РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Сливен, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230101754 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл.
415, ал. 1 във вр. чл. 417 от ГПК за установяване съществуване на вземане, за
които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, връчена на длъжника, който в предоставения му срок е депозирал
възражение.
С исковата си молба ищцовото дружество "Ти Би Ай Банк" ЕАД,
предявявайки искови претенции срещу ответника твърди, че последният
дължи на ищцовото дружество главница в размер на 4554,91 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/10.04.2020 година, ведно със законна лихва за период от
28.08.2023 година до изплащане на вземането, сумата 188,37 лева,
представляваща договорна лихва за период от 15.11.2022 година до 27.03.2023
година, сумата 228,90 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.11.2022 година до 15.08.2023 година, сумата 99,44 лева, представляваща
държавна такса и сумата 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, въз основа, на което има издадена заповед № 2030/26.09.2023
1
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.09.2023 година по ЧГД № 3757 по
описа на РС – Сливен за 2023 година.
На 10.04.2020 година „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е сключило Договор за
потребителски кредит № ********** с ответника М. К. Ж.. На основание
сключения договор ищцовото дружество е предоставило сума в размер на
6473,82 лева, който средства по кредита, видно от представеното Заявление за
рефинансиране на задължение от 10.04.2020 година са послужили изцяло за
рефинансиране на стари задължения на ответницата към ищеца. Конкретно,
съгласно Заявлението за рефинансиране 6473,82 лева са послужили за
рефинансиране на задължения на ответницата по Договор за потребителски
кредит № **********. Съгласно чл. 7.2.1. от Договора, средствата по кредита
се превеждат от Кредитора в 3 работни дни, считано от датата на сключване на
договора, по посочената в чл. 11,2 банкова сметка. Кредитът се счита усвоен в
деня, в който средствата са преведени по тази сметка.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
45,53 %. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и не се променя,
поради което е приложимо изискването на чл. 11, ал. 9а ЗПК за представяне
на методика за изчисляване на референтен лихвен процент.
Договорът не е сключен при Общи условия. Общата дължима сума а
потребителя е разсрочена на 53 погасителни месечни вноски – 52 по 285,26
лева, ведно с последна изравнителна в размер на 285,22 лева, като първата
погасителна вноска е на 15/07/2020 година, а последната – на 15/11/2024
година. Твърди се, че така предоставената сума, кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента:
главница и договорна лихва.
Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл. 10 от
Договора е 49,36 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на
15118,74 лева. В същия член е упоменато, че при просрочие от страна на
Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и
допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.
Твърди се, че длъжникът е допуснала просрочие, като не е заплатила в
срок своите задължения по три поредни вноски с падеж 15.11.2022 година,
2
15.12.2023 година и 15.01.2023 година, поради което заявителят е изпратил
Уведомление за предсрочна изискуемост, с която обявява процесния договор
за предсрочно изискуем, като видно от представената обратна разписка,
уведомлението е получено лично от ответницата на 27.03.2023 година,
считано от която дата договорът е предсрочно изискуем.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25/08/2023) задължението на длъжника
към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по Договора е било в размер на 4554,91 лева.
Отделно от това, към тази дата ответницата дължи и 188,37 лева
договорна лихва за периода от 15.11.2022 година до 27.03.2023 година и
сумата 228,90 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода от 15.11.2022 година до 15.018.2023 година.
След входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК ответницата е
извършила доброволни плащания с общ размер на 400,00 лева, с които е
погасила изцяло задължението си за обезщетение за забава (в първоначален
размер по извлечение 228,90 лева) и са останали 17,27 лева неплатен остатък
от задължението й за договорна лихва (в първоначален размер по извлечение
188,37 лева).
От съда се иска да постанови решение, с което бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер
на 4554,91 лева по Договор за потребителски кредит № **********/10.04.2020
година, ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 година до изплащане
на вземането, сумата 17,27 лева, представляваща договорна лихва за период от
15.11.2022 година до 27.03.2023 година въз основа, на което има издадена
заповед № 2030/26.09.2023 година за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.09.2023
година по ЧГД № 3757 по описа на РС – Сливен за 2023 година.
Претендират се разноски, както в заповедното производство, така и в
исковото производство.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор, с който се
излага, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.
