РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Варна, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500303 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от К. В.
Д., чрез адв. К. против Решение № 4080 от 14.12.2023 година, постановено по
гр.дело № 16 673/2022 година, по описа на ВРС, с което са били отхвърлени
исковите претенции, както следва:
1.От К. В. Д. ЕГН ********** срещу ***, ЕИК ***, с правно основание
чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
*** не е собственик на 1 квадратен метър от Поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-
18-32/ 26.04.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно
изменение засягащо поземления имот от 28.07.2022 г., адрес на поземления
имот: ***, с площ от 350 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
без предишен идентификатор, номер но предходен план: ***, при съседи: ***.
2.Предявения отрицателен установителен иск от К. В. Д. ЕГН
********** срещу ***, ЕИК *** с правно основание чл.124 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че *** не е
1
собственик на 1 квадратен метър от Поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед 1 №
РД[1]18-32/ 26.04.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно
изменение засягащо поземления имот от 28.07.2022 г., адрес на поземления
имот: ***, с площ от 350 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
без предишен идентификатор, номер но предходен план: ***, при съседи: ***.
3.Предявения отрицателен установителен иск от К. В. Д., ЕГН
********** срещу П. Д. С. и Т. Г. С. , с правно основание чл.124 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са
собственици на 1 квадратен метър от Поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД[1]18-32/ 26.04.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно
изменение засягащо поземления имот от 28.07.2022 г., адрес на поземления
имот: ***, с площ от 350 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
без предишен идентификатор, номер но предходен план: ***, при съседи: ***,
както и в частта, с която е била осъдена К. В. Д. ЕГН ********** да заплати
на П. Д. С., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН ********** сумата от 1800 лв.
(хиляда и осемстотин лева), на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Съобразно посоченото във въззивната жалба решението се явява
неправилно и не почИ. на адекватно тълкуване на разпоредбите на закона;
твърди се, че постановявайки акта си ВРС е нарушил материалния закон и
изискването за обоснованост. Твърди се още, че изводите на съда са
неправилни и че те противоречат на нормата на чл.88 ал.2 от ЗЗД, която съдът
е разтълкувал превратно. Излага се още, че решението е било постановено в
противоречие с нормата на чл.27 ал.3 от Договора между страните и че
защитата на чл.88 ал.2 спрямо първите двама ответници не е налице. По
същество се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да уважи
исковите претенции.
По делото е постъпил отговор от всички въззИ.еми, чрез адв.Х. Н.
/САК/, с които се излагат аргументи в подкрепа правилността на атакувания
2
съдебен акт. В заключение се настоява той да бъде потвърден.
В съдебно заседание по делото въззивницата е редовно призована, не се
явява, но чрез адв.К. поддържа жалбата си.
ВъззИ.емите страни, редовно призовани, се представляват от адв. З.,
която оспорва жабата и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
От фактическа страна не е спорно между страните, а е видно от
представените писмени доказателства, че с н.а. за замяна на недвижим имот
срещу движима вещ №66 том І, рег.№1284, дело №65 от 2017г., К. Д. е
прехвърлила в полза на *** един кв. м. идеални части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени
със Заповед № РД – 18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГГК, находящ се в ***, с
площ 330 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, при
съседи: *** в замяна, на което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца
правото на собственост върху TP-LINK, TR-LINK Archer C50 AC 1200 Dual
band.
По делото е било приложено и Решение по гр.д.№16838/20г. на ВРС е
отхвърлен предявения от К. В. Д. срещу *** иск да бъде прогласен за
нищожен като привиден, поради относителна симулация за прикрИ.е на
договор за прехвърляне на собствено срещу задължение за извършване на
строителна услуга, сключения между страните договор за замяна на
недвижим имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г., материализиран в
Нотариален акт № 66/07.02.2017 г. по н.д. № 65/2017 г. на
помощник[1]нотариус Д. Шарабански, по заместване на нотариус О.
Шарабански с РД ВРС, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника
един кв. м. идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18- 32/26.04.2011
г. на ИД на АГГК, находящ се в ***, с площ 330 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: *** в замяна, на
което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост
върху TP-LINK, TR-LINK Archer C50 AC 1200 Dual band, на основание чл. 26
ал. 2 предл. 5 от ЗЗД и е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по
предявения иск от К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, Договор за замяна на недвижим
имот срещу движима вещ от 07.02.2017 г., материализиран в Нотариален акт
№ 66/07.02.2017 г. по н.д. № 65/2017 г. на помощник-нотариус Д.
Шарабански, по заместване на нотариус О. Шарабански с РД ВРС, по силата
на който ищецът е прехвърлил на ответника един кв. м. идеални части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18- 32/26.04.2011 г. на ИД на АГГК, находящ се
в ***, с площ 330 кв. м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, при съседи: *** в замяна, на което ответникът е прехвърлил в
полза на ищеца правото на собственост върху TP-LINK, TR-LINK Archer C50
3
AC 1200 Dual band, на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Приложен е още и н.а. № 149 от 22.02.2019 г. за замяна на недвижим
имот срещу движима вещ, с които *** е прехвърлил на *** 1 /един/ кв.м. от
поземлен имот с идентификатор *** в ***, а в замяна на това е получило
кашпа.
Видно от н.а. за замяна на недвижим имот срещу движима вещ №91 том
V, рег.№10534,дело №876 от 2020г. *** прехвърля на *** един кв. м. идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***
по КККР, находящ се в ***, с площ 356 кв. м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, при съседи: *** в замяна, на което ответникът е
прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху мрежов продукт
TP-LINK, и мрежова карта TR-LINK .
Наличен е още и н.а. за замяна на недвижим имот срещу движима вещ
№ 19 том VІ, рег.№12350,дело №996 от 2021г. *** прехвърля на П. Д. С. и Т.
Г. С. един кв. м. идеални части от правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в ***, с площ 356 кв. м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: *** в
замяна, на което ответникът е прехвърлил в полза на ищеца правото на
собственост върху пералня Бош.
Видно от представено по делото удостоверение рег.№АУ007978ВН от
24.01.2023г.Т. Г. С. има съпруг П. Д. С. по силата на сключен гр.брак
№577/15.05.1993г. в гр.Варна.
Видно от представена справка №282377/01.03.2023г. от СВ-град-Варна
л.121-122 от делото искова молба по гр.д.№16673/22г. на ВРС е вписана на
14.02.23г.; искова молба по гр.д.№16838/20г. на ВРС е вписана на 26.02.21
година.
Също пред ВРС са били разпитани и свидетелите И.ка В. Д., а от страна
на ответника свидетеля С. К. С..
При тези данни и след като е заключил, че разпоредбата на чл.88 ал.2 от
ЗЗД намира своето приложение, ВРС е отхвърлил претенциите, като
неоснователни.
Виждането на съда е следното:
Изхождайки от спецификата на исковата претенция, конкретно
наведените основания в исковата молба дават повод на настоящия съд да
заключи, че основното възражение на ищцата е свързано с обезсилването на
титула, издаден в полза на ***. Ищцата твърди и се позовава на факта, че с
нарочно решение е бил развален договора между нея и соченото по – горе
дружество, приемайки, че след като то не е придобило права, такИ. не биха
могли да придобият и неговите приобретатели в лицето на ***, на *** и в
частност на лицата П. и Т. С.и. Други възражения и / или основания в
исковата претенция не са били посочени, като манифестираните по – късно
инцидентни установителни искове и възраженията по чл.26 от ЗЗД, не са били
приети за разглеждане от предходната съдебна инстанция, следователно
тяхното обсъждане не е необходимо.
4
Концентрирайки се върху установената съдебна практика, настоящата
инстанция констатира се позовава на нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, с която е
предвидено, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не
засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. В
случая придобИ.ето от ответниците на процесния имот е станало преди
вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор. В този
случай развалянето не може да се противопостави на третите лица,
придобили права преди вписване на исковата молба. Нотариалните актове №
149 от 22.01.2019 година и н.а. № 91/23020 година от 01.12.2020 година от
07.02.2017 година са вписани преди завеждане на процеса и вписване на
исковата молба по него – на 26.02.2021 година, и процедурата на вписването
има защитно - оповестително действие. С нотариалните актове, вписани
преди исковата молба, се ограничава обратното действие на развалянето на
договора, само между страните, без да се засяга придобитото право на
собственост на последващите приобретатели на имота, като е без правно
значение тяхната субективна недобросъвестност.
В съответствие с Решение № 101 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1255/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.П., развалянето на договор има
обратно действие, т.е. всяка една от страните по договора е длъжна да върне
престацията, която е получила в изпълнение на задълженията си по договора,
след неговото разваляне. Тогава, когато развалянето е по силата на влязло в
сила съдебно решение - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, връщането на полученото следва
да стане след влизане в сила на съдебното решение. Тъй като исковата молба,
с която се иска развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежи
на вписване, то вписването защитава правата на трети лица, придобили права
върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба,
съгласно чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Под трети лица, по смисъла на чл. 88, ал. 2 от
ЗЗД, предвид систематичното място на нормата, следва да се разбират лица,
извън страните по договора, развален по съдебен ред. Страна по
разваления договор не може да се ползува от защитата на разпоредбата на чл.
88, ал. 2 от ЗЗД, макар да е придобила права върху вещта на друго основание,
различно от основанието по разваления договор. Независимо от основанието
за придобИ.ето, страната по разваления договор е длъжна да върне вещта, по
силата на развалянето на договора и неговото обратно действие, предвид
разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД.
След развалянето на договора, приобретателят на правото на
собственост върху недвижимия имот дължи връщането му на основание чл.
88, ал. 1 от ЗЗД. Действително, преди вписването на исковата молба по иска с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, дружеството *** е прехвърлило на ***,
и оттам на *** ЕООД.Доколкото прехвърлянето на имота е станало преди
вписването на исковата молба, то тези трети лица се ползуват от защитата на
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Тази норма брани правата на трети лица,
придобити преди вписването на исковата молба за развалянето на договора,
по съображенията, изложени по-горе. В тази връзка, ВОС се позовава и на
Решение № 49 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2007 г., I г. о., ГК,
докладчик председателят Т.Н., което указва, че с нотариалния акт, вписан
5
преди исковата молба, се ограничава обратното действие на развалянето на
договора само между страните, без да се засяга придобитото право на
собственост на последващите приобретатели на имота.
Съпоставяйки извършването на сделките с процесната част от
процесния имот, ВОС приема, че не са налице основания за уважаване на
претенцията и спрямо П. и Т. С.и. С факта на придобИ.ето на имота от
предходните две дружества, в лицето на ***, и оттам и на *** ЕООД, не
съществува законова пречка те да се разпоредят в полза на физическите лица.
Обстоятелството на вписването на исковата молба, в случая се явява
ирелевантно, т.к. стабилизирането на правата на *** и на *** ЕООД им
позволяват на осъществят тази сделка. Дори да се отрекат правата на П. и Т.
С.и исковата претенция не би могла да бъде уважена, т.к. предходните две
дружества праводатели – първоначално ***, след това и *** ЕООД са
придобили права, по смисъла на чл.88 ал.2 от ЗЗД. Приравнявайки ги на
добросъвестни, закона им позволява и сделки с процесната част от имота.
Прави впечатление, че във въззивната жалба са наведени основания и са
посочени доводи, които не са намерили място в исковата молба. Последната
съдържа едно възражение – то е свързано най – вече с факта, че отричайки
правата на ***, ищцата е приела, че то не е станало собственик, респективно
няма възможност да прехвърля права на други субекти. Именно в рамките на
това възражение е била организирана и защитата на ответниците, също така
само то е било обсъдено от ВРС, респективно извода на съда е бил базиран на
него. Навеждането нови доводи и възражения във въззивната жалба се явява
недопустимо – обсъдено е било основанието залегнало в основата на
претенцията, и сочено по – горе, и на него е предоставен правилен отговор. В
случая не се претендира договорно неизпълнение, а се заявява исковата
претенция по чл.124 от ГПК, като отрицателен установителен иск, основана
на отсъствието на права у ответните дружества и физически лица.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на
въззивницата е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на П. и Т. С.и. Установява
се от материалите по делото, че същото е в размер на 1 800 (хиляда и
осемстотин) лева (вж.л.52).За да се произнесе по спора ВОС намери, че
следва да изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при
интерес до 1 000 лева се дължи хонорар от 400 лева – или изчислено на тази
база възнаграждението се определя като сума в размер на 800 лева, по 400
лева за всеки един от ответниците С.и. Следва да се отбележи, че по делото
процесуалния представител на въззИ.емите е изготвил отговор, но и че
съдебното заседание е било еднократно, при това без наличието на правна или
фактическа сложност. При това положение неговия труд, и с оглед
направеното възражение следва да се редуцира именно по указания по – горе
начин, като бъде намален адв.хонорар от 1 800 лева с ДДС, на 800 лева или
960 лева с ДДС.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4080 от 14.12.2023 година, постановено
по гр.дело № 16 673/2022 година, по описа на ВРС, четиридесет и осми
състав.
ОСЪЖДА К. В. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на П. Д. С., ЕГН
********** И Т. Г. С., ЕГН ********** сумата от 960 лева /деветстотин и
шестдесет/ лева с ДДС, представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски – адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7