ПРОТОКОЛ
№ 971
гр. Варна, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20253100500674 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Въззивницата Р. С. И., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв. И. Д., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемият Е. Л. У., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ. Д.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
АДВ. П.: Няма пречки. Да се даде ход на делото.
Предвид редовното призоваване на страните и обстоятелството, че
делото е единствено за настоящия час СЪДЪТ не намира процесуални пречки
и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Р. С. И.,
ЕГН**********, и по последваща насрещна въззивна жалба на Е. Л. У.,
ЕГН**********, и двете срещу Решение №************г. по гр. д.
№*********г. на ВРС, 34-ти състав, в частта с което е определен подробен и
поетапен режим на лични отношения на бащата Е. Л. У. с детето Е. Е. Л.,
ЕГН**********.
С въззивната жалба на Е. У. се обжалва решението и в частта, с която
бащата е осъден да плаща издръжка на дъщеря си Е. Л. за над законовия
минимум до 350лв. на месец.
Решението не е обжалвано в останалите му части – по родителските
права и местоживеенето на детето.
Подадена е и частна жалба от Р. С. И., срещу Определение
№1737/07.02.2025г. по по гр. д. №*********г. на ВРС, 34-ти състав, с което е
оставена без уважение молбата на Р. С. И. за изменение на
първоинстанционното решение относно разноските, чрез присъждане на
такива на ищцата по делото.
Във въззивната жалба на Р. И. се твърди, че решението на ВРС, в
обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано,
постановено при нарушения на процесуалните правила и против интереса на
детето. Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен анализ на
събраните по делото доказателства, довел до погрешни правни изводи. По
отношение на режима на бащата с детето ВРС не е съобразил, че бащата е в
затвора за продължавано по см. на НК сексуално престъпление срещу другата
дъщеря на Р. И., а посещението в затвора от детето Е. (само на шест години)
ще травмира момичето; не е взел предвид тежкия конфликт между родителите
2
по повод сексуалното посегателство над другата дъщеря на г-жа И.; не е отчел,
че на Е. не трябва да се обясняват причините за конфликта на родителите и
защо баща й е в затвора. Бащата Е. У. е с нисък родителски капацитет, не е
полагал сам грижи за Е., прекрачвал е границите на телесната
неприкосновеност и на дъщеря му Е., агресивен е и няма толерантност към
хората с различно вероизповедание, няма ценности за правилно отглеждане на
детето, които обстоятелства също не са били оценени достатъчно от ВРС.
Първоинстанционният съд не е бил длъжен да съобразява заключенията по
СПсЕ по делото, предвид останалите събрани доказателства по делото.
Обобщено ВРС не е защитил в достатъчна степен интересите на детето чрез
избрания РЛО, за което излага аргументи. По същество моли за отмяна на
решението в обжалваните части и за постановяване на още по -ограничен
режим на срещи на бащата с дъщеря му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва оплакванията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Акцентира върху изяснената от вещите
лица по делото емоционална връзка на Е. с баща й, която е в интерес на
момичето да бъде запазена; недоказаността бащата да е извършвал незаконни
действия спрямо Е.; необходимостта дъщеря му да не бъде въвличана в
конфликта между родителите; ирелевантността на деяния на бащата спрямо
други лица към режима му с дъщеря му; наличието на родителски капацитет в
бащата; липсата на желание и съдействие от майката относно общуването на
Е. с въззиваемия, по които въпроси развива съображения. По същество счита
жалбата на майката за неоснователна.
В насрещната жалба на Е. У. се твърди, че решението на ВРС, в
обжалваната му част, е неправилно и противоречащо на материалния закон.