Сочи се, че на 10.04.2020 година ответницата е сключила с ищцовото
дружество Договор за потребителски кредит № **********, по силата на кой
го е получила в собственост сумата от 6473.82 лева при годишен лихвен
3
процент от 45.53 % и ГПР в размер на 49.36 %. Така общото крайно
задължение по Договора възлиза на 15118.74 лева, която сума е била
разсрочена на 53 погасителни месечни всяка в размер на 285.26 лева.
Прави възражение за нищожност на договора и сочи, че в същият не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на
разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е
в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка, съгласно
чл.11. ал. 1, т. 14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва
да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в
посочения по договора годишен процент на разходите от 49.36%, като намира
процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК. В конкретния случай липсвало
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става
ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в
размер на 49.36%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на
ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т. 10 от
ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в
конкретния случай. Годишният процент на разходите в размер от 49.36% е
несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски
кредити, който възлиза на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна
на сайта на банката), което е в нарушение на императивните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно, дали лихвеният
процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл. 9 от
договора е възпроизведен текстът на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а именно:
„Лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
4
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Този
текст не изключвал приложението на референтен лихвен процент. В чл. 9. 1 от
договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 45.53%, но не
е определен изрично като фиксиран.
Извежда извод, че лихвеният процент също както ГПР е посочен само
като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без
да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора, /така решение №
331/15.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 195/2023 г., решение
№ 280/06.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3171/2022 г./.
Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите, тъй като в договора е
уговорен годишен лихвен процент или възнаградителна лихва по договора в
размер на 45.53%. Така уговорения лихвен процент противоречи на добрите
нрави и в този смисъл клаузата на чл. 9.1 от договора се явява нищожна -
ограничителят на свободата на волята на страните са добрите нрави като
неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения. Налице е трайно установена практика на ВКС относно
добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като ограничение на
свободата на според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва.
При размер на законна лихва от 10.00 % към датата на сключване на договора,
респективно трикратен размер от 30.00%, в настоящият случай лихвата по
процесния договор в размер на 45.53% годишно надхвърля с над 4 пъти
законната, което представлява нарушение на добрите нрави/ критерии за
норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят
трикратния размер на законната лихва. Поради тази причина клаузата от
договора, с която е уговорен ГЛП в размер на 45.53% накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД като противоречаща
на добрите нрави. Поради това, че нищожните уговорки нямат правно
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.
Нищожността на тази клауза на процесния договор обуславя
5
недействителността на целия договор, тъй като в случая не са налице
предпоставките по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за запазване действителността на
останалите части от договора. Аргумент в подкрепа на този извод
представлява характерът на този договор, който е възмезден и включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР е въведено като
изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая
не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочените по-
горе клаузи на процесния договор обуславя неговата цялостна
недействителност.
Определената с договора лихва противоречи на добрите нрави и по
конкретно на общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските взаимоотношения и еквивалентност на
насрещните престации.
Възразявайки сочи, че по този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника и доколкото тази клауза на договора
не може да бъде заместена по право от повелителни норми на закона и не
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните
й части, при положение че договорът е възмезден и включването на клауза за
договаряне на лихвен процент по кредита е въведено като изрично изискване в
чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, договорът следва да се прогласи за изначално
недействителен. В чл. 26 ал 4 от ЗЗД е посочено, че нищожността на отделни
клаузи от договора не влече нищожност на целия договор, ако те могат да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или ако може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
На следващо място, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК. договорът за
потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови
елементи следва да бъдат представени е еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и
условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12.
Това обстоятелство може да бъде установено и без назначаване на
съответна експертиза, тъй като използваният от ищеца образец на договор е
свободно достъпен в интернет на страницата на дружеството кредитодагел и
след изследването му може да се установи, че това шрифтът Arial Narrow,
6
размер 11.5. Такъв е размерът и в подписания от страните договор и Заявление
— Декларация за установяване на договорни отношения, което води до
неговата недействителност, на основание чл. 22 от ЗПК.
Възразявайки сочи още, че във връзка с отправено преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз по гр.д.№ 174/2020 година на
Окръжен съд Разград е образувано дело С535/2020, по което е дал становище,
че Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък
от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 ЗПК във вр. е чл. 10, ал. 1,2 ЗПК и чл. 11,
ал. 1, т. 9, т, 10 и т. 11 ЗПК считам, че процесният договор е недействителен,
поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона.
Основавайки се на така въведените възражения за нищожност се иска от
съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК поради
недействителност на сключения Договор за потребителски кредит.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.04.2020 година между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и М. К. Ж. е сключен
Договор за потребителски кредит № **********. Изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 7 от Закона за потребителския кредит са изпълнени, чрез отразяване в
Договора на общия размер на кредита и условията за усвояването му.
В чл. 7, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ********** е
определен общ размер на потребителския кредит от 6 473,82 лева.
Сумата в размер на 6 473,82 лева е преведена за рефинасиране на
предходно задължение по договор за потребителски кредит №
**********/11.03.2019 година въз основа на заявление за рефинансиране на
задължение, подадено от М. К. Ж. на 10.04.2020 година.
Съгласно чл. 7, т. 1 от Договора по кредита не са начислявани
застрахователни премии, както и еднократна такса за оценка на риска.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Договора ползваният кредит се олихвява с
7
годишен лихвен процент в размер на 45,53 % при ГПР от 49,36% (чл. 10 от
Договора). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлиза на 15118,74 лева, която сума е разсрочена на 53 погасителни месечни
вноски, от които 52 вноски в размер на 285,26 лева и последна изравнителна в
размер на 285,22 лева.
При просрочие, съгласно чл. 9.4. потребителя дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието, в размер на ОЛП +10 пункта надбавка.
Съгласно чл. 11.2. от Договора, по кредита е договорен погасителен план
от 53 месечни вноски, от които 52 броя от по 285,26 лева и една изравнителна
вноска в размер на 285,22 лева, в периода 15.07.2020 година –15.11.2024
година.
С начисляване на дължимите договорни лихви, общият размер на сумата
за връщане по отпуснатия кредит по договора според данни от експертното
заключение по изготвената съдебно счетоводна експертиза става 15 118,74
лева. Пак там е констатирано, че по Договор за потребителски кредит №
**********/10.04.2020 година, са налице извършени плащания от страна на
кредитополучателя в това число и постъпили суми по наложени
обезпечителни мерки по ИД 1092/2023 година на ЧСИ Павел Георгиев, в общ
размер от 9 373.42 лева. Вещото лице изготвило представеното съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение, съгласно което към 25.08.2023 година
- момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по процесния
Договор за потребителски кредит №**********/10.04.2020 година, с
извършени от страна на кредитополучателя плащания са налице погасени
задължения по договора, в общ размер от 8 828,71 лева, от които: главница - 1
918,91 лева, договорна лихва - 6 749,72 лева, обезщетение за забава - 160,08
лева.
След входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК - 31.08.2023 година са налице още две
извършени плащания съответно: на 19.09.2023 година — 250 лева и на
30.10.2023 година - 150 лева, с които плащания е погасено напълно
задължението по дължимото към 25.08.2023 година обезщетение за забава в
размер на 228,90 лева и частично са погасени дължимите договорни лихви -
181,10 лева.
8
Размерът на незаплатените месечни вноски по процесния Договор за
потребителски кредит № **********/10.04.2020 година, към датата на
входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК - 25.08.2023 година е 4 972,18
лева, от които: 4 554,91 лева главница, 188,37 лева договорна лихва, за
периода от 15.11.2022 година до 27.03.2023 година 228,90 лева обезщетение
за забава, за периода от 15.11.2022 г, до 15.08.2023 година.
След входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК са налице още две плащания съответно
на 19.09.2023 година - 250 лева и на 30.10.2023 година - 150 лева, с които
плащания е погасено напълно задължението по начисленото обезщетение за
забава в размер на 228,90 лева и частично размера на дължимите договорни
лихви - 181,10 лева, поради което към датата на входиране на Искова молба
вх. № СД-01 -01 -8174/12.04.2024 година остатъчното задължение по Договор
за потребителски кредит №**********/10.04.2020 година е 4 572,18 лева от
които: 4 554,91 лева главница и 17,27 лева договорна лихва, за периода от
15.11.2022 година до 27.03.2023 година.
