№ 106
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000360 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на „ХРАБРОВО УИНД 1“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********,
подадена чрез адв. К.Л. от ВАК, срещу решение № 260037/19.02.2021г.,
постановено по т. д. № 426/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което въззивникът е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД – гр.
Варна, ЕИК *********, сумата 613 363.72 лв., представляваща платена на
отпаднало основание цена за ел. енергия, съставляваща разлика между
преференциална цена за количествата ел. енергия, произведени през месеците
октомври, ноември, декември на 2015г., ноември и декември на 2016г.,
съответно септември и октомври на 2017г. след достигане на нетното
специфично производство за съответната година, и приложима цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен системен
оператор” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска в съда - 23.03.2020г. до окончателното й плащане, на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
1
Поддържайки доводи за недопустимост и неправилност на решението,
въззивникът моли за неговото обезсилване, или, в евентуалност, отмяна и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оплакването
за недопустимост на атакувания съдебен акт е обосновано със съображения за
произнасяне извън предмета на спора и заявеното в исковата молба основание
на иска. По същество се поддържат доводите за постановяване на решението
в противоречие с материалния закон и при неправилна правна квалификация
на иска. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две
инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна
представя отговор, чрез адв. А.Т. от САК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.
Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.
Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с процесуалното качество на
трето лице помагач на страната на ответника, е за неоснователност на
жалбата.
Съставът на въззивния съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова
молба на „Енерго-Про Продажби” АД - гр. Варна, с която е предявен
осъдителен иск срещу „Храброво Уинд 1“ ЕООД, за присъждане на сумата
613 363.72 лв., претендирана като платена без основание цена за ел. енергия,
съставляваща разлика между преференциална цена за количествата
електрическа енергия, произведени през месеците октомври, ноември,
декември на 2015г., ноември и декември на 2016г., съответно септември и
октомври на 2017г. след достигане на нетното специфично производство за
съответната година, и приложима цена за излишък на балансиращия пазар,
2
определена от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД. Претендира се и
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-
11/13.08.2004г., допълнена с Решение № И 1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР, а
ответното дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект- ВяЕЦ „Храброво 5“ с обща инсталирана
мощност от 3,075кW, въведена в експлоатация. Излага, че между страните е
сключен договор за изкупуване на ел. енергия, по силата на който ищецът
изкупува цялото количество произведена и доставена от ответника чрез ВЕИ
ел. енергия. Твърди, че за месеците октомври, ноември и декември на 2015г.,
ноември и декември на 2016г. и септември и октомври на 2017г. ищецът е
закупил от ответника ел. енергия общо в размер на 6177098 кW, за която е
платена сумата 908 033.43лв с ДДС, по преференциална цена, вместо по цена
за излишък на балансиращия пазар. Исковата сума е формирана по размер
като разликата между заплатената преференциална цена и цена за излишък на
балансиращия пазар. Според ищеца плащането на преференциална цена за
доставената ел. енергия след достигане на НСП противоречи на законовата
уредба, уреждаща процесните обществените отношения /чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ/,
вкл. и на административни актове на КЕВР и конкретно – решение № Ц –
30/29.11.2017г. на КЕВР, постановено след отмяна на Решение № Ц-
19/28.06.2013г., а платеното в повече подлежи на връщане като изначално
недължимо. Релевирани са доводи, че отмяната на административния акт на
КЕВР не дерогира нормата на закона, поради което нито възниква основание
за изкупуване на по - големи обеми електрическа енергия по преференциални
цени, нито може да бъде отложено приложението на закона във времето,
необходимо да КЕВР да постанови заместващо решение на отменените
административни актове.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти,
обстоятелства и твърдения, формиращи фактическото основание на иска,
сочат, че исковите суми се претендират като подлежащи връщане поради
престирането им при начална липса на договорно и законово основание.
Предявената претенция несъмнено е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
3
предл. 1 ЗЗД, доколкото се твърди, че още към момента на плащането липсва
основание за преминаване на исковата сума в патримониума на ответника с
оглед приложимостта на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и на решение № Ц – 30/29.11.2017
г. на КЕВР.
Ответникът е оспорил предявения иск при твърдения, че връщането на
процесните суми се обосновава с приложимостта на административен акт,
който е предмет на съдебно обжалване, а в хода на висящото съдебно
производство е и отменен. Окръжният съд е приел, че процесното
правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се
развива на пазар, където договорната свобода е ограничена с
административен режим, въведен с норми от императивен характер. С
изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел. енергия до
размера на нетното специфично производство на ел.енергия /определено в §
1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ/, а за количествата, надхвърлящи това производство –
по цена за излишък на балансиращия пазар. В изпълнение на задължението си
по чл. 32 от ЗЕВИ секторния регулатор е приел Решение № Ц -
19/28.06.2013г., с което е определил, считано от 01.07.2013 г. преференциални
цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от ВтЕЦ с инсталирана
мощност над 1Мвт – 122.50лв/ мWh. След отмяна решението на КЕВР с
влязъл в сила съдебен акт, регулаторният орган е приел последващо Решение
№ Ц-30/29.11.2017г., с което е определена, считано от 01.07.2013г. отново
преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел. енергия, произведена от
вятърни ел. централи с инсталирана мощност над 1Мвт в размер на
122.50лв/мWh, при нетно специфично производство в размер на
2325kWh/kW, което също е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Според
първостепенния съд, отменителните решения на административния съд имат
обратно действие и водят до отпадане с обратна сила на разпоредените с
индивидуалния административен акт правни последици. Отпадането с
обратна сила на правните последици, разпоредени с отменените решения на
КЕВР, означава липса на предвидения в ЗЕВИ административноправен
елемент за дължимата от ищеца преференциална цена, както и на установени
конкретни стойности на съответното нетно специфично производство, спрямо
което да се прилагат преференциални цени. По – нататък в мотивите е прието,
4
че с отмяната на горепосочените решения на регулаторния орган е отпаднало
с обратна сила основанието, на което ответникът е получил исковата сума,
представляваща платена цена за ел. енергия. Исковата сума е присъдена като
подлежаща на връщане в хипотезата на престирането й на отпаднало
основание, т. е. съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
т. 3 ЗЗД.
За пълнота на установената фактическа обстановка - въпросното
заместващо решение на отмененото решение № Ц – 30/29.11.2017г. на КЕВР е
постановено след образуване на въззивното производство, а именно Решение
№ Ц-18/18.06.2021г. на КЕВР, с което определена същата преференциална
цена без ДДС за изкупуване на ел. енергия, произведена от вятърни ел.
централи с инсталирана мощност над 1Мвт в размер на 122.50лв/мWh, отново
при нетно специфично производство в размер на 2325kWh/kW.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9
от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в
рамките на заявеното искане от ищеца. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно
право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от
основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба.
Твърдяното право се индивидуализира чрез правопораждащия факт,
съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и
петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи
разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Съобразно изводите на настоящата инстанция,
предявеният иск е за връщане на дадени суми при начална липса на основание
– чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. По този иск ищецът дължи доказване на факта на
предаване на процесната сума, а ответникът – основанието за получаването й
към момента на разместване на благата. Характерно за този фактически
5
състав е първичната (начална) липса на основание, като тази хипотеза е
налице не само когато основанието е липсвало по време на получаване на
съответната имуществена облага, но и когато първоначално основанието е
било налице, но е отпаднало преди да се извърши даването, респ.
получаването на облагата.
При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието
съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила. Нормата на чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие, вкл. когато е извършено
изпълнение въз основа на решение или административен акт, който
впоследствие е бил отменен и др. В настоящия случай ищецът не твърди да е
престирал на основание на отмененото решение на КЕВР, а точно обратното –
че е платил нещо, което според закона не се дължи, а именно преференциална
цена над определеното с решението НСП за съответния енергиен обект.
По изложените съображения съставът на въззивния съд прави извода,
че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск,
различен от предявения. Прието е, че е доставена ел. енергия, но тъй като
цената и механизмът на ценообразуване са определени с общи
административни актове на КЕВР, които впоследствие са отменени, е
съществувало основание за престацията, но даденото от купувача следва да се
върне от доставчика, тъй като впоследствие основанието е отпаднало.
Дължимостта на исковата сума е преценявана не във връзка с твърденията на
ищеца, че цената, която е следвало да се плати е по – ниска в сравнение с
платената, а въз основа на защитните възражения на ответника. Страните не
спорят, че за доставената ел. енергия се дължи цена, а затова дали се дължи
преференциална цена или цена за излишък на балансиращия пазар, след
достигане на НСП. Изводът на окръжния съд, че след отмяна на решенията на
КЕВР е отпаднало основанието за заплащане въобще на цена за доставена ел.
енергия за съответните периоди на 2015г., 2016г. и 2017г. отрича
съществуване на вземане, което ищецът изрично признава в исковата молба и
именно затова формира цената на иска от разликата между заплатената
преференциална цена и дължимата според него цена за излишък на
6
балансиращия пазар, след достигане на НСП.
По аргумент от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/1979г., Пленум на ВС отделните фактически състави на чл. 55, ал.1 ЗЗД
имат самостоятелен характер и съставляват отделни, различни по основание
претенции. При предявен иск по един от фактическите състави, съдът не
може да постанови връщане на даденото на друго, различно основание.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да се
обезсили като постановено по непредявен иск и делото да се върне на
първостепенния съд за разглеждане на иска от друг състав, на заявеното
фактическо и правно основание - чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
Отговорността за разноски пред настоящата инстанция следва да се определи
от съда при новото разглеждане, според резултата от решаването на спора по
същество.
Воден от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, ВнАпС, ТО,
І- ви състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260037/19.02.2021г., постановено по т. д. №
426/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, като постановено по
непредявен иск и
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на ОС Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8