Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./………….07.2015
година
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. ИВАНОВ
ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА – Мл. съдия
при
участието на секретаря П.П.,
сложи за
разглеждане въззивно гражданско
дело
№
902 по описа за 2015 год.,
докладвано от съдията К. Иванов
и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Г.Б.П. с ЕГН **********; К.Б.С. с ЕГН ********** и Б.Ж.Б. с ЕГН **********,***, подадена чрез
процесуален представител адв. Ж.А. *** срещу Решение № 280/16.01.2015 год., постановено по гр. дело №
14250/2012 год. по описа на РС – Варна, ХІV-ти състав,
с което е унищожена, на основание чл. 31, ал. 2, вр. чл.
31, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 1 от
ЗЗД, едностранната сделка по пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна, с което Я.Д.Д. с ЕГН **********
е упълномощила Г.Б.П. с ЕГН ********** да се
разпорежда със собствения й недвижим имот, представляващ
апаратамент № 32 на ет. 9, находящ се в гр. Варна, ул. ”Ат. Георгиев” № 37, с площ 89, 58 кв. м.,
ведно с принадлежащата му изба и ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена по предявения от Я.Г.Г. –
П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Виена, Австрия и съдебен адрес: адв.
Р. М. *** против Г.Б.П. с ЕГН **********, К.Б.С. с ЕГН ********** и Б.Ж.Б. с
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 31, ал. 2, вр. чл.
31, ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата са наведени
оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че по
делото не е доказано, че упълномощителката Я. Д. е страдала от психиатрично
заболяване, което да обоснове извода, че към момента на извършване на сделката
– пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и № 2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С.,*** действие района на Варненския
районен съд – не е могла да разбира или ръководи действията си. Обратно –
установено е по делото, че няколко месеца преди смъртта си Я.Д.Д. е била
прегледана от психиатър, който е потвърдил и пред районния съд, че Д. не е
страдала от никакви психиатрични заболявания и е била напълно адекватна.
Отправено
е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът за
унищожаване на упълномощителната сделка да бъде отхвърлен, ведно с присъждане
на сторените в двете инстанции разноски.
В съдебно
заседание въззивниците чрез процесуален представител поддържат въззивната си
жалба.
В писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание
чрез процесуален представител, въззиваемата Я.Г. – П. оспорва жалбата, счита
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
сторените разноски.
Съдът
съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД.
В
исковата си молба ищцата Я.Г.Г. – П. твърди, че е наследник по закон на Я.Д.Д. /нейна
баба по бащина линия/, починала на 20.09.2012 год. През 1972 год.
наследодателката й е придобила в режим на СИО със съпруга си Г.Г.Д. недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. Атанас Георгиев № 37, ет. 9, ап.
32, на площ от 89, 58 кв. м., състоящ се от входно антре; хол; две спални;
дневна с кухненска ниша, баня и толает, ведно с принадлежаща изба и 2, 8323 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.16.1.32 /стар идентификатор 10135.1504.16.1.34/. Със
смъртта на Г.Г.Д. през 1992 год. СИО върху имота е прекратена и Я.Д.Д. се
легитимира като собственик на 3 / 4 ид. части от описания апартамент, а ищцата
– на 1 / 4 ид. част от същия, по право на заместване, като наследник на Г. Г.,
син на Я. и Г.Д., починал 1983 год., т. е., преди родителите си. Ищцата твърди,
че още от 1983 година наследодателката й Я.Д.Д. е имала психични проблеми –
след смъртта на сина си е била хоспитализирана на 23.10.1983 год. в
Психиатрична клиника – Варна, Сънно отделение, с диагноза „депресия“.
Впоследствие от 2010 година до смъртта й през септември 2012 год. Д. е лекувана
последователно от органично тревожно разстройство, насочена към настаняване в
дом за възрастни хора с увреждания; от мозъчна атеросклероза, дементен синдром.
През месец април 2012 год. ищцата
установила, че състоЯ.ето на Я. Д. е силно влошено – жилището, в което живеела
било в безпорядък, Д. била неадекватна, от съседи ищцата разбрала, че баба й с
дни не излиза от апартамента, хвърля отпадъци през балкона, вратата на
апартамента й стояла с дни отворена, поведението на баба й било неадекватно и
създавало неудобства на съседите. В края на май 2012 год. Д. била прегледана от
психиатър и било установено, че страда от органично налудно разстройство. В
периода от средата на април до края на юли 2012 год. за Я. Д. се грижела
болногледачка, която напуснала през юли същата година, тъй като Я. Д. станала
много агресивна. През април 2012 год. след справка в АВп ищцата установила, че
въз основа на пълномощно с рег. №
2330/12.04.2012 год. и рег. № 2331/12.04.2012 год., чрез пълномощника си Г.П., наследодателката й Я. Д. се е
разпоредила чрез две сделки – договор за дарение, скл. с нот. акт 94/21.04.2012
год. на ВнН и договор за продажба, скл. с нот акт. № 94/23.04.2012 год. в полза
на К.Б.С. с притежаваните от нея 3 / 4 ид. части /75 % ид. части/ от
апартамента. Впоследствие с договор за дарение, скл. с нот. акт №
113/04.09.2012 год. и с договор за продажба, скл. с нот. акт № 149/05.09.2012
год. К.С. е прехвърлил на Б.Ж.Б. 3 / 4 ид. части /75 % ид. части/ от
апартамента. Ищцата твърди още, че към момента на извършване на
упълномощителната сделка, както и към момента на извършване на разпоредителните
сделки с апартамента й, Я. Д. не е била поставена под запрещение и формално е
била дееспособна. Но с оглед психиатричните й заболявания, към момента на
извършване на упълномощителната сделка Я. Д. не е могла да ръководи действията
си, тъй като се е намирала в състоЯ.е, обуславящо поставянето й под запрещение.
Поради изложеното ищцата счита, че упълномощителната сделка е унищожаема, тъй
като при извършването й упълномощителката Я.Д.Д. не е могла да ръководи
действията си. Ищцата е предявила иск за поставянето на Я. Д. под запрещение,
но последната починала на 20.09.2012 год. – в срока за изправяне на
нередовностите на исковата молба за поставянето й под запращение и
производството е било прекратено. Предвид унищожаемостта на упълномощителната
сделка, недействителни /унищожаеми според ищцата/ са и последващите
разпоредителни сделки – договора за
дарение, скл. с нот. акт № 94/21.04.2012 год. на ВнН, с който Я. Д., чрез
пълномощника си Г.П., е дарила на К.Б.С. 5 % ид. части от притежавания от нея
недвижим имот, представляващ апаратамент № 32 на ет. 9, находящ се в гр. Варна, ул. ”Ат. Георгиев” № 37, с площ 89, 58 кв. м.,
ведно с принадлежащата му изба и ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена; договора за
продажба, скл. с нот акт. № 94/23.04.2012 год., с който Я. Д., чрез
пълномощника си Г.П. е продала на К.Б.С. 70 % ид. части от притежавания от нея
недвижим имот, представляващ апаратамент № 32, описан по – горе; договора
за дарение, скл. с по нот. акт 113/04.09.2012 год., с който К.Б.С. е дарил
на Б.Ж.Б. 5 % ид. части от гореописания апартамент и договора за продажба, скл. с нот. акт № 149/05.09.2012 год., с
който К.С. е продал на Б.Ж.Б. 70 % ид. части от апартамента, описан по – горе.
В съответствие с наведените твърдения
са и отправените искания – за унищожаване
на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012
год./относно нот. удостоверяване на подписа/ и
рег. №
2331/12.04.2012 год. /относно нот.
удостоверяване на съдържанието/, с което упълномощителката Я.Д.Д. е
упълномощила Г.Б.П. да се разпорежда със собствените й недвижими имоти; за унищожаване на договора за дарение по
нот. акт № 94/21.04.2012 год. на ВнН, с който Я. Д., чрез пълномощника си Г.П.
е дарила на К.Б.С. 5 % ид. части от притежавания от нея недвижим имот, представляващ
апаратамент № 32 на ет. 9, находящ се в гр. Варна, ул. ”Ат. Георгиев” № 37, с площ 89, 58 кв. м.,
ведно с принадлежащата му изба и ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена; за унищожаване
на договора за продажба, скл. с нот акт. № 94/23.04.2012 год., с който Я. Д.,
чрез пълномощника си Г.П., е продала на К.Б.С. 70 % ид. части от притежавания
от нея недвижим имот, представляващ апаратамент № 32 на ет. 9, находящ се в гр. Варна, ул. ”Ат. Георгиев” № 37, с площ 89, 58 кв. м.,
ведно с принадлежащата му изба и ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена; за унищожаване
на договора за дарение по нот. акт 113/04.09.2012 год., с който К.Б.С. е
дарил на Б.Ж.Б. 5 % ид. части от гореописания апартамент и за унищожаване на договора за продажба, скл. с нот. акт № 149/05.09.2012
год., с който К.С. е продал на Б.Ж.Б. 70 % ид. части от апартамента, описан по
– горе.
В писмени
отговори, депозирани в срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили исковете.
В
отговора си ответникът Г.П. твърди, че при извършване на упълномощителната
сделка Я. Д. не е страдала от психиатрични заболявания, била е напълно
адекватна и е могла да разбира и ръководи действията си. Година преди да почине
Я. Д. споделила с ответника, че има нужда от пари и поискала да продаде
жилището, в което живеела. Ответникът й обяснил, че трудно ще се намери
купувач, тъй като жилището е съсобствено, а освен това е старо и в лошо общо
състоЯ.е. Д. поискала от ответника да набави необходимите за продажбата
документи и да я представлява пред нотариус, а на нея да предаде парите –
поискала 70 000 лева за притежаваните от нея 75 % ид. части от
апартамента. Вторият ответник – К.С. се съгласил да купи жилището при горните
условия за сумата от 70 000 лева. За целта Я. Д. упълномощила ответника Г.П.
с пълномомощно от 12.04.2012 год., с нотариално заверени подпис и съдържание,
да се снабди с необходимите документи за продажбата на жилището, като изрично
заявила, че желае пълномощникът да получи продажната цена на имота.
С договор
за дарение, скл. с нот. акт № 94/21.04.2012 год. на ВнН, чрез пълномощника си Г.П.,
Я. Д. дарила на К.С. 5 % ид. части от апартамента, а с договор за продажба,
скл. с нот. акт № 95/23.04.2012 год. на ВнН, отново чрез пълномощника си Г. П.,
Я. Д. продала на К. С. 70 % ид. части от
апартамента за сумата от 70 000 лева, който сума й е била предадена от
пълномощника й. Твърди, че към датата на извършване на упълномощителната сделка
Я. Д. е била напълно вменяема, не е страдала от психиатрично забоялване, не е
била поставена под запрещение, разбирала е свойството и значението на
извършеното от нея. Настаняването на Д. в дом за възрастни хора, както и
предявяването на иска за поставянето й под запрещение са факти, настъпили след
извършването на сделката и прехвърлянето на имота и са без значение за действителността
на упълномощителната сделка и сключените въз основа на нея два договора – за
дарение и за продажба. По тези съображения ответникът Г. П. счита, че исковете
са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.
В
писмения си отговор ответникът К.Б.С. оспорва изложените в исковата молба
твърдения. Твърди, че не познава Я. Д., доверил се е на пълномощното,
представено му от ответника Г. П. и на медицинско удостоверение №
411/02.05.2012 год., изд. от д-р Я. С. – специалист-психиатър, в което изрично
било записано, че Д. е без психични заболявания и не се води на диспансерен
отчет. Счита предявените срещу него искове за неоснователни и настоява за
отхвърлянето им.
В
писмения си отговор ответницата Б.Ж.Б. също оспорва предявените срещу нея
искове и настоява за отхвърлянето им. Счита, че предвид представените по делото
от първия ответник писмени доказателства, при извършване на пълномощното Я. Д.
е била вменяема и е могла да разбира и ръководи действията си.
След
депозиране на писмените отговори, с определение от 07.11.2013 год. районният
съд е разделил производството по исковете, като под номера на
първоинстанционното дело № 14250/2012 год. е останал искът, предявен от Я.Г. – П.
срещу тримата ответници за унищожаване
на упълномощителната сделка по пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и рег. № 2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна, с което Я.Д.Д. е упълномощила Г.Б.П. да се разпорежда с притежаваните от
нея имоти, вкл. и с процесния апартамент.
В
съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа иска си против
ответниците.
В съдебно
заседание, ответниците оспорта иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а това се установява и от представените удостоверения за
наследници, че ищцата Я.Г. – П. е наследник по закон на Я.Д.Д., б. ж. на гр.
Варна, починала на 20.09.2012 год. Не е спорно също, че през 1972 год. Я. Д. е
придобила в режим на СИО със съпруга си Г.Г.Д. недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. Варна, ул. Атанас Георгиев № 37, ет. 9, ап. 32, на площ от 89,
58 кв. м., състоящ се от входно антре; хол; две спални; дневна с кухненска ниша,
баня и толает, ведно с принадлежаща изба и 2, 8323 % ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена, представляващ понастоящем самостоятелен
обект с идентификатор 10135.1504.16.1.32
/стар идентификатор 10135.1504.16.1.34/. Г.Г.Д. е починал през 1992 год.
Със смъртта му СИО върху апартамента е прекратена и Я.Д.Д. се легитимира като
собственик на 3 / 4 ид. части от описания апартамент, а ищцата Я.Г. – П. – на 1
/ 4 ид. част от същия, по право на заместване, като наследник на Г. Г., син на Я.
и Г.Д., починал 1983 год.
От
представените на л. 15; 16; 17; 19; 20; 21; 22; 23; 24 от делото на ВнРС
медицински документи се установява следното:
На 03.01.2007 год. Я. Д. е постъпила
в МБАЛ „Св. Марина“ - Варна с диагноза предсърдно мъждене, хипертонична болест
трета степен, сърдечна форма и исхемична болест на сърцето. Изписана на
08.01.2007 год. На 27.06.2007 год. Я. Д. е била хоспитализирана във ВМА – Варна
с диагноза – исхемичан болест на сърцето, артериална хипертония и смесено
тревожно депресивно разстройство. Изписана на 02.07.2007 год. С решение на ТЕЛК
от 03.07.2007 год. при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна на Я. Д. е определена 84 %
неработоспособност – водеща диагноза: исхемична болест на сърцето; органично
депресивно разстройство. В периода 06.02.2011 год. – 17.02.2011 год. Я. Д. е
била на болнично лечение във ВМА – Варна с диагноза – исхемична болест на
сърцето и мозъчно съдова болест. При приемането й за лечение е била психично
ориентирана. В периода 27.07.2011 год. – 03.08.2011 год. Д. е лекувана в МБАЛ „
Св. Марина“ Варна от стомашно заболяване. При приемането й в болницата е била
ориентирана. В преиода 28.01.2012 год. – 31.01.2012 год. Д. е била на лечение
във ВМА – Варна по повод алергично заболяване. При приемането й същата е била
частично адекватна и ориентирана. Проведен е консулт с психиатър, констатирано,
е че Д. страда от мозъчно съдова болест; мозъчна атеросклероза, дементен
синдром. На 23.02.2012 год. Я. Д. е постъпила във ВМА – Варна, клиника по
токсикология по повод отравяне с алергозан. Доведена от екип на БМП. При
постъпването й е била контактна, със забавено мислене и реч /брадипсихия и
брадилалия според епикризата на л. 22 от делото на ВнРС/. На 22.07.2012 год. Д.
отново е постъпила на лечение в МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, с диагноза –
мултиинфарктна деменция. Психичен статус – ориентирана за собствена личност,
дезориентирана за време и грубо ориентирана за място. На 30.07.2012 год. Я. Д.
е настанена в дом за възрастни. На 18.09.2012 год. Д. е приета в болница в
тежко състоЯ.е, където на 20.09.2012 год. е починала.
С пълномощно
с рег. № 2330/12.04.2012 год.
и рег. № 2331/12.04.2012 год.
на нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна, с
нот. заверени подпис на упълномощителя и съдържание Я.Д.Д.
ЕГН ********** е упълномощила Г.Б.П. ЕГН ********** с описани в пълномощното права, включително и да се
разпорежда със собствените й недвижими имоти - апаратамент № 32 на ет. 9, находящ се в гр. Варна, ул. ”Ат. Георгиев № 37 и 1 /
2 ид. част от поземлен имот
пл. № 608 по плана на местност Мишелика по КП „Бялата чешма – Дъбравата“,
находящ се в землището на кв. Виница, гр. Варна, чрез сделки по преценка на
упълномощеното лице /продажба, дарение, замяна, доброволна делба/ при цена и
условия каквито договори, да получи продажната цена, вкл. и с правото да
договаря сам със себе си.
От
амбулаторен лист № 411/02.05.2012 год. е видно, че на посочената дата Я. Д. е
била прегледана от психиатър /д-р Я. С./ и е констатирано, че е психично
здрава.
От удостоверение
на л. 260 от делото на ВнРС, издадено от Български пощи, РУ „Североизточен
регион“ Варна е видно, че в периода април – септември 2012 год. пенсията на Я. Д.
е изплащана както следва:
За м. април – 2012
год. изплатена на 20.04.2012 год. лично на Д.; за м. май и м. юни – изплатена
на 15.06.2012 год. на А.Б., въз основа на еднократно пълномощно; за м. юли 2012
год. – изплатена на 17.07.2012 год. лично на Я. Д.. Към удостоверението е
представено и пълномощно от 15.06.2012 год., с което Я. Д. е упълномощила А. Б.
да й получи пенсията за месеците май и юни 2012 год.
От
представеното гр. дело № 2604/2012 год. по описа на ОС – Варна, е видно, че
същото е образувано на 20.08.2012 год. по молба на Я.Г. – П. за поставяне под
запрещение на Я.Д.Д.. Исковата молба е оставена без движение, като в срока за
изправяне на нередовностите й /изтичащ на 25.09.2012 год./ ответницата по тази
искова молба Я.Д.Д. е починала.
Съвкупно
от показанията на свидетелите М. П.П. /майка на ищцата и снаха на Я. Д./ и А.В.
Б. /без родство и дела със страните/ се установява следното: През 2012 год. Я. Д.
живеела сама в апартамента си на ул. Ат. Георгиев № 37. Имала много
заболявания, лежала в болница няколко пъти. През втората половина на април 2012
год. свид. П. дошла в България да види Д., тъй като последната от дълго време
не отговаря на телефонните й позвънявания. П. заварила свекърва си в лошо здравословното
състоЯ.е. Д. била неадекватна, говорела несвързано, на въпроси отговаряла с
една дума, гледала уплашено, непрекъснато повтаряла, че „ще вземат апартамента
на Я.“, На въпрос на свид. П. подписвала ли е нещо отвърнала, че не е
подписвала нищо. Нямала представа за парите, не можела да ги преброи – свид. П.
й дала банкнота от 10 лева, а Д. смятала че са 2 лв., не можела да си
напазарува сама, свид. Б. й купувала и й носела храна. Апартаментът, в който
живеела бил в много лошо състоЯ.е. Д. гонела от жилището свидетелката Б., наета
да се грижи за нея, повтаряла й че иска да й вземе апартамента. Изхвърляла
дрехи и други вещи от терасата, разбила мивката и тоалетната чиния. Съседите се
оплаквали от поведението й, споделили със свидетелките, че Д. не е добре и е
необходимо да я заведат в болница. Свид. Б. сочи, че в този период Д. е имала „проблясъци“, в които се държала нормално,
споделяла със свидетелката, че е разговаряла с внучката си по телефона. В края
на м. юли 2012 год. Д. била настанена в дом за възрастни.
В
показанията си свидетелят д-р Я.Л. С., издал амб. Лист № 411/02.05.2012 год.,
обсъден по – горе, посочва, че на 02.05.2012 год. е преглеждал Д. и й издал
бележка, която се издава за ползване на социални услуги или за ползване на
личен асистент. Извършил преглед на психичното й състоЯ.е, попълнили тест за
депресия, стандартен формуляр, който се попълва когато се издават такива
бележки за ползване на социални услуги. При прегледа Д. му заявила, че няма
нужда от терапия и не чувства нужда да приема лекарства в това състоЯ.е, а се
нуждае от някой, който да й помага в домакинството, тъй като имала слабост в
ръцете. Всички пръсти на Д. били бинтовани. При попълване на теста Д. сама е
написала имената си и датата си на раждане – свидетелят обяснява, че по този
начин разбира дали лицето е в деменция и може да пише. Обяснява, че вписания в
амб. лист код „Общо психично изследване“ се използва в случаите, когато лицето
няма психично заболяване и се слага на всички, на които се издават разрешителни
за оръжие, за кандидатстване за работа, за настаняване в дом за възрастни и др.
В показанията си свид. Ц.Н. А. /втора
братовчедка на ищцата/ заявява, че знае, че Я. Д. е продала апартамента си на Г.П.,
а той го продал на Б.. Заявява, че майка й е посещавала често Я. Д., а свидетелката
е контактувала с нея основно по телефона, ходила е в дома й само когато е имало
нужда да се почисти, да се изпере или да се занесе храна. Не сочи, дори и приблизително,
времето /месец, сезон, година/ когато е ходила при Д.. Знае, че ответника Г. П.
е водил Д. на лекари в началото на 2012 год. Посочва, че ищцата насилствено е
изпратила баба си в психиатрия. След като Я. Д. е постъпила в болницата,
свидетелката и майка й не са имали никакви контакти с нея. Не се сеща дали Д. е
била в дом за възрастни хора. Знае, че е имало жена, която е ходила да почиства
но няма представа коя е. Показанията на свидетелката Ц.Н. А. са общи и
неконкретни, не съдържат конкретни факти от значение за спора, поради което и въз
основа на тях съдът не гради никакви фактически изводи.
От
показанията на свидетелката Н. Ф. /леля на ответника Г.П./ се установява
следното: Свидетелката е лекар по професия. Посещавала е Я. Д. в дома й, по
молба на племенника си Г. П. два пъти – единия път през 2011 год. и втория път
началото на 2012 год. При първото си посещение Д. била общителна, контактувала
нормално, дори се шегувала. При втората си среща с нея /зимните месеци на 2012
год./ Я. Д. била малко по – тревожна.
Съдът не
обсъжда показанията на свид. И. Обретенова, тъй като те не съдаржат релевантни
за спора факти.
От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза от 06.10.2014 год. /л. 26-267
от делото на ВнРС/ и от изявленията на вещото лице д-р К. К. в с. з. се
установява следното: Към момента на извършване на упълномощителната сделка на
12.04.2012 год. Я. Д. е страдала от органично налудно /шизофреноподобно/
разстройство с придружаващи заболявания – мултиинфарктна деменция втора степен
под норма – тежко нарушение. Това психично разстройство, установено у Д. към
него момент /12.04.2012 год./ по същността си представлява продължително
разстройство на съзнанието, довело до невъзможност да се грижи за своите
интереси, да взима правилни решения и да ръководи постъпките си, да сключва
договори, както и да преценява последствията от тях. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че от 2007 год. по отношение на Д. в различните лечебни заведения
се обсъжда мозъчно съдовата й болест. Пояснява, че деменцията по своята същност
започва с т. нар. „лакунарна деменция“, т. е., частично забравяне, но с
ориентиране в елементарните неща, в рутинните действия, които лицето е
извършвало в съзнателния си живот. В това състоЯ.е то може да подпише
пълномощно някому да му получи пенсията, тъй като на него му е ясно в този
момент дали ще си вземе пенсията или не, но не може да извършва други по –
сложни действия, като сделка /с имот/ тъй като тя изисква повече
аналитико-синтетична обработка на информацията и извеждане на изводи за състоЯ.ето
на лицето след извършването й, т. е., какво ще последва за него.
От
заключението на тройната съдебно-психиатрична експертиза, изслушана във въззивната
инстанция, се установява следното:
Посмъртно
освидетелстваната Я.Д.Д. ЕГН **********,
починала на 20.09.2012 год
е страдала от психично заболяване: Мултиинфарктна деменция и Органично налудно
/шизофреноподобно/ разстройство. Органичното мозъчно
заболяване- Мултиинфарктна деменция на базата на което впоследствие се е
развило налудното разстройство са довели до трайно и тежко разстройство на
емоционално-волевите и интелектуално - мнестичните функции на лицето. При
посмъртно освидетелстваната Я.Д.Д. са били налице тежки нарушения на интелекта,
паметта и други когнитивни функции и разпад на ядрото на личността към момента
на изготвяне на пълномощните и извършените разпоредителни сделки с процесния имот. Мултиинфарктната деменция в
тежестта описана при Я. Д. и Органичното налудно /шизофреноподобно/
разстройство заедно и поотделно представляват по своята същност продължително
разстройство на съзнанието, довело до невъзможност да се грижи сама за своите
интереси, да взема правилни решения, да ръководи постъпките си и да сключва
правни сделки и договори, както и да преценява последствията от извършените
такива. Я.Д.Д.
не се е водила на диспансерен отчет в Психиатрична клиника Варна поради липса
на задължителен характер на диспансеризацията към момента на хоспитализациите й. Била е хоспитализирана два
пъти в психиатрична клиника, в Геронтопсихиатрично отделение на МБАЛ
"Св.Марина" Варна, съответно през 2007г. с диагноза Органично тревожно
разстройство и през юли 2012г с диагноза
– Мултиинфарктна
деменция. Вещите лица посочват в
експертизата, че в периода 12.04.2012-23.04.2012 год. Я. Д.
е страдала от Мултиинфарктна деменция;
органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство. Психичните
разстройства при мозъчно съдовата болест, хипертоничната болест, изхемичната болест на сърцето, ритъмните нарушения, които са били налице при Д. са резултат на органични мозъчни увреди, настъпващи вторично
поради изменения на кръвообръщението. При Д. мозъчното кръвообръщение е
нарушено, а от там храненето на мозъчните клетки е смутено по две причини – от стеснението на лумена на съдовете от
атеросклеротичните плаки и от високото кръвно налягане. Вследствие на това страда най-чувствителната тъкан в човешкия
организъм – мозъчните клетки и те започват да загиват. Психичните
симптоми настъпват рано и прогресивно нарастват. За ранния стадий
са характерни неврозоподобните /церебрастенни/ оплаквания – намалена работоспособност, емоционална
лабилност, паметово снижение с разсеяност, нарушение на съня, тревожност,
депресивност. Това се обективизира и от поставената
при стационарни условия/по време на хоспитализацията от юли 2007 год. Смесено
тревожно депресивно разстройство. През същата 2007 год. година
вече са налице данни за сериозни органични изменения в мозъка – на 28.08.2007 год. е направена КТ /компютърна
томограафия/ на главен мозък, която е доказала Мултиинфарктна
енцефалопатия и корова атрофия. Мултиинфарктната енцефолопатия представлява
загиване на мозъчни клетки вследствие прекарани множество преходни нарушения на
мозъчното кръвообръщение. А
коровата атрофия свидетелства за това,че нарушенията в
мозъка са невъзратими и би могло да се очаква оглупяване. Диагнозата Старческа деменция
се появава в медицинската документация за пръв път през февруари 2012 год.в
епикризата от Първа коремна хирургия на МБАЛ „Св.Анна"-Варна. Относно извършения на 02.05.2012
год. от д-р Я. С. преглед на Я. Д., вещите лица посочват, че в амб. Лист и
др. документи, касаещи прегледа, липсва отразено да са му били предоставени
епикризи и други медицински документи. Според
вещите лица при консултацията д-р Я. С. е
използвал самооценъчна скала, която
при дементно болни има малка диагностична стойност.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на единичната и тройна съдебнопсихиатрични
експертизи, същите са изготвени компетентно, след обстоен анализ на
доказателствата, като по делото липсват доказателства, които да опровергават
изводите на експертите или да ги поставят под съмнение. Единственото
доказателство в тази насока е обсъденият по – горе амб. лист № 411/02.05.2012
год., изд. от д-р Я. С., за който вещите лица са посочили, че отразеното в
него, че Я. Д. е психично здрава към момента на прегледа се опровергава от
отразеното в останалата мед. документация, съдържаща се в делото, а
използваната от д-р С. самооценъчна
скала, въз основа на която той е приел, че Я. Д. е психично
здрава, при дементно болни има малка диагностична
стойност.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По
допустимостта на иска.
Искът за
унищожаване на упълномощителната сделка
по пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна, предявен срещу Б.Ж.Б. с ЕГН ********** *** е процесуално
недопустим поради липса на правен интерес. Тя не е страна по материалното
правоотношение /не е пълномощник по упълномощителната сделка, нито е
приобретател по двата договора, сключени от пълномощника Г. П./ поради което и
интерес от иска против нея не е налице.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение в частта му, с която е уважен иска на Я.Г.П. за унищожаването на
упълномощителната сделка по пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна по отношение на Б.Ж.Б. с ЕГН ********** *** следва да се
обезсили и исковото производство спрямо нея – да се прекрати.
В останалата част първоинстанционното
решение е допустимо. По отношение на ответника К.Б.С. настоящият състав намира, че искът е допустим и ищцата
има интерес от иска срещу него по следните съображения: Установено е по делото,
че едновременно с иска за унищожаване на упълномощителната сделка, ищцата е
предявила и искове за недействителност на сключените от наследодателката й,
чрез пълномощника Г. П., с ответника К.Б.С. два договора – за дарение на 5 % ид. части от
апартамента и за продажба на останалите 70 % ид. части, производствата по които
искове са спрени. Предвид преюдициалния характер на иска за действителността на
упълномощителната сделка от 12.04.2012 год. спрямо исковете за недействителност
на договорите за дарение и продажба, ищцата има интерес да противопостави на
третото лице, което се е доверило на упълномощаването, порокът при учредяване
на представителната власт на пълномощника й.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако
то при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си.
Според ал. 2 унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на
лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение
или ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор.
Нормата на чл. 31 ЗЗД визира унищожаването на договори, но предвид препращането
на чл. 44 ЗЗД, намира приложение и при едностранните волеизявления
/едностранните сделки/, каквото е упълномощаването. За да се допусне
унищожението на сделка на предвиденото в чл. 31, ал. 1 ЗЗД основание е
необходимо лицето, сключило сделката да е дееспособно, като опорочааващият факт
е че волеизявлението на това лице е извършено в момент, когато то не може да
разбира или да ръководи действията си. Това състоЯ.е може да е временно, а може
и да трайно, но лицето да не е поставено под запрещение.
В случая
анализът на доказателствата обосновава извода, че към момента на извършване на
упълномощителната сделка по пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на нотариус О. С. ***
действие района на РС – Варна при упълномощителката Я.Д.Д. са
били налице тежки нарушения на интелекта, паметта и други когнитивни функции и
разпад на ядрото на личността, причинени от установената
мултиинфарктна деменция и органичното
налудно /шизофреноподобно/ разстройство, които
са обусловили и невъзможност да се грижи сама за своите
интереси, да взема правилни решения, да ръководи постъпките си и да сключва
правни сделки и договори, както и да преценява последствията от извършените
такива. Заключенията на единичната и тройната
съдебно-психиатрични експертиза са еднозначни и категорични по този въпрос,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. В тази насока са и гласните
доказателства – показанията на свидетелите М. П. и А. Б., които съдът изцяло
кредитира, тъй като същите са в резултат на техни преки възприятия, намират
пълна опора в писмените доказателства /обсъдената по–горе медицинска
документация/ и липсват доказателства, които да ги опровергават или поставят
под съмнение.
Установена е и предвидената в чл. 31, ал. 2 ЗЗД предпоставка на
предявения от ищцата иск – приживе е биол поискано поставянето под запрещение
на упълномощителката Я. Д., за което е било образувано гр. дело № 2604/2012
год. по описа на ОС – Варна.
В
обобщение първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът на Я.Г.
– П. против ответниците Г.Б.П. и К.Б.С. с правно основание чл. 31, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД и е унищожена
едностранната сделка по пълномощно с рег. №
2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна, с което Я.Д.Д. с ЕГН **********
е упълномощила Г.Б.П. с ЕГН ********** да се
разпорежда със собствените й имоти, описани в пълномощното, е правилно и следва
в тази част да бъде потвърдено.
При този
изход от делото разноски в полза на въззивниците не се присъждат.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 280/16.01.2015 год., постановено по гр. дело № 14250/2012 год. по описа на
РС – Варна, ХІV-ти състав, с което е унищожена,
на основание чл.
31, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 1,
вр. чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, едностранната
сделка по пълномощно с рег.
№ 2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна, В ЧАСТТА МУ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ответницата Б.Ж.Б. с
ЕГН ********** *** Д.М. № 11, ет. 5, ап. 13 и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
14250/2012 год. по описа на РС – Варна, ХІV-ти
състав и по в. гр. дело № 902/2015 год. по описа на ОС – Варна
в частта му по отношение на ответницата Б.Ж.Б. с
ЕГН ********** *** Д.М. № 11, ет. 5, ап. 13;
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 280/16.01.2015 год., постановено по гр. дело № 14250/2012 год. по описа на
РС – Варна, ХІV-ти състав, в частта му, с
която е унищожена, на основание чл. 31, ал. 2, вр. чл. 31,
ал. 1 ЗЗД, едностранната сделка по пълномощно с рег. № 2330/12.04.2012 год. и рег. №
2331/12.04.2012 год. на
нотариус О. С. *** действие района на РС – Варна по предявения от Я.Г.Г. – П. ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. Виена, Австрия и съдебен адрес: адв. Р. М. *** против Г.Б.П.
с ЕГН ********** *** и К.Б.С.
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 31, ал. 2, вр. чл.
31, ал. 1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА
Г.Б.П. с ЕГН ********** *** и К.Б.С. ЕГН ********** *** да заплатят на Я.Г.Г.
– П. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Виена,
Австрия и съдебен адрес: адв. Р. М. *** сумата
от 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за настоящата инстанция, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.