№ 19796
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110100469 по описа за 2025 година
Предмет на делото е предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
С. К. И. положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно
основание чл. 153 ЗЕ за признаване установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2135,88 лв . –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 14.06.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36228/2024
г. по описа на СРС, 174-ти състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена от ответника. Твърди, че на 11.11.2024 г. по негова сметка е
постъпила сума от ответника в размер на 1600 лв., с която се сочи, че са
погасени следните суми: държавна такса в размер на 68,77 лв.;
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.; мораторна лихва върху
главницата в размер на 329,37 лв., законна лихва до дата на плащането –
178,77 лв. и част от главницата – 973,00 лв. С оглед изложеното претендира
сумата от 2135,88 лв. – непогасен остатък от главницата за ТЕ. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника, в която се
твърди, че между страните е сключено извънсъдебно споразумение.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество признава, че
ответникът е заплатил изцяло претендираните суми в хода на производството.
Моли съдът да отхвърли иска поради плащане в хода на процеса. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, че през процесния период м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
3
ищецът е доставил до процесния имот топлинна енергия в посоченото
количество и качество в исковата молба, чиято стойност възлиза на
претендираната от ищеца сума - 2135,88 лв.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за
процесния период и дължи заплащане на цената за доставена топлинна
енергия.
С оглед удовлетворяването на претенцията на ищеца, предмет на делото,
чрез извършено плащане в хода на процеса, исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради плащане.
По разноските:
Независимо от изхода на делото и доколкото се установи, че в полза на
ищеца е възникнало претендираното с исковата молба вземане и едва в хода
на процеса е извършено плащане от страна на ответника, то последният дължи
на ищеца съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу С. К. И., ЕГН ********** положителен установителен иск
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 153 ЗЕ за признаване
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 2135,88 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36228/2024 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. И., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
100 лв., представляваща съдебни разноски.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5