните недвижими имоти, находящи се в гр. З., ул. „Л.К.“ № 11 -
Жилище, Апартамент с идентификатор 31111.34.122.2.1, със застроена площ
66 кв.м. на 1 ниво, състоящо се от стълбищна клетка - 8 кв.м., входно антре,
кухня, спалня, дневна и баня с тоалетна, при съседи на обекта: на същия етаж:
няма, под обекта: няма и над обекта: 31 111.34.122.2.2., като самостоятелния
обект се намира в сграда № 2, както и жилищна сграда с идентификатор
31111.34.122.1 със застроена площ от 26 кв.м. на два етажа, построени в
поземлен имот с идентификатор 311 11.34.122, за който имот се отрежда УПИ
XIV-1635, кв. 101, при граници: 31111.34.121, 31111.34.120, 31 111.34.123,
31111.34.266. С Нотариален акт за дарение № 173, том 1, peг. № 2166, дело №
161/2014 г. на нотариус М.Д. - К.Х.Ч., М.Ю.Ч.и С.Ю.Ч., даряват на А. С. Ч.
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор 31111.34.122.2.1, със застроена
площ от 66 кв.м. на 1 ниво, състоящо се от стълбищна клетка - 8 кв.м., входно
антре, кухня, спалня, дневна и баня с тоалетна, при съседи на обекта: на същия
7
етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: 31111.34.122.2.2., като
самостоятелния обект се намира в сграда № 2, както и ЖИЛИЩНА СГРАДА с
идентификатор 31111.34.122.1 със застроена площ от 26 кв.м. на два етажа,
построени в поземлен имот с идентификатор 31111.34.122, за който имот се
отрежда УПИ XIV-1635, кв. 101, при граници: 31111.34.121, 31111.34.120, 311
11.34.123, 31111.34.266. С цитирания нотариален акт С.Ю.Ч. и С.К.Ч. даряват
на А. С. Ч. собствените си недвижими имоти, находящи се в гр. З., ул. „Л.К.“
№ 11, общ. З., обл. С. по КККР, одобрени със заповед № 300-05- 08/01.10.2003
г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. С., а именно: 1/2 /една втора/
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 31111.34.122, с обща
площ 451 кв.м., за който имот се отрежда УПИ XIV- 1635, кв. 101 по ПУП на
гр. З., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, при граници
на имота: 31111.34.121, 31111.34.120, 31111.34.123, 31111.34.266, ведно с
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор 31111.34.122.2.2, със застроена
площ от 66 кв.м. на 1 ниво, състоящо се от стълбищна клетка - 8кв.м., входно
антре, кухня, спалня, дневна, баня с тоалетна и избено помещение, при съседи
на обекта: на същия етаж - няма, под обекта: 31111.34.122.2.1 и над обекта -
няма. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 194, том II, peг. №
3929, дело № 369/2022 г. на Стефан Касабов - помощник нотариус с район на
действие PC-З. С.Ю.Ч. и С.К.Ч. даряват на А. С. Ч. - Самостоятелен обект в
сграда - етаж първи /сутерен/ с идентификатор 31111.34.122.4.1. с адрес: гр. З.,
обл. С., ул. „Л.К.“ № *, ет. *, със застроена площ 60.02 кв.м. на 1 ниво,
състоящ се от: вход, кухня, дневна, спалня, коридор, баня с тоалетна и килер,
при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - няма,
над обекта - няма, който обект се намира на етаж първи в еднофамилна
жилищна сграда - с идентификатор 31111.34.122.4, която е построена в
собствен на дарения поземлен имот с идентификатор 31111.34.122, с обща
площ от 451 кв.м., за който се отрежда УПИ XIV - 1635, кв. 101, при съседи:
31111.34.121, 31111.34.120, 31111.34.123,31111.34.266. С оглед изложеното,
ответникът не оспорва факта, че с двамата ищци са съсобственици. Не
оспорва и твърдението, че квотите, при които притежават имота са 1/2 - за А.
Ч. и 1/2 за двамата ищци (по 1/4 за Ф. Г. и 1/4 за В. Г.). Ищците заявяват, че
тяхната площ по документи, за която притежават документ за собственост
възлиза на 225 кв.м., докато целият имот е с площ от 451 кв.м. В този смисъл
ответникът твърди, че остатъкът от 226 кв.м. е собственост на Ю. (Ю.) А.Ч..,
8
респективно на доверителя ми А. С. Ч.. По отношение на извършените
подобрения, ответникът сочи, че при така установените квоти от по 1/2 на
притежание на поземления имот и извършеното застрояване в УПИ XIV -
1635, кв. 101 по ПУП на гр. З., в поземления имот е налице незастроена площ -
съответно от югозападната и североизточните части на имота. По отношение
на фактическото положение и ползване на имота, ответникът не оспорва
твърденията в исковата молба, че ищците ползват имота от югоизток, а те
ползват имота от северозападната му част с уточнение, че ответникът има
право да преминава от централния вход на къщата, който е от североизток. В
частта от имота, която ответникът ползва - положил гранитогрес, като
облицовал страните с камък. От западна и северозападна страна отлял плоча
на нивото на улицата, от която направил стълба, през която да достъпва на
нивото на самостоятелния обект с идентификатор 31111.34.122.4.1. На
границата със съседния поземлен имот от запад направил подпорна стена и
ограда, снабдил я с осветителни тела и парапет. Земята откопал от нивото на
улицата до нивото на приземния етаж с идентификатор 31111.34.122.4.1,
облепил с естествен камък пода а стените - с гранитогрес. На западната страна
на имота към страната на улицата отлял ограда, която облепил с естествен
камък. Всички тези подобрения са извършени изцяло от него, с негови
средства. Ответникът сочи, че ищците в ползваната от тях част, построили
гараж, с височина над първия етаж на сградата с идентификатор 311
11.34.122.2, покрива бил изграден от бетонови керемиди, а стените от дърво, и
изцяло скривали както гледката от неговия самостоятелен обект с
идентификатор31111.34.122.2.1, така и достъпа на пряка слънчева светлина
към прозореца. До гаража имало изграден дърварник, който също засенчвал
останалата част от неговия имот. Според ответникът дадената от М.Е.
декларация от 1979 г., в която се посочва, че Г. може да се изгради постройка
„не по-голяма по височина от неговата“, не е спазена и е изпълнено
строителство на гараж, който с височината си изцяло хвърлял сянка върху
неговия имот и стаята, в която живее баба му - К.Х.Ч. и леля му - М.Ю.Ч. В
имота от страна на ищците имало и засадени няколко дървета, в
непосредствена близост до неговите прозорци и също пречели на светлината
да огрява през прозорците към самостоятелен обект 31111.34.122.2.1 и
31111.34.122.4.1, а кореновата система на дръвчетата (смокиня, лозе, рози)
напуквали стените и задържали влага в жилищата им, а също замърсявали с
9
паднала листна маса, плодове и клони, като при непочистване с месеци, води
до гниене, неприятни миризми и събиране на насекоми. По отношение на
разпределението на ползване на имота, ответникът сочи, че от посоченото в
исковата молба се установява, че ищците спорят единствено по въпроса за
достъпването на сградата, като в петитума са поискали - те да влизат от
североизточния (централния) вход на имота, а ответника само от
северозападния. Ответникът сочи, че от североизток на имота се намира
централния, главния вход по проект, от който се влиза към съсобствените
имоти. От този главен вход има достъп, както до техния имот, така също и до
имота на ищците. От много години насам, обаче се е наложило, че ответникът
да влиза от северозапад, където избили стена и направили врата за достъп до
техния имот, а ищците влизали от североизток към тяхната си страна. Този
вход се ползвал предимно за влизане на бабата на ответника - К.Х.Ч., на 83
години. Ответникът сочи, че за нея е крайно неудобен входа от северозапад,
защото трябва да се качва и да слиза по стълба, която е опасна с оглед
възрастта й, поради което счита, че достъп до имота от централния вход, а
именно входа от североизток, е необходим и с оглед бързата реакция за
влизане на линейка, ако се наложи и т.н. Затова настоява този вход да се
ползва, както от ищеца, така и от тях. Към исковата молба, ответникът
представя примерен проект за разпределение на ползването, съгласно който за
ищците Г.и се разпределя ползването на западната част на дворното място с
обща площ 104 кв.м., отбелязан в червен цвят, за ответника Ч. се разпределя
ползването на източната и североизточната част на дворното място с обща
площ 100 кв.м., отбелязана в син цвят. В жълто е отбелязан общия вход на
страните, който е общо 11 кв.м. С оглед на гореизложеното, след като се
убедите в основателността на твърдените от мен обстоятелства, Ви моля, да
постановите решение, с което да извършите разпределение на ползването на
незастроената част от имот с идентификатор 31111.34.122, находящ се в гр. З.,
с обща площ от 451 кв.м. по КККР на гр. З., обл. С., одобрени със Заповед №
РД-18 75 от 15.07.2008 г. на АГКК при граници: имот с идентификатор
31111.34.121, 31111.34.120, 31111.34.123 и 31111.34.225, като за в бъдеще всяка
от страните да ползва частта от съсобствения си имот, катодостъп до имота за
ответника да има и от североизток.
Претендира разноски за производството.
В осз ищците се представляват общо от адв. М. и лично от ищеца Ф.
10
Г., които поддържат иска.
Ответникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. Г.,
като поддържа депозирания отговор.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Между страните не се спори относно наличие на съсобственост помежду
им, извършеното застрояване в имота и подобренията в него.
От представените по делото писмени доказателства по безспорен начин
се установява следното:
Видно от Удостоверение № 478/2022г., издадено от О. З., ПИ с
идентификатор 31111.34.122, находящ се в гр. З., с обща площ от 451 кв.м. по
КККР на гр. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18 75 от 15.07.2008 г. на
АГКК при граници: имот с идентификатор 31111.34.121, 31111.34.120,
31111.34.123 и 31111.34.225, е идентичен по местонахождение с УПИ XIV -
1635, кв. 101 по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД 221/16.02.1982 г. на
Председателя на ОНС С..
Общият поземлен имот / УПИ XIV - 1635, кв. 101 по ПУП/ е образуван
от два имота - с кад. № 1635, който по документи се сочи с площ от 225 кв.м.,
и с кад. № 1634 с площ от около 2 ара, които са нанесени в кад. план на гр. З.
от 1959 г. и не са били урегулирани.
Според СТЕ по делото, измерени графично, площите на имотите са
съответно: имот с кад. № 1634-219 кв.м., а имот с кад. № 1635 – 272 кв.м.
В ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД 221/16.02.1982 г. на
Председателя на ОНС С. имотът е един с пл. № 1635, с площ от 460 кв.м.,
записан на Ю.А.Ч. и Г.Н.Г. /А.Ч. и Х.Г./.
Поземлен имот с идентификатор 31111.34.122 в землището на гр. З. е с
площ от 451 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З.,
обл.С. ,одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г.
Страните установяват правото си на собственост чрез представените по
делото:
- НА № 101, том 5. дело 188/1965 г.;
- НА №18, том VII, дело №79/1968 г.;
- НА № 109, том X, дело № 68/1987 г.;
- НА № 51 /Р №79/, том III, нот.д. № 174/1963 г.;
- НА № 72, том IV, нот.д. № 129/1963 г.;
-НА № 177, том X III, нот.д. № 299/1993г.;
-НА № 178, том X III, нот.д. № 300/1993г.;
- НА № 173/ том I, нот.д. № 161/2014г.;
11
-НА № 172/ том I, нот.д. № 160/2014г.;
- НА № 194/ том II, нот.д. № 369/2022г.
Видно от същите, всяка от страните притежава собственост в размер на
по ½ от от Поземлен имот с идентификатор 31111.34.122 в землището на гр. З.
е с площ от 451 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З.,
обл.С. ,одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г.
В имота са изградени:
- Сграда 1 с идентификатор 311 11.34.122.1 - двуетажна жилищна със
застроена площ от 26 кв.м.;
- Сграда 2 с идентификатор 31111.34.122.2 - двуетажна жилищна със
застроена площ 74 кв.м.;
- Сграда 3 с идентификатор 311 11.34.122.3 двуетажна жилищна със
застроена площ 76 кв.м.;
- Сграда 4 с идентификатор 31111.34.122.4 - триетажна със застроена
площ 60 кв.м.
Страните по делото не спорят относно собствеността на посочените
сгради:
- че ищецът Ф. Г. Г. притежава първи жилищен етаж от сграда № 3 с
идентификатор 31111.34.122.3 - двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ 76 кв.м. и втори етаж от триетажна жилищна сграда № 4 с
идентификатор 31111.34.122.4 със застроена площ от 60 кв.м.; ищецът В. Г. Г.
от своя страна е собственик на трети жилищен етаж от сграда № 3 с
идентификатор 31111.34.122.3 - двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 76 кв.м. и трети етаж от триетажна жилищна сграда №4 с
идентификатор 31111.34.122.4, със застроена площ от 60 кв.м.; ответникът А.
С. Ч. притежава първи и втори жилищен етаж от сграда № 2 с идентификатор
31111.34.122.2 - двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м.,
жилищна сграда №1 с идантификатор 31111.34.122.1 със застроена площ 26
кв.м. на два етажа и първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда № 4 с
идентификатор 31111.34.122. 4 със застроена площ 60 кв.м.
В хода на производството ищците правят възражение относно
законността на жилищна сграда №1 с идантификатор 31111.34.122.1 със
застроена площ 26 кв.м., което съдът намира за несъотносимо, доколкото в
настоящото производство това е ирелевантно обстоятелство и по него съдът
не дължи произнасяне.
Видно от заключението по СТЕ /неоспорена от страните и приета по
делото, между л.102 и 106/ се установява, че са налице два входа за влизане в
имота - на североизток от сградите и на югозапад от сградите. До
североизточния вход има гараж 3.70/4.90 м. До него има навес за дърва
2.40/2.90 м. и цветарник. Между тях и сградите има пътека с ширина 1.40 м.
/каменна настилка/, по която се осъществява достъпа до входовете. После има
няколко стъпала и пътеката продължава, като от двете и страни има
12
цветарници. На североизток, по границата, в съседния имот има постройка. В
югоизточния край, на 2 метра от границата има зидано барбекю 2.05/0.80 м.
Има метална конструкция за лозе.
Гаражът, навеса и барбекюто, конструкцията за лозе и цветарниците са
на Ф. Г.
Влизайки от югозападния вход има площадка, с дължина 10.20 м. с
каменна настилка, под която има дърварник/склад. От нея започва масивно
стълбище, което води до нивото на двора в югоизточната част. На
югозападната фасада на сграда №4 има външна чешма 1.20/0.5 м. и масивен
вход за приземния етаж 2.30/1.20 м. плочата, избата, масивния ход и чешмата
са на А. Ч.. На югоизток от сграда №4 има малък двор, с каменно покритие и
малка градинка, в която имаше дърва, който двор свързва двете страни.
Имотът е ограден с ограда и зидове, с каменна облицовка.
Ищците ползват североизточната половина на имота, а А. Ч. –
югозападната половина. За сграда № 2 с идентификатор 31111.34.122, са
обособени 2 входа – по един в североизточната и в югозападната половина на
имота.
Освен с вход за сграда №2 от североизточната половина на имота,
ответникът от същата страна има обособен подход на североизточната фасада
на сграда №1 /алуминиева врата с височина 70 см и ширина 88 см/, който води
до помещение, състоящо се от 2 части, годно и използвано за ниша/избено
помещение. От заключението по допълнителната СТЕ /л.192-194/ се
установяват обемите на двете помещения, като от огледа на място се
установява съхраняването на движими вещи и дърва за огрев.
Между страните не се спори, че тези помещения принадлежат и се
ползват от ответника Ч..
С оглед застрояването на имота, за обслужване съществуващите в него
сгради, е необходимо всяка от страните да има достъп до фасадите й в двете
половини на имота - североизточна и в югозападна, необходим за
поддържането й.
По делото са разпитани свидетелите А. М. К. и И. С. С., чийто
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, предвид роднинската й
връзка с ответника /негова сестра/.
Видно от показанията на св. К., имотът се ползва от сраните по делото,
като впечатленията му са, че спорът е за ползване на двора. Сочи, че ,,входа
към центъра на града го ползва Ф., а другият вход … Ч.и“. Пояснява, че и
преди 28 годинини, гостувайки на Ч., е влезнал откъм входа на сграда 2,
оставайки с впечатление, че страните ползват отделни половини на двора за
преминаване. Свидетелят описва подобренията, направени от ищците. От
показанията на св. К. става ясно, че всеки от съсобствениците или техните
праводатели, в продължение на години, ползват частта от имота, така както е
била в собственост за имоти пл. №1634 и пл. №1635 - Ищците ползвали
североизточната част от имота, а ответникът - югозападната част от имота.
13
Свидетелят сочи реда на застрояване на имота – първо от дядото на ответника,
а след това и от бащата на ищците. Показанията на свидетеля са обективни,
последователни. От същите Съдът не констатира наличие на
заинтересованост, поради което ги кредитира с доверие, още повече че
свидетелят е местен, дългогодишен съсед на страните и впечатленията му са
преки.
Освен свид. К., по делото е разпитана и свид. И. С.
От показанията на свидетелката се установява застрояването и начин на
ползване на имота. Между показанията на двамата свидетели не се установява
съществено противоречие. Свидетелката твърди, че докато е живяла в къщата
на брат си е ползвала входът и от към претендираната част за ползване от
ищците, като това се е случило както при ,,извеждането“ й като булка, така и
при гостуванията и след това. Сочи, че входът на сграда №2 от към
претендираната част за ползване от ищците е главен, основен, а вторият вход –
от насрещната страна е новооткрит, с оглед потребностите и затрудненията на
неината баба.
Действително, между показанията на св. С. и тези на св. К. е налице
противоречие относно времето на разкриване на вход за сграда №2 от към
югозападната част на имота. Това обстоятелство обаче само по себе си не от
особено значение, доколкото не се спори, че и този вход е използван.
