Решение по дело №380/2025 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 192
Дата: 20 август 2025 г. (в сила от 12 септември 2025 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20251730100380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Радомир, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20251730100380 по описа за 2025 година
Предявения иск е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ .


В исковата молба ищцата Ф. Н. твърди, че на 31.10.2022 г. е сключен трудов договор
между нея и ответника "И. И. – Е. 6" ЕООД, с ЕИК ............ Сочи се, че през цялото време
на действие на трудовото правоотношение ищцата е изпълнявала съвестно всички нейни
трудови задължения и въпреки това със Заповед № 1/22.02.2025 г. ответникът в качеството й
на работодател е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от
КТ - поради намаляване обема на работата.
Ищцата твърди, че не е налице намаляване обема на работата на работодателя, а
напротив налице е драстично увеличаване. Освен това се твърди, че в настоящия случай
работодателят не е спазил и процедурата за подбор, визирана в чл. 329 от КТ, тъй като
практиката приема, че тя има задължителен характер, когато се касае за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, а освен това по своята същност намаляването обема на работата
представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията,
обема на стокооборота, на обема на услугите като това състояние трябва обективно,
фактически да съществува. От друга страна това намаляване не следва да се отнася към
дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена
трудова функция и периодът на намаляване на работата следва да е траен.
Моли се от съда да постанови решение, с което уволнението на Ф. Н. , обективирано
в Заповед № 1/22.02.2025 г., издадена от управителя на "И. И. - Е.-6" ЕООД, ЕИК ....., да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответното дружество чрез управителя си И. И. „уведомява“ съда, че трудовия договор с
ищцата е прекратен на основание чл.328, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда и Заповедта за
1
прекратяване е коригирана. За прекратяването и изпратено уведомление по чл. 62, ал. 5 от
КТ на 06.03.2025г. и регистрирано в системата на НАП с №......../06.03.2025г., с което е
направена корекция на уведомление № ............/22.02.2025г. Тъй като лицето не се е явило в
дружеството за получаване на документите са и изпратени на личния имейл адрес на
отетницата. Освен това се сочи, че ответницата Н., не е представила в дружеството
трудовата си книжка за да и бъде нанесен трудовият стаж за периода който е работила в
дружеството, а също така и изплатеното обезщетение за неизползван платен отпуск. Освен
това се твърди от ответника, че изложените твърдения в исковата молба не отговарят на
истината и не кореспондират с фактите по случая.Оспорва се твърдението, че лицето е
изпълнявало трудовите си задължения съвестно, както и че работата се увеличила
,“драстично“. Сочи се от ответника, че трудовото правоотношение на Н. е било прекратено
със Заповед № 1/22.02.2025 год., връчена по електронна поща /имейл, предоставен ни лично
от ищцата - ........ Прави се уточнение, че при оформянето на документите е била допусната
техническа грешка при посочване на основанието за прекратяване на трудовият и договор,
вместо чл.328, ал.1, т.2, предл. 2, е била посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.З от КТ.
Твърди се от ответника, че трудовият договор с ищцата Н. е прекратен, поради
съкращаване на щата, като оспорваната Заповед е правилна и законосъобразно издадена.
Твърди се, че с оглед необходимостта от реорганизация на трудовия процес и с цел
преструктуриране на дейността на предприятието, поради намаляване обема на работа, през
месец януари 2025 год. е била назначена в предприятието на работодателя комисия за
извършване на подбор между заетите лица на длъжността „пласьор на стоки“, в подкрепа на
което е представено като доказателство Решение на управителя от 17.01.2025г., с което е
определена комисия за извършване на подбор . Твърди се също, че е бил извършен от
същата комисия подбор по реда на чл.329 от КТ, във връзка, с което е представен и Протокол
от 21.01.2025г. за извършен подбор от комисията и Карта за оценка на показателите при
извършване на подбор по критериите на чл.329, ал.1 КТ. Като ответника твърди, че в
резултат на възприетите критерии и с цел целесъобразност в работния процес е взел
решение да се съкрати една щатна бройка от длъжността „пласьор на стоки“, като резултата
от който трудовият договор с Ф. Н. е бил прекратен.
Алтернативно се твърди от ответната страна, че ако съда приемете че трудовия
договор с ищцата е прекратен на посоченото в първоначалната заповед основание - чл.328,
ал. 1, т.З от КТ— намаляване обема на работа, то ответника счита, че е направения подбор е
относим и при тази хипотеза. И двете основания за прекратяване на трудовия договор са в
хипотеза, приложими по усмотрение на работодателя.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от представител по
пълномощие – адв. Д.Ш. от САК, който по подробоно изложени в с.з. правни доводи моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.Претендират се
разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, като с
писмено становище моли за отхвърляне на иска. Прави се възражение за прекомерност на
претенидранитеот ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото трудов договор № ... от 31.10.2022г сключен между „И.
И.- Е. 6“ ЕООД и ищцата Ф. В. Н. е видно, че последната е била в трудовото
2
правототношение с ответника като е заемала длъжността „пласьор на стоки“, което
обстоятелство не се оспорва от страните по делото .
Не се спори от страните и че със заповед № 1/22.02.2025г. на управителя на
дружеството е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Н. на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа/съгласно първата издадена от работодателя
заповед/.
След като разгледа доказателствата по делото настоящият състав на решаващия съд
намира, че процесната уволнителна заповед е незаконосъобразно издадена и следва да бъде
отменена. Това е така по следните съображения:
В настоящият трудовоправен спор в тежест на работодателят е да докаже
законосъобразността на извършеното от него уволнение. В тази връзка следва да ангажира
доказателства относно това, че са спазени всички процесуално -правни и материално-
правни изисквания въведени от законодателя за издаване на атакуваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
Прекратяването на трудовите договори, винаги предполага настъпили след
сключването им нови факти, които правят невъзможно изпълнението на поетите с тях
задължения. Като основание за прекратяване на трудовия договор се разбират именно факти
от реалната действителност, а не правните разпоредби уреждащи възможността на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. В производството по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ съдът проверява дали работодателят правилно и законосъобразно е упражнил правото
си да прекрати трудовия договор. Това означава, че в предмета на спора се включва само
това дали са се осъществили фактите, въз основа на които работодателят е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор на работника или служителя. Поради това,
рамките на спора, а оттам и предмета на доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ се определят от посочените от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение факти. Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва, като
се преценява дали основанието е настъпило към момента на прекратяване на трудовия
договор. Поради това, се изисква посочването на фактите от работодателя да бъде
извършено именно до този момент, като е недопустимо пропускът да бъде коригиран с
последващи заповеди или посочването на фактите в хода на съдебното производство. Това
произтича не само от това, че съдът извършва проверка на законосъобразността на фактите
за прекратяване на трудовото правоотношение така както те са посочени от работодателя, но
и от правото на работника да знае причините и основанията за прекратяване на трудовото си
правоотношение (Решение № 710 от 14.04.2009 г. на САС по гр. д. № 237/2008 г., ГК, 7-ми с-
в, докладчик съдията Д. Д.).т.е недопустима е последваща корекция на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, така како е сторено в уволнителната заповед на
Н. от страна на работодателя.
В процесния случай като фактическо основание за прекратяване на
индивидуалното трудово правоотношение на ищца е посочено в първоначално издадената
заповед "намаляване обема на работа и впоследствие на 06.03.2025г. едностранно е изменено
3
основанието от страна на работодателя на чл.328, ал.1 т.2 КТ „съкращаване в щата", като са
приложени документи към атакувана заповед за извършен подбор от страна на работодателя
поради „съкращаване на щата“, като са приложени и щатни разписания на длъжностите в
предприятието преди и след съкращаване на щата. От друга страна за правна
изчерпателност настоящият състав на съда следва да отбележи, с оглед отразеното в
“коригираната“ заповед основание за прекратяване на индивидуалното трудово
правоотношение на ищцата – съкращаване на щата, предмета на доказване в настоящото
производство е очертан и същият се свежда до проверка на това – дали при съкращаването
на определена щатна бройка е извършено по установения ред, а именно да е взето решение
от компетентен орган по надлежния ред за намаляване, премахване на отделни щатни
бройки по новия щат на предприятието; в действителност да има премахване, намаляване на
отделни щатни бройки по новия щат на предприятието, считано от влизане в сила на новото
щатно разписание. При разглеждане на трудовия спор за правомерността на уволнението на
основание съкращение в щата от значение е доказването в процеса от страна на
работодателя, че съответната трудова функция е премахната, както и дали е извършен
подбор в случай, че длъжността се заема от повече от едно лице. Въпросът за
необходимостта от премахване на съответната длъжност е въпрос на работодателска
целесъобразност и не се контролира от съда (решение № 491/12.06.2006 г. по гр. дело №
2290/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о., ).
Освен това в практиката на ВКС, изразена и в Решение от 13.12.2010 г. по гр. д. №
1095/2009 г., ІV г. о., на ВКС се приема, че действително с разпоредбата на чл. 329 КТ се
създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите,
длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-
добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават и това
действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния
подбор, който трябва да се извърши. Посочва се, че когато подборът е задължителен,
работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши и той е такъв при съкращаване
на щата на една или част от еднакви длъжности, като такъв е по начало подборът при
намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при
съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на
подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК "При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой
еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването
на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност,
съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се
предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение. Начинът за упражняване
на материалните субективни права по КТ - притезателни и преобразуващи е нормативно
регламентиран с повелителни правни разпоредби. Подборът, като материално субективно
преобразуващо право може да се упражнява по същия единствено възможен начин - в
4
границите установени в закона, т. е. по законосъобразност. В основата му е преценката на
критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на
работата/. Като дейност по упражняване на субективно право, тази преценка се извършва по
критериите, установени в правната норма, предназначена е да задоволи определен от закона
интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати. Затова осъществяването й
трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност. Приложното й поле в трудовите
отношения между работника или служителя и работодателя е в управленческата дейност на
последния. "
Касателно настоящия случай съдебния състав приема, че не е надлежно извършен
подбор преди уволнението на ищцата. Видно от доказателствата по делото има представена
карта с точкова система за оценка на персонала в случаите, в които е необходимо
извършване на задължителен подбор. Видно от приложените по делото документи обаче не
са представени такива за квалификацията и професионалния опит на ищцата на база, на
които са определени точките на същата по-ниски от останалите лица заемащи същата
длъжност, тъй като видно от посочените имена, на служителите, заемащи тази длъжност то
те са били шестима.
Касателно настоящия случай съдът приема, че липсват данни работодателя да е
извършил реален подбор по точно определен начин и критерий. На доказване подлежат
положителните факти, а не отрицателните такива затова и работодателят е длъжен да докаже
законосъобразността на атакуваната уволнителна заповед , което по делото не е сторено.
Предвид на всичко гореизложено съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва да бъдат уважен, атакуваната уволнителна заповед
№1/22.02.2025г. на управителя на „И. И.- Е. 6“ ЕООД следва да бъде отменена, и
уволнението следва да бъде признато за незаконно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото. Ищцата претендира и
доказва разноски в производството общо в размер на 1200,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че
възнаграждението е платено в брой), които с оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищеца изцяло, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
от 1200 лева, при минимален размер от 1077 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е неоснователно, тъй като чл. 78,
ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, каквато не е
налице в случая, преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна
сложност на делото и от друга - заплатеното адвокатско възнаграждение и предвидения в
наредбата размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Радомир държавна
5
такса в размер на 50 лева за предявения иск .
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ф. В. Н., с ЕГН:********** от с.Рударци,
общ.Перник, ул.”Черни връх“ 131А извършено със заповед №1/22.02.2025г . на управителя
на „Иван И. –Елви 6 „ ЕООД , с ЕИК113586272 , със седалище и адрес на управление:
гр.Радомир, жк.“Арката“бл.1, ап.19 , с която е прекратено трудовото й правоотношение от
заеманата длъжност “Пласьор на стоки, КАТО ОТМЕНЯ ЦИТИРАНАТА ЗАПОВЕД.
ОСЪЖДА „Иван И. –Елви 6 „ ЕООД , с ЕИК....., със седалище и адрес на
управление: гр.Р......, жк.“А.....“ бл....., ап..... , представлявано от управителя И.. М... И., да
заплати на Ф. В. Н., с ЕГН:********** от с.Р....., общ.П......, ул.”Ч...... в......“ ........ сумата от
1 200,00 лева / хиляда и двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, а по сметка Райнонен съд гр.Радомир сумата в размер на 50,00
/петдесет лева /лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

6