РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Добрич, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230103871 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба вх.№22924/29.11.2024г., уточнена с молба вх.№
24729/30.12.2024г. от С. С. В. с ЕГН **********, от гр. Добрич, чрез пълномощника адв. Д.
М., с която срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:.*********, със седалище и адрес
на управление: ...........
, са предявени искове, както следва:
- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № **** сключен
на 03/02/2024г. между С. С. В. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ'' ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ........... на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР, с чл.11, чл,
19 ЗПК;
- В условията на евентуалност; в случай, че съдът отхвърли първоначалните искове, да
прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 в договор за потребителски кредит № ****
сключен на 03/02/2024г. между С. С. В. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ''
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ........... предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от
„Мултитюд Банк"в полза на ответника;
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 03/02/2024г., между С. С. В.
с ЕГН: ********** и ответника, е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит № **** съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили
1
отпуснатият заем да бъде в размер на 1500лева. Посоченият годишен процент на разходите е
в размер на 49.66%,
В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от „Мултитюд Банк" в полза на Дружеството ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в
съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 1500лв., С. С. В.
с ЕГН: ......... установил , че освен заемната сума от 1500лв., са начислили такса за
обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България"
ЕООД, в
размер на 1470лв.
Според ищеца процесния договор е недействителен поради следните причини:
-дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за
кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително
условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност.
- процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е спазена предвидената от закона форма;
-договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл.
11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.66%, но не
е посочен начина на изчисляването му.
-посочен е грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена
като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини.
Ответникът не предоставя възможност за включване на договора за кредит без да му бъде
предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на
сумата и следва да бъдат включени в ГПР/съгласно чл.19 ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора
годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните
такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и. не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по е. гр. д. № 880/2020 г.;
2
Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в, гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220
от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д, № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г.
иа ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2344/2019 г./.
Сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство,
несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски
кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал/4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния
договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство,
в размер над 70%.
Ищецът развива следните правни доводи: В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламенти на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин"
В решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд,,(Вългарйя) с акт от 21 ноември 2022 г.,
постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка стълкуването на член 3, буква ж), член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС
постановява:
„...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя
от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при ’посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер"
„...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процентна
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
3
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане отстрана на
съответния потребител на предоставената в заем главница"
Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй
като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия
договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на
потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки
изключително висока такса за допълнителна услуга.
Ищецът сочи, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит
е за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
На осн. чл.131 от ГПК препис от искова молба и доказателства са връчени на
ответника, който в законовия срок депозира отговор вх.№ ......г.
Исковете се оспорват като недопустими, респ. като неоснователни.
Оспорва се твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо
начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства.
Поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) не е задължително условие за сключване на
кредитен договор. Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен
от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира
обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са
недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не
„Фератум България“ ЕООД.
Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана
в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на
свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум
България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила
на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в
патримониума на Ищеца.
Ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което
същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
4
Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.
Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването
на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и
документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.
С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е
от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или
дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор,
включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба
съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя
ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно
посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и
договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми
към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК: Договорът за гаранция е
възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е
незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като
обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е
предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си
право.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал.
4 от ЗПК. В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № .........; че ГПР (годишен процент на разходите) надхвърля пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
По делото е представен договор за предоставяне на потребителски кредит № ****
сключен на ...г., между С. С. В. с ЕГН: ********** и ответника. По силата на съглашението
ищецът е получил сумата от 1500, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 23 %.
В т. 4 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 345, 00 лева
(възнаградителна лихва) и включва сумата за възнаградителна лихва. Годишният процент на
разходите по кредита възлиза на 49, 11 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва
разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
5
Следващата точка 5 от договора установява, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк в полза на кредитодателя. С одобряване от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето
предоставило обезпечението. Уговорено е също, че със сключването на договора
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването сам и недвусмислено е посочил
избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в
процедурата по кандидатстване за кредит.
Приложен е и договор за гаранция (поръчителство), сключен между С. С. В. и
Multitude Bank на 03.03.2024 г. Според уговорките в договора, Multitude Bank се е
задължила да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ........, като отговаря солидарно със С. В.. Последният, от своя
страна, се е задължил да заплати на гаранта такса от 1470, 00 лева, платима 12 вноски до
25.02.2025 г./до изтичане срока на потребителския кредит/.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за потребителски кредит
е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.“ Настоящия случай е
именно такъв, защото кредиторът „Фератум България“ ЕООД, който е финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на
потребителя С. С. В..
Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество
императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за
потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата
страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, където ясно е посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Санкцията за неизпълнение на това
задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Настоящият състав счита, че годишният процент на разходите по процесния договор
не е коректно посочен. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК сочи, че „Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
6
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв косвен разход е и
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В договора за кредит е
отразен ГПР от 49, 11 %, но при изчислението не е взето предвид и възнаграждението, което
потребителят дължи по договора за предоставяне на поръчителство. Това възнаграждение от
1470, 00 лева се дължи по друго правоотношение, което е пряко свързано със заемното и е
условие за съществуването му. Този извод следва от чл. 5 от Договора, според който
кредитът задължително се обезпечава с поръчителство. С одобряването му от кредитора,
уговорката става неотменима. Оттук става ясно, че задължавайки потребителя да сключи
договор за предоставяне на поръчителство, кредиторът си гарантира допълнителен приход
от възнаграждението по този допълнителен договор. Ответникът е нарушил разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като е пропуснал да включи процесното възнаграждение при
изчисление на ГПР по кредита.
По този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която се явява
гаранция срещу предоставянето на заеми при необосновано високи разходи за потребителя.
Не е необходима експертиза, за да бъде заключено, че с включването на възнаграждението
от 1470, 00 лева при изчисляване на ГПР, максимално допустимият размер от 50, 00 % ще
бъде надвишен.
Въз основа на всичко изложено следва да бъде прието, че Договор за потребителски
кредит № ......../... г., сключен между С. С. В., ЕГН **********, с адрес: .......... и „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ........, е нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски, съразмерно на уважената част от претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира плащане на
разноски в размер на 2260 лева (60, 00 лева държавна такса и 2200, 00 лева адвокатско
възнаграждение.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено заплащането на сторените разноски.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
Договор за потребителски кредит № **** сключен на ...г. между С. С. В. с ЕГН **********
и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ'' ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
...........
7
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ........ да заплати на С. С. В., ЕГН **********, с адрес: .........., сумата от 2260
лева, представляваща разноски по гр.д. № 3871 по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8