№ 145
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500570 по описа за 2023 година
С решение № 260033 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 152/2020 г., ОС Перник,
осъжда Гаранционен фонд да заплати на Ю. Д. А. сумата от 110 000 лв., на С.
Н. Л. сумата от 110 000 лв., на К. В. Б. сумата от 80 000 лв. и на Ж. В. К.
сумата от 90 000 лв., които съставляват обезщетения на претърпени от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния близък В. К. Л. – син, съпруг и
баща, при произшествие на 27.05.2019 г., ведно със законните лихви от
1.02.2020 г. до окончателното изплащане, като исковете на всички ищци са
отхвърлени до пълните предявени размери от по 150 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от Ю. Д. А., С. Н. Л., К. В. Б. и Ж. В. К.. Твърдят, че не е приложен правилно
принципа на справедливост, тъй като отношенията със загиналия са били
изключително близки, загубата е повлияла тежко на емоционалното състояние
на всеки от ищците и със СПсЕ е установено наличие на депресивни
състояния. Молят решението да се отмени в обжалваната част и исковете да се
уважат изцяло, като се присъдят и разноски.
Срещу решението в осъдителната част е депозирана въззивна жалба от
Гаранционен фонд. Счита, че не е приложен правилно принципа в чл. 52 ЗЗД,
1
че не е отчетена икономическата конюнктура, както и че съдът не се е
съобразил, че в случая се ангажира отговорността на Фонда и следва да се
спазват лимитите, установени в чл. 492 КЗ. Поддържа възражението си за
съпричиняване, тъй като пострадалият сам е поставил живота и здравето си в
опасност, нарушавайки чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни
условия на труд, като не е положил дължимата грижа, заставайки в опасна
близост до работното оборудване, което не е било технически изправно, а
самият той е отговарял за неговата техническа изправност. Претендира да се
допусне съдебна експертиза по безопасни условия на труд, която да работи по
задачите формулирани в писмения отговор, възпроизведени и във въззивната
жалба. Претендира решението да се отмени в осъдителната му част, респ. да
се редуцират размерите на обезщетенията, както и да се присъдят разноски.
В постъпили писмени отговори страните оспорват взаимно въззивните
си жалби.
Третото лице помагач К. Д. Х. не взема становище в писмен отговор.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Ищците Ю. Д. А., С. Н. Л., К. В. Б. и Ж. В. К. твърдят, че техният син (на
първата), съпруг (на втората) и баща (на останалите) – В. К. Л., 54 г., загинал
на 27.05.2019 г. в следствие на произшествие, докато работел като
автомонтьор в „ДЛВ-СИ“ ООД и по време на изпълнение на трудовите си
задължения на територията на предприятие "Стомана индъстри" АД и при
отстраняване на възникнала в процеса на работа техническа неизправност на
машина. Последната се налагало да бъде изтеглена с колесен челен товарач
KAELBLE SL 26. Товарачът бил управляван от К. Х., който паркирал
машината на заден ход, пуснал адаптерите за обездвижването й и слязъл от
нея, като в този момент товарачът се отместил и прегазил със задната дясна
гума В. Л., който по това време се намирал между двете машини, като същият
починал на място. Твърди се, че за гражданската отговорност на К. Х. нямало
сключена застраховка, поради което се претендира Гаранционен фонд да
2
изплати на ищците обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от
загубата на техния близък. В тази връзка е поддържано, че те били прекрасно
семейство, загиналият бил много грижовен, а смъртта му причинила силен
емоционален срив на всички.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер
и счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като той сам поставил в опасност живота и здравето си, не
спазвайки изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, като не е положил достатъчна грижа за собственото си здраве
и живот, заставайки в опасна близост до работното оборудване, което не било
технически изправно, а самият той отговарял за неговата техническа
пригодност.
Третото лице помагач К. Д. Х. не взема становище.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
По делото не се спори, че ищците са наследници на загиналият на
27.05.2019 г. В. Л., като се намират със същия в посочените в исковата молба
родствени връзки. Няма спор, че процесната злополука е настъпила на
работното място и в работно време на загиналия, който изпълнявал по трудов
договор длъжност „автомонтьор“. Няма разногласия и относно факта, че
смъртта на Л. е настъпила поради придвижването на посочената композиция и
последвалото от това прегазване.
По делото е депозиран протокол № 5 от 11.06.2019 г. на НОИ – Перник,
за резултатите от злополуката. В същия са отразени основните параметри на
длъжностната характеристика на загиналия, по отношение на които страните
не спорят – тази длъжност следи за техническото състояние на транспортните
средства, както и на автомобилите преди и след работа, определя
необходимост от ремонт и ремонтира, контролира качеството на техническото
обслужване, и пр. В протокола е отразено, че работникът Л. удостоверил с
подписа си, че са му проведени начален инструктаж по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана на 21.02.2011 г., периодичен инструктаж за
второ тримесечие на 2019 г. на 10.04.2019 г. В протокола са посочени редица
нарушения на нормативни актове, а именно: 1) Чл. 3, т. 2, т. 5 и т. 7 от Наредба
3
№ 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска (работодателят не е оценил риска при използване на
работното оборудване, организацията на труда и други странични фактори,
които могат да породят риск за длъжността „автомонтьор“); 2) Чл. 168а, ал, 2
от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (работодателят не извършва периодични проверки на работното
оборудване (челни товарачи), изложено на въздействия, които могат да
влошат състоянието му (в случая високи температури и висока концентрация
на прах) и в резултат да доведат до опасни ситуации; 3) Чл.10, т. 2 от Наредба
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (дружеството-работодател, като собственик на работно
оборудване (челни товарачи), не поддържа досие, което съдържа всички
документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при
експлоатацията, включително ремонтите; 4) Чл. 212, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (работодателят извършва операции по извозване на шлак на
горецитирания обект със самоходно работно оборудване, което при
движението си може да породи рискове за хората (колесен челен товарач
KAELBLE SL 26), което е без устройство за спиране и установяване в
неподвижно състояние, когато изискванията за безопасност го налагат.)
Видно от разпореждане № 19 от 11.06.2019 г. – л. 16, злополуката с Л. е
приета за трудова.
По делото е приета СТЕ, която е дала подробно описание на
механизмите за движение и управление на процесната машина – челен
колесен товарач.
СТЕ установява, че процесния инцидент е настъпил след като водача Х.
паркирал и спуснал „адаптора“, после слезнал от машината без да обезопаси
управлявания от него товарач, при което последният внезапно тръгнал назад и
прегазил В. Л. със задната дясна гума. При извършен оглед след инцидента е
констатирано, че на товарача липсва спирачен апарат, който би трябвало да
бъде фабрично монтиран на спирачния диск на заден карданен вал. Обобщено
4
е, че товарачът е бил неизправен и негоден за въвеждане в експлоатация.
Пояснено е, че устройството, „адаптер“ (плоча) не е част от спирачната
система и не трябва да се използва за привеждане в състояние на
неподвижност на товарача. При спускането на адаптора (който по правило има
функции по повдигане и извозваме) в наклонен и равен терен не привежда
машината в състояние на неподвижност. (чертеж № 1 на л. 167). За
предотвратяване на инцидента е било необходимо машинистът да не напуска
кабината и да приведе в действие спирачната система като така товарачът
ще се установи в пълна неподвижност. Вещото лице е посочило, че за да се
преведи в неподвижност машината, трябва паркинг-спирачката да бъде
технически изправна и включена, двигателят да бъде изключен и адапторът да
бъде вкопан в шлаковата настилка, което допълнително ще способства за
преодоляване на инерционните сили. Освен това е посочено, че работещия
двигател е създал вибрации и допълнително е способствал за задвижване на
машината. Пояснено е, че когато е в наклон, с изключен двигател, с неизправна
паркинг спирачка, машината може да потегли сама поради инерционните
сили, въпреки спуснатия адаптор. Заключението на вещото лице е, че основна
причина за самостоятелното потегляне на товарача е техническа неизправност
на паркинг спирачката, поради липса на апарат спирачен в комплект с
челюстни накладки, като инцидентът е можел да се избегне ако водачът е бил
в кабината и при включен двигател задейства крачен педал за спирачка.
Приетата СПсЕ е дала становище, че ищците са преживели тежка
психотравма от загубата на своя близък, която засяга личностовото и
социалното функциониране. При С. Л. и Ю. А. е наблюдаван тежък
депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, като проявата е понижено настроение,
забавен мисловен процес, нарушение на съня и апетита, повишен риск от
автоагресия, като такова състояние налага медикаментозно лечение от
психиатър и психотерапевтична подкрепа. При другите ищци – К. Б. и Ж. К. е
констатиран умерено тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, който се
проявява с понижено настроение, забавен мисловен процес, нарушение на
съня и апетита. Лечението е чрез психотерапевтична подкрепа. Състоянията
на ищците са персистиращи.
Приета е СМЕ, която е изяснила, че причина за смъртта е прегазване, а
при разпит в о.з. – л. 175, вещото лице е пояснило, че никакви предпазни
средства – облекло, каска и пр., не биха предотвратили последствията от
5
травмите.
Св. Р. С. С., колега и приятел на загиналия, разказва, че семейството
първоначално живеели заедно, но първо К. (която се оженила в друг град), а
след това и Ж. (с приятелка) заживели отделно. Сочи, че отношенията със
съпругата му били много добри, чували се постоянно, никога не бил чул да
повишава тон. Добри били отношенията и с децата - имало подкрепа, с Ж.
били нон-стоп заедно. Загубата съкрушила ищците, Силва на погребението
била ужасяваща гледка, като робот, а и Ж. не знаел какво се случва и не бил на
себе си. Ж. се променил – израснал, станал по-сериозен, в началото бил по –
дръпнат.
На свой ред св. Р. К. Л., брат на загиналия, сочи, че отношенията в
семейството били добри, не знае да са имали караници, брат му постоянно се
грижел за съпругата и децата си, заедно ходели на почивка. Майка им в деня
на инцидента била в тежко състояние, седнала и гледала в една точка, на
работното й място лекар й бил сложил инжекция. Разказва, че баща им бил
починал преди години и В. навсякъде ходел с майка им. След инцидента
всички били зле, децата изпаднали в истерия, на погребението им било много
трудно, но се държали. С. отишла да живее при дъщеря си, не им било до
семейни празници с роднините. Майка им отишла да живее при свидетеля и се
държала заради другите внуци.
Пред настоящата инстанция е изслушана съдебна експертиза по
безопасни условия на труда. От същата се установява, че работодателят на
загиналия „ДВЛ СИ“ ООД е имало задължение да поддържа техниката на
дружеството „ДЛВ“ ЕООД, в което е работил водача К. Х.. В длъжностната
характеристика на Л. (л. 12) са включени основни задължения, свързани с това
автомонтьорът да следи за техническото състояние на транспортните
средства, да определя необходимостта от техния ремонт, да изпълнява и други
поставено му от работодателя задачи. Според експерта възложеното със
заповед на В. Л. поддържане на конкретното ПСМ (принадлежащо на
дружеството „ДЛВ“ ЕООД) е в съответствие със заеманата от него длъжност.
Вещото лице е дало извод, че и двете дружества са спазили частично
изискванията на нормативната уредба по отношение на издаване на
инструкции, вътрешни правила и други подобни с оглед осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, включително и такива по
6
отношение на използването на работното оборудване. Установява се от
извършената проверка, че на В. Л. е провеждан начален инструктаж по
безопасност на труда и периодичен инструктаж за второто тримесечие на 2019
г. Ежедневен инструктаж обаче не е бил проведен въпреки, че е изискуем.
Посочено е, че използването на лични предпазни средства не би могло да
предотврати смъртта на Л. в конкретната ситуация и с оглед естеството на
инцидента. Вещото лице е счело, че Л. не е допуснал нарушение на правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в условията на
аварийно-спасителни работи и едва ли е можел да предвиди развоя на
събитията.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят, че в резултат на инцидент, характеризиран като
трудова злополука, е загинал В. Л., родственик на ищците, нито има спор,
относно факта, че произшествието е настъпило в резултат на придвижване на
тежкотоварна машина, чийто водач е бил без застраховка на гражданската си
отговорност. Ищците твърдят, че процесният инцидент е причинен при
използването на технически неизправен товарач, за който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което следва
обезщетението да се заплати от Гаранционният фонд. В случая относно
пасивната материално правна легитимация на ответника е приложима
практиката в решение № 113 от 23.11.2012 г. по т. д. № 708/2011 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС и пр. Исковата претенция ще бъде основателна, ако се установи, че
процесният инцидент е настъпил поради неизправност или неправилно
ползване на товарната машина. Страните пред настоящата инстанция спорят
относно въпросите за наличието на принос от загиналия и относно конкретния
размер на обезщетенията.
Събраните по делото доказателства установяват, че загиналият, като
автомонтьор и служител на „ДВЛ СИ“ ООД е следвало да отговаря за
техническата поддръжка и изправност на превозните средства на „ДВЛ“
ЕООД, където е работел водачът на процесния колесен товарач. В този смисъл,
при съблюдаване на длъжностната характеристика на Л. следва да се приеме,
че именно той е имал задължението да поддържа в изправност и да отговаря за
7
техническата пригодност на колесния товарач. От СТЕ е видно, че при
извършен оглед след инцидента е констатирано, че на машината липсва
спирачен апарат, който би трябвало да бъде фабрично монтиран на спирачния
диск на заден карданен вал. За това товарачът е приет от експерта за
неизправен и негоден за въвеждане в експлоатация. Заключението на вещото
лице е, че основна причина за самостоятелното потегляне на товарача е
техническа неизправност на паркинг спирачката, поради липса на апарат
спирачен в комплект с челюстни накладки. Теза аргументи сочат, че
допускайки в предприятието да се използва технически негоден товарач,
самият пострадал е способствал за настъпването на вредните последици. Ако
машината е била снабдена със спирачен апарат, по фабрично предвидения
начин, тя е можела да бъде установена в неподвижна позиция без да се налага
прилагане на други способи или човешка намеса, респ. същата нямаше да се
премести неконтролируемо и да притисне фатално тялото на загиналия.
Относно процента на принос съдът приема, че същият следва да бъде
определен в минимален размер от 10 % по следните причини: Поведението на
водача на влекача е предпоставило в значително по-голяма степен
настъпването на инцидента. На собствено основание той, като всеки водач, е
имал задължението да управлява технически изправно превозно средство –
дори и да е бил налице пропуск от отговорния автомонтьор (пострадалия Л.),
то за Х. това не е причини да неглижира своите собствени задължения. От
друга страна техническата експертиза установява допълнителни пропуски в
поведението на водача, а именно - водача Х. е паркирал машината и е спуснал
„адаптора“ (плочата) като е напуснал кабината без да обезопаси товарача.
Според експерта, ако водачът е останал на пулта за управление, той е можел да
задейства крачната спирачка и така да осуети задвижването на товарача.
Спускането на плочата, която не е част от спирачната система, не може да се
приеме за достатъчен способ, който да гарантира неподвижното положение на
тежкотоварната машина. Отделно от това водачът не е съобразил, че е спрял
машината под наклон, който влияе на състояние на неподвижност на товарача.
В експертизата е посочено, че за предотвратяване на инцидента е било
необходимо машинистът да не напуска кабината и да приведе в действие
технически изправна спирачна система (каквато не е била на лице). На
последно място водачът е оставил двигателят на товарача включен, което е
предизвиквало вирбрации, способстващи допълнително (с оглед неизправната
8
спирачна паркинг система) за задвижването на инерционните сили и така е
подпомогнато придвижването на машината безконтролно.
Горните изводи не се променят поради непровеждането на ежедневния
инструктаж на загиналия, нито от това, че дружествата са допуснали
нарушения относно изискванията за издаване на инструкции относно
безопасността. Тези пропуски не рефлектират върху задължението на
пострадалото лице да държи в изправност техническите средства. Следва да
се посочи за пълнота, че съдът не възприема извода, закрепен в приетата пред
настоящата инстанция експертиза, сочещи, че Л. не е допуснал нарушение на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
условията на аварийно-спасителни работи и едва ли е можел да предвиди
развоя на събитията. Изводите на вещото лице са хипотетични и се основават
на негови технически заключения, в които е счел, че превозното средство е
щяло да се задвижи само и при използване на годна спирачна система. Тези
съждения противоречат на първоначалната приета СТЕ (пред първата
инстанция) и са направени извън поставената задача на вещото лице, който е
специалист по безопасност на труда, но не и в областта на тежко товарната
техника.
По другия спорен въпрос относно размерите на обезщетение, съдът
приема, че същите следва да бъдат завишени. За този извод настоящият състав
взе предвид обстоятелствата около внезапната и трагична загуба на син,
съпруг и баща, момента на настъпването на инцидента (2019 г.), обществено-
икономическите условия към него и установените в практиката размери на
обезщетяване в сходни случаи. На съпругата и майката на загиналият съдът
приема, че следва да се присъдят сумите от по 120 000 лв. Данните, в това
число СПсЕ сочат, че те са преживели изключително тежко злощастния
инцидент, който за тях се е отключила психотравма, засягаща личностовото и
социалното функциониране. За разлика от децата на починалия, майка му и
съпругата му са дали признаци на тежък депресивен епизод, с нужда от
медикаментозна терапия и психологическа подкрепа, докато другите ищци са
проявили умерено тежък депресивен епизод, лечим само чрез
психотерапевтично съдействие. Отделно от това следва да се вземе предвид,
че загиналият е бил в зряла възраст, съжителстващ в едно домакинство със
съпругата си, в много добри семейни отношения, а за майка си той е бил
подкрепа, тъй като няколко години преди това тя самата е останала сама, като
9
е загубила своя съпруг. При тези данни, съдът приема, че обезщетението за
тези две ищци следва да е по-голямо, от това на децата. На последните се
следва сумата от по 110 000 лв., като съдът намира, че тя се обуславя от
данните, че дъщерята и синът имат свои семейства, живеят отделно от дома на
родителите си за сходен период от време, и са еманципирани. Обезщетението
следва да бъде еднакво определено за двамата ищци (деца на загиналия) –
съдът приема, че търпените и от дъщерята, и от сина страдания от загубата на
бащата са напълно съизмерими, и факта, че ищецът Ж. К. е общувал по повод
работата си повече с баща си, не е основание за присъждане на различен
размер.
Предвид казаното и като се отчете приноса от 10 %, аргументиран по-
горе, съдът приема, че на едните ищци се следва обезщетение от по 108 000
лв., а на другите – по 99 000 лв. Решението следва да бъде частично отменено
в посочения смисъл.
При този изход на спора Гаранционен фонд дължи допълнителна такса
общо в размер на 1440 лв. за двете инстанции. На адв. Д. Й. се следва
допълнително възнаграждение в размер на 2500 лв. общо за двете инстанции.
За размера на отхвърлената част от въззивната жалба на представителя на
застрахователя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
и възстановяване на разноските във въззивното производство в размер на 700
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260033 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 152/2020 г., ОС
Перник,
в частта, в която се осъжда Гаранционен фонд да заплати на Ю. Д. А.
сумата над 108 000 лв. до сумата от 110 000 лв.,
в частта, в която се осъжда Гаранционен фонд да заплати на С. Н. Л.
сумата над 108 000 до 110 000 лв.,
в частта, в която се отхвърля иска на К. В. Б. срещу Гаранционен фонд
за сумата над 80 000 лв. до сумата от 99 000 лв. и
в частта, в която се отхвърля иска на Ж. В. К. срещу Гаранционен фонд
10
за сумата над 90 000 лв. до сумата от 99 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на основание чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „А“ КЗ на К. В. Б., ЕГН **********, сумата от 19 000 лв. допълнително и
на Ж. В. К. сумата от 9 000 лв., допълнително, които суми съставляват
обезщетения на претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния
баща В. К. Л., при произшествие на 27.05.2019 г., ведно със законните лихви
от 1.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю. Д. А. и С. Н. Л. срещу Гаранционен фонд за
разликата над 108 000 лв. до сумата от 110 000 лв., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която Гаранционен фонд е
осъден да заплати на Ю. Д. А. и на С. Н. Л. сумите от по 108 000 лв., на К. В.
Б. - сумата от 80 000 лв. и на Ж. В. К. - сумата от 90 000 лв., както и в частта,
в която исковете са отхвърлени над сумата от 110 000 лв. за Ю. Д. А., над
сумата от 110 000 лв. за С. Н. Л., над сумата от 99 000 лв. за К. В. Б. и над
сумата от 99 000 лв. за Ж. В. К..
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Д. Й. допълнително
възнаграждение в размер на 2500 лв. за двете инстанции на основание чл. 38
ЗА.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на бюджета на съда
допълнителна държавна такса в общ размер на 1440 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА Ю. Д. А., С. Н. Л., К. В. Б. и Ж. В. К. да заплатят на
Гаранционен фонд разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.
Решението е постановено при участие в производство на трето лице
помагач К. Д. Х..
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11