Р Е
Ш Е Н
И Е
№1517
гр. Пловдив, 28.04.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета
година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16779
по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК, във втора фаза - по извършване на делбата.
По делото е постановено влязло в сила Решение от 17.06.2016 г., поправено с решение от 18.07.2016
с което е допуснато да се извърши съдебна делба между
страните по
отношение на следните недвижими имоти: ПИ с
идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастрални регистри на село М.К.,
общ. М., област П., с административен адрес: с. М.К., ул ****,
с площ 2054 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
по номер по предходен план: ***, квартал *,
парцел ****, при съседи: *****,
*****, ******, ******,
******, сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 67 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 79 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; при квоти от: 1/6 ид. част за П.П. и 5/6
ид. части за В.П.; ПИ с идентификатор *****
по КККР на с. М.К., с предназначение-оризище
с площ от 6,201 дка, пета категория, находящо се в местността „***” в
землището на с. М.К., обл. П., съставляващо
имот № ******по плана за земеразделяне при
съседни;: ******; ******; ******; ******; ****** страните при квоти от: по ½ ид. част за всеки от
тях, както и движимата вещ- ППС -
****, модел *****,
двигател *******, шаси ******* при
квоти от: по ½ ид. част за всеки от тях.
В първото съдебно заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата, е приета за съвместно разглеждане притенция на П.С.П. спрямо В.С.П. за
заплащане на сумите от 2136 лв. обезщетение за лишаване на възможността да
ползва недвижим имот, дворно място с построени сгради в него за периода
08.10.2014г. до 20.07.2016г. по 100лв. на месец, както и сумата от 1069 лв. за
възможността да ползва ****а в същия
период по 50 лв. на месец. същите се оспорват от ответника. Притендира
се обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение.
По делото е одобрена на 24.01.2020 г.
спогодба между страните, с която са уредени отношенията между тях по повод
съсобствеността им върху допуснатите до делба имоти и движима вещ и
производството е прекратено в тази част с определение, влязло в сила на 01.02.2020
г.
Отправено е искане от ответника за присъждане на разноски за проведената
процедура по разделяне на имота.
Независимо от прекратяването на производството по иска за делба, съдът
дължи произнасяне по претенцията по сметките на ищеца, представляващи
самостоятелни искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, и чл. 86 от ЗЗД предявени по
правилата на ГПК в първото по делото с.з от ІІ-ра фаза на делбеното
производство имащи за предмет уреждане на правоотношения между страните във
връзка със съсобствеността помежду им.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа страна
следното.
От приложената нотариална покана от 01.10.2014 г. е видно, че на 08.10.2014
г. В.П. е отправил искане към П.П. за предоставяне на ключ от съсобствения им
имот в с. М.К. в тридневен срок или изплащане на обезщетение за лишаване от
възможността за ползване на полагащата му се идеална част от имота в размер от
250 лв. месечно, както и за ползването на съсобствения **** в размер от 100 лв.
месечно.
От изготвеното заключението от 05.10.2017 г. по извършената допълнителна СТЕ
е видно, че средният пазарен наем за недвижимият имот е 5516 лв. за
притендирания период, а за движимата вещ-1926 лв. Полагащата се сума на ищеца
за притежаваните от него идеални части е 919 лв. за недвижимия имот и 936 лв.
за движимата вещ.
От изготвеното заключение по извършената САТЕ е видно, че техническото
състояние на ****а не позволява отдаването му под наем.
От изготвената тройна СТЕ е видно, че средномесечния пазарен наем на имота
е 1780 лв.
От показанията на свидетеля Г., ****** на страните, се установява че
процесният имот е ограден и заключен. След смъртта на *** на страните П.П.
поискал от ****си ключ за имота, но той отказал да му предостави като заявил,
че той няма дял от него. Така си развалили отношенията. П. получил ключ през
2016 г. В двора имало паркиран ****. След смъртта на ***** ****а не е ползван
защото е развален.
От показанията на свидетеля Н., ******на страните се установява, че имота е
ограден и заключен. ****а е в двора на имота. Не се ползва от 5-6 години понеже
е развален. Ключ за имота имало под една керемида от оградата. Виждал в имота
да влиза П..
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Съобразно
чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. В процесния случай П.П. притежава 1/6 ид. част
от застроения недвижим имот и ½ от процесния ****, а ответника В.П.-
5/6 ид. части от имота и ½ ид.
част от движимата вещ. Не се спори между страните, а и от събраните гласни
доказателства се установява, че В.П. има достъп до имота, както и, че ****а се
намира в него. Съобразно разпоредбата на ал. 2 на посочената по-горе правна
норма когато общата вещ се използува
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. По делото не се
твърди и не се установява безспорна, каква част от имота се ползва от ответника
В.П., както и дали същия ползва ****а по някакав начин, доколкото има данни, че
той е развален. Същевременно приетите от съда за доказани факти, че последния е
оспорил след смъртта на *** правото на ползване на имота от П.П. и не му е
предоставил ключ при поискването, сочат създаване на пречка за ищеца да ползва
полагащата му се 1/6 ид. част, както и да си служи с ****а, находящ се там.
Този извод на съда се обляга на показанията на свидетеля Г., които се преценят
като обективни и безпристрастни, въпреки наличието на близка роднинска връзка,
поради съответствието им с други събрани доказателства по делото-връчена
нотариална покана на ответника за предаване на ключ от имота или заплащане на
обезщетение, която също свидетелства за невъзможност за ползване на имота и
вещите в него от ищеца поради липса на достъп. В тази насока липсата на заявени
твърдения от ответника и ангажирани доказателства, че той се е отзовал на
поканата и е предоставил ключ от имота или оказал готовност за предоставяне на
достъп до същия пряко сочат намерението му да не допуска ищеца до имота и
обосновават правото на П.П. да притендира обезщетение за невъзможността да
ползва собствеността си. Ето защо притенцията на П.П. по чл. 31 от ЗС се явява
доказана по основание.
Следва да се отбележи, че ангажираните от ответника доказателства в
подкрепа на възраженията му срещу притенцията не доказват безспорно възможност
на ищеца да ползва имота или ****а, тъй като не става ясно дали последния е
знаел къде има ключ от входната врата на дворното място или сградата, както и
кога и по какъв повод е влизал там, каквито факти се установяват от показанията
на свидетеля Н.. Що се отнася до ****а съдът намира, че в процесния случай
факта дали е в движение и във възможност да се използва по предназначение е без
значение, доколкото ползването е обусловено от достъп до веща, а в настоящия
случай такъв не е предоставен.
Тъй като обезщетението се дължи за период от писменото поискване до
предоставяне на достъп съдът намира, че като начален момент за определянето му следва
да се приеме датата на получаване от ответника на нотариалната
покана-08.10.2014 г., а като краен заявения от самия ищец такъв-20.07.2016г.,
доколкото по делото не се твърди и не се доказва към момента да е осигурен
достъп. В тази насока кредитирайки заключението по извършената единична СОЕ на
вещото лице Р. в частта за определяне на средномесечния пазарен наем на
движимата вещ и заключението по извършената повторна СТЕ от три вещи лица
досежно определяне на средномесечния пазарен наем на недвижимия имот съдът
намира, че дължимото обезщетение за лишаване на ищеца от възможността да ползва
притежаваните от него идеални части от съсобствените вещи за заявения период,
който съвпада с установения такъв възлиза на сумата от 936 лв. за движимата вещ
и 296,67 лв. за недвижимия имот.
До този извод съдът достига кредитирайки изцяло заключението на повторната
тройна СТЕ приоритетно пред единичното такова по същия въпрос поради обстойното
изследване на проблема от по-широк кръг специалисти, както и възприемайки
заключението по първоначалноизготвената СТЕ експертиза в частта за определяне
на средномесечния пазарен наем на движимата вещ поради липса на ангажирани
доказателства налагащи друг извод за размера на обезщетението.
За установените размери на дължими обезщетения следва да се присъдят обезщетения
за забавено плащане, при липса на заявени твърдения за извършено такова, в
размер на дължимата законна лихва от предявяването на притенциите -10.11.2016
г. до окончателното плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че притенцията на П.С.П. спрямо В.С.П. за
заплащане на обезщетение за лишаване на възможността да ползва недвижимия имот-
дворно място с построени сгради в него за периода 08.10.2014г. до 20.07.2016г. следва
да се уважи до размера от 296,67 лв. като за разликата над нея до 2136 лв. се
отхвърли, както и да се уважи иска за сумата от 936 лв. невъзможност ищеца да
ползва ****а в същия, като за разликата над нея до 1069 лв. се отхвърли.
Предвид изхода на спора по тези притенции и на основание чл. 355 от ГПК ответника
дължи заплащане на държавна такса съразмерно на уважената спрямо него сума или
по 50 лв. за всеки от двата обективно съединени иска, а ищеца-съразмерно на
отхвърлената част или 73,57 лв. за недвижимия имот и 50 лв. за движимата вещ.
Независимо от изхода на делото по притенциите по сметки съдът намира, че на
страните не следва да се присъждат разноски поради липса на отправени искания и
ангажирани доказателства за сторени такива.
Искането на ответника са присъждане на разноски за сторените от него
разходи по ангажираната административна процедура по разделяне на недвижимия
имот касае производството в частта по иска за делба на съсобствеността. Тъй
като същият е приключил със спогодба по аргумент на чл. 78, ал. 9 от ГПК
разноските по него сторени от страните в хода на същия остават върху тях така
както са ги направили, доколкото не е уговорено друго. В разглеждания случай в
постигнатата между страните и одобрена от съда спогодба по разпределяне на
съсобствеността липсва договорка по отношение направените разноски по
разделянето поради което и не следва да се присъждат такива в полза на
ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на П.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 296,67
лв. (двеста деветдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.)- обезщетение за
лишаването му от възможността да ползва притежаваната от него 1/6 идеална част
от недвижим имот- ПИ с идентификатор ********, по кадастралната карта
и кадастрални регистри на село М.К., общ. М., област П.,
с административен адрес: с. М.К., ул ****, с площ 2054 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), по номер по
предходен план: ***, квартал *,
парцел *****, при съседи: *****,
******, *****, *****,
*****, сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 67 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 79 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 936 лв.(деветстотин
тридесет и шест лева) обезщетение за лишаването му от възможността да ползва
притежаваната от него 1/2 идеална част от движимата вещ- ППС
- ****, модел ******, двигател *******,
шаси ******* ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.С.П.,
ЕГН ********** *** против В.С.П., ЕГН ********** *** иск за
заплащене на сумата над 296,67 лв. (двеста деветдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.) до 2136
лв. (две хиляди сто тридесет и
шест лева) обезщетение за лишаването му от възможността да ползва притежаваната
от него 1/6 идеална част от недвижим имот- ПИ с идентификатор
********, по кадастралната карта и кадастрални регистри на село М.К., общ. М.,
област П., с административен адрес: с. М.К., ул ****,
с площ 2054 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
по номер по предходен план: ***,
квартал *, парцел *****, при
съседи: ******, *****, *****,
*****, *****,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 67 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, сграда с идентификатор ********.*
застроена площ 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда,
сграда с идентификатор ********.*,
застроена площ 79 кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда; ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до
окончателното плащане, както и за сумата над
936 лв.(деветстотин тридесет и шест
лева) до 1069 лв. (хиляда и
шестдесет и девет лева) обезщетение за лишаването му от възможността да ползва
притежаваната от него 1/2 идеална част от движимата вещ- ППС
- ****, модел *****, двигател *******,
шаси ******, ведно със законната лихва от 10.11.2016 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.С.П.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от
100 лв. (сто лева) държавна такса
съразмерно на уважените спрямо него притенции по сметки.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от
123,57 лв. (сто двадесет и три лева
и петдесет и седем ст. ) държавна такса съразмерно на отхвърлените му притенции
по сметки.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п./Д.Т.
Вярно с оригинала.
К.К.