Р Е Ш Е Н И Е № 385
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин,13.08.2021 г.
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря М.Евтимова и в присъствието на прокурора……..………... като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВ гр. дело № 187 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по молбата на Х.С.Х. ,ЕГН **********
,в качеството на баща и законен представител на детето си С. Х. С.,ЕГН **********,***,с
която против В.Р.В. *** ,ЕГН ********** са предявени искове с правно
основание чл.127 ал. 2 СК вр.чл.143 и чл.149 СК.
Твърди се от ищеца,
че с ответницата живели на семейни начала преди повече от 10 години.
Излага се, че от
съжителството си имат родено едно дете - С. Х. С., родена на *** г.
Подържа се, че шест
месеца след раждането на детето ответницата е напуснала семейното жилище и не
живее с ищеца и детето.
Ищецът твърди, че
ответницата е оставила детето си и не полага грижи по отглеждането и
възпитанието му, като единствено той е поел всички грижи по отглеждането му.
Сочи, че е подпомаган и от трети лица, а именно лице, с което живее на семейни
начала.
Излага, че
ответницата не желае доброволно да подпомага отглеждането на детето.
Поддържа, че детето
учи в ОУ „Любен Каравелов“ - гр. Видин, където е записано в 7 клас за учебната
2020 - 2021 г. и е отлична ученичка. Сочи, че възрастта на детето е такава, че
са необходими повече средства за учебници и учебни помагала, технически и
електронни средства, храна, облекло и обувки и поддържа, че той не е в
състояние сам да покрива тези разходи.
Иска се от Съда да
постанови решение, с което:
- Да предостави
упражняването на родителските права върху
детето С. Х. С. с ЕГН: ********** на бащата и законен представител Х.С.Х.
с ЕГН: **********;
- Да се определи
местоживеенето на детето С. Х. С. при неговият баща на адрес: гр. Видин, ул.
„Александър Стамболийски“ № 117;
- Да бъде определен
режим на лични контакти на детето С. Х. С. с неговата майка В.Р.В., който да
може да го вижда и взема при себе си, както следва:
Всяка първа и трета
неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, след което да го връща на бащата
и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
- Да бъде осъдена
ответницата В.Р.В. да заплаща на детето С. Х. С. чрез неговият баща и законен
представител Х.С.Х. месечна издръжка в размер на 200.00 лв. за минал период,
считано от 01.02.2020 г. ежемесечно до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, както и да бъде
осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до изменение или прекратяване
на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва за забава за всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане.
Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответницата в
едномесечния срок е подала отговор на
исковата молба и е взела становище по
предявените искове.По същество оспорва единствено претендираната издръжка,като
подържа,че искът за минало време е
неоснователен,тъй като от момента на раздялата до месец февруари 2021 г. детето
и баща му останали да живеят в нейното
собствено жилище,а тя е плащала наем за друго жилище,а искът за издръжка за
бъдеще време е частично основателен.В тази връзка излага,че размерът е
завишен,тъй като получава минимална заплата и се грижи за друго свое дете.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, намира за
установено следното:
От представеното по делото удо-е за раждане на детето С. Х.
С.,ЕГН: **********, издадено въз основа на акт за раждане № 9/08.01.2008 г., е
видно , че детето е родено на *** г. и негови родители са страните по делото.
Съгласно служебна бележка № 218/28.01.2021 г., издадена от ОУ „Любен Каравелов“ гр.Видин, през учебната 2020/2021 г. детето е в 7 клас и редовно посещава учебните занятия.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП-Видин, в който е посочено, че към момента грижите по
отглеждането и възпитанието на детето С. са поети изцяло от баща му Х.Х.. В доклада е изложено, че потребностите
на детето са задоволени,както и че то се отглежда съвместно с доведената си
сестра.Отбелязано е ,че детето е силно привързано към баща си.
Видно от приложеното копие от регистрационна карта на
Д“БТ“Видин бащата е безработен и е регистриран като такъв на 26.11.2020 г..
По отношение доходите на майката е представено служебно
удостоверение,от което е видно,че
брутното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 653.90 лв..
Видно от ангажираното удостоверение за раждане ,издадено
въз основа на акт за раждане №0393/28.09.2015 г. ,ответницата е майка и на детето
А. Р. А.,родена на *** г..
От ответницата са представени и: договор за продажба на
държавен имот на Р. В. К.;удостоверение за
наследниците на Р. В. К.,от което е видно,че ответницата е негова дъщеря и
наследник;удостоверение за раждане на ответницата ,както и договор за наем
от.02.01.2020 г.,от който е видно,че същата е наемател на апартамент.
От свидетелските
показания на Е. К. се установява,че същата живее на съпружески начала с ищеца
от края на 2016 г.,както и че първоначално са живеели на квартира за кратко,а
след това се нанесли в апартамент, който е собственост на ответницата и който
напускат месец февруари 2021 г. Свидетелката сочи следното:“… Както казах в един период живяхме в апратамента на В. до
преди около 4-5 месеца тази година, след това се наложи да напуснем. Причината
беше доколкото знам, че В. пожела да се върне в апратамента си. Ние го
напускаме след което живяхме на различни места. Сега живеем на второто място.
Разбираме се със С.. За периода, в който сме заедно, съм чувала от С., че майка
й е давала дребни суми….За ответницата знам, че има още едно дете - момиченце,
на около 5-6-годишна възраст от друга
връзка. След напускане на апартамента на ответницата, контактът с нея е само по
телефона. С. не е ходила и не оставала при майка си. Х. в момента е безработен.
Намира си работа от време на време…. По мое мнение липсата на контакт между
ответницата и детето С. се дължи на това, че детето не е приело факта, че майка
й я е изгонила от апартамента. В момента В. не живее със съпруга си. Той живее
отделно. Тя живее в апартамента с детето си...“ .
От показанията на свидетеля Иван Х. се установява,че
ищеца се грижи изцяло за детето си С.,както и че са живеели в апартамента на
ответницата в продължение на 2-3 години до напускането им през февруари или
март 2021 г. .Свидетелят сочи следното: „…Х.
има дете - момиче, С.. Познавам детето С.. Тя е израснала с моята дъщеря. Като
ходехме на работа много често е оставала при жена ми да я гледа. С. я познавам
от около 2-3-годишна възраст. Оттогава е при баща си и аз имам възприятия за
нея. Майка не живееше с Х. и с дъщеря си. Имаше други отношения. Бащата изцяло
се грижи за детето. Не съм бил свидетел и не знам майката да участва в
издръжката на детето. От Х. знам, че майката на детето не я търси често, но е
имало случаи, макар и редки, детето да ходи при майка си…До преди известно
време - до около три месеца, Х. работеше. Към момента - не... Сега Х. живее в
„Калето“ в апартамента на приятелката си… Преди да дойдат в този апартамент са
живели в апартамент, собственост на ответницата, на „Широка“. Това е било до
началото на 2021 г., но не мога да кажа дали е февруари или март. След това са
напуснали този апартамент и живееха в гарсониера. В апартамента на ответницата
са живели повече от 2-3 години. От малка детето С. е привързано към Х.. За мен
то безспорно е привързано към баща си….“
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират
на останалите доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема
следното:
Съгласно чл. 127 ал. 2 СК, когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето С.
са разделени и не живеят заедно.
От ангажираните доказателства се установява, че грижите за детето по
отглеждането и възпитанието му, са полагани изключително от бащата.
В съдебно заседание беше изслушано детето,което сочи,че
баща й се грижи за нея с помощта на доведената й майка,както и че всичко й е
осигурено. Отделно сочи , че с баща й са
живеели в дома на нейната майка , който
се е наложило да напуснат.
При това положение упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, като местоживеенето на детето С. се съобрази с този факт.
С оглед обстоятелството, че не се оспорва претендирания
режим на лични контакти с детето , Съдът определя
следния такъв ,а именно: майката ще има право да вижда и взима при себе си
детето всяка първа и трета неделя от
месеца, от 09:00 ч. до 17:00 ч. , както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, след което го връща на бащата по местоживеене.
Претенцията за издръжка на детето за бъдеще време Съдът
счита за частично основателна по следните
съображения:
-съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие
деца е неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка
Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия
издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители
на детето С. , както и че грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от бащата, като майката не участва в издръжката.
При данните по делото бащата е безработен.
Относно
доходите на майката е видно,че същата работи ,като получава месечно
брутно възнаграждение в размер на 653.90 лв..
По делото не са ангажирани доказателства за невъзможност
за даване на издръжка.
С оглед изложеното и факта, че и ответницата е родител на
детето, то по отношение на нея също се
поражда задължение за осигуряването на
издръжката на детето, като следва да се посочи, че дори и при липса на
доходи за ответницата съществува не само морално, но и законово задължение да осигурява
част от издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.
Във връзка с горното , Съдът приема, че такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото
Съдът счита, че за месечната издръжка на детето С. , са необходими 240 лв., от
които 180 лв. следва да заплаща ответницата, а останалите ще се осигуряват от бащата.
При определянето на размера на издръжката Съдът съобрази възрастта
и ежедневните нужди /храна, облекло/ на детето, обстоятелството, че ответницата
не участва в издръжката му,както и обстоятелството,
че са налице алиментни задължения на ответницата към друго свое дете.
Във връзка с изложеното ответницата следва да бъде осъдена
да заплаща на малолетното си дете, чрез неговия баща и законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 180 лв., считано от датата на предявяване на иска-01.02.2021
г., ведно със законната лихва за забава при просрочие, до настъпване на
обстоятелства за изменение, отпадане или прекратяване на основанието за
заплащането й, като в останалата част на иска до претендирания размер от 250.00
лв. същия се отхвърли като недоказан.
По иска с правно основание чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година от предявяване на иска.
Заявената от ищцата претенция е за периода от 01.02.2020 г.
до 01.02.2021 г..
В конкретния случай съдът приема,че искът е неоснователен
по следните съображения: при данните по делото
е безспорно ,че през исковия
период бащата и детето са живеели безвъзмездно в апартамент собственост на
ответницата,докато самата тя е била под наем.С осигуряването на жилището,чийто
месечен наем на свободния пазар е около претендираната сума, съдът приема,че ответницата е участвала в
издръжката на детето,поради което иска по чл.149 СК не следва да бъде уважен,като
същия се отхвърли като недоказан.
По разноските:
Страните претендират присъждане
на направените по делото разноски .
В случая искането е
неоснователно, тъй като производството по предявените искове по чл.127 ал.2 СК представлява спорна
съдебна администрация и за разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването
на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник.
Установената трайна съдебна
практика на ВКС, възприета в редица актове, задължителни за съдилищата (напр.
Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. 3423/2015 г., І г.о.,
Определение №№ 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д.№ 4351/2014 г., ІІ г.о.,
Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/12 г., ІІ г.о.) е, че правилото за присъждане на
разноски, съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
производствата на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права/127 ал.2 СК/, и тъй като решението ползва и двамата
родители, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила пред
първата инстанция, независимо от изхода на спора.
При това положение разноските
по делото следва да останат за сметка на
страните така, както са сторени. В тази връзка искането на страните за
присъждане на направените в производството разноски следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото ответницата следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата дължимата се държавна такса за
предявените искове за издръжка.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
малолетното дете С. Х. С.,ЕГН ********** на неговия баща и законен представител
Х.С.Х. ,ЕГН **********, като майката В.Р.В.
*** ,ЕГН ********** ще има право на лични контакти с детето си С. Х. С.,като го
вижда и взима при
себе си всяка първа и трета неделя от
месеца, от 09:00 ч. до 17:00 ч. , както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, след което го връща на бащата по местоживеене.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето С. Х. С.,ЕГН ********** да съвпада с местоживеенето на неговия баща и
законен представител Х.С.Х. ,ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.Р.В. *** ,ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето си С. Х. С.,ЕГН
********** чрез неговия баща и законен представител Х.С.Х. ,ЕГН ********** ,в
размер на 180 лв., считано от датата на подаване на исковата молба/01.02.2021
г./, ведно със законната лихва за забава
при просрочие, до настъпване на обстоятелства за изменение, отпадане или
прекратяване на основанието за заплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до пълния претендиран размер от 250.00 лв .месечно , като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Х. ,ЕГН **********, като баща и законен представител на детето си С. Х.
С.,ЕГН **********,*** иск по чл.149 СК против В.Р.В. *** ,ЕГН ********** за заплащане на издръжка за минало време / в размер на 200.00
лв. месечно / за периода от 01.02.2020 г.до 01.02.2021 г./датата на подаване на
исковата молба/, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Р.В. ,ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на РС-Видин държавна такса върху уважените искове за издръжка в общ размер от 259.20 лв., а така също и 5 лв. - в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: