№ 14245
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110166598 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 66598 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „...” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителите ..., против А. М. Т.,
с ЕГН **********, от гр. ..., за приемане на установено по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата от 455,73 лв., представляваща главница, дължима по договор
за потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., сумата от 157,87 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 80,60 лв. - лихва за
забава за периода от 26.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 03.03.2021
г., сумата от 6,36 лв. - законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., законната
лихва върху главницата, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски, както и за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 128,81 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, сумата от 393,75 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал
заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано гр.д. № 16677/2021 г. по описа на СРС, 155, състав, като по повод на дадени от
съда указания предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 24.10.2019 г.
между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 30040173036, по силата на
който ищецът предоставил кредит на ответника в размер на 500 лв. при срок на
погасяването му от 24 месеца и договорени падеж, 48,98 % годишен процент на разходите,
41 % - годишен лихвен процент, 0,11 % - лихвен процент на ден, при размер на вноската от
30,76 лв. Сочи, че размерът на общото задължение възлизало на 738,35 лв. Твърди, че били
избрани и закупени пакет от допълнителни услуги Фаст при договорено възнаграждение от
150 лв. и пакет от допълнителни услуги Флекси при договорено възнаграждение от 450 лв.,
с размер на вноската от 25 лв., при което общото задължение по кредита възлизало на
1 338,35 лв., а размерът на вноската – на 55,76 лв. Също така твърди, че договорът бил
сключен при общи условия, както и че ищецът превел по сметка на ответника договорената
сума, като ответникът извършил частично плащане на задължението. Ответникът не
изпълнявал договорните си задължения, поради което сключеният между страните договор
бил прекратен и била обявена предсрочната му изискуемост, за което на ответника било
изпратено уведомление. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А.
2
М. Т., с който предявените искови претенции се оспорват по размер. Оспорва извършено от
ищеца уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва дължимостта
на такса в размер на 600 лв., която надвишавала сумата на предоставения кредит. Оспорва
дължимостта на суми за предоставени услуги Фаст и Флекси, като противоречиви на чл. 10а,
ал. 2 – 4 от ЗПК, поради което и нищожни на основание чл. 21 от ЗПК. Оспорва клаузите на
договора като твърди, че същите не са индивидуално договорени. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направено е възражение
по чл. 21 от ДЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 16677/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
04.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която А. М. Т., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
„...” ЕООД сумата от 455,73 лв., представляваща главница, дължима по договор за
потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., сумата от 157,87 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 80,60 лв. - лихва за
забава за периода от 26.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 03.03.2021
г., сумата от 6,36 лв. - законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., законната
лихва върху главницата, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 42,61 лв. – направени по делото разноски от общите разноски в размер на
75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил
искането на заявителя за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 128,81 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 393,75 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и сумата от 10 лв. – неплатени такси
по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. По повод на подадено възражение от
длъжника и на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., се установява, че „...” ЕООД е
предоставило на А. М. Т. кредит в размер на 500 лв., като кредитополучателят се е задължил
да върне кредита в срок до 24 месеца на 24 равни месечни погасителни вноски, включващи
лихва и главница, всяка вноска в размер на 55,76 лв., като вноската включва главница, лихва
и закупени допълнителни услуги, при договорена дата на погасяване – 25-о число от месеца.
3
Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия, с приложен погасителен
план и предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
От представеното извлечение от сметка към договора от 17.11.2021 г., изпратено до
ответницата, се установява, че платената от ответницата сума възлиза на 200,32 лв., като
остатъка от дължимата сума възлиза на 1 136,16 лв., като са били извършени три на брой
плащания за периода от 25.11.2019 г. до 22.01.2020 г.
От представения заверен препис от справка за извършена транзакция се установява,
че на 24.10.2019 г. ищцовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата от 500
лв.
От представения заверен препис от покана, отправена от ищеца до ответника се
установява, че ответното дружество е отправило изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 03.03.2021 г., като общата дължима сума възлиза на
1 627,08 лв., от която: сумата от 1 136,08 лв. – непогасена част от задължението по договора,
сумата от 90,92 лв. – лихва за забава и сумата от 400 лв. – такса по тарифа, както и покана за
плащане на дължимите суми. Видно от приетата като доказателство разписка, писмото е
върнато като непотърсено.
От представеното искане за отпускане на потребителски кредит се установява, че са
включени допълнителни възможности за приоритетно разглеждане Fast и гъвкав
погасителен план Flexy, а в договора и в предоставения формуляр е посочено, че дължимото
на кредитора възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга Fast е 150 лв., а
за допълнителна услуга Flexy – 450 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г. се установява, че между страните е
възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира
правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на
договора между страните. Не се спори, че „...” ЕООД е предоставило на ответницата кредит
в размер на 500 лв., която сума е била преведена по сметка на ответницата на 24.10.2019 г.
Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи условия,
породил е своето правно действие, ответникът е платил част от дължимата сума. Спори се за
валидността на клаузи от договора, както и за дължимостта на претендираните суми по
договора.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 24.10.2019 г., договорът е сключен като срочен за 24 месеца с
падеж на първата вноска на 25.11.2019 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410
4
от ГПК – 24.03.2021 г. не е изтекъл крайният срок за погасяване на задължението. Излагат се
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 12.3 от Общите условия при просрочване на две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна
изискуемост с писмено уведомление.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 12.3 от Общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в случая
ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без
такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да
бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил
покана до ответницата за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило
вземането за предсрочно изискуемо. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа момента
на връчване на поканата, изпратена до ответника, с която вземането е било обявено за
предсрочно изискуемо съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл.
154 от ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит,
макар и уреден от специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на
уведомяване. По отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК
възприемат теорията на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на
вземането по договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на
получаване на съобщението за това. По настоящото дело не само не беше доказано кога е
отправено изявлението от длъжника, но по-важно е, че не беше доказано и кога ответникът е
узнал за него.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че клаузите на чл. 12.3 от
Общите условия е неравноправна.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
5
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата, която е
28.02.2023 г., е настъпил падежът и на последната дължима вноска – 25.10.2021 г.
По отношение на размера на дължимата главница съдът ще изложи мотиви след
изследване на клаузите от договора, въз основа на които са начислени лихви и
възнаграждение за допълнителни услуги при прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от
ГПК.
По отношение на начислената договорна лихва за периода на действие на договора,
съдът намира следното:
В индивидуалните клаузи на договора от 24.10.2019 г. стравните са договорили
годишен процент на разходите в размер на 48,98 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС №
426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения,
годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния
лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година
плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 24.10.2019 г. до 25.10.2021 г.
основният лихвен процент на БНБ е 0,00 на сто. Следователно уговореният в договора
годишен процент на разходите от 48,98 % е под предвидения в закона петкратен размер на
законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният общ размер на всички плащания в
размер на 738,35 лв. не противоречи на закона, поради което и договореното между
страните възнаграждение е в размер на 238,35 лв.
По отношение на начислените суми по закупен пакет от допълнителни услуги, съдът
намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че предмет на сключения
между страните договор е и допълнителни услуги за приоритетно разглеждане Fast и гъвкав
погасителен план Flexy, като дължимото на кредитора възнаграждение при поискана и
закупена допълнителна услуга Fast е 150 лв., а за допълнителна услуга Flexy – 450 лв.
В чл. 21, ал. 1 ЗПК законодателят предвижда като самостоятелно основание за
нищожност на клауза в договора за потребителски кредит тази клауза, която има за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК.
В конкретния случай съдът намира, че е заобиколена регламентираната в чл. 10а, ал.
2 ЗПК забрана да се изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Поначало чл. 10а, ал. 1 ЗПК предоставя възможност на
кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Клаузите за заплащане на кредитора на възнаграждение
за допълнителни услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
6
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, са заобикаляне на забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК и поради това нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че договореното
възнаграждение в размер на общо 600 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги не се
дължи на кредитора.
Следователно размерът на седмичните вноски се формира като сбор от главницата и
договорената фиксирана лихва, като общият размер на дължимия кредит е 738,35 лв., а
размерът на всяка от 24 на брой равни седмични вноски възлиза на 30,76 лв., включващи
главница и договорна лихва съгласно подписаният между страните погасителен план.
По отношение на дължимия размер на претенцията, съдът намира следното:
По делото са представени доказателства за извършени от ответницата плащания,
както следва: на 25.11.2019 г. – сумата от 55,76 лв., на 13.01.2020 г. – 55,76 лв., на 22.01.2020
г. – 55,76 лв., като е платена и част от четвъртата вноска в размер на 2,44 лв. без посочена
дата.
На 25.11.2019 г. е бил падежът на първата вноска в размер от 30,76 лв., от която:
сумата от 15,38 лв. – главница и сумата от 15,38 лв. – лихва. С извършеното плащане на
25.11.2019 г. на сумата от 55,76 лв., съдът приема, че ответницата е платила главницата и
договорната лихва, като е надвнесла сумата от 25 лв.
На 13.01.2020 г. е било извършено плащане на сумата от 55,76 лв., с което плащане е
погасена законната лихва върху главницата от 14,20 лв., дължима от 28.12.2019 г. до
13.01.2020 г. в размер на 0,07 лв., договорната лихва в размер на 16,56 лв. и главницата от
14,20 лв., или е платена сума в общ размер на 30,83 лв., като е надвнесена сума в размер на
24,93 лв. При прилагане разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, съобразно с чл. 162 от ГПК и
при използване на счетоводна програма, съдът определя размера на законната лихва върху
всяка от просрочените вноски, дължима от деня на изпадане в забава за всяка вноска до
момента на извършеното от длъжника плащане, при прилагане и на чл. 72 от ЗЗД.
На 22.01.2020 г. е била платена сумата от 55,76 лв., която не е била дължима, а сума в
размер на 2,44 лв. е била отнесена към четвъртата вноска, която също не е била дължима.
По делото не се спори, че последното плащане от ответницата е било извършено на
22.01.2020 г., като съобразно с изложеното по-горе преди настъпване на падежа по
четвъртата вноска ищцата е надвнесла сумата от общо 108,13 лв.
След извършеното плащане на 22.01.2020 г. по делото липсват данни да са
извършвани плащания от ответника. Ето защо съдът намира, че е била погасена част от
дължимата главница в размер на 29,58 лв., част от дължимата договорна лихва в размер на
31,94 лв. и сумата от 108,13 лв., представляваща надвнесена сума от ответницата с
извършените от нея плащания до 22.01.2020 г., която съдът отнася към дължимата главница,
като най-обременяващо задължение. Исковата претенция се явява основателна и доказана до
7
размера от 362,29 лв., представляваща разликата от предоставения кредит в размер от 500
лв. и извършените плащания на сумата от 29,58 лв. за главница и извършеното надвнасяне
на сумата от 108,13 лв. За разликата над сумата от 362,29 лв. до първоначално
претендирания размер от 455,73 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 157,87 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г., съдът намира следното:
В изложението по-горе съдът прие, че договореното между страните възнаграждение
е в размер на 238,35 лв., като е било платено това по първата и втората погасителна вноска в
общ размер на 31,94 лв. Съдът намира за основателна и доказана претенцията за заплащане
на възнаградителна лихва, като следва да бъде съобразено и ТР № 8 от 08.04.2019 г. по
тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Към датата на съдебните прения - 28.02.2023 г., е
настъпил падежът и на последната дължима вноска – 25.10.2021 г. По делото не са
представени доказателства за плащане на дължимото на кредитора възнаграждение над
сумата от 31,94 лв., представляваща платеното от ответницата възнаградителна лихва,
поради което претенцията следва да бъде уважена в претендирания размер и за
претендирания период.
По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 80,60 лв. - лихва за забава
за периода от 26.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 03.03.2021 г.,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 3 от общите условия към договора при забава на плащане на
задълженията на заемателя последният дължи законната лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. Съдът намира претенцията за заплащане на лихва за забава за
основателна, като до предявяване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК –
24.03.2021 г. е настъпил падежът на погасителна вноска № 16.
По отношение на претендираното обезщетение за забава за процесния период, съдът
намира, че следва да определи същото на основание чл. 162 от ГПК и при използване на
счетоводна програма, доколкото вещото лице е определило размера му върху по-голяма от
дължимата главница.
Съдът определя обезщетение за забава, както следва: върху погасителна вноска № 3
за периода от 28.01.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,63 лв., върху погасителна вноска № 4 за
периода от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,05 лв., върху погасителна вноска № 5 за периода
от 25.03.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,02 лв., върху погасителна вноска № 6 за периода от
28.04.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,05 лв., върху погасителна вноска № 7 за периода от
27.05.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,09 лв., върху погасителна вноска № 8 за периода от
25.06.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,13 лв., върху погасителна вноска № 9 за периода от
8
28.07.2020 г. до 03.03.2021 г. – 1,09 лв., върху погасителна вноска № 10 за периода от
25.08.2020 г. до 03.03.2021 г. – 0,99 лв., върху погасителна вноска № 11 за периода от
25.09.2020 г. до 03.03.2021 г. – 0,85 лв., върху погасителна вноска № 12 за периода от
27.10.2020 г. до 03.03.2021 г. – 0,70 лв., върху погасителна вноска № 13 за периода от
25.11.2020 г. до 03.03.2021 г. – 0,56 лв., върху погасителна вноска № 14 за периода от
30.12.2020 г. до 03.03.2021 г. – 0,38 лв., върху погасителна вноска № 15 за периода от
25.01.2021 г. до 03.03.2021 г. – 0,23 лв., и върху погасителна вноска № 16 за периода от
25.02.2021 г. до 03.03.2021 г. – 0,04 лв. За пълнота следва да се отбележи, че падежът на
посочените по-горе вноски е съобразно с правилата на чл. 72 от ЗЗД, като е изключен
периодът от 12.03.2020 г. до 14.07.2020 г., съобразно с чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г.
Следователно дължимото обезщетение за забава върху дължимите вноски с настъпил
падеж към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за процесния период
възлиза общо на 11,81 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от
11,81 лв., като над този размер до първоначално претендирания размер от 80,60 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за сумата от сумата от 6,36 лв. - законна лихва за
периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г., съдът намира следното:
Съобразно с изложеното по-горе, при забава длъжникът дължи законната лихва
върху главницата по реда на чл. 33 от ГПК. С оглед основателността на главния иск, съдът
намира за основателен и акцесорния иск. Доколкото лихва за забава в размер на законната
лихва е начислена до 03.03.2021 г. върху просрочените вноски, съдът намира претенцията за
основателна за периода от 04.03.2021 г. до 23.03.2021 г., като за датата 03.03.2021 г. следва
да бъде отхвърлена, доколкото за посочената дата е начислена такава.
на основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма, доколкото
вещото лице е определило размера му върху по-голяма от дължимата главница.
Съдът определя обезщетение за забава, както следва: върху погасителна вноска № 3
за периода от 04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,63 лв., върху погасителна вноска № 4 за
периода от 04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,05 лв., върху погасителна вноска № 5 за периода
от 04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,02 лв., върху погасителна вноска № 6 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,05 лв., върху погасителна вноска № 7 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,09 лв., върху погасителна вноска № 8 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,13 лв., върху погасителна вноска № 9 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 1,09 лв., върху погасителна вноска № 10 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,99 лв., върху погасителна вноска № 11 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,85 лв., върху погасителна вноска № 12 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,70 лв., върху погасителна вноска № 13 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,56 лв., върху погасителна вноска № 14 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,38 лв., върху погасителна вноска № 15 за периода от
9
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,23 лв., и върху погасителна вноска № 16 за периода от
04.03.2021 г. до 23.03.2021 г. – 0,04 лв.
Следователно дължимото обезщетение за забава върху дължимите вноски с настъпил
падеж към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за процесния период
възлиза общо на 1,43 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана за сумата от
1,43 лв., като над този размер до първоначално претендирания размер от 6,36 лв. и за датата
03.03.2021 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 24.03.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на предявените осъдителни искове за сумата от 128,81 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата от 393,75 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, съдът е изложил мотиви по-горе относно
неравноправните клаузи от процесния договор, на основание на които същите се
претендират, които не намира за необходимо да преповтаря. Ето защо така претендираните
от ищеца суми са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
32,71 лв. от присъдените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., от които:
сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК съдът намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски в размер на 163,54 лв. от общо направените
разноски в размер на 375 лв., от които: сумата от 275 лв. – платена държавна такса и сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „...” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от
10
управителите ..., против А. М. Т., с ЕГН **********, от гр. ..., за приемане на установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 362,29 лв. /триста
шестдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща главница, дължима по
договор за потребителски кредит № 30040173036 от 24.10.2019 г., сумата от 157,87 лв. /сто
петдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ - договорно възнаграждение за периода
от 25.02.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 11,81 лв. /единадесет лева и осемдесет и една
стотинки/ - лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от
14.07.2020 г. до 03.03.2021 г., сумата от 1,43 лв. /един лева и четиридесет и три стотинки/ -
законна лихва за периода от 04.03.2021 г. до 23.03.2021 г., законната лихва върху
главницата, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за сумата
над 362,29 лв. до първоначално претендирания размер от 455,73 лв. /четиристотин петдесет
и пет лева и седемдесет и три стотинки/, за лихва за забава за сумата над 11,81 лв. до
първоначално претендирания размер от 80,60 лв. /осемдесет лева и шестдесет стотинки/, за
законната лихва за сумата над 1,43 лв. до първоначално претендирания размер от 6,36 лв.
/шест лева и тридесет и шест стотинки/ и за датата 03.03.2021 г., както и за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 128,81 лв. /сто двадесет и осем лева и осемдесет
и една стотинки/ – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата
от 393,75 лв. /триста деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси.
ОСЪЖДА А. М. Т., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителите ...,
на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 32,71 лв. /тридесет и
два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 04.08.2021 г. по гр.д. № 16677/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА А. М. Т., с ЕГН **********, от гр. ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителите ...,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 163,54 лв. /сто шестдесет и три лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11