Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ………, 24.04.2015 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На седми април две хиляди и петнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: В.Г.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 15875 по описа за 2014г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД,
Предявен е иск от „В.и к.” ООД ***, против М.Д.Л. ***, против М.Д.Л. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване дължимост на сумата от 116.56лв. представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 17.10.2011г. до 03.11.2014г. за обект в гр.Варна, ул.******** и 20.58лв. остатък от лихва за забава върху главница за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-06.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125лв. разноски по заповедното производство. В исковата молба, се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответницата ВиК услуги на адрес гр. Варна, ул. ********. Ответницата е титуляр на партиден абонатен номер 1295606, по който се води отчета на консумираната вода. Съгласно чл.6, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответницата не заплатила пълните размери на дължимите за услугите суми, поради което в полза на ищеца е издадена Заповед № 7195 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 13998 по описа за 2014г. на ВРС, възразена от длъжницата в срок по чл.414 от ГПК. Поради това ищецът моли съда да признае за установено съществуване на вземанията по заповедта. В съдебно заседание процесуалният представител направи намаление на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, като претенцията е за признаване дължимост на сумата от 75.96лв. главница за периода 17.10.2011г. до 09.11.2012г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата. Същият оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че вече и имало водено друго дело по което исковете са отхвърлени. Излага съображения, че начислената й вода не е реално потребена от нея, защото не е отчитан главния водомер. В съдебно заседание заяви, че не дължи плащане на служебно начислени и 5 кубика вода. С отговора претендира разноски и представя доказателства за извършени плащания.
Съдът, след преценка на представените и събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.№ 13998/2014г. на ВРС, се установява, че по повод подадено заявление с правно основание чл. 410 от ГПК на 05.11.2014г. по което е било образувано в полза на ищеца е издадена Заповед № 7195 от 07.11.2014г. за претендиралите в настоящото производство суми, която е възразена в законоустановения срок по чл. 414, ал.2 от ГПК от длъжницата.
В дадения месечен срок, заявителят е подал настоящата искова молба, която прави исковата молба е процесуално допустима.
По делото като писмени доказателства са приложени копия от общите условия/ за предоставяне на ВиК услуги от „В.и к.” ООД, които са одобрени с Решение № ОУ-018/09.06.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Общите условия са публикувани във в.”Народно дело” и в.”Телеграф”, с които абонатите с открити партиди са могли да се запознаят. Представени са и Решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране , с които са определени цените за В и К услугите, като тези цени са публикувани от ответното дружество, представени са и заповеди, с които са определяни цените за В и К услугите от дружеството. По делото е приложена и справка от недобора на частен абонат № 1295607 от 17.10.2011г. до 03.11.2014г. С отговора ответницата представя платежни нареждания за извършени преводи.
По делото е допусна и изслушана ССчЕ. От заключението на вещото лице, се установява, че общият сбор на месечните задължения за ползване на ВиК услуги на клиент с аб.№ 1295606 за периода от 17.10.2011г. до 09.10.2014г. е в общ размер на 137.15лв. и включва 116.56лв. главница по 12бр. фактури и 20.59лв. лихва за забава по всяка месечна фактура, изчислена от падежа на задължението по всяка до плащане на задължението. Вещото лице поясни в съдебно заседание, че фактури № **********/17.10.2011г. и фактура № **********/17.10.2011г. макар и издадени на една и съща дата касаят потребена вода за различни периода. Фактура № **********/17.10.2011г. е за периода 07.09.2011г.-13.10.2011г. а фактура **********/17.10.2011г. е само за един ден – 13.10.2011г.
Въз основа на представените платежни документи от ответницата се установява, че същата е заплатила на ищеца сумата по конкретно посочена фактура № **********/09.10.2014г., която е част от процесната. Представените други платежни нареждания от ответницата касаят задължения по други фактури, различни от процесните.
В съдебно заседание ищеца представи карнети за отчитане на вода на абонат № 1295606 от които се установява, че същите носят подписи на абоната. Когото липсват такива абоната е оставял съобщение за кубиците консумирана вода.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи. Предявеният иск за съществуване на вземана – главница и лихва е частично основателен. §1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните мрежи очертава лицата, имащи качеството на потребители на В и К услуги, като тази разпоредба е преповторена и в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от “ВиК” ООД гр. Варна, в качеството на оператор. В случая ответницата е титуляр на партида с аб. № 1295606 за обект в гр.Варна, ул.******** собственик на имота, за който са предоставени В и К услугите, което обстоятелство се доказва и от карнетите на нейно име. По силата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги, Общите условия уреждат отношенията между потребители и В и К оператори. Приложените към делото Общи условия са били утвърдени и публикувани по реда на чл. 8 от наредбата и съответно те уреждат отношенията между тях. Същите са, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т. 5 от ЗКРВУ, с решение №ОУ -018/09.06.2006 год., публикувани са във вестник “Народно дело” и във вестник “Телеграф” в броевете им от 26.06.2006 год., не са оспорени от ответника и същият не е предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставяне на ВиК услугите. В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. В тази връзка ищцовото дружество следва да установи факта, че ответникът е потребител по смисъла см. чл.3 от Наредба № 4/2004г – собственици или лица, на които е учредено ВП върху имота. Правоотношенията между страните се уреждат както от цитираната Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, така и от Общите условия на „В и К” ООД гр.Варна за предоставяне на В и К услуги
За претендираните суми ищцовото дружество е издавало фактури, които показват количествата реално потребена вода от ответницата. Изключение прави само фактура **********/17.10.2011г., която е само за един ден – 13.10.2011г. По нея служебно е начислена сумата от 11.22лв. главница, за ползвани 5 кубика вода. Предвид това съдът счита че тази сума не се дължи от ответницата, доколкото няма доказателства, че е ползвана услуга в такъв обем. Това и практически е невъзможно, предвид факта, че по фактура № **********/17.10.2011г. за периода 07.09.2011г.-13.10.2011г. ответницата е ползвала реално вода на стойност 10.90лв. – 4 кубика. Предвид това съдът счита че върху тази сума не следва да се начислява и лихва за забава в размер на 3.40лв.
Предвид това съдът счита, че искът за заплащане на главница е основателен и доказан в размер на 64.74лв. главница и 17.18лв. лихва за забава. В останалите части и до пълните претендирани размери следва да се отхвърлят като неоснователни.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 445.45лв.
Разноските по заповедното производство в размер на 125лв. – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят в тежест на ответницата в пълен размер, предвид обстоятелството, че са претендирани в минимални размери по Тарифа за таксите събирани от съдилищата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплащане на задължение по една от фактурите от ответницата е станало след завеждане на настоящия иск.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗВАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на
вземане на „ВиК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез юк. Екатерина Ралчева, към М.Д.Л. с ЕГН-********** ***, за сумата от 64.74лв.., представляваща главница за ползвани В и К – услуги по
партида с абонатен № 1295606 за периода 17.10.2011г. – 03.11.2014г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ул.********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, като в останалата част и до пълния претендиран размер от 75.96лв.
за същия период, отхвърля иска като неоснователен;
както и за сумата от 17.18лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода 17.10.2011г. - 03.11.2014г.,
като в останалата част и до пълният претендиран размер от 20.59лв., отхвърля
иска, като неоснователен, на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за които вземания в полза
на ищеца е издадена Заповед № 7195/07.11.2014г., за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК постановена по ч.гр.д.№ 13998 по описа за 2014г. на
ВРС.
ОСЪЖДА М.Д.Л.
с
ЕГН-********** *** да заплати на „ВиК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез юк. Екатерина Ралчева сумата от 445.45лв.,
представляваща разноски в настоящото производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
както и сумата от 125лв. разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№
13998/2014г. На ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд
РАЙОНЕН СЪДИЯ: