№ 18815
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110169886 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ...., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано
от управителя Н. П.П..
Твърди се в исковата молба, че между ищеца, като заемател и ответното дружество,
като заемодател, е сключен договор за паричен заем № 735683 на 15.09.2022 г. Съгласно
клаузите на чл. 6.1 и чл. 6.2 заемополучателят се задължава да предостави на кредитора едно
от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при
непредставянето на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 207,27 лв. Н. И.
твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора за кредит, включително е
заплатил и горепосочената неустойка.
В исковата молба се излагат подробни доводи обосноваващи нищожност на целия
договор за паричен заем поради противоречието му с императивни материално правни
норми и като съдържащ неравноправни клаузи.
Като излага тези факти и съображения, Н. И. моли да бъде прогласена нищожността
на неустоечната клауза на чл. 6.2. от договор за паричен заем № 735683, сключен на
15.09.2022 г. и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 50 лв.,
частично предявена от сумата от 207,27 лв. като платена на нищожно основание.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение
по въпросите, формулирани в исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено
становище, с което поддържа предявения иск и направените доказателствени искания. Не
ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество
депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че в тежест на
1
ищеца е да докаже сключването на процесния договор и основанията за недействителност на
оспорената неустоечна клауза, както и заплащането на неустойката, чието връщане
претендира, като дадена на нищожно основание.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника представя писмена молба, с която
поддържа възраженията и оспорванията, направени в отговора. Моли допълнително за
събирането на писмени доказателства.
С протоколно определение от 15.10.2024 г. е допуснато изменение на размера на
предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55 ал. 1 изр. първо от ЗЗД, като
същите се считат предявени за сума в общ размер от 379,94 лв., от която 207,27 лв. – платена
без основание неустойка и 172,67 лв. – платени без основание такси.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.09.2022 г. между Н. И., като заемател и „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, е
сключен договор за потребителски кредит № 735683, по силата на който на ищеца е
предоставена в собственост заемна сума в размер на 500 лв. при фиксиран лихвен процент в
размер на 40,05 % и годишен процент на разходите – 47,77 %. Съгласно клаузата на чл. 6 от
договора, заемополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при непредставянето на
обезпечение, на основание чл. 6.2 от договора, заемателят дължи неустойка в размер на
207,27 лв. Ищецът не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение, поради което
му е начислена неустойка дължима, заедно с погасителните вноски по договора за паричен
заем.
В съдебно заседание, проведено на 15.10.2024 г. е изслушано и прието заключението
на съдебно – счетоводната експертиза. Според констатациите на вещото лице Н. И. заплатил
следните суми по процесния договор за кредит: 500 лв. – главница, 33,73 лв. – договорна
лихва, 207,27 лв. – неустойка, 135 лв. – разходи за събиране на вземането, 15,14 лв. – такса
при забава с повече от 90 дни и 12,53 лв. – законна лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
основателни, предвид следните съображения:
Сключеният между ищеца и „Сити Кеш“ ООД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 6.2 от
договора следва да се извърши, както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
2
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,77 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно- неустойката в размер на 207,27 лв.,
която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда
на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите- ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
207,27 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 11, ал. 1 от
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна
лихва“. Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
3
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява над 50 % от заетата сума и заедно с нея
се формира годишен процент на разходите в размер, който е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е свързано с неизпълнението
на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на
правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в
договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без
включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6.2., те не могат да изпълнят отредената им
функция- да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му (така ... и др.).
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 6.2. от процесния договор, както и целият
договор за паричен заем са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
С оглед горния извод за недействителност на договора, заемателят дължи връщането
само на чистата стойност на кредита, поради което платените от него неустойка, такси и
обезщетение за забава са дадени без основание и ответното дружество дължи връщането им
на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса
в размер на 100 лв. и за заплащане на възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
В производството ищцата е представлявана безплатно от ЕАД Д. М., БУЛСТАТ
*********, с адрес в ..., поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
полза на ЕАД Д. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение нормативно
установения минимум от 400 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност
на производството и неговия материален интерес, адвокатското възнаграждение следва да
бъде определено в минимален размер, като не се присъжда хонорара за всеки от исковете по
отделно.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска, предявен от Н. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... против „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П.П., ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, на
клаузата на чл. 6.2 от договор за паричен заем № 735683, сключен на 15.09.2022 г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
4
София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П.П. да
заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...., на основание чл. 55 ал. 1
предл. първо от ЗЗД, сумата от 379,94 лв. (триста седемдесет и девет лева и деветдесет и
четири стотинки), представляваща платени на нищожно основание неустойка, такси и
обезщетение за забава по договор за паричен заем № 735683, сключен на 15.09.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П.П. да
заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в ...., на основание чл. 55 ал. 1
предл. първо от ЗЗД, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от
ищеца разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П.П. да
заплати на ЕАД Д. М., БУЛСТАТ *********, с адрес в ... адвокатско възнаграждение в
размер на 40 лв. (четиристотин лева), на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датат на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5