РЕШЕНИЕ
№699
22.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор: Невена Владимирова …………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 583 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от„БРАТ АУТО“ООД, гр.Д., срещу Агенция“Пътна инфраструктура“- гр. София, с която се претендира обезщетение в размер на 250.00 лева, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление №1/15.10.2018г. на Директора на Областно „Пътно управление“, гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на отменителното решение, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 250.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от упълномощен представител на ищеца. В първото по делото открито съдебно заседание, на основание чл. 214, ал.1 изр.3-то от ГПК, приложим съобразно чл. 144 от АПК, е допуснато увеличение на размера на иска като същия се счита за предявен за сумата от 300.00 лева.
Ответникът-Агенция“Пътна инфраструктура“-София, редовно призован, в съдебно заседание, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за основателна.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от материалите по приключените и
приложени по делото АНД № 496 по описа на Районен съд, гр. Д., за 2018г. , и АНД(К) № 140/2019г. на
АдмС-Хасково, че с Наказателно постановление № 1/15.10.2018г. издадено от Директора
на ОПУ-Хасково, на „БРАТ АУТО“ООД, гр.Д. на основание 54, ал.1, вр.с чл. 53, ал.1 от Закона за
пътищата, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“б“ и б.“в“ от Закона за
пътищата е наложено административно наказание “Глоба“ в
размер на 3000 лева.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд-Д., който със свое Решение № 224/12.12.2018г., постановено а.н.д. № 496/2018г. по описа на същия съд, отменил оспорения санкционен акт. Решението е било обжалвано от Областно“Пътно управление“, гр. Хасково пред Административен съд, гр. Хасково. Със свое Решение № 280/24.04.2019г. по АНД(К) № 140/2019г. касационната инстанция е оставила в сила обжалваното решение на въззивният съд.
В съдебното производство по а.н.д. № 496/2018г.по описа на РС-Д., ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 26.11.2018г., за сумата от 300.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 496/2018г. по описа на Районен съд, гр. Д. и АНД (К) № 140/2019г. на АдмС-Хасково.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, наказателно постановление №1/15.10.2018г. на Директора на Областно „Пътно управление“, гр. Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Агенция“Пътна инфраструктура“, гр.София. По силата на чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция“Пътна инфраструктура“ е юридическо лице, от състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Ето защо искът е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Наказателно постановление № 1/15.10.2018г. издадено от Директора на Областно пътно управление-Хасково е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. № 496/2018г. по описа на Д.ски районен съд, в размер на 300.00лева.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 300.00 лева, и в същия е отбелязано че същата е заплатена изцяло и в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, в претендираният им размер от 300.00 лева, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По възражението на ответника че претендираното обезщетение е прекомерно, е уместно да посочи следното:
На първо място съдът намира, че възражение за прекомерност на адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно съдебно производство от настоящото.
От друга страна размерите на минималните адвокатски възнаграждения са уредени в Наредба № 1/2004г. Същата, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата- същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По аргумент от чл. 2, ал. 4 от Наредбата възнаграждението е дължимо за всяка съдебна инстанция .
В конкретният случай, се претендира обезщетение в размер на заплатеният адвокатски хонорар само за една инстанция–въззивната такава. С оглед обстоятелството, че предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца е наложена „Глоба“ в размер на 3000.00 лева, то размерът на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност, се явява справедлив и обоснован, като не само не се явява прекомерно, но то е и под праговете определени в Наредба №1/2004г.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Искането за присъждане за лихва е акцесорно, но след като съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер, то основателно се явява и акцесорното такова за лихва, което също следва да се уважи, като лихвата се дължи върху главницата считано от 12.12.2018г.– датата на влизане в сила на решението на районният съд, с което е отменено наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
претендираният размер на 300.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 1/15.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Същата е основателна в размер на 325.00 лева, тъй като по делото са представени доказателства за реалното заплащане на дължимата ДТ и на уговореното възнаграждение на процесуалния представител.
Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „БРАТ АУТО“ООД, гр.
Д. направените по делото разноски в общ
размер 325.00 лева, от които 25.00 лева внесена държавна такса и 300.00
лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 25.06.2019г.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на „БРАТ АУТО“ООД, гр. Д., с ЕИК 126******, сумата от 300.00(триста лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 1/15.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на „БРАТ Ауто“ООД, гр. Д., с ЕИК 126******, разноски
по делото в размер на 325.00(триста
и двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: