Присъда по НЧХД №118/2025 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 17
Дата: 15 октомври 2025 г. (в сила от 31 октомври 2025 г.)
Съдия: Надежда Веселинова Димитрова
Дело: 20254320200118
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Луковит, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Наказателно
дело частен характер № 20254320200118 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. А. И. - роден на *** в гр. Л. с адрес: [заличен адрес
по GDPR, ЕГН **********, осъждан, живущ на семейни начала, безработен, за
ВИНОВЕН в това, че след 22.00 часа на 20.08.2023г. в село Д., обл. Л. на ул. [заличен
адрес по GDPR прел дом административен адрес №** в съучастие, като съизвършител
с В.Р.Й.. с ЕГН **** чрез нанасяне на удари с вила и дървен кол по главата, тялото и
лявата ръка, причинили на П. Т. Й. с ЕГН ********** разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК- хематоми в окосмената част от главата, разкъсно-
контузна рана в областта па челото в ляво, оток и кръвонасядане в областта на лявата
раменна става и лява ръка в китката, като има ограничени и болезнени движения,
което представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живот, като на
основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В“ от НК, му налага
наказание „ГЛОБА“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Р.Й.. с ЕГН **** роден на [лични данни заличени].
в гр. У. с адрес: с. Д., обл. Л. ул. [заличен адрес по GDPR №** за ВИНОВЕН в това,
че след 22.00 часа на 20.08.2023г. в село Д., обл. Л. на ул. [заличен адрес по GDPR
пред дом административен адрес №** в съучастие, като съизвърштел с И. А. И. с ЕГН
**********, чрез нанасяне на удари с вила и дървен кол по главата, тялото и лявата
ръка, причинили на П. Т. Й. с ЕГН ********** разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК- хематоми в окосмената част от главата, разкъсно-
контузна рана в областта на челото в ляво, оток и кръвонасядане в областга на лявата
раменна става и лява ръка в китката, като има ограничени и болезнени движения,
което представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, като на
основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер
1
на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимите И. А. И., ЕГН ********** и В.Р.Й.. с [лични данни
заличени], да заплатят на гражданския ищец П. Т. Й., ЕГН **********, от с. Д., при
условията на солидарност сумата от 3 000 / три хиляди / лева, представляваща обезщетение
за причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието – 20.08.2023г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите И. А. И. с ЕГН ********** и
В.Р.Й.. с [лични данни заличени] ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на П. Т. Й. с ЕГН **********
сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева представляваща възнаграждение за един
адвокат, сумата от 12,00 /дванадесет/ лева представлявяща държавна такса и сумата от
200,00 /двеста/ лева, представляваща разноски по СМЕ.
ОСЪЖДА основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите И. А. И. с ЕГН
********** и В.Р.Й.. с [лични данни заличени] ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно в полза на
РС Луковит сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща такса върху
уважената част на гражданският иск.
Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия
окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 17 от 15.10.2025г. по НЧХД 118/ 2025г. по описа на Районен съд гр. Луковит
Наказателното производство е от частен характер и е образувано по тъжба на П.Т.Й.
ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR, против И.А.И., ЕГН ********** и
В.Р.Й., ЕГН **** и двамата с адрес: с. заличен адрес по GDPR], с която против подсъдимите
са повдигнати обвинения по чл. 130, ал. 1, вр. с член 20, ал. 2 от НК, както следва: за
подсъдимия И.А.И., за това, че след 22.00 часа на 20.08.2023г. в село заличен адрес по
GDPR] пред дом с административен адрес № 13 в съучастие, като съизвършител с В.Р.Й. с
ЕГН ****, чрез нанасяне на удари с вила и дървен кол по главата, тялото и лявата ръка,
причинили на П.Т.Й. с ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК- хематоми в окосмената част от главата, разкъсно-контузна рана в областта
па челото в ляво, оток и кръвонасядане в областта на лявата раменна става и лява ръка в
китката, като има ограничени и болезнени движения, което представлява разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота и за подсъдимия В.Р.Й., за това, че след 22.00 часа
на 20.08.2023 г. в село заличен адрес по GDPR] пред дом с административен адрес № 13 в
съучастие, като съизвърштел с И.А.И. с ЕГН **********, чрез нанасяне на удари с вила и
дървен кол по главата, тялото и лявата ръка, причинили на П.Т.Й. с ЕГН **********
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - хематоми в окосмената
част от главата, разкъсно-контузна рана в областта на челото в ляво, оток и кръвонасядане в
областта на лявата раменна става и лява ръка в китката, като има ограничени и болезнени
движения, което представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
За претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
тъжителят е предявил граждански иск срещу двамата подсъдими в размер на 10 000 лева,
платим солидарно от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното и заплащане.
В съдебно заседание тъжбата и предявените граждански искове, се поддържат изцяло
от тъжителя и неговия повереник - адв. Р.М. от АК в гр. Л.. Пледира се постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимите И.А.И. и В.Р.Й.. Адв. Монов излага
доводи за доказаност на повдигнатите с тъжбата обвинения. Моли да се осъдят подсъдимите
да заплатят сторените от тъжителя разноски по делото.
Подсъдимите И.А.И. и В.Р.Й., редовно призовани се явяват лично и с упълномощен
защитник - адв. Христо Нанков от АК в гр. Л.. Защитникът в пледоарията си прави анализ
на събраните гласни и писмени доказателства, като пледира за оправдателна присъда по
отношение на подсъдимият Й., а по отношение на подсъдимият И., поради факта, че са
имали преки разправии /удари с юмруци/ с тъжителя, моли да се приложи чл. 78а от НК.
Претендира в случай, че съда оправдае подсъдимият Й. да му присъди адвокатско
възнаграждение.
При последната си дума подсъдимият Й. заявява, че иска да бъде оправдан, а
подсъдимият И. остава на преценката на съда.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен
поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от фактическа страна: На 20 август 2023г. вечерта тъжителят П.Т.Й. посетил със
съпругата си Ф.М.Й. дома на родителите й в с. Д., ул. заличен адрес по GDPR]. В двора на
домакините имало много хора между които свидетелите М.А.М., Н.М.Й., Н.М.С. и
подсъдимият В.Р.Й.. Между домакина /бащата на Ф.Й. и подсъдимият В. Й. възникнал спор
за коне. Тъжителят се опитал да потуши спора като увеличил музиката, но му била
отправена забележка. Същевременно тъжителя получил обаждане по телефона, в което бил
уведомен, че психично болният му баща се разправял с майка му. По тази причина П. Й.
веднага се отправил със съпругата си към дома на родителите му, като останал там известно
време. След това съпругата му получила обаждане, че в дома на баща й е станал проблем.
Тогава П. и Ф. Й.и се върнали отново на заличен адрес по GDPR] в село Д.. На улицата
заварили Н.М.С. /племенница на Й.а/ и Т.К.М. /живуща на семейни начала с подсъдимият И./
1
да се бият. Подсъдимият И. И. се намесил за да помогне на жена си Т. като започнал за
дърпа Н. Славчева и да я удря. Тогава тъжителя П. Й. се намесил за да разтърве биещите се.
Подсъдимият И. тръгнал да се разправя с Й. и така двамата се сборичкали и си нанесли по
няколко удар с ръце. Подсъдимият И. взел от дома си вила, прескочил довара на къщата им и
ударил тъжителя с нея по главата в областта на лявата част на челото. В следствие на удара
започнало кръвотечение по Й.. През това време подсъдимият В. Й. взел един кривак и
ударил тъжителя в гърба с него. Подсъдимият И. замахнал отново да удари Й. с вилата, но
той си вдигнал ръката за да се предпази и по този начин получил нараняване в нея. От
нанесените удари П. Й. загубил координация. Съпругата му се развикала и това
преустановило нападението над него. На място пристигнала полиция и екип на ЦСМП. Й.
бил прегледан в гр. Луковит, а ръката му била гипсирана. В следствие от нанесеният на П.
Й. побой му били причинени телесни увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяващи се в хематоми в окосмената част от главата, разкъсно-контузна рана в областта
па челото в ляво, оток и кръвонасядане в областта на лявата раменна става и лява ръка в
китката, като има ограничени и болезнени движения, което представляват разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, установени със съответна експертиза.
За извършеното деяние било образувано ДП № *** гол. по описа па РУ па МВР-
Луковит, като се установило, че причинените увреждания на пострадалия П. Й. са извън
тези по чл. 128 и чл. 129 от НК и се преследват по тъжба на пострадалия. Било издадено
Постановление от 11.10.2024 г. по пр. № 1233/24 на РП – Л., за прекратяване и спиране на
наказателното производство по ДП № ***г. по описа на РУ – Луковит, което било изпратено
на пострадалия.
Горната фактическа обстановка се установи въз основа на гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите М.А.М., Н.М.Й., Л.Н.К., Ф.М.Й., Н.М.С., Георги П.в
Цветков, които са дадени непосредствено пред съдебният състав, събрани са и проверени по
надлежен процесуален ред, и са достатъчни по своят характер, в едно с останалите
доказателства по делото за разкриване на обективната истина. Същите могат да бъдат
определени, като допустими, необходими и относими, като те се анализират не само в своята
цялост, но и в конкретика след съпоставянето им едно с друго, с цел да се отделят спорните
от безспорните обстоятелства, както и тези които действително са били настъпили.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.К.М., М.В. Й. и Д.Ю.М. Същите са
противоречиви, неясни и некореспондиращи с останалият доказателствен материал по
делото.
В показанията си свидетелката ТТ.М. отрича да се е карала и скубала с Н.М.С.. В
обратна насока са показанията на свидетелите: Н.М.С., Ф.М.Й., Н.М.Й. и М.А.М., които
твърдят, че между двете жени е възникнал скандал, прераснал в бой. Това довело до
намесата на мъжете – подсъдимият И. И. и тъжителят П. Й.. Свидетелските показания на
ТТ.М. противоречат и на обясненията дадени от подсъдимият И. И., с когото живее на
семейни начала. Той заявява, че жена му се сбила с Н. пред дома им, което наложило да се
намеси за да ги разтърве.
На следващо място свидетелката Маринова твърди, че с мъжа и подсъдимият И. не са
излизали на улицата, това обстоятелство е оборено от останалите по делото свидетелски
показания, както и от самият И..
Съдът не кредитира показанията на св. М.В. Й., тъй като същите са противоречиви и
не кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът отчита факта, че свидетеля е
брат на единият и син на другият подсъдими. Свидетелят М. Й. сочи, че роднини на
тъжителя са посетили дома му и са ги нападнали. Сочи, че тъжителят не е пострадал
въпросната вечер, което не кореспондира с останалите показания по делото, включително
тези на полицейския служител Любен Калчев и фелдшера Г.Ц. които не са заинтересовани
от изхода на делото, както и от предоставената по делото медицинска документация.
Свидетелите К. и Ц.писват състоянието на тъжителя въпросната вечер.
Свидетелят М. Й. твърди, че снаха му ТТ.М. не е участвала в сбиване на улицата,
2
обстоятелство което се опровергава от посочените по – горе кредитирани свидетелски
показанията и обясненията на брат му - подсъдимият И..
Съдът не кредитира и показанията на св. Д.Ю.М., която повтаря заявеното от мъжа си
св. М.В. Й., а именно, че между Н.и Т. не е имало скарване и тъжителят не е пострадал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М., М. и Й., че въпросната вечер са пострадали
и двамата подсъдими, но в случая това е обект на друго производство от общ характер.
Съдът приема, че нанесените телесни повреди на тъжителя са причинени от двамата
подсъдими по описаният от него в тъжбата начин, но не в същата последователност. Съдът
достигна до съответните правни изводи отчитайки показанията на свидетеля М.А.М., който
не е пряко заинтересован от изхода на спора. Същият заявява, че няма родство със страните.
Живее на семейни начала с Н.М.Й., с която били на гости на нейния баща М. М. Й. в село Д..
В дома на баща й било поканено и семейството на подсъдимия В. Й.. Двете семейства са в
тясна роднинска връзка. В последствие възникнал спор между М.й М. Й. и племенника му
пъдсъдимият В.Р.Й. за коне. По това време звъннал телефона на тъжителя и той заминал при
майка си и баща си. Като се върнал П. Й. заварил скандал на улицата между Н. /внучката на
М. М. Й./ и Т.жената на И. И./. Двете се карали и започнали да се дърпат, тогава
подсъдимият И. се намесил като хванал Н. и започнал да я бие. Тъжителя П. Й. се намесил
за да ги разтърве и с подсъдимият И. започнали да си нанасят удари. След това
подсъдимият И. минал през вратата в двора на къщата им, взел вила и скочил през оградата
нападайки тъжителя като го ударил по главата покрай челото. Тогава подсъдимият В. Й.
посрещнал тъжителя, като го ударил с кривак отзад. Подсъдимият И. отново замахнал да
удари с вила тъжителя, който си сложил ръката за да се защити. Вследствие на което му била
причинена травма. Жената на тъжителя се развикала. Т. е. свидетеля сочи за нанесени три
удара на тъжителя, първият от подсъдимият И. с вила по главата, вторият от подсъдимият В.
Й. с кривак по гърба и третият отново от подсъдимият И. с вила по ръката. Същият
механизъм и в същата последователност на ударите описват и св. Н. М.ева Й.а и Ф.М.Й..
Изготвената СМЕ сочи, че установените травматични изменения по тъжителя могат да се
дължат по описаният в тъжбата начин и с посочените средства – вила и кол „кривак“.
Воден от горното при така приетата фактическа обстановка съдът прие от правна
страна следното: Съдът установи наличието на всички обективни признаци, съдържащи се в
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства относно авторството на деянието сочи на съпричастност на
подсъдимите И.А.И. и В.Р.Й. в извършването му, при което се оказва, че преценката на съда
съвпада с изложеното в тъжбата по този въпрос. Тъжителят П. Й. посочва, че нанесените му
удари били от подсъдимите И. и Й.. В хода на съдебното следствие се установи, че и
двамата подсъдими са имали физическа допир с тъжителя и са му нанесли посочените в
тъжбата удари съответно И. с вила, а Й. с кривак. Ето защо съдът приема, че подсъдимите
И.А.И. и В.Р.Й. в съучастие като съизвършители на 20.08.2023г. след 22.00 часа в село
заличен адрес по GDPR] пред дом с административен адрес № 13, чрез нанасяне на удари с
вила и кривак /пъдсъдимият И. нанесъл два удара с вила на тъжителя, първият от които по
главата и по – точно в областта на челото, а вторият по лявата му ръка, а подсъдимият Й.
нанесъл един удар с дървен кол - „кривак“ по гърба на тъжителя/ по главата, тялото и лявата
ръка, причинили на П.Т.Й. с ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в хематоми в окосмената част от главата, разкъсно-
контузна рана в областта па челото в ляво, оток и кръвонасядане в областта на лявата
раменна става и лява ръка в китката, като има ограничени и болезнени движения, което
представлява разстройство на здравето, временно и неопасно за живота – престъпление по
чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на
извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на анализ относно вида и размера на
наказанието, че спрямо подсъдимият В.Р.Й. са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още
3
повече, че е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен
характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това. За
извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание с лишаване от свобода
до две години или пробация. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.
Подсъдимият Й. към инкриминирания момент, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Същевременно, не се установи наличието
на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, районният съд
определи "глоба" в размер съобразно установения минимум от 1000 лева, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. В хода на съдебното следствие, макар да не се признава
за виновен, подсъдимият дава подробни обяснения за случилото се, с което спомогна за
разкриването на обективната истина. С оглед на това, бе възприето, че административното
наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счита, че при индивидуализиране на административното
наказание, освен тези обстоятелства, следва да се оцени семейното положение на
подсъдимия, обществената опасност на деянието и дееца, които преценени в съвкупност,
обосновават размер на административното наказание "глоба" в рамките, предвидени в чл.
78а НК, и съобразно установения минимум от 1000 лева. Така наложеното административно
наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на
доказателствения материал по делото и житейската справедливост. С него в най – пълна
степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
По отношение на определянето на наказанието на подсъдимият И.А.И. за
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, съдът намира, че
спрямо него разпоредбата на чл. 78а от НК е неприложима, поради наличие на предходно
осъждани. Съдът определи наказанието на И. като взе предвид наличието на многобройни
смекчаващи оговорността обстоятелства, а именно, че подсъдимият И. се е намесил в спора
между двете жени /Н.и Т./ с цел да ги разтърве. На следващо място съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че преди подсъдимият да удари тъжителя с вилата
между двамата е имало размяна на удари. Също така съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че подсъдимият И. също е пострадал въпросната вечер, макар
и на друг етап. Съдът намира като най – подходящо наказание „Пробация“, преценявайки
характера и степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителя. На
основание, чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „В“ от НК съдът заменя
наказанието наказание „Пробация“ с наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева,
което постановява. Така наложеното наказание се явява в синхрон с изискванията на закона
от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост. С него
в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени
в закона.
С оглед признаването на подсъдимите за виновни в извършено престъпление по чл.
130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, съдът намира, че следва същите да заплатят солидарно на
гражданския ищец П.Т.Й. сумата от 3 000 / три хиляди/ лева, с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 130, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 20.08.2023г. до окончателното
и изплащане, като следва да отхвърли предявения граждански иск за разликата до пълния
претендиран размер от 10 000 лева. Съдът определи посочената сума като взе предвид
характера и степента на причинените от деянието увреждания, както и времето, за което
същите следва да са отшумели, съгласно СМЕ. Ето защо при определяне на размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди от престъплението, съдът намира, че
сумата от 3000 лева е справедлива.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимите И.А.И. и
В.Р.Й. следва да заплатят солидарно на тъжителя П.Т.Й. сумата от 1500,00 /хиляда и
петстотин/ лева представляваща възнаграждение за един адвокат, сумата от 12,00
4
/дванадесет/ лева представлявяща държавна такса, както и сумата от 200,00 /двеста/ лева
разноски по СМЕ.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се осъдят подсъдимите И.А.И. и В.Р.Й. да
заплатят солидарно в полза на РС Луковит сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева
представляваща такса върху уважената част на гражданския иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни