№ 1217
гр. Сливен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230103150 по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК.
С исковата си молба ищецът предявява отрицателен установителен иск
за признаване за установено, че не дължи сумите за събирането, на които е
образувано посоченото изпълнително дело, като са въведени конкретни
твърдения и подробни съображения, обосноваващи основателността на
първите.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае по
отношение на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, че И. Д. Д. не дължи сумата от 2006,40 лева,
от която 1820 лева, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с
ПТП, настъпило на 08.08.2004 година на главен път между гр. Ямбол и гр.
Сливен, изплатено във връзка със застрахователна полица № **********-
093075, законната лихва върху тази сума за периода 18.11.2008 година до
окончателното заплащане на сумата и сумата от 186,40 лева, представляваща
разноски по делото, поради погасяването им по давност. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище, касаещо недопустимост и неоснователност на
1
предявените искови претенции, като се излагат конкретни възражения,
целящи опровергаване на въведените с исковата молба твърдения. Иска се
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, но се представлява от
пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им.
Представена е писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се
представлява от представител или пълномощник. Представена е писмено
становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, а и доказателствата по делото се установява, че на
26.06.2009 година след като е констатирано, че заповедта за изпълнение на
парично задължение от 05.12.2008 година подлежи на изпълнение по ГД №
36979 от 2008 година на Районен съд София 64 с-в е издаден изпълнителен
лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело с № ****.
Последните изпълнителни действия по изпълнително дело № **** са
запорни съобщения от дата 27.11.2019 година, изпратени до Транскарт
Файненшъл Сървисис АД и Изипей АД, с цел налагане на запор върху
вземания по микросметка на длъжника.
Изпълнително дело № **** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК с Постановление с изх. № 23195/15.04.2024 година, влязло в сила на
07.05.2024 година.
Изпълнително дело **** е образувано на 28.05.2024 година въз основа
на посочения по-горе изпълнителен лист, издаден на 26.06.2009 година.
По изпълнително дело **** по искане на взискателя е извършено
проучване на имущественото състояние на длъжника и е изпратена покана за
доброволно изпълнение. Други изпълнителни действия не са предприемани.
По изпълнително дело **** и изпълнително дело **** не са постъпвали
суми за погасяване на задължението.
Исковата молба е заведена на 21.06.2024 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от
2
страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване,
че ищеца не дължи на ответното дружество сумите, за които срещу него е
издаден изпълнителен лист от 26.06.2009 година по ГД № 36979 от 2008
година на Районен съд София 64 с-в и е образувано изпълнително дело ****,
по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС е допустима, но е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително
решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че на
26.06.2009 година е издаден изпълнителен лист, по ГД № 36979 от 2008 година
на Районен съд София 64 с-в. Въз основа на него е образувано изпълнително
дело с № **** по описа на ЧСИ М.П., с район на действие Софийски градски
съд.
Несъмнено е в случая, че вземането по изпълнителния лист, въз основа
на който са образувани посочените изпълнителни дела, е установено със
съдебен акт и същото се погасява с изтичане на общата погасителна давност
от 5 години, съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността започва да тече от датата
на издаване на изпълнителния лист. От този момент за взискателя е
възникнала възможност да образува изпълнително дело, тъй като едва тогава
вземането му е станало изискуемо. Видно от приобщените доказателства,
изпълнението по посочените дела /ИД № **** и ИД № **** и двете по описа
на ЧСИ М.П., с район на действие СГС/ е проведено въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 26.06.2009 година. Следователно, в процесния
случай, предвидената в чл. 117, ал.2 от ЗЗД 5-годиншна давност би изтекла на
26.06.2014 година (5 години след издаване на изпълнителния лист), но в
настоящия казус, давността по вземането, за което е издаден изпълнителният
лист, е била прекъсната с отправено искане от ответното дружество до
частния съдебен изпълнител за предприемане на действия по изпълнението.
Установено е още, че последните изпълнителни действия по изпълнително
дело № **** са запорни съобщения от дата 27.11.2019 година, изпратени до
3
Транскарт Файненшъл Сървисис АД и Изипей АД, с цел налагане на запор
върху вземания по микросметка на длъжника. С Постановление с изх. №
23195/15.04.2024 година, влязло в сила на 07.05.2024 година това
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 28.05.2024 година въз основа на посочения по-горе изпълнителен
лист, издаден на 26.06.2009 година е последвало образуването на второто
Изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС.
С образуването му на 28.05.2024 година е започнал да тече нов 2-годишен
срок по чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК за перемпция на делото, но данните по
делото сочат, че от ответното дружество е отправено искане до съдебния
изпълнител за предприемане на действия по събиране на вземането, следствие
на което по изпълнително дело **** по описа на ЧСИ М.П., с район на
действие СГС по искане на взискателя е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника и на 29.05.2024 година е изпратена
покана за доброволно изпълнение.
От последното изпълнително действие по изпълнително дело № **** по
описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС извършено на 27.11.2019 година
до образуване на изпълнително дело **** по описа на ЧСИ М.П., с район на
действие СГС, станало на 28.05.2024 година няма изтекъл срок от пет години.
В процесния случай правото на принудително изпълнение на вземането
на ЗД „БУЛ ИНС” АД по изпълнителен лист, издаден в негова полза по ГД №
36979 от 2008 година на Районен съд София 64 с-в, не е погасено по давност.
Посочените действия категорично са прекъснали давността, съобразно т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно горецитираната практика на ВКС новото
искане за действия по изпълнението, дори и да е направено по перемирано
дело, на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител е образувал ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички
случаи ЧСИ е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите
изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се
съотнасят към основанието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Дори да се приеме, че в случая, действията са осъществени по
перемирано изпълнително дело, следва да се има предвид налагащата се
4
трайна съдебна практика, обективирана в Решение № 10/16.02.2016 година по
гр. д. № 3231/2014 година на ВКС, III г. о.; Решение № 37/24.02.2021 година по
гр. д. № 1747/2020 година на ВКС, IV г. о.; Решение № 3/04.02.2022 година по
гр. д. №1722/2021 година на ВКС, IV г. о. и в Решение №1 27/12.07.2022
година по гр. д. № 2884/2021 година на ВКС, III г. о. Съгласно същата
последиците при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
характер, т. е изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл е
Решение № 257 от 30.04.2020 година на ВКС по гр. д. № 694/2019 година. За
прекъсването па давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение, е погасено по давност. Решение № 325 от
13.01.2016 година на ВКС по гр. д. № 2783/2015 година. В този смисъл е и
Решение № 37 от 24.02.2021 година на ВКС по гр. д. № 1747/2020 година
"когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото с прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или
не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. В тази
връзка и не на последно място следва да се отчете, че съгласно т. 3 от ТР №
2/2023 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2023 година на ОСГТК:
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.“ Предвид това дори и
5
предприети по перемирано дело, действията на взискателя са довели до
прекъсване па давността, съответно до законосъобразно провеждане на
последващото принудително изпълнение.
По тези съображение се приема, че вземанията не са погасени по
давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите претенции,
поради което същите следва да се отхвърлят.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ответника претендираните от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева с включено ДДС.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: ****
срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
**** искови претенции с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумите, за които
срещу него е издаден изпълнителен лист от 26.06.2009 година по ГД №
36979/2008 година на Софийски районен съд и е образувано ИД № **** и ИД
№ **** и двете по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, поради
погасяване на вземанията по давност като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ****
сумата 720 лева /седемстотин и двадесет лева/ с включен ДДС,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6