Свидетелят К. не е категоричен в показанията си затова дали Ч. ползват
т.нар. ,,главен вход“ от североизточната част на имота, пояснявайки, че ,,не
следи непрекъснато семейството на Ч.и дали постоянно минава от този
вход“. От друга страна, св. С., като част от семейството на ответника, е в
обективна възможност да има преки и непосредствени впечатления за това
обстоятелство – както самата тя сочи ,,израснала е там“.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля С. са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприела като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод,
че има ясна представа за имота, кой и как го ползва, от колко време и дали
среща затруднения и спорове. Важно е да се отбележи, че показанията и не
влизат в съществено противоречие с твърденията на никоя от страните.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С. При оценката на показанията
й настоящият състав съобрази факта, че свидетелката е сестра на ответника,
който заявява пред съда намерения да й прехвърли собствеността върху част
от имота си в бъдеще. Единствено на това основание - близка родствена
връзка със страна по делото и вероятност да придобие собственост в
процесния имот, обаче не може a priori да отрече доказателствената стойност
на показанията й, както и възможността тя да дава правдиви показания по
делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент кои лица не могат да
бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни ограничения като
14
отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел само по
съображения, че се намира в родствена връзка с шщците или ответника, щом
законът допуска това лице да бъде свидетел по делото. Заинтересоваността и
предубедеността на свидетеля не са субективни предположения, които да
тежат отнапред върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или
близки отношения със страна по делото. Напротив, касае се за конкретни
факти, които като всеки друг факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не
единствено предполагани. Предубедеността на даден свидетел се доказва,
като се установи недостоверността на твърденията му. Следователно да се
отрече доказателствената стойност на показанията на свид. С. единствено по
съображение, че е сестра на ответника, но без да е установено показанията й
да са недостоверни, би представлявало проява на предубеденост от страна на
самия ръководно-решаващ орган. Имайки предвид тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелката са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви. В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела като очевидец.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката. Те не са оборени от
нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелката не се опитва
манипулативно да представи фактическата обстановка като преувеличава
потребностите на ответника. В заключение показанията на свидетелката
ползват с доверие от съда.
Съдът, съобразявайки събраните по делото доказателства, стига до извод
за това че, всеки от съсобствениците е облагородил частта от имота, която
ползва - ищците са направили подобрения в североизточната част от имота,
построили стени и огради със съседните имоти, облицовали земята с блокчета
и плочки, застроили подхода към жилищните им сгради откъм улицата, като
поставили облицовъчни камъни и желязна врата на входа, построили
постройка от дървени греди и дъски, която използвали за дърварник и гараж, а
в дъното на частта от имота съхранявали ненарязани дърва за огрев.
Ответникът, респ. неговите праводатели, е направил подобни подобрения в
ползваната от него югозападна част от имота. Направил бетонова плоча и
стълбище, като под бетоновата плоча се образувало голямо помещение, което
ползвал за склад, облицовал с плочки земята и оградата, монтирал осветление
с осветителни тела по оградата си към съседните имоти. Двете страни
облагородили и ползвали самостоятелно тези две части от общия имот.
Предвид, че подобрения от страните не са правени в дворното място
извън сочените от тях части и такива не са констатирани от в.л,, както и че
липсват подобни претенции, съдът не следва да разглежда въпроса по
отношение на тях.
Единствено ответникът, с различна интензивност, която не може да се
установи по безспорен начин от доказателствата по делото /ежедневно,
постоянно или при определени поводи/ осъществява достъп през
15
претендираната част от ищците, за да стигне до собствената си сграда №2 и
избеното помещение под нея, като това е единствено място за достъп до т.нар
ниша, описана в допълнителната СТЕ.
В периода след 2020г. ползването на свободните незастроени части от
поземления имот породило спорове между страните и те не можели сами да
постигнат съгласие, поради което желаят съдът да разпредели ползването,
съобразно квотите им и осигуряване на свободен достъп до лицето на
парцелаза всеки от тях, като максимално се доближат до ползването на
притежаваните от тях реални имоти. Страните не могат да постигнат съгласие
с ответника как да ползват незастроената част от терена и кой откъде да
преминава за да достигне да улицата.
В.Л по назначените СТЕ е разработило 11 различни варианта за
разпределение правото на ползване.
С Определение, рег. №58/06.03.2025 г., Съдът е допуснал допълнителна
СТЕ, при която вещото лице следва да предложи отново два варианта,
съобразно разликата в площите по Скица № 6 и по Скица № 7, при които
освен общата площ за ползване в североизточната част на имота от към Сграда
№ 1 и Сграда № 2, да бъде предвидена и обща площ за ползване от страните
към Сграда № 4 от двете й страни в североизточната част на имота, и която да
достига през югозападната част към фасадите на сграда № 4 и сграда №3, с
цел обслужването и поддържането на сградите, предвид че и двете страни
разполагат с отделна собственост върху обекти в тях.
В хода на съдебното производство, в осз, проведено на 02.06.2025г., се
установява, че между страните липсва спор относно правото на ползване на
съсобствения имот при осигуряване на свободен достъп за всяка от тях към
Сграда № 3 и Сграда № 4, по време на ремонтни дейности, като извън време
на СМР не желаят общ достъп за съвместно ползване, обосновавайки се с
междуличностните им отношения и че ползване по допълнителните
предвиждани по Скица № 10 и № 11 не съответства на искането им за
разпределяне правото на ползване.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски
показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
По допустимостта на предявения иск:
Според чл. 32 ЗС, общата вещ се използува и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата
16
вещ. Ако не може да се образува мнозинство, или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да
е от съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно назначава управител на общата вещ.
В производството за разпределение ползването на съсобствен имот
следва да се конституират като страни всички съсобственици. Тъй като
правата им произтичат от едно и също правоотношение, те имат качеството на
необходими другари.
С оглед твърденията на двете страните по делото, както и представените
документи за собственост, съдът намира предявения иск по реда на чл.32, ал.2
ЗС за допустим.
По основателността на иска:
Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците, като с решението по
чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците
относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки
съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на
ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и
ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за
съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава
площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да
съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по
отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т.2
от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
С протоколно определение от 07.03.2024г. /Протокол № 36/11.03.2024г./,
съдия-докладчикът Д., е изключила площта на съсобствената между страните
сграда № 4 с идентификатор 31111.34.122.4 от подлежащата на разпределение
площ. Настоящият съдебен състав се консолидира с приетото от предходния
състав по делото, предвид установената съсобственост между страните в тази
сграда.
С Определение № 218/15.11.2023г. е изготвен проект на доклад по
делото, приет за окончателен, като съгласно същия се отделят като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото
следните факти и обстоятелства: 1. Страните по делото са съсобственици на
ПИ с идентификатор 31111.34.122 по КККР на гр. З., с площ от 451 кв.м., като
ищците Ф. Г. Г. и В. Г. Г. притежават правото на собственост върху общо 1/2
ид.ч. от дворното място (по ¼ за всеки от тях), а съответно ответникът А. С. Ч.
17
притежава 1/2 ид.ч.
В последствие с протоколно определение от 07.03.2024г. /Протокол №
36/11.03.2024г./, на основание чл.253 от ГПК, докладът в тази му част е
отменен, а между страните е разпределена доказателствена тежест да
установят по делото, размера на притежаваните квоти на собственост.
Излагат се съображения от ищците, че съсобствеността е възникнала
още при действието на ЗТСУ /отм./, като няма данни и доказателства дали са
уравнявани дяловете, тъй като имотът на ищците е придобит по силата на
дарение през 1987 г. След влизането в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по
§6 и 8 ПРЗУТ, съсобствеността върху парцела се трансформирала в
индивидуална собственост върху отделните имоти, образуващи УПИ. Ищците
сочат, че притежават съсобственост в повече от тазина ответника Ч..
За изясняване на регулационното положение на имота, предмет на
делото, е допусната съдебно-техническа експертиза, от която се установява,
че този имот е образуван от два маломерни поземлени имота с номера 1634 и
1635 /ПУ от 1959г./, както се посочи по-горе. Изменението на плана е
осъществено със Заповед № РД 221/16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С.,
по силата на която за ПИ 1634 и 1635 е отреден общ урегулиран поземлен
имот - УПИ XIV - 1635, кв. 101 по ПУП на гр. З.. Заповедта е издадена при
условията на чл. 32, ал.1, т.3 от ЗТСУ (отм.), като новообразуваният парцел е
за средноетажно жилищно строителство. Според чл. 31, ал. 2 ЗТСУ (отм.),
между собствениците на двата маломерни имота възниква съсобственост,
която е при равни права, независимо от площта на имотите.
За да се запази отчуждителното действие на плана, т.е. да е налице
урегулиране в съсобственост, е необходимо регулацията да бъде приложена.
Тази преценка в случая може да бъде базирана на обстоятелството дали
собственикът на по-евтиния маломерен имот е заплатил на собственика на по-
скъпия дължимото обезщетение за изравняване на квотите в съсобствения
парцел.
Другият способ, за да се счита, че е налице уравняване, е заемането на
придадените части и владението им, продължило повече от десет години от
деня на това заемане. В тази връзка следва да бъдат съблюдавани
разясненията на ТР № 3 от 15.VII.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК на ВС.
Както се посочи, регулационният план е приет през 1982 г., а ЗТСУ е
отменен с влизане в сила на ЗУТ на 31.03.2001 г., като между приемането на
регулационния план и отмяната на ЗТСУ е изтекъл срок по-дълъг от десет
години /в конкретния случай 19г./.
Според § 6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ и на §8 ПР на ЗУТ действащите към
деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове могат да бъдат
приложени по досегашния ред ( редът по ЗТСУ ), в 6-месечен срок от деня на
влизането в сила на закона ( ЗУТ ), като общинската администрация осигурява
извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на
искането. След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове
за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени
18
имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Тоест, при незаплащане
на дължимото обезщетение в срок, действието на регулационния план отпада
и регулацията следва да се приеме за неприложена, като тази последица
настъпва по силата на закона, без необходимост от издаване на нарочен акт на
административните органи по устройство на територията. В този смисъл са и
разясненията на ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГК на
ВКС.
Въпреки разпределената доказателствена тежест на страните, никоя от
тях не ангажира доказателства за това дали се е дължало обезщетение за
изравняване на квотите в съсобствения парцел, съответно заплатено ли е.
Съгласно чл.154 от ГПК всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение. Доколкото
искането изхожда от ищците по делото, тяхна е доказателствената тежест да
установят притежаването на по-голям дял от собствеността върху имота. В
хода на производството ищците не ангажират доказателства в подкрепа на
претенцията си.
При това положение не може да се наложи извод, че квотите на
собственост между страните са различни от равни. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗС,
частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В
хода на поизводството липсва доказване на противното, а в представените от
документи за собственост на ищците, включително преди плана от 1982г.,
площта на притежавания понастоящем от тях имот е 225 кв.м. Единствено на
база графичното замерване на имотите от в.л, участващи в общото УПИ, не
може да се обоснове обратен извод.
Установява се, а и не се спори между страните, че в процесния УПИ
фигурират жилищни сгради на двете страни. Няма спор, макар процесуалното
поведение на страните по попълване на делото с доказателствен материал да е
пасивно в тази част, че ответникът е собственик на самостоятелни жилищни
сгради построени в процесния имот и съсобственик с ищците на друга сграда,
че са извършени подобрения от него и праводателите му, за входовете на
сграда №2 от двете страни на имота. Ищците не отричат владението от
насрещната страна – лично и чрез праводателите му. Нещо повече,
претенцията за притежавана собственост в по-голям размер от ответника е
обективирана единствено с оглед графичните замервания на в.л. С..
В случая, по делото се установява, от ангажираните и обсъдени писмени
доказателства, че ищците са собственици на общо ½ идеална част от
процесния поземлен имот, е ответникът е собственици също на общо ½.
Спорът по делото се корени именно в това дали ответникът да
преминава през в североизточната, част на имота, т.нар. от него ,,главен вход“,
за да достигне до притежаваната от него сграда № 2 и избено помещение
/както вече се посочи по-горе, за обслужването и поддържането на сгради № 3
и 4, предвид че и двете страни разполагат с отделна собственост върху обекти
в тях, между страните липсва спор относно правото на ползване на
19
съсобствения имот при осигуряване на свободен достъп за всяка от тях към
Сграда № 3 и Сграда № 4, по време на ремонтни дейности, като извън време
на СМР не желаят общ достъп за съвместно ползване/.
Съгласно Решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., г. к., 2-ро
г. о. на ВКС, при разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС се изхожда
само от фактическото положение и не могат да се разпореждат или взимат
предвид никакви промени в имота.
С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето
във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното
ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с
общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ“
означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално
предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват
свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на
отделни дялове за ползване.
Предвид Решение №200/ 21.10.2013 г., по гр.д. № 2254 /2013г. на ВКС,
Второ гражданско отделение, по реда на чл.290 от ГПК, при избор на вариант
за разпределение на ползването следва да се отчете и характера на дворното
място, което с оглед застрояването му е предназначено да обслужва
съществуващите в него самостоятелни сгради и необходимостта всяка от
страните да има достъп до цялата фасада на собствените им сгради, необходим
за поддържането им.
До влошаване отношенията между страните няма спор, че ответникът и
неговите праводатели са ползвали североизточната, част на имота, т.нар. от
него ,,главен вход“, за да достигнат до притежаваната от него сграда № 2 и
избено помещение. Такива достъпвания не са преустановени и към
извършения оглед на място от в.л., която е установила ползването на избеното
помещение и складирането в него на вещи. При огледа на място, извършен от
съда, в рамките на производството, се установява, че от ответника е
осъществяван достъп за обслужване и поддръжка на фасадите на собствените
му сгради, като същите са ремонтирани и обновени, подменена е и дограмата.
Съобразно критериите, заложени в съдебната практика, липсата на спор,
че за обслужването и поддържането на сгради № 3 и 4, страните ще
разполагат със свободен достъп в рамките на целия имот, по време на
ремонтни дейности, като извън време на СМР не желаят общ достъп за
съвместно ползване, и с оглед свързаното застрояване на сгради от 1 до 4,
съдът намира като най-подходящ вариант за разпределение на ползването на
празното дворно място, е този, при който се определят равни площи за
20
ищците /общо/ и за ответника, съответно на притежаваните от тях квоти на
съсобственост от ½ или по 195.5 кв.м, както е посочило и вещото лице инж. Д.
С. в комбинирана скица № 6, представляваща Вариант 6 за разпределяне
правото на ползване, който съответства и на установеното до момента
фактическо положение при ползването на имота. Обособени са два дяла –
един общ за ищците /тониран в жълт цвят/, както и втори дял за ответника
/тониран в оранжев цвят/.
При този вариант се отчита и възможността на ответника да достъпва
към входа на притежаваната от него сграда № 2 и избеното помещение под
сграда № 1, за да упражнява пълноценно правото си на собственост, което се
гарантира единствено чрез определянето на част от имота за общо
използване от всички съсобственици.
Посредством този начин на разпределение собствениците на сградите
ще имат достъп до тях по начин, по който те са достъпвали до момента. Този
вариант не отстъпва от установеното фактическо състояние на ползването.
Чрез него се отговаря и на изискването да се отчете и характера на дворното
място, което с оглед застрояването му е предназначено да обслужва
съществуващите в него самостоятелни сгради и необходимостта всяка от
страните да има достъп.
Не на последно място, по този начин се отчитат и площите за лично
ползване на сградите.
От страна на ищците е изразено изрично несъгласие в този смисъл,
обосновано от твърденията за влошени отношения с ответника. Възлагането
на извършване на преустройство не е от правомощията на съда в това
производство.
Определянето на части от имота за общо използване от всички
съсобственици, е неизбежно в случая, предвид броя, предназначението,
местоположението, установения начин на използване и необходимия
съответен достъп до изградените в имота постройки и местоположението на
отделните им входове.
По разноските:
В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва
от решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и
ответник, предвид особения му характер, общите правила за разпределение на
тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В
производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи
на размера на дела им в съсобствеността (в случая правото на ползване), а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения
21
смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о.
Затова, разноските за заплатени адвокатски възнаграждение ще останат така,
както са сторени. Разноските по делото за ДТ в размер на 52 лв. са заплатени
от ищците. Затова ответника следва да бъде осъден да им заплати сумата от
1/2 от тях или 26 лв., представляваща полагащата му се част от дължимата по
делото ДТ. Освен това, страните следва за заплатят по ½ от сумата от 700 лв.,
представляваща възнаграждение по допусната и назначена СТЕ, заплатени от
бюджетните средства на РС З..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между Ф. Г. Г. и В. Г. Г. – от
една страна, и А. С. Ч. – от друга страна, ползването на съсобствения
поземлен имот с площ от 451 кв.м. с идентификатор 31111.34.122 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З., обл. С., одобрени със
Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г. на ИК на АГКК, гр.С. при граници: имоти
с идентификатори 31111.34.121; 31111.34.120; 31111.34.123; 31111.34.266,
идентичен с УПИ XIV - 1635, кв. 101 по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед №
РД 221/16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С., съгласно скица проект -
Вариант Шести от СТЕ на вещо лице Д. С. на л. 153 от делото,
която приподписана от съдията представлява неразделна част от настоящото
решение, както следва:
- за Ф. Г. Г. и В. Г. Г. частта, колорирана в жълто, с площ от 195.5 кв.м., от
комбинирана скица на л. 153 от делото;
- за А. С. Ч. частта, колорирана в оранжево, с площ от 195.5 кв.м., от
скица проект на л. 153 от делото;
Частта от дворното място, колорирана в лилаво с площ от 11 кв.м. на
скица проект на л.153 от делото, остава за общо ползване на страните.
ОСЪЖДА А. С. Ч. да заплати на Ф. Г. Г. и В. Г. Г. сумата от 26
лв. (двадесет и шест лева) – разноски за ДТ.
ОСЪЖДА А. С. Ч. да заплати по сметка на Районен съд З. сумата от 350
лв. (триста и петдесет лева), представляващи половината от сумата от 700 лв.
- възнаграждение по допусната и назначена СТЕ, заплатени от бюджетните
средства на РС З..
ОСЪЖДА Ф. Г. Г. и В. Г. Г. да заплатят общо по сметка на Районен съд
З. сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляващи половината от
сумата от 700 лв. - възнаграждение по допусната и назначена СТЕ, заплатени
от бюджетните средства на РС З..
22
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ____________А.Ч.___________
23