Кредита е отпуснат за рефинансиране на задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** в размер на 6 473,82 лева, въз основа на
Заявление за рефинансиране на задължение подадено от М. К. Ж. на
10.04.2020 година. С оглед на това, че сумата по Договор за потребителски
кредит №**********/10.04.2020 година е отпусната за рефинансиране на
задължение по Договор за потребителски кредит № **********, то видно от
представено на експертизата извлечение, на 10.04.2020 година цялата
главница по кредита в размер на 6 473, 82 лева е усвоена и е отнесена за
погасяване на задължението по Договор за потребителски кредит №
**********.
Вещото лице, изготвило съдебно - техническа експертиза дава
заключение, съгласно което Сключеният договор за потребителски кредит №
********** от 10.04,2024 година е написан с шрифт от така нареченото
семейство безсерифни шрифтове (sans-serif) или по ясно казано това е шрифт
с графичен дизайн, на който липсват характерните извивки по краищата на
буквите, По-изчистеният, геометричен дизайн на безсерифните шрифтове ги
прави подходящи за заглавия, договори, билббрдове, табели и други кратки
надписи, за които е важно да се четат бързо, както и за текстове върху екран,
9
когато разделителната способност не е достатъчна за четливо изобразяване на
знаци с по-сложна форма.
След извършено сканиране от вещото лице на първа страница на
договор за потребителски кредит, както и първа странница от Заявление-
Декларация за установяване на договорни отношения и с програмата Acrobat
Reader Pro приложил така наречения „Measuring tool" (инструмент за
измерване - линийка) се установило, че Договорът е направен с шрифт с
размер на шрифта 11.5 pt, както и Заявление-Декларацията е с размер на
шрифта 11 pt.
Въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление е образувало
ЧГД № 3757 по описа на СлРС за 2023 година и по реда на чл. 417 от ГПК
срещу ответника е издадена заповед № 2030/26.09.2023 година за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 26.09.2023 година за осъждането на М. К. Ж. да заплати
на ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД главница в размер на 4554,91 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № **********/10.04.2020
година, ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 година до изплащане
на вземането, сумата 188,37 лева, представляваща договорна лихва за период
от 15.11.2022 година до 27.03.2023 година, сумата 228,90 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 година до 15.08.2023
година, сумата 99,44 лева, представляваща държавна такса и сумата 100,00
лева.
Исковата молба е заведена в РС - Сливен на 12.04.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви. Даде вяра
на експертните заключения, представени от вещо лице в чиято компетентност
и добросъвестност съдът не се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Предявен е в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като исковата молба е заведена на
на 12.04.2024 година в РС - Сливен.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
10
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право.
Ответникът е въвел подробни възражения за недействителност на
Договор за потребителски кредит № **********/10.04.2020 година.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е възражението в отговора на исковата молба, поддържано
и в писменото становище за недействителност на договора за паричен заем,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,36 %. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер.
Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4
от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният договор за
паричен заем се явява недействителен и доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява за ответникът-длъжник да са възникнали
задължения по договора за заем, то неоснователен се явява предявеният иск и
като такъв следа да се отхвърли.
11
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането - изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не
се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на
иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства
влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК. Ако не
е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му.
С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответника
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в общ
размер на 857,00 лева, от които: 757,00 лева адвокатски хонорар и 100 лева,
внесен депозит за заплатено на вещото лице, изготвило допълнителната
съдебно-техническа експертиза възнаграждение. Останалата претендирана и
включена в списъка на разноски по чл. 80 от ГПК сума за депозит експертизи
не се присъжда, тъй като такива не са възлагани на претендиращата ги страна,
а внесената сума от 200,00 лева /лист 52 от делото/ е недължимо платена, не е
ползвана и подлежи на връщане при надлежно поискване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев”, №
52-54 против М. К. Ж. с ЕГН: ********** от с. ***** иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на сумата
4554,91 лева /четири хиляди петстотин петдесет и четири лева и деветдесет и
една стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/10.04.2020 година, ведно със законна
лихва от 28.08.2023 година до изплащане на вземането; сумата 17,27 лева
12
/седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 15.11.2022 година до 27.03.2023 година, представляващи
част от сумите, за които по частно гражданско дело № 3757 по описа на РС-
Сливен за 2023 година е издадена Заповед № 2030/26.09.2023 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист от 26.09.2023 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев”, № 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. Ж. с ЕГН: ********** от с. ***** сумата 857,00 лева
/осемстотин петдесет и седем лева/, представляваща разноски, направени по
настоящото гражданско дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13