Обобщено оплакванията се свеждат до неправилен анализ на събраните по
делото доказателства, довел до погрешни правни изводи. Относно режима на
бащата с детето, конкретно за етапа, през който бащата ще бъде извън места за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, ВРС не е съобразил
3
изяснената от вещите лица по делото емоционална връзка на Е. с баща й,
която е в интерес на момичето да бъде запазена; недоказаността бащата да е
извършвал незаконни действия спрямо Е.; необходимостта дъщеря му да не
бъде въвличана в конфликта между родителите; ирелевантността на деяния на
бащата спрямо други лица към режима му с дъщеря му; наличието на
родителски капацитет в бащата; липсата на желание и съдействие от майката
относно общуването на Е. с въззиваемия. За неправилно счита режимът в
първите шест месеца след излизане от затвора да е в присъствие на психолог
или социален работник, защото два месеца в такава среда ще са достатъчни за
привикване на детето към непосредствено общуване с бащата. Последният е
способен да се грижи безопасно и самостоятелно за дъщеря си, което може да
покаже най-вече когато прекарва време с нея без други ограничения. Връзката
баща-дъщеря също би се затвърдила именно при общуване без ограничения в
средата. По отношение на издръжката определеният от ВРС неин размер не е
съобразен с потребностите на детето (обичайни) и с възможностите на бащата
(след влизане в ареста двете му дружества не функционират, а той не може да
работи сега). По същество моли да бъде отменено решението на ВРС относно
режима на бащата за след излизане от затвора с предоставяне по-разширен
такъв, както и относно издръжката над минималната по закон, с присъждане и
на разноски пред ВОС.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва оплакванията на
въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със
събраните по делото доказателства. Поддържа твърденията си по отношение
на бащата, неговите качества и личността му, заявени както пред ВРС, така и в
първоначалната въззивна жалба, а издръжката счита за съобразена с нуждите
на детето и възможностите на другия родител. По същество счита жалбата на
бащата за неоснователна.
В частната жалба на Р. И. се твърди, че в производство по чл.127, ал.2 от
СК се дължат разноски на страната, на която са предоставени родителските
права, както и че насрещния иск за родителски права на практика бил
4
отхвърлен, поради което на ищцата се следвали всички разноски за пред ВРС.
Моли за отмяната на определението и за присъждане на разноски пред ВРС в
този смисъл.
С отговор в законоустановения срок насрещната страна счита частната
жалба за допустима, но неоснователна, предвид характера на производството
по чл.127, ал.2 от СК, като моли за отхвърляне на жалбата.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Поддържам отговора спрямо насрещната
въззивна жалба. Поддържам и частната ни жалба.
АДВ. П.: Аз поддържам отговора на въззивната жалба. Поддържам
насрещната въззивна жалба и отговора, който сме подали по частната жалба,
като по отношение на депозирания отговор на насрещна въззивна жалба
оспорвам изложено в нея. Като цяло виждам, че същата изцяло преповтаря
съображенията и доводи изложени в самата въззивна жалба. Само в
допълнение ще оспоря, тук някъде в отговора пише „че целта на моя
доверител било отмъщение и използвал детето Е. за разменна монета“. Това не
е така. Неясно защо е написано по този начин, но очевидно е невярно.
СЪДЪТ по доказателствата констатира, че с Определение №2164 от
09.05.2025г. е допуснал до приемане представените към жалбата на
въззиваемия Е. У. писмени доказателства и предвид съображенията, с които е
допуснал до приемане тези доказателства,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по дело представените с
въззивната жалба на въззиваемия Е. У. документи: удостоверение
№37/28.01.2025 г. относно „Е.ООД; справка за актуално състояние от
Търговския регистър за „Е. груп ****“ЕООД към дата 17.02.2025 г.; справка за
актуално състояние от Търговския регистър за „Е. груп ****“ЕООД към дата
17.02.2025 г. относно годишния финансов отчет на дружеството и декларация
с №16550733/12.01.2023 г. подадена от Е. Л. У. в качеството му на управител
5
на „Е. ГРУП ****“ЕООД.
СЪДЪТ докладва постъпила информация с писмо с вх.№13551/
13.05.2025 г. от ТД на НАП – Варна, Дирекция „Обслужване“ за
декларираните приходи и за трудовите договори като работодател на
дружествата „Е. груп ****“ЕООД и „Е.ООД за 2023 г. и 2024 г., на осн.чл.186
от ГПК.
АДВ. Д.: Запозната съм. Не възразявам.
АДВ. П.: Запозната съм. Не възразявам.
СЪДЪТ намира постъпилата информация за потенциално относима и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото писмо с вх.
№13551/ 13.05.2025 г. от ТД на НАП – Варна, Дирекция „Обслужване“
съдържащо информация за декларираните приходи и за трудовите договори
като работодател на дружествата „Е. груп ****“ЕООД и „Е.ООД за 2023 г. и
2024 г., на осн.чл.186 от ГПК.
АДВ. Д.: Нямам други искания.
АДВ. П.: Аз ще представя още едно удостоверение от „Е. груп“ ЕООД за
периода януари 2025 г. до настоящия момент, относно доходите на доверителя
ми, каквито всъщност няма, т.к. се намира на място за лишаване от свобода и
не може да упражнява трудова дейност, включително и като управител.
Пълномощникът, който е подписал това удостоверение е с нотариално
заверено пълномощно, може би не сме го представили по делото ли? Ако е
така ще поискам срок да го представя. Това е брат на доверителя ми и е с
нотариално заверено пълномощно да представлява управителя Е. във връзка с
всички търговски дейността на дружеството и цялата търговска дейност на
6
дружествата на Е. У..
АДВ. Д.: Аз не се противопоставям по приемането. Ще изразя по –
обстойно становище в хода по същество.
СЪДЪТ намира, че за сведение следва да бъде прието представеното в
днешно съдебно заседание от адв.П. писмено доказателство - удостоверение
№37/23.06.2025 г. за фирма „Е.ООД, подписано от лицето Л.Л. У., за което се
сочи, че е пълномощник и/или търговски представител досежно цялата
търговска дейност на двете дружества на Е. У., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представеното в
днешно съдебно заседание от адв.П. удостоверение №37/23.06.2025 г. за
фирма „Е.ООД, подписано от лицето Л.Л. У., сочено да е пълномощник и/или
търговски представител на двете дружества на Е. У..
АДВ. П.: Нямам други искания.
АДВ. Д.: Представям списък на разноските.
АДВ. П.: Представям списък на разноските.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
АДВ. П.: По отношение на възражението ще кажа, че съгласно новото
изменение на Наредбата за адвокатските възнаграждения страните с договор
могат да договарят възнаграждение различно от минималния, а и с оглед
сложността на казуса считам, че не е прекомерен. Считам, че понастоящем не
сме длъжни да отговаряме хонорар, който е в рамките на минималния по
действаща наредба. Смятам че хонорарът не е прекомерен с оглед сложността
на делото.
7
СЪДЪТ намира, че списъците и доказателствата към тях следва да
бъдат приобщени и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените в днешно
съдебно заседание от процесуалните представители на страните списъци на
разноските и доказателства за извършването им.
АДВ. П.: Пропуснах да направя още едно искане. Извинявам се.
Искането е във връзка с това съдът да постанови в днешно съдебно заседание
нови привременни мерки. Това е с оглед необходимостта да се възстанови вече
прекъснатата връзка между детето и бащата. От юни месец 2024 г. това дете
не е виждало и не е чувало баща си. Такова искане имаше във въззивната
жалба. Съдът веднъж се произнесе, но тогава още нямаше влязла в сила
присъда по наказателното производство, което вече има окончателна такава и
се оказа, че той ще постои задържан не малко време, поне още десет години.
Няма абсолютно никакъв контакт това дете дори и по телефона. Счатм, че в
интерес на самото дете, т.к. той не е задържан там поради извършено
престъпление по отношение на биологичното си дете, няма и такива данни за
това. Считам, че в интерес на детето е да има възможност да контактува със
своя баща първоначално по телефона по възможност и с посещения във
времето. Настоящият процес е твърде вероятно, почти съм със 100 %
сигурност това ще бъде оспорено ако съдът потвърди решението на Районен
съд. Другата страна ще го оспорва най - малкото за да бави процеса както не
веднъж се случваше вече с не необходими доказателствени искания. Това
означава, че е твърде вероятно поне още две години това дете да не види и да
не чуе баща си ако днес не се изменят мерките. То вече една година не е
виждало и не е чувало баща си, което за мен неминуемо означава, че то вече е
започнала някаква форма на отчуждение. Още повече живее в едно
домакинство с майка си, която я негативно настроена към бащата, със сестра
си която очевидно е пострадала. Всеизвестно е на мен, предполагам и на
настоящия съдебен състав, че отглеждащият родител влияе обикновено на
8
емоциите, поведението на детето и на неговото мнение. Ако на детето не му се
даде възможност да се види със своя баща и да се чуват то ще се отчужди на
100%. Тази връзка напълно ще се разпадне, което ще е жалко за него, защото
много експертизи бяха проведени и всичките казаха, че детето има много
силна връзка емоционална с баща си.
АДВ. Д.: Моля да отхвърлите искането за постановяване на нови
привременни мерки, т.к. считам, че същите не са в интерес на детето. Същото
искане беше направено в хода на процеса пред Варненски районния съд,
където У. вече беше задържан с мярка „Задържане под стража“ на 03.10.2024г.
Не считам, че са налице нови данни и обстоятелства, които да налагат промяна
на тази мярка. Още повече, че фактите, които се твърдят са абсолютно
недоказани относно манипулация от страна на майката. Още повече предвид и
обстоятелството, че към настоящия момент психолозите продължават да
работят с това дете именно с оглед на факта - запознаване с някой детайли
относно това къде се намира бащата и защо е там, което се извършва от
психолози към Агенцията по социално подпомагане. Не считам, че са налице
обстоятелства, които да променят становището ви изложено вече в
определението от 31.03.2025 г. на настоящия състав.
За да се произнесе СЪДЪТ намира следното:
По аналогично искане, обективирано в жалбата на Е. У., беше
постановено определение на 31.03.2025г. по делото, с което съдът подробно се
мотивира и остави без уважение молбата за изменение на привременните
мерки. Съображенията, изложени в това определение, се поддържат изцяло от
съдебния състав и към момента. Към настоящия момент, извън оплакванията
за потенциално отчуждаване на детето от баща му от страна на майката и на
нейните близки, които по принцип са въведени като част от предмета на
разглеждане на въззивното производство, единственото по-различно и ново
обстоятелство, което се сочи, е влизането в сила на присъдата на наказателния
съд. Действително това е така и съдът вече обяви за служебно известен този
факт с определението за насрочване. Фактическото положение на бащата
обаче, както и възможностите му за упражняване на родителска функция, с
нищо не са се промениля спрямо времето, когато същият е бил задържан под
9
стража като мярка за неотклонение. Ето защо само заради влизане в сила на
присъдата на наказателния съд не са налице достатъчно основания за промяна
на действащите към момента привременни мерки.
За да постанови последното настоящият съдебен състав взема предвид
още, че предстои делото да бъде обявено за решаване и с крайния си съдебен
акт съдът да се произнесе по оплакванията на страните досежно приетия от
Районен съд – Варна режим на лични отношения на детето Е. с бащата Е. У.,
като това произнасяне относно режима ще има и изпълнителна сила за след
неговото постановяване. С него съдът ще прецени и най - добрия интерес на
детето във връзка с режима на база всички доказателства по делото.
По тези съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в днешно съдебно заседание
искането за изменение на действащите към момента привременни мерки
относно режима на лични отношения на детето Е. с бащата Е. У..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
Предвид становищата на страните и отсъствието на други направени
доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Д.: Аз ще започна с представеното и приложено в днешно съдебно
заседание удостоверение от „Е. ООД като имам твърдения, че същото е
съставено с оглед настоящото производство, т.к. в последното съдебно
заседание или във връзка с въззивната жалба беше представено друго такова
от „Е.ООД, по което бяха начислени съответните приходи на г-н Е. Л.. Още
повече, че дружеството „Е.ООД видно и от представените доказателства в
10
днешно съдебно заседание, приети от НАП същото не е преустановило
дейност, а напротив декларирало е за предния период приходи на стойност
близо 345 000 лева. Освен това от направена справка няколко дена преди това
или няколко седмици също така установих, че г-н Е. Л. продължава към
настоящия момент да е управител на съответното дружество. В тази връзка
считам, че подадената насрещна въззивна жалба по отношение на искането за
намаляване размера на издръжката е неоснователно видно и от приходът,
който е деклариран от дружеството и считам, че същите без проблем биха
могли с оглед на функционирането на дружеството и регистрираните трудови
договори да заплащат издръжката, която според мен е в минимален размер.
Това е по отношение на издръжката.
По отношение на нашата въззивна жалба, с която считаме, че
Варненският районен съд напълно неправилно, необосновано и немотивирано
е определил един режим на личен контакт за едно дете на 6 години по силата,
на което моята доверителка заедно с детето трябва да посещава Варненския
затвор за осъществяване на режим на личен контакт, с което ние категорично
не сме съгласни. Подробни мотиви сме изразили във въззивната жалба, както и
в отговора, но за нас най – главното е фактът, че бащата сам се е поставил в
това състояние, в което в момента да прилежава 11 годишна присъда за
сексуално посегателство срещу малолетно и непълнолетно дете. Освен това е
налице и ново решение по гр.дело №******** г. на Окръжен съд – Варна, с
което беше потвърдено решението на Варненския районен съд, по силата на
което Окръжен съд – Варна счита, че има индиции за извършено домашно
насилие и спрямо детето Е.. За нас е напълно необоснован искания режим, т.к.
считаме, че детето Е. е в опасност, когато е с бащата Е. Л. и това е не само във
връзка с присъдата, но това е във връзка и с потвърденото решение по гр. дело
№ ******* г. по описа на ВОС. Това е във връзка и с цялата фактология, която
е събрана в хода на производството. Това, че в експертизите вещите лица
считат, че няма данни за агресивно поведение, същевременно цитират
отношението и агресивния тон на бащата спрямо майката в присъствието на
Е., както е събран и целия доказателствен материал. Това е индиция за едно
агресивно поведение, което граничи и с физическо такова. Във връзка с
безспорно установеното от този състав, а аз предполагам, че съставът се е
запознал с решенията на Окръжен съд, Апелативен съд и Касационен съд, от
които е видно, че при извършването на сексуалното насилие спрямо
11
малолетната и непълнолетната същият е употребявал и физическа сила. Ние
през цялото време твърдим, че този човек е агресор, че този човек е насилник.
Като това насилие се е разпространило не само спрямо СтИ., но според нас и
според Р. спрямо детето Е. с потвърждаване на самото съдебно решение, и с
данните които имаме по делото относно неговото поведение спрямо детето Е..
В последното съдебно заседание беше изслушана експертизата от клиничния
психолог проф. Б., която потвърди на свой ред, че същият имал агресивно
поведение и спрямо нея. И в тази връзка тя е не е искала втори път да се
срещне с него, което е видно от протокола от съдебно заседание, както и много
пъти беше потвърдено, че са налице данни за това, че същият прекрачвал
телесните граници. Същият смятаме, че той не се съобразява, че това е
момиченце. Той не знае как да се държи с нея, като в отглеждането си в
малкия период, в който е бил със Е. това се е случвало с помощта на неговите
роднини. Той винаги е бил агресивен от момента на съжителството между Р. и
г-н Е., като това съжителство е довело до низ от събития, с които съдебният
състав е много добре запознат. Аз твърдя, че всичките тези производства,
включително и по другото производство с №******* г. това е начин за
отмъщение спрямо моята доверителка. Той не се интересува от детето Е., от
неговите емоционални чувства. Той се интересува единствено от факта как да
отмъсти на моята доверителка затова, че същата не си е затраела, когато е
видяла, че нещо се случва от негова страна към нейната дъщеря. Освен това
сега ще направя едно твърдение, за което няма да дам подробности. Освен
досъдебното производство, което се води за извършване на сексуално
посегателство от страна на Е. Л. спрямо Е. от 2024 г. в момента има заведено и
друго производство, което се води от ОД на МВР, няма да кажа кой е номера с
оглед на фактологията, с която сме запознати независимо от факта, че този
човек се намира в затвора и то при строг режим на изтърпяване на наказание
са налице данни, за което са вече събрани достатъчно доказателства, че
същият е желаел спрямо моята доверителка Р. и спрямо нейните две големи
деца да бъде извършено определено престъпление. Аз твърдя, че режимът
който се иска от ответната страна е напълно нецелесъобразен. Психолозите
продължават да работя с Е.. От друга страна Е. скоро научи, че баща й се
намира в затвора. Моята доверителка като родител трябва да обясни на детето,
си което в момента е достатъчно разстроено, защо бащата се намира в затвора
и каква е причината, за това което никой не иска да изрече. Детето на този
12
етап не е подготвено да влезе във Варненския затвор и да се осъществява
режим на личен контакт. Затова във въззивната си жалба и в отговора си
считаме, че наистина детето би могло да осъществява телефонен разговор с
бащата. Именно с оглед на това, че тя трябва да общува по някакъв начин с
него и с оглед на дългата присъда. Освен това считаме, че е нецелесъобразно с
оглед на възрастта й същата да влиза във Варненския затвор. Освен това не
знам дали колежката е запозната, че при строг тъмничен режим се иска
разрешение, в което датите се определят всеки месец и майката задължително
трябва да присъства.
С оглед на целия събран доказателствен материал ви моля да
постановите решение, с което да уважите въззивната ни жалба като измените
режима на личен контакт. Освен това възразяваме бащата след излизането от
затвора да има режим на личен контакт с детето Е. с преспиване. Поддържаме
всичко това, което сме казали. Поддържам и частната жалба, и моля за вашето
решение, както и да ни присъдите направените съдебно – деловодни разноски.
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Това, което заяви моята адвокатка беше
достатъчно. Присъединявам се към казаното от адв. Д. и към нейните
искания.
От едно известно време Е. скача отгоре ми, примерно сме се скарали
двете, тя скача, прегръща ме и ми казва „ мамо ти нали никъде няма да ходиш“
и аз й казвам „да, никъде няма да ходя“. Попитах я „ кой ти каза, че някъде ще
ходя“, тогава тя ми каза „баща ми каза, че ще дойде и ти ще изхвърчиш от тук,
и няма да си с мен“. Всъщност това се случва в нейната главичка. Никога на
този етап предвид всичко това, което той ми причини по никакъв повод аз не
съм говорила лошо за него и мисля, че във времето тя когато порасне и
разбере цялата истина вече … Тя и на експертизите си го каза. Аз никога
наистина нищо лошо не съм казала за него и се притеснявам за дъщеря си.
Заради нея го правя.
АДВ. П.: Моля да постановите решене, с което да оставите въззивната
жалба която е депозирана от Р. И. без уважение. Моля по въведената от
доверителя ми насрещна въззивна жалба да отмените обжалваното решение
само в частите, в които е обжалвано и да постановите ново, с което да
13
определите режима за лични отношения на бащата Е. с детето Е. за времето, в
което бащата е извън месата за лишаване от свобода да се осъществяват по
този начин, по който сме посочили в петитума на въззивната жалба и д
присъдите законоустановения минимум на издръжката. Моля да вземете
предвид подробно изложените от мен доводи и възражения в отговора на
насрещната въззивна жалба, като днес само ще добавя и обобщя някой
моменти.
На първо място ще репликирам кратко на доводите на колегата, като ще
започна от там, че бащата използва детето за отмъщение и не се интересува от
емоциите на детето. По делото наистина има множество експертизи. Има
приложени и звукозаписи. Аз лично съм виждала снимки на това дете. Разкази
на неговите роднини, с които по една или друга причина съм влязла в контакт,
които са били и свидетели включително. Те всички разказват, това го има и в
протоколите, как това дете непрекъснато е върху баща си буквално. То имаше
нужда от своя баща и предполагам, че и в момента е така щом продължава да
пита и се притеснява, че баща му е там където се намира. Всеки, който се е
докоснал до това дете и му е задал въпроса за бащата вижда, че то обича баща
си и има нужда от баща си. Баща му също. Начинът, по който баща му говори
за това дете, начинът по който се държи се с него, когато са били заедно
показва, че той я поставя на един пиедестал. По отношение на индициите за
насилие и постановеното от Районен и Окръжен съд решение за домашно
насилие по отношение на Е.. Ами да, те там наистина са само индиции, защото
така или иначе, аз там не съм запозната детайлно с процеса, тъй като не съм
процесуален представител, но съм запозната с решението на първа инстанция
и с казуса като цяло, т.к. успоредно със него водихме настоящия процес. Да
преки доказателства за насилие няма. Това са само един догадки, които
вещите лица правят и затова и съдът постановява само тази мярка да се
въздържа от насилие, защото по принцип пише някъде из правилата, законите
и нормите, че когато има подадена молба трябва да се осигури поне първата
мярка. Да се задължи евентуално насилника … Това са само индиции. По
отношение на това, че бащата бил опасен с поведението си за детето в тази
връзка започнах с това решение всъщност, защото от там колегата извади
догадките и твърденията си, че бащата е опасен за детето Е. и видиш ли като
го види ще му се нахвърли, на него ще му се случи същото, което се случи на
каката. Ами няма как да стане това. Това няма как да стане, защото в този
14
процес и в приложеното към този процес дело №**** и другия процес, който
споменаваме за домашно насилие, общо 7 съдебно психологични и
психиатрични експертизи са извършени от общо 11 експерта, които
обследваха емоционалната връзка между бащата и детето, родителския
капацитет на бащата и склонността му да извърши сексуално насилие спрямо
дъщеря си Е.. Такова обстоятелство не са установили експертите. Няма. Нито
един от тях не потвърди, че е осъществил насилие, включително сексуално
или че е склонен на каквато и да било форма на насилие. Обаче в същото
време експертите по последните заключения, които бяха в настоящия процес и
в предходния всъщност са категорични, че майката пренася свои страхове от
минали преживявания с дъщеря си СтИ., което виждаме и сега, докато излагат
защитата си, защото отново се говори за инцидентите, престъпленията по
отношение на детето СтИ.. Да, но тук имаме детето Е. и настоящия процес се
води за детето Е.. Това дете Е. след десет години, когато бащата излезе от
затвора ще бъде почти на 18 години и всъщност настоящия съдебен състав е
този, който ще реши дали да даде възможност на това дете изобщо до
пълнолетието си да види баща си, макар и в затвора или да само да го чува, и в
един момент да си мисли само, че говори с него и с някой, който му е баща.
Докладите на социалната служба да допълня също дават основание да се
счита, че бащата въпреки всичко казано от въззивницата притежава
достатъчно родителски капацитет независимо къде се намира в момента и
независимо защо. По отношение на детето Е. той притежава нужния
родителски капацитет и не е опасен по никакъв начин с поведението си по
отношение на детето Е.. В същото време те установяват, че детето Е. също
има нужда от своя баща и има право да му бъде осигурена реална възможност
да общува с него независимо къде се намира. Това го пише в социалните
доклади. Фактът, че понастоящем той е в затвора не е пречка, още по – малко
причина то да бъде лишено от комуникация и от срещи с баща си. Тук ще
допълня в заключение, че препоръката от **** г. на Съвета на Европа за
децата на родители лишени от свобода ясно заявяват, че всеки трябва да
спазва Конвенцията на ООН за правата на детето, включително и правото на
редовен контакт с родителя си и това трябва да стане възможно. В настоящия
случай при съблюдаване на всички правила за безопасност в затвора при
посещение в затвора. Аз апелирам съда да допусне и да позволи на това дете
да има такъв контакт с баща си макар и не веднага, не днес. Нека да бъде
15
подготвено от социалните служби и да бъде осъществен тогава този контакт
като през това време да има възможност по телефона да го чува. „Държавата е
тази“ се казва отново в препоръките и на Съвета на Европа, и в практиката на
Европейския съд за правата на човека държавата е тази, която има
позитивното задължение да осигури на лицата зачитаме на правото им на
семеен живот. Приложимите общи принципи, които засягат ролята на
държавата за закрила отношенията между родители и деца са очертани в
множество решения постановени от Европейския съд като например някой от
тях и не основни, но са описани в §101 от Решение №6 от 06.04.2017 г. по
делото А. и други срещу България. Същината на тези принципи се свежда до
това, че отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 от
Конвенцията и невъзможността на лицата да поддържат тези отношения
изискват действия на властите. Затова молбата ми е и се обръщам към
настоящия съдебен състав, като представител на Националната съдебна власт
да постанови решение, с което да спомогне за възстановяване на връзката на
родителя Е. с детето Е., която е прекъсната изцяло, напълно през юни месец
2024 г. и за възстановяване на техните редовни, пълноценни контакти,
доколкото е възможно да са пълноценни предвид местонахождението на
родителя през следващите 10 години лишаването му от свобода.
По отношение на претенцията за издръжка. Само ще репликирам на
колегата, че това доказателство, което е пристигнало за приходи от 344000лева
е за 2023г., когато бащата беше на свобода и когато активно участваше в
управлението на дружеството. От както е задържан той не участва в дейността
на дружеството реално не осъществява такава трудова дейност и съответно не
получава доходи. Това, че е само управител вписан в Търговския регистър не
означава обратното и не е доказателство за такова.
Моля да присъдите разноски на доверителя ми.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
16
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:37часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17