№ 1050
гр. Плевен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430100133 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Делото
е образувано по подадена искова молба от П. Д. А., с **********, с постоянен адрес в
***, адв. В. Б. Б. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и В.", рег. по
***/2020 по описа ***, с БУЛСТАТ № **********; съдебен адрес за получаване на призовки,
съобщения и уведомления: ***; против
НЕТКРЕДИТ ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в град гр.
София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Ста (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. в
качеството й на ***; Цена на иска: 478 лева. Правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, ч ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК,
чл.26 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва
искът.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че страните са се намирали в обилигационни отношения. На 14.07.2021 г. между
НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК ********** - Заемодател, от една страна и П. Д. А., с ЕГН ********** -
Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № ************** (по-долу за
краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен
заем в размер на 500 лв. (петстотин лева). Определен е размер на годишен лихвен процент, съгласно
чл. 11, ал. 1 , а именно 38.75 %. Срокът за издължаване на кредита е 6 (шест) месеца, с крайна дата
15.01.2022 г. В чл. 11, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 46.42 %.
1
При сключването на договора, в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2. от Общите
условия към договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с
предоставяне на гаранция по кредита, която да отговаря на предвидените условия в чл. 4, ал. 3
договора и чл. 3.2. от Общите условия към договора. При непредоставяне на предвидените гаранции
в срок до края на следващия ден от подписване на договора, в чл. 6, ал. 1 е предвидено начисляването
на неустойка в размер на 420 лв.
В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, П. Д. А. е
заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и
начислената неустойка за непредоставено обезпечение.
Видно от приложените писмени доказателства, страните са сключили валидно
облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят П. А. е физическо лице, което при
сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да
бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния
договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 38.75 % и годишен процент на
разходите от 46.42 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички
допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха
включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.
В случая, получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на
обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде
включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в
ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е
незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява
самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 6 от договора и чл. 3.2. от Общите
условия към Договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са
на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от
това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената
неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено
постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). Неустойката не цели обезпечаване на кредита, а
представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.
Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 420 лева, задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
2
неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК дава основание за
признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 500 лева,
които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на
договора, поради което подлежи на връщане.
В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на правоотношенията
между страните. П. Д. А. е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на
заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената
неустойка за непредставено обезпечение.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва
да бъде уважена. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА сключения между НЕТКРЕДИТ ООД, вписано в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в град гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Ста (Литекс Тауър) № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. в качеството й на ***; и П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
***, Договор за потребителски кредит № ************** от 14.07.2021 г. за недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, НЕТКРЕДИТ ООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в град гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Ста (Литекс Тауър) № 3,
ет. 10, представлявано от И. Н. Х. в качеството й на ***; да заплати на П. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски
кредит № ************** от 14.07.2021 г.: 58 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 11 от
Договор за потребителски кредит № ************** от 14.07.2021 г., за периода от 15.08.2021 г. до
15.01.2022 г.; 420 лева - неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4, ал. 3, във вр. с
чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ************** от 14.07.2021 г., за периода от 15.08.2021
г. до 15.01.2022 г.; Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, НЕТКРЕДИТ ООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в град гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Ста (Литекс Тауър) № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. в качеството й на ***; да заплати на адв. В. Б. Б. от САК,
преупълномощен от Адвокатско дружество „Б. и В.", рег. по ***/2020 по описа ***, с БУЛСТАТ №
**********; съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления : ***; направените
разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, НЕТКРЕДИТ ООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в град гр. София, р-н Изгрев, ул. Лъчезар Ста (Литекс Тауър) № 3, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. в качеството й на ***; да заплати в полза на РС - ПЛЕВЕН,
направените разноски в размер на 250 лв. за възнаграждение за вещо лице и 50 лв. за държавна
3
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4