МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 14.04.2021г. на
КжРС по НОХД № 1336/ 2020г.
Повдигнато е обвинение срещу Д.П.П. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за
това, че на 19.11.2019г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „Додж Чарджер” с рег.№ СВ7138РА след употреба на наркотични вещества-
кокаин.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението повдигнато срещу Д.П.П.,
както по отношение на фактите описани в обвинителния акт, така и по отношение
на тяхната правна квалификация. Моли съда да признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. При определяне на наказанието
моли да се вземе предвид, че той не е осъждан, има добри характеристични данни
и е правоспособен водач на МПС, поради което предлага да му се наложи наказание
под предвидения минимум, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“
в размер на 800лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца. Настоява
разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство
да бъде унищожено.
Подсъдимият Д.П. не се признава за виновен и дава подробни обяснения. В тях
твърди, че никога не е употребявал наркотици, както и че е указал пълно
съдействие при извършената му проверка на 19.11.2019г. Заявява, че най- редовно
употребявал болкоуспокояващи лекарствени средства, тъй като спортувал
ежедневно, както и имал стара травма в рамото. В своя защита подсъдимият П. отрича
да е употребявал наркотични средства, което било и против убежденията му. Моли
съда да бъде оправда при последната си дума. Защитникът му пледира за присъда,
с която да се признае неговия подзащитен за невиновен по обвинението, за което
е предаден на съд. Настоява, че както употребата на алкохол, така и употребата
на наркотични вещества следва да се установи по надлежния ред, а именно по реда
на Наредба № 1 от 2017г., а наличието на кокаин само в урината не е достатъчен
белег за извършване на престъпление. Освен това никой от полицейските служители
участвали и съпричастни към проверката на инкриминираната дата не са имали
съмнение, че подсъдимият П. е употребил наркотични вещества след като са го оставили
сам да управлява своето МПС. Пледира, че възниква съмнение относно техническото
средство, с което е изпробван водача Д.П., предвид на това, че в различните
документи по делото е записан по два различни начина- един път като Дръг тест
5000, а друг като Дръг тест 3000, както и че няма приемо- предавателен протокол
за предаването му и е без данни за запечатването му, съхраняването и
прилагането му като веществено доказателство. По отношение на взетата проба
кръв и урина, настоява, че не е посочен часа за това в Протокола.
Съдът след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Д.П.П., роден на ***г.
в гр.Хасково, живущ ***, български гражданин, женен, със средно образование, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.П. бил правоспособен водач на МПС от 1993г. и притежавал валидно
СУМПС № *********, издадено от МВР-Кърджали с придобити категории „А, В, М, АМ“.
На 19.11.2019г. около 14ч. гр.Кърджали по ул.„Републиканска“ подсъдимият Д.П.
привел в движение и предприел управление на собственото си моторно превозно средство
представляващо лек автомобил марка „Додж Чарджер“ с peг. № СВ7138РА. Този ден около
14,05ч. на същата улица до магазин „Теленор“ бил спрян за проверка от служители
на РУ- Кърджали, в чийто състав били свидетелите А.К. и Б.Д.. Поради
поведението от страна на водача Д.П., който бил нервен, агресивен и задавал
много въпроси, полицейските служители решили да му се извърши проверка за употреба
на наркотични вещества. Предвид отказа на подсъдимия П. свидетелят Б.Д. да го
придружи като се вози в автомобила му до сектор „Пътна полиция“- Кърджали,
където следвало да се извърши тестването, бил извикан друг полицейски екип. В
неговия състав бил свидетелят Я.П., който съпроводил водача Д.П. ***, докъдето
последният управлявал собствения си лек автомобил описан по- горе. В сектор „Пътна
полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали свидетелят Р.К., който този ден бил на
работа като младши автоконрольор в сектора, му извършил проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Дръг чек 5000“ с № 0077,
който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества- кокаин. По
този повод на место бил извикан свидетелят А.А., който същия ден по свидетелски
показания съставил срещу подсъдимия Д.П. Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 116757 от 19.11.2019г., в който водачът вписал възражения,
както и издал Талон за изследване № 0028900 от 19.11.2019г., в който деецът П. вписал,
че не приема показанията на техническото средство, поради което бил отведен в СПО
при МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски“- Кърджали, където дал проба от кръв и урина, за
което бил попълнен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
19.11.2019г. За тестването с техническото средство свидетелят Р.К. издал Протокол
за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
19.11.2019г.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1300-000532/ 19.11.2019г. на сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали
на подсъдимия Д.П. била наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1
б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
като му били отнети СУМПС № ********* и контролния талон. Със ЗППАМ №
19-1300-000533/ 19.11.2019г. на сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали
на дееца П. била наложена и принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.„б“
от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок
от 6 месеца, като били отнети СРМПС и 2 броя рег.табели с № СВ 7138 РА. Със Заповед
за задържане на лице peг.№ 1947зз-339/ 19.11.2019г. Д.П. бил задържан за срок до
24 часа по реда на ЗМВР.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването токсикохимична
експертиза обективирана в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119 в НИК-
МВР- София (л.31 - 32) е, че в предоставената за изследване проба кръв взета от
лицето Д.П.П. не е доказано съдържание на упойващи или наркотични вещества под контрол
съгласно Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
във връзка с чл. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
респ. и на техни метаболити, но в пробата урина е доказано наличие на кокаин, на
метаболити на кокаина: безоилекгонин, екгонин и екгонин метил естер, и на ефедрин.
Вещите лица И.П. и М.В. при разпита им в съдебно заседание поддържат заключението
си, както и установяват, че кокаинът открит в урината на подсъдимия П. не може да
се появи в резултат на употреба на лекарствени средства.
Тази фактология се установи безспорно от свидетелските показания на А.К., Б.Д.,
А.А., Р.К. и Я.П., частично от обясненията на подсъдимия Д.П., както и от писмените
доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
116757 от 19.11.2019г., Талон за изследване № 0028900 от 19.11.2019г., Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/
или наркотични вещества или техните аналози от 19.11.2019г., Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-1300-000532/ 19.11.2019г. на сектор
„Пътна полиция“- Кърджали, ЗППАМ № 19-1300-000533/ 19.11.2019г. на сектор „Пътна
полиция“- кърджали, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 19.11.2019г., Заповед за задържане на лице peг.№ 1947зз-339/
19.11.2019г., Списък с рег.№ 1300р- 4398/ 09.06.2020г., Удостоверение за
актуализация на професионална квалификация, Протокол за сервизна проверка от
14.12.2018г. и от 14.01.2019г., книга за регистрация на алкохолните проби, както
и от токсихимичната експертиза обективирана в Протокол за извършена експертиза №
20/ ТКХ- 119. Всички тези доказателства са еднопосочни, взаимно се допълват и изграждат
една житейска логична обстановка, поради което бяха кредитирани от съда. Прочее
по делото единствено подсъдимият Д.П. в обясненията си дадени на съдебното
следствие отрича употребата на наркотични вещества, но това доказателство в тази
му част настоящата инстанция приема като защитна версия, защото не се подкрепя от
нито едно друго доказателство по делото, а освен това противоречи на токсихимичната
експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по- горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предаден на съд, а именно за това,
че на 19.11.2019г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка „Додж Чарджер” с рег.№ СВ7138РА след употреба на наркотични вещества- кокаин.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява
в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на дееца по привеждане на автомобила
в движение и придвижването му в пространството на гр.Кърджали по ул.Републиканска
представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона, тъй като същият е спрян като
водач от полицейски служител при движение на автомобила по платното за движение
в населено място. На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил
марка „Додж Чарджер” с рег.№ СВ7138РА, който подсъдимият П. е управлявал, е „моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
След това, за да бъде престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението
на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото
видно от приложените доказателства, след направената проверка с техническо средство
„Дръг тест 5000“, а след това и от приетата по делото токсихимичната експертиза
обективирана в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119, безспорно се установява,
че подсъдимият Д.П. е бил употребил кокаин, който представлява високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, във връзка Приложение № 1- Списък I- „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
За съставомерност на деянието по чл.343б,
ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества
без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието,
което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на моторното
превозно средството. Забраната за управляване на МПС след употреба на наркотични
вещества е абсолютна за разлика от забраната за управляване на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, която е относителна, доколкото се отнася до управляване
с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила. Този факт води до
несъстоятелност на твърденията на защитата, че подсъдимият П. не е бил повлиян от
употребата на наркотика и това не се е отразило на поведението му като водач. Наказателният
закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно,
не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите на НК
следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази принципът за законоустановеност
на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества,
без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали
е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи
наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като са изпълнени признаците
от състава на посоченото престъпление, като не се изисква да е достигната определена
концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала
негова неспособност за управление на превозното средство. Без правно значение е
и времето на употреба- непосредствено преди деецът да поеме управлението на моторното
превозно средство или в по- ранен момент. Поради това отдалечеността във времето
на момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на управлението не би могло
да доведе до липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието. Логическото
тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК обуславя изводът,
че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества
не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежния ред,
нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача. Достатъчно
е да е установено такава употреба с всички допустими доказателства и доказателствени
средства, което в случая се доказва с токсихимичната експертиза обективирана в Протокол
за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119, според която в урината на водача Д.П. е
установено наличие на кокаин. В подкрепа на този извод е преобладаващата практика
на ВКС, а именно Решение № 81 от 15.05.2018г. на ВКС по н. д. № 237/ 2018г. III
н. о., Решение № 116 от 8.08.2016г. на ВКС по н. д. № 34/ 2016г. III н. о. Най-новата
практика на ВКС също е в синхрон с изложеното, а именно Решение № 126 от
5.07.2019г. на ВКС по н. д. № 540/ 2019г. II н. о.
Настоящата инстанция не споделя останалите доводи на защитата, поради
следните съображения: не възниква съмнение относно техническото средство, с което
е изпробван водача Д.П., тъй като доказването, че той е управлявал автомобил
след употреба на наркотични вещества е на базата на токсихимичната експертиза обективирана
в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 119, тъй като подсъдимият не е
приел показанията на уреда извършил тестването. Освен това няма такова
разминаване относно вида на техническото средство, защото в документите по
делото, включително и в обвинителния акт е записан или като техническо средство
„Дрегер“ № 0077 или като Дръг чек 5000 с № 0077, което го идентифицира по
безспорен начин; вярно е че няма приемо- предавателен протокол за предаването, запечатването
и съхраняването на то веществено доказателство, но това по никакъв начин не
опорочава извършеното тестване с това техническо средство, тъй като то е
стореното още на инкриминираната дата 19.11.2019г., а така също това тестване
не е прието и е пристъпено към химическо изследване; вярно е също, че в Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/
или наркотични вещества или техните аналози от 19.11.2019г. не е посочен часа за
извършването му, но от гласните доказателства се установява, че непосредствено
след тестването му с техническо средство подсъдимият Д.П. е бил отведен в СПО
при МБЛА „Д- р Ат.Дафовски“- Кърджали за взимане на проби- кръв и урина, както
и видно от писменото доказателство представляващо извадка от книга за регистрация
на алкохолните проби в медицинското заведение, то пробите от Д.П.П. да взети в
15,50ч., което е в рамките на определеното в Талон за изследване № 0028900 от
19.11.2019г., а именно до 45 минути от часа на връчване в 15,15ч.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като деецът П. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от дееца, че е употребил
наркотично вещество кокаин, както и че с действията си той привежда в движение лекия
автомобил в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият Д.П. е
искал да управлява МПС- то и то след като е употребил наркотични вещества.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона
и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична за този вид престъпления, отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- добрите характеристични данни, чисто съдебно минало, семейна и трудова
ангажираност, както и дългия период от време изминал от извършването на
престъплението, намира, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което определи наказанието под най- ниския предел, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ бе отложено за срок от 3 години,
тъй като са налице условията на закона за това, а именно наложеното наказание „лишаване
от свобода“ е до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, както и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Наложено бе и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500лв.,
което представлява минималния размер на предвиденото, тъй като намира, че така
ще бъдат реализирани целите на индивидуалната и генералната превенция на чл.36
от НК. Съдът наложи на подсъдимия Д.П. и на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7
от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца като взе
предвид утвърдената съдебна практика и отчете многобройните наложени
административни наказания по ЗДвП.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция
възложи направените по делото разноски на дееца П., които са както следва: в размер
на 485,07лв. по сметка на ОДМВР- Кърджали; 40лв.- по сметка на Районен съд-
Кърджали.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществото доказателство приложено
по делото- тестова касета „Дръг чек 5000“, приложен по делото, да се унищожи
като вещ без стойност.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението
си.
Районен
съдия: