Решение по адм. дело №1868/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по две жалби от Т. В. К., [ЕГН], с адрес : [населено място], [жк], [адрес], ап. *, против заповед № ОС-277/29.07.2025 г., издадена от началника на Висше военноморско училище „Н.Й. В.“ /ВВМУ „Н. Й. В.“/, с която на основание чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на курсант мичман Т. В. К. и срещу заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. на началника на ВВМУ „Н.Й. В.“, с която на основание чл. 93, ал. 1, т. 5 и чл. 96, ал. 1 от Правилника за устройство и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ е отстранен по дисциплинарен ред и е прекратен договора за военна служба на курсант мичман Т. В. К. – класно отделение 102-201, специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“, специализация „Корабни машини и механизми“ и на основание чл. 99 от същият Правилник за устройство и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ е разпоредено възстановяване на разходите за издръжка и обучение за времето от 14.08.2020 г. до 31.07.2025 г. в размер на 46 945,11 лева.

В жалбите се релевира незаконосъобразност на оспорените заповеди, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се , че административният орган не бил изяснил фактическата обстановка преди да издаде процесните заповеди. Излагат се съображения, че на жалбоподателя не била предоставена възможност да се запознае с резултатите от проведения газ-хроматографски анализ на кръвната проба , включително и количествените показатели. Твърди се, че не му бил предоставен резултата от изследването на урината, нито протокола или експертното заключение доказващи наличието на канабис, като по този начин било възпрепятствано правото му на защита. Счита , че при издаването на заповед № ОС-277/29.07.2025 г. била нарушени разпоредбите на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ППЗОВСРБ и чл. 35 от АПК , тъй като не му била осигурена реална възможност да се запознае с всички налични доказателства, въз основа на които е издадена заповедта. С тези доводи се отправя искане за отмяна на двете обжалвани заповеди.

В съдебно заседание и с представената от упълномощения адв. Ст. Д. писмена защита с.д. 19374/21.11.2025 г., се поддържат и двете жалби, като се отправя и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на Висше военноморско училище „Н.Й. В.“, чрез упълномощения процесуален представител адв. С. изразява становище за отхвърляне на двете жалби като неоснователни и отправя искане за присъждане на сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните по делото не се спори , че курсант мичман Т. В. К. е курсант в специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, специализация „Корабни машини и механизми“ във ВВМУ „Н. Й. В.“, постъпил за обучение на 14.08.2020 г., съгласно приложен по делото Договор за военна служба № 734/14.08.2020 г. /л. 4-9 от преписката/.

На 15.07.2025 г. около 07:45 часа, курсант Т. В. К. е управлявал лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № [рег. номер] в района на А. мост, в посока [населено място] , когато служители на IV-то РУ на ОД на МВР – Варна го спрели за извършване на рутинна проверка. В хода на проверката на водача К. е направен полеви тест за употребата на наркотични вещества, който е дал положителен резултат за наличие на канабис/марихуана. Курсантът е откаран в МБАЛ – Варна към Военномедицинска академия , където са му взети проби кръв и урина.

След извършени лабораторни изследвания за определяне съдържанието на наркотични вещества в иззетите проби кръв и урина е изготвено заключение обективирано в Протокол № Е-269/22.07.2025 г. /л. 18 от преписката/, в което е отразено, че в изследваните проби кръв и урина е открито наличие на метаболит на канабис/марихуана.

На 23.07.2025 г. жалбоподателят е дал писмени обяснения по случая /л. 16-17 от преписката/, в които е посочил, че след като полевият тест е излязъл положителен, полицейските служители са извършили обиск на автомобила му, където са открили незначително количество тревиста маса. След посещение на МБАЛ – Варна към ВМА е извършен обиск и на апартамента на К., като там е открита кутия с бял прах , която е реагирала за наркотици. Жалбоподателят е посочил, че кутийката с белия прах е на брат му, който работел в Германия. В обясненията е посочено още , че не употребява наркотици, а на полицаите казал, че бил изпушил половин цигара предния ден, тъй като се бил притеснил. Посочил , че не бил пушил през последните години.

На 28.07.2025 г. е проведено заседание на Комисията назначена със заповед № ОС-719/20.12.2024 г. на началника ВВМУ „Н. Й. В.“, обективирано в Протокол за извършване на служебна проверка рег. № 2264/28.07.2025 година /л. 19-21 от преписката/. Комисията е приела, че е допуснато нарушение на военната дисциплина, за което на курсант мичман Т. К. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

На 28.07.2025 г. началникът на ВВМУ „Н.Й. В.“ провел беседа с жалбоподателя, видно от Протокол за проведена беседа рег. № 2268/28.07.2025 г. /л. 15 от преписката/, по време на която го запознал с събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание.

От началника на ВВМУ „Н. Й. В.“ е издадена заповед № ОС-277/29.07.2025 г. /л. 10 от преписката/ , с която на основание чл. 55, ал. 4 и чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание уволнение на курсант мичман Т. В. К.. Подадената от К. до АС-Варна жалба срещу тази заповед е приета във ВВМУ „Н. Й. В.“ с вх. № 2376/4.08.2025 год.

От началника на ВВМУ „ Н. Й. В.“ е издадена и заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. /л. 11 от преписката/ , с която на основание чл. 93, ал. 1, т. 5 и чл. 96, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ е отстранен по дисциплинарен ред и е прекратен договора за военна служба с курсант мичман Т. В. К. – класно отделение 102-201, специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, специализация „Корабни машини и механизми“. На основание чл. 99 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н.Й. В.“ , със същата заповед е наредено курсант мичман Т. К. да възстанови разходите за издръжка и обучение във ВВМУ „Н.Й. В.“ за времето от 14.08.2020 г. до 31.07.2025 г. включително, в размер на 46 945,11 лева. Подадената от К. до АС-Варна жалба срещу тази заповед е приета във ВВМУ „Н. Й. В.“ с вх. № 2377/4.08.2025 год.

На 31.07.2025 г. е издадено Удостоверение № 2319 /л. 14 от административната преписка/ за стойността на личната издръжка и обучение във ВВМУ „Н. Й. В.“ на курсант мичман Т. В. К. за периода 14.08.2020 г. – 31.07.2025 г. , в което са изчислени общо разходите за обучение и издръжка в размер на 46 945,11 лева.

Във връзка със заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. на началника на ВВМУ „Н.Й. В.“ е изпратена до жалбоподателя Покана рег. № 2344/01.08.2025 год. /л. 13 от преписката/, с която на основание чл. 260а, ал. 1 от ЗОВСРБ той е поканен да възстанови разходите за издръжка и обучение. Поканата е връчена лично на К. на 01.08.2025 г., видно от отбелязването върху нея.

По административната преписка е приложена заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022 г. /л. 22-23/, с която е забранено управлението на пътни превозни средства от военнослужещи след употреба на алкохол и/или наркотични вещества ; Инструктаж по мерките за безопасност /л. 24-25/; Правилника за устройство и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“.

От страна на ответника е представен Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /л. 44-99/ , Етичния кодекс на служителите и обучаваните лица във ВВМУ „Н. Й. В.“ /л. 100-109/ , както и писмо УРИ № 442000-18825/10.11.2025 г. /л. 110 от делото/ от Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна.

По искане на ответника е допусната съдебно – счетоводна експертиза, по която е дадено заключение от вещото лице Т. , според което разходите за издръжка и обучение на К. за периода от 14.08.2020 г. до 31.07.2025 г. включително, са в общ размер на 46 945,10 лева.

При така установените фактически обстоятелства , съдът приема от правна страна следното :

Жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежна страна – адресат на оспорените индивидуални административни актове , в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК , видно от датите на издаване на обжалваните заповеди и датите на входящите номера на приетите във ВВМУ жалби , както и при наличието на правен интерес от тяхното съдебно оспорване. Процесуалната допустимост е изключена само по отношение на жалбата срещу заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. в частта , с която се оспорва съдържащото се в нея разпореждане за възстановяване на разходите за издръжка и обучение в размер на 46 945,11 лв. Разпоредбата на чл. 99 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ предвижда при отстраняване от училището, каквото е разпоредено с въпросната заповед, курсантът да възстанови разходите за издръжка и обучение, които със заповедта са определени в размер на 46 945,11 лв. Възприемайки тази част от заповедта като създадено с адм. акт задължение , жалбоподателят оспорва този размер, във връзка с което по искане на ответника е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза. Всъщност, тази част от заповедта урежда гражданско-правните последици от прекратяването на договора за военна служба, т.е. правоотношението не е административно, а гражданско-правно такова, споровете във връзка с което подлежат на разрешаване по общия исков ред. В този смисъл е съществуващата съдебна практика – определение № 12796 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 11862/2021 г. по описа на ВАС, Пето отд. , определение № 15086 от 7.12.2020 г. по адм. дело № 12242/2020 г. по описа на ВАС, Пето отд. По тези съображения , че във въпросната част заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. не представлява ИАА по смисъла на чл.21 от АПК, то жалбата срещу същата част е процесуално недопустима съгласно чл.159, т.1 от АПК, поради което за нея съдебното производство следва да бъде прекратено.

Разгледани по същество , жалбата срещу заповед № ОС-277/29.07.2025 г. е основателна, а жалбата срещу заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. е неоснователна в частта за отстраняването на курсант К. по дисциплинарен ред и за прекратяването на сключения с него договор за военна служба.

Спазена е формата на двете обжалвани заповеди – същите съдържат достатъчно ясно изложение на фактическите и правните основания за тяхното издаване.

При установяване на фактите послужили като основание за издаване на двете оспорени заповеди, съдът намира, че не са допуснати от страна на адм. орган съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна само на това основание.

При спазване на изискванията на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБ е назначена служебна проверка във връзка с констатираното нарушение – управление на МПС след употреба на наркотици. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена служебна проверка рег. № 2264/28.07.2025 г. /л. 19 от преписката /, който отговаря на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ. В протокола е цитирана заповед № ОС-719/20.12.2024 г., с която началникът на ВВМУ „Н. Й. В.“ е назначил комисията за извършване на проверка и макар действително същата да не е приложена по преписката , противно на твърденията в жалбата това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила - в протокола са посочени както имената, така и офицерските звания на проверяващите, чиито действия като процедурни такива по движението на дисциплинарното производство, не са в състояние да опорочат материалната законосъобразност на крайния адм. акт, именно по която причина евентуалните техни процесуални пропуски не са в състояние да обусловят наличието на съществено нарушение на административно-производствените правила.

Не се споделят доводите на жалбоподателя , че било нарушено правото му на защита, тъй като не му била предоставена възможност да се запознае с резултатите от проведения газ-хроматографски анализ на кръвната проба, резултата от изследването на урината и протокола от експертното заключение. Протоколът от химическата експертиза е изготвен на 22.07.2025 г. /л. 18 от преписката/ , а на 28.07.2025 г. началника на ВВМУ „Н. Й. В.“ е запознал курсант мичман Т. К. със събраните по преписката доказателства , което е удостоверено с подпис на жалбоподателя /л. 15 от преписката/. По причина на последното съдът приема, че към датата на издаване на оспорените заповеди К. е бил запознат с всички събрани доказателства , съответно имал е възможност да организира защитата си.

Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ гласи , че в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1, длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2 назначило служебната проверка или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която : 1. запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание ; 2. изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Неоснователно в тази връзка е твърдението на жалбоподателя, че при издаването на съответните заповеди била нарушена цитираната разпоредба. Както вече беше посочено, от доказателствата по делото се установява, че курсант мичман Т. К. е бил запознат със събраните доказателства , била е проведена беседа с него, която е обективирана в протокол рег. № 2268/28.07.2025 година. По отношение на твърденията в представените писмени бележки , че в цитираният протокол липсвал опис на представените за запознаване документи , настоящият състав намира, че законодателят не е въвел изискване за това какво следва да бъде съдържанието на протокола от проведената беседа, поради което липсата на посочен в този протокол опис на доказателствата, не е в състояние да обективира наличието на съществено процесуално нарушение.

На следващо място следва да бъде посочено, че видно от съдържанието на протокола за проведена беседа, при нейното провеждане участие не са взели председателят или членовете на комисията извършили проверка по случая , каквото е изискването на чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ, който пропуск обаче не е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения, при което липсата по делото на данни същият да води до различно приложение на материалния закон, не го определя като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още повече, че това не е ограничило по никакъв начин правото на наказаното лице да бъде изслушано.

Спазени са и сроковете по чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание – не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Съгласно ал. 3 на същата правна норма, дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарно наказващия орган. Нарушението е извършено на 15.07.2025 г., а заповедта за налагане на наказанието е издадена на 29.07.2025 г., поради което посочените срокове са спазени.

Видно е от съдържанието на подадените жалби, че предявените с тях възражения имат основно процесуален характер, т.е. по същество липсва пряко оспорване на резултата от протокола от химическата експертиза за определяне концентрацията на наркотично вещество в кръв/урина № Е-269/22.07.2025 г. , който е положителен такъв за канабис/марихуана. Този резултат и свързаните с него обстоятелства за управление на МПС след употребата на наркотично вещество са дали основание за образуване срещу настоящият жалбоподател на военно досъдебно производство № 8/2025 г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК , видно от приложеното на л.110 от делото писмо УРИ : № 442000-18696/2025 на Началника на Четвърто РУ при ОДМВР-Варна. Основния факт по това досъдебно производство е същият като в настоящото дисциплинарно производство , а именно управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, при което за К. принципно е съществувала процесуалната възможност да поиска спиране на съдебно-административното производство на основание чл. 154а, ал.1 ,т.4 или т.5 от АПК , позовавайки се на извършено от него оспорване в досъдебното производство на резултата от същата химическа експертиза. Доколкото жалбоподателят К. не е правил такова искане , не е представил в настоящото съдебно производство опровергаващи протокола от химическата експертиза доказателства , нито пък е отправял някакви доказателствени искания в тази насока , то факта за управление от негова страна на МПС след употребата на наркотично вещество се явява категорично и несъмнено потвърден в съдебното производство , т.е. освен липсата на съществени процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарната процедура , такива не са налице и при установяването в хода на адм. производство на релевантните за деянието факти.

Съдът намира обаче , че обжалваната заповед № ОС-277/29.07.2025 г. е постановена в нарушение на материалния закон. Видно от обстоятелствената част на оспорения индивидуален административен акт, от фактическа страна е посочено, че курсант мичман Т. В. К. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Посочени са /без да са цитирани/ от дисциплинарно наказващия орган разпоредбите на чл. 121, ал. 1, т. 6 от Устава на войсковата служба на Република България и чл. 87, ал. 1, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“, които въвеждат забрана за курсантите да употребяват и притежават наркотични и/или други упойващи вещества. Със сходно съдържание е и т. 6 от заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната, с която се забранява управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За нарушения от вида на така посочените не е предвидено задължително налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ – аргумент от разпоредбата на чл. 245, ал.1 от ЗОВСРБ, която в т.8 има предвид различно по състав дисциплинарно нарушение , а именно явяване на военнослужещия в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества. В тази връзка , относима е нормата на чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ , която предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при други тежки нарушения на военната дисциплина , противно на което обжалваната заповед не съдържа каквото и да било изложение или обсъждане на обстоятелства за тежестта на нарушението. От друга страна , при положение, че въпросната разпоредба на чл. 245, ал.2 не е посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ , то изводът е за липсата на законово основание за издаването на заповед № ОС-277/29.07.2025 г. , но дори и тази разпоредба да бе посочена , то неясно е как извършеното в случая извън рамките на изпълнението на военната служба нарушение, би било по-тежко от предвиденото такова в разпоредбата на чл. 245, ал.1, т. 8 от ЗОВСРБ, която освен, че касае именно явяването за изпълнение на военната служба, предвижда и наличието на специфичен резултат – състояние на военнослужещия на невъзможност за изпълнение на служебни задължения. Извършеното в заповедта цитиране на разпоредбата на чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ , също не представлява посочване на правно основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, доколкото нормата единствено регламентира уволнението като вид дисциплинарно наказание. Същевременно , недопустимо е с адм. акт , какъвто се явява издадената от министъра на отбраната заповед № ОХ-743/12.08.2022 г., да се дописва закона чрез въвеждането в т.6 от същата на задължително налагане на дисциплинарно наказание във всички случаи на установено управление на ППС след употреба на алкохол или наркотични вещества от военнослужещи, още повече без да се имат предвид горепосочените специфични материално-правни предпоставки от нормата на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ.

С оглед горното и най-вече поради това, че регламентираното в ЗОВСРБ дисциплинарното наказание „уволнение“ е предвидено да се налага на военнослужещите изпълняващи военна служба , която според дефиницията на чл.133, ал.1 от ЗОВСРБ е държавна служба , то обжалваната заповед № ОС-277/29.07.2025 г. подлежи на отмяна като материално незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК – курсантите съгласно чл. 135, ал.2 от ЗОВСРБ са военнослужещи с особен статус , съобразно който в чл. 92, ал.1 от Правилника за устройство и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ /приложен в адм. преписка/ няма предвидено наказание „уволнение“ – предвиденото в т. 7 наказание е „отстраняване по дисциплинарен ред от училището.

По отношение на законосъобразността на допустимата за обжалване част от Заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. , съдът намира следното : Заповедта е издадена от компетентен орган , какъвто съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ е началника на училището. Както бе посочено , същата е издадена при спазване на изискванията за форма на индивидуален административен акт и съдържа всички реквизити посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК , вкл. фактическите и правните основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат отмяната на заповедта само на това основание - видно от разпоредбите на чл. 92 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ , процедурата по издаване на заповедта за отстраняване е идентична с тази по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, подробно обсъдена по-горе.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ , курсантите се отстраняват по дисциплинарен ред по чл. 92, ал. 1, т. 7 от училището задължително при управление на МПС след употреба на алкохол , наркотични и/или упойващи вещества. Както бе посочено по-горе , от събраните по делото доказателства се доказва категорично , че на 15.07.2025 г. курсант мичман Т. К. е управлявал лек автомобил след употребата на наркотични вещества , което е установено чрез полеви тест и проведен газ-хроматографски анализ на кръвната проба. Извършеното нарушение се потвърждава и от дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения на К. , в които посочва, че при извършване на обиск в автомобилът му е намерена тревиста маса , както и че при извършен обиск на дома му е намерен бял прах, който реагирал за наркотици. С това свое поведение жалбоподателят е нарушил императивната забрана на чл. 87, ал. 1, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“, според която курсантите са длъжни да не употребяват наркотични и/или други упойващи вещества. Съобразно така установената регламентация, при установяване на някоя от хипотезите на чл. 93, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ , административният орган действа в условията на обвързана компетентност и издава акт с посоченото в правната норма съдържание – в случая за отстраняване на курсанта по дисциплинарен ред от училището. В съответствие с правилното приложение на материалния закон е и другата разпоредителна част от тази заповед за прекратяване на сключения с жалбоподателя договор за военна служба – съгласно чл. 96, ал.1 от цитираният Правилник , при наличната в случая хипотеза на чл. 93, ал.1 от Правилника , адм. орган наложил дисциплинарното наказание действа в условията на обвързана компетентност постановявайки в съответствие с правомощията си по чл.28, ал.1, т.5 от Правилника прекратяване на договора за военна служба. С оглед последното и предвид гореизложеното за отсъствието на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК , жалбата срещу заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. в частта й за отстраняване на жалбоподателя по дисциплинарен ред и за прекратяване на сключения с него договор за военна служба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

При този изход на спора , съобразно който жалбата срещу заповед № ОС-277/29.07.2025 г. е основателна , съответно е неоснователна срещу заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. в частта за отстраняването на К. по дисциплинарен ред и за прекратяване на сключения с него договор за военна служба, то разноски включително такива за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат , като същите остават в тежест на страните така както са ги направили. По отношение на недопустимата част от жалбата налагаща прекратяване на съдебното производство , ответникът има съгласно чл.143, ал.3 от АПК право на разноски, но само за сторените такива за възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза , които са в размер на 500 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ОС-277/29.07.2025 г. на началника на ВВМУ „Н. Й. В.“, с която на основание чл. 55, ал. 4 и чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ на курсант мичман Т. В. К. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т. В. К., срещу заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. на началника на ВВМУ „Н.Й. В.“ в частта , с която на основание чл. 93, ал. 1, т. 5 и чл. 96, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ е отстранен от училището по дисциплинарен ред и е прекратен сключения договор за военна служба с курсант мичман Т. В. К. – класно отделение 102-201, специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, специализация „Корабни машини и механизми“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т. В. К., срещу горепосочената заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. в частта й , с която на основание чл. 99 от Правилника за устройство и дейността на ВВМУ „Н. Й. В.“ е наредено същият да възстанови разходите за издръжка и обучение за времето от 14.08.2020 г. до 31.07.2025 г. включително , в размер на 46 945,11 лв. и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част.

ОСЪЖДА Т. В. К. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [жк], [адрес], ап. **да заплати на ВВМУ „Н. Й. В.“ с Булстат *********и адрес : [населено място], [улица]за разноски по делото сумата от 500,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото , а частта му за прекратяване на съдебното производство, която по същество представлява определение, подлежи на обжалване пред същият съд в 7-дневен срок от съобщението.