Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 1380 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.С.К. ***
против Наказателно постановление № *ТХ/*** г., издадено от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич, с което на жалбоподателката за
нарушения по чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето, чл. 123, ал. 1 от
Семейния кодекс, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс, чл. 125, ал. 1 от Семейния
кодекс, на основание чл. 46, ал. 4, т. 1, вр. чл. 45, ал. 9 от Закона за
закрила на детето, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000
лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Самият жалбоподател също излага
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на НП.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно, като излага пространни доводи за това.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в
законоустановения седемдневен срок.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Жалбоподателката е майка на две
деца – М*А*. По повод водени дела между родителите на децата и изострени
отношение по между им, с Направление за ползване на социални услуги № *** г. и
Направление за ползване на социални услуги № **** г., издадени от Директора на
ДСП Добрич двете деца и майка им са насочени за предоставяне на социална услуга
ДДД*/ДМСГД/ /л. 94 и 95 от делото/. В Направленията е посочено, че е необходимо
с всяко от децата да работят специалисти психолог и логопед. Услугата била
краткосрочна.
На 11.09.2018 г. между
жалбоподателката и ДМСГД гр. Добрич били сключени Договори за ползване на социални
услуги с № * за всяко от децата /л. 96-99 от делото/.
След приключването на срока на
услугата за всяко от двете деца, с Направления № № * г. и * г., издадени от
Директора на ДСП Д* двете деца и майка им отново са насочени за предоставяне на
социална услуга ДДД: *** /ДМСГД/ /л. 106 и 107 от делото/. В Направленията е
посочено, че услугата била дългосрочна, 12 месеца, до 03.12.2019 г. и включвала
почасова работа с психолог, логопед и социален работник.
Със Заповеди № *** г. на Директора
на ДСП на всяко от децата и на майка им е била предоставена дългосрочна
социална услуга – индивидуална и семейна работа с психолог и социален работник
в Центъра за обществена подкрепа в гр. Д*, ул. „*” № *.
На основание неизпълнение на
плана за действие и въз основа на социален доклад за всяко от децата, в които
се сочи, че майката М.К. не съдейства за осъществяване на социалните услуги,
Директорът на ДСП е издал Задължително предписание № * г. за детето М*К. и
Задължително предписание № *** г. за детето А*К., с които на майка им М.К. са
дадени задължителни предписания, а именно: 1. Да спазва и изпълнява
заложените в плана за действие дейности, като осигурява здравните,
образователните и емоционалните потребности и подходяща социална среда на М* и
А*; 2. Да сътрудничи на социалния работник в работата по случаите с двете
деца за изпълнение на заложените дългосрочни цели и да проявява отговорност и
ангажираност при бъдещото отглеждане и възпитание на децата; 3 Незабавно
да предприеме действия по сключване на договор с доставчик на социални услуги
по издадената от ДСП – Добрич заповед и да осигури регулярни посещения
съобразно договора. Предписанията са дадени по отделно за всяко дете. Същите са
връчени на жалбоподателката, не са обжалвани и са влезли в законна сила на 15.02.2019
г.
На 04.02.2019 г. жалбоподателката
и ЦОП са сключили Договори за предоставяне на социална услуга за всяко дете /л.
208-209 и л. 214-215/, като след това бил изготвен и График за консултации с
децата и майката всеки понеделник /л. 178-179/.
При работа по случаите обаче било
констатирано, че майката е демонстрирала нежелание да води децата и е показвала
негативно и неуважително отношение към специалистите. За последен път М.К. е
посетила ЦОП на *** г. се е явила с децата, но е осуетила провеждането на
консултацията и е създала конфликтна ситуация. След това за периода от
29.07.2019 г. до 13.09.2019 г. М.К. не е осигурила регулярни посещения на
децата съобразно изготвения Г*.
На следващо място, било установено,
че след 31.07.2019 г. М.К. е лишила бащата на децата – А*К*, от срещи с децата
през първата и третата събота и неделя на м. август 2019 г.
Въз основа на гореустановеното,
социалният работник при ДСП Добрич Р.С. в присъствието на свидетелите М.Е.М. и Н.В.Г.
съставила на М.К. Акт за установяване на неизпълнение на издадено задължително
предписание по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето № *** г., в
който описала установеното, квалифицирала го като нарушения по:
- чл. 8, ал. 6 от Закона за
закрила на детето – К. е преустановила посещенията в ЦОП при БЧК Добрич, не е
изпълнила дадените й задължителни предписания и не е съдействала за
изпълнението на заложените дейности в плана за действие, изготвен от ОЗД при
ДСП – Добрич;
- чл. 123, ал. 1 от Семейния
кодекс, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс и чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс –
Като не е осигурила срещи на децата с бащата съобразно определения режим от
съда и възпрепятства контактите им по телефон, М.К. е нарушила личните им
интереси и правото им да контактуват с бащата и да поддържат хармонични
отношения и емоционална връзка с него, което води до синдром на родителско отчуждение.
Актът е съставен в присъствие на
нарушителя, същият в графа „възражения” собственоръчно е посочила, че ще
направи такива в писмен вид. К. е подписала лично Акта и е получила препис от
същия, удостоверено с подписа й /л. 168/.
В законоустановения тридневен
срок не са постъпили възражения и на 14.10.2019 г. въз основа на съставения Акт
Директорът на ДСП – Добрич е издала и процесното НП № ***, в което е приела за
установена описаната в Акта фактическа обстановка и е квалифицирала поведението
на К. като нарушения по чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето, чл. 123,
ал. 1 от Семейния кодекс, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс, чл. 125, ал. 1 от
Семейния кодекс, като на основание чл. 46, ал. 4, т. 1, вр. чл. 45, ал. 9 от
Закона за закрила на детето, е наложила административно наказание ГЛОБА в
размер на 2 000 лв.
НП е връчено лично на 22.10.2019
г. на М.К., удостоверено с подписа й /л. 170/.
На 28.10.2019 г. нарушителят е
депозирал в РС – Добрич жалба против НП, в резултат на което било образувано
настоящото производство.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за безспорно установена от събраните в хода на производството гласни
доказателства, събрани чрез проведените разпити на актосъставителя Р.С. и
свидетелите М.Е.М., Н*В.Г., Д*М*М*, Е*И. Н*, Д*М*Я* и С*Х**Т*, както от
приобщените по надлежния ред към делото писмени доказателства - Преписка № 2009/2019 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Добрич; Изпълнително дело № 2205/2019 г. по описа на Районен
съд – Добрич; Наказателно постановление № * г.;
писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ с вх. № *
г., ведно с протокол – 2 броя; справка от ЦОП; Доклад за развитие на случай;
Доклад от проведен разговор на 16.8.19 г.; протокол; протокол от проведен
разговор на 14.8.19 г.; протокол; писмо от господин К*; протокол; писмо от А*К*от 12.8.19 г.; писмо от А*К*от 12.8.2019 г.; писма от
А*К*– 2 броя. Протокол; писмо от А*К*; Протокол от среща; писмо от А*К*от 07.8.19 г.;
Протокол от 05.8.19 г.; Сигнал от А*К*от 04.8.19 г.; Доклад за развитие на
случай от 05.8.19 г. – 2 броя; писмо от А*К*от 31.7.2019 г.; копие от решение №
277/31.7.19 г. по гр.д. № 4936/2018 г.; План за действие – 2 броя; Оценка на
родителски капацитет; Доклад за развитие на случай от 07.5.19 г. – 2 броя;
Задължителни предписания № * г.; Задължителни
предписания № * г.; Социален доклад № * г.; Социален доклад № *;
Заповед № *.; Заповед № *.;
Социален доклад от 30.01.2019 г.; Социален доклад от 30.01.19 г.; Направление
за ползване на социални услуги № * г. – 2
броя; Доклад за постигнати резултати на М*А*К.; Доклад за постигнати резултати на А*А* К.; Определение №
2298/11.10.18 г. по гр. д. № 3489/2018 г.; Определение от 13.9.18 г. по гр. д.
№ 3489/2018 г. по описа на ДРС; Договор № *
г.; Договор № * г.; Направление за ползване на социални
услуги № * – 2 броя; План за действие – 2 броя; писмо
от ДСП – Добрич вх. № 24325/27.11.2019 г., ведно с План за действие от
21.8.2018 г.; Направление за ползване на социални услуги № * г.; Договор за ползване на социални услуги № * г.; Определение по гр. д. № * г. по описа на ДРС от 13.9.2018 г.; Определение по
гр. д. № 3489/2018 г. от 11.10.2018 г.; доклад от ДМСГД вх. № * г. доклад от ДМСГД вх. № * г.; Направление за ползване на социални услуги № * г.; Заповед № * г. и
социален доклад от 30.01.19 г.; задължително предписание № * г. и социален доклад от 30.01.2019 г.; Доклад за
развитие на случай от ЦОП при БЧК ОТ 07.5.2019 Г. – 2 БРОЯ; Оценка на
родителски капацитет от ЦОП при БЧК от 07.5.2019 г.; План за действие от
12.6.19 г.; Писмо по ел. поща от Ал. Казаков вх. № Сл/Д-Тх/651-079/01.8.2019
г.; Доклад за развитие на случай от ЦОП при БЧК ОТ 05.8.19 Г. – 2 БРОЯ; Сигнал
по ел. поща от Ал. Казаков вх. № СИГ/Д-ТХ/183-184 от 05.8.2019 г.; Протокол №
СГ/Д-ТХ/183-001 от 05.8.2019 г.; Писмо по ел. поща от Ал. Казаков вх. №
СГ/Д-ТХ/183-003 от 07.8.2019 г.; Писмо от ДСП – Козлодуй с приложения; Протокол
№ СГ/Д-ТХ/183-002 от 07.08.2019 г.; писма от Ал. К* с вх. № СГ/Д-ТХ/183-008 И 009 от 12-ти и 13-ти август
2019 г.; Протокол № СГ/Д-ТХ/183-010/13.8.19 г.; Писмо от ел. поща на Ал. К* вх. № СГ/Д-ТХ/183-013/14.8.19 г.; Протокол №
СГ/Д-ТХ/183-011 и 012/14.8.19 г.; Протокол № СГ/Д-ТХ/183-016/15.8.19 г.;
Протокол № СГ/Д-ТХ/651-085/16.8.19 г.; Доклад за развитие на случай от ЦОП при
БЧК от 16.8.19 г.; Писмо по ел. поща от Ал. К*
вх. № СЛ/Д-ТХ/651-089/20.8.19 г.; Писмо от ЦОП при БЧК вх. №
СЛ/Д-ТХ/651-087/20.8.2019 г.; Протокол № СЛ/Д-ТХ/651-088/20.8.2019 г.; Протокол
№ СЛ/Д-ТХ/651-092/26.8.2019 г.; Акт за установяване на неизпълнение на издадено
задължително предписание № СЛ/Д-ТХ/651-095/13.9.19 г. и разписка за
получаването му от М.К. на 13.9.2019 г.; Наказателно постановление №
СЛ/Д-ТХ/650-009/14.09.19 г.; Договор № 06 за предоставяне на социални услуги от
център за обществена подкрепа; уведомление за поверителност; Договор І 07 за
предоставяне на социални услуги от Център за обществена подкрепа от 04.02.19
г.; 2 броя декларации; уведомление за поверителност; Заключителен доклад – 2
броя от 29.1.2020 г.; Постановление от Окръжна прокуратура – Добрич от
17.01.2020 г.; Определение № 855/07.10.19 г. по в. гр. д.№ 427/2019 г.;
Определение № 890/22.10.19 г. по в. гр. д. № 727/2019 г.; въззивна жалба;
Заповед от 14.12.18 г. по гр. д. № 4936/2018 г. по описа на ДРС; копие от
протокол от 20.9.2018 г. по гр. д. № 3489/2018 г.
Така описаната фактическа
обстановка навежда съда до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по реализиране на
отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения,
които не могат да бъдат санирани едва във въззивното производство и съставляват
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
На първо място, в процесния случай административно-наказателното производство е започнало
с Акт за установяване на неизпълнение на издадено задължително предписание по
чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето № СЛ/Д-ТХ/651-095/13.09.2019
г., съставен от Р.С. – социален работник при Дирекция „СП” Добрич.
Както е известно от теорията,
една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение
на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със
съставения Акт, на М.К. е повдигнато обвинение за извършени нарушения по чл. 8,
ал. 6 от Закона за закрила на детето – К. е преустановила посещенията в ЦОП при
БЧК Добрич, не е изпълнила дадените й задължителни предписания и не е
съдействала за изпълнението на заложените дейности в плана за действие,
изготвен от ОЗД при ДСП – Добрич; чл. 123, ал. 1 от Семейния кодекс, чл. 124, ал.
2 от Семейния кодекс и чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс – Като не е осигурила
срещи на децата с бащата съобразно определения режим от съда и възпрепятства
контактите им по телефон, М.К. е нарушила личните им интереси и правото им да
контактуват с бащата и да поддържат хармонични отношения и емоционална връзка с
него, което води до синдром на родителско отчуждение.
Въз основа на така съставения акт
е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което К. е
санкционирана за същите нарушения, като на основание чл. 46, ал. 4, т. 1, вр.
чл. 45, ал. 9 от Закона за закрила на детето й е наложена административно
наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
Направеното описание в Акта и в
издаденото въз основа на него Наказателно постановление обаче не съответства на
законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва
посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени – чл. 42, т. 3 и т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В НП са посочени
факти за
няколко нарушения, които са били квалифицирани от актосъставителят и АНО, като за тези
няколко нарушения обаче се налага само едно наказание. Наказването на нарушителя
с едно наказание за няколко нарушения нарушава правото му на защита. За него не
е ясно кое от вменените му от фактическа страна общо четири нарушения,
наказващият орган е приел от правна страна за нарушение и е определил за него
наказание. Нарушителят не е наясно и за кое нарушение какво наказание му е
наложено. Нарушена е разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, по аргумент от която за
всяко нарушение трябва да има отделно наказание. Препятства се и възможността
на съда да направи самостоятелна преценка както за доказаност на всяко отделно
нарушение, така и за индивидуализация на съответното му наказание.
В тази насока следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно –
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правните основания, от които следва постановения от
административно-наказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т.
3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
На следващо място, доколкото в случая се касае за деяния по отношения на две лица /децата М*
и А*/, то всяко от описаните в НП и Акта нарушения следва да се отнася за всяко
от децата като отделно административно нарушение, за всяко от които се налага
отделно административно наказание. Това е така, защото за жалбоподателката на
различно основание възниква отделно задължение по спазване на визираните в НП
правни норми за всяко едно от двете деца. Като е обобщил в едно описаните в
Акта и в НП факти и обстоятелства относно двете деца, наказващият орган в
нарушил както правото на защита на К., така и възможността на съда да прецени
дали са осъществени елементите на всяко от визираните нарушения.
Ето защо може да се обобщи, че
доколкото чл. 18 от ЗАНН гласи, че когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях,
то АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. От
съдържанието на Акта и НП се установява, че са налице няколко отделни нарушения,
при което неправилно наказващият орган е наложил едно общо наказание за тях,
нарушавайки императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно
нарушение да се налага отделно наказание. В случая е без значение, че се касае
за идентични по вид изпълнителни деяния за един и същи период. По-важното е, че
по отношение на всяко дете са допуснати самостоятелни административни
нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани
поотделно. Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и
да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени
наказания за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.
Този недостатък е съществен, не
може да бъде преодолян в съдебната фаза на процеса и обуславя отмяната на
наказателното постановление на самостоятелно правно основание. В тази насока е
и константната съдебна практика: Решение № 301 от 18.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 252/2018 г., Решение № 263 от 28.06.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 253/2018 г., Решение № 266 от 28.06.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 254/2018 г., Решение № 271 от 03.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 255/2018 г., Решение № 264 от 02.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 259/2018 г., Решение № 265 от 02.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 260/2018 г., Решение № 270 от 03.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 261/2018 г., Решение № 267 от 28.06.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 262/2018 г., Решение № 262 от 28.06.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 263/2018 г., Решение № 300 от 18.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 264/2018 г., Решение № 302 от 18.07.2018 г. на АдмС –
Добрич по к.а.н.д. № 255/2018 г., Решение от 21.11.2014 г. на АдмС – Добрич по
к.н.а.х.д. № 540/2014 г. и Решение от 12.11.2013 г. по к.а.д. № 675/2013 г. на
АдмС – Добрич.
По този начин съдът
е лишен от възможността, ако установи жалбоподателят да е осъществил само едно
или две от вменените му четири деяния, да отмени постановлението в частите, в
които е неправилно, и да го потвърди в останалата част.
В тази връзка съдът намира, че от събраните
по делото доказателствени материали се установява, че жалбоподателката
действително не е изпълнила дадените задължителни предписания, доколкото видно
от събраните писмени доказателства, кореспондиращи с гласните такива, след
29.07.2019 г. К. е преустановила посещенията в ЦОП при БЧК Добрич, като не е
изпълнила дадените й задължителни предписания и не е съдействала за
изпълнението на заложените дейности в плана за действие, изготвен от ОЗД при
ДСП – Добрич.
Съгласно чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на
детето, „Родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да
изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването
на дейностите по закрила на детето.” Доколкото задължителните предписания са
издадени в изпълнение на мерките по Закона за закрила на детето и са влезли в
сила, но майката на двете деца – жалбоподателката К., не е оказала съдействие
при осъществяването им, което се установи по безспорен и категоричен начин от
събраните гласни и писмени доказателства, то същата е осъществила нарушение по
чл. 8, ал. 6 от ЗЗкД, но следва да се отбележи, че се касае за две отделни
деяния по отношение на всяко от децата. А едно прецизно повдигнато обвинение би
следвало да съдържа описание на конкретните дати, на които е следвало да бъдат
доведени децата в ЦОП и на които такива планирани срещи не са били осъществени
по вина на майката. В тази връзка съдът не приема защитната теза на майката, че
поради ангажираността й за сватба в гр. Трявна, е била възпрепятствана да
доведе децата в Центъра. Касае се за неосъществени общо шест планувани срещи в
периода 05.08.2019 г. – 13.09.2019 г. /л. 178-179/, което е един много дълъг
период от време.
Фактите, касаещи нарушенията по чл.
123, ал. 1 от Семейния кодекс, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс и чл. 125, ал.
1 от Семейния кодекс са описани в Акта и в НП твърде лаконично и общо, което
възпрепятства съда да прецени събраните доказателства в тази връзка и да
заключи категоричен извод, че нарушенията са осъществени или не. Посочен е и
един общ период от 31.07.2019 г. до 06.09.2019 г., в който са
били осъществени трите нарушения, без обаче да бъде прецизирана датата, респ.
периода на извършване на всяко едно от нарушенията по отделно.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно трябва
да бъде отменено поради констатираните с решението си съществени процесуални
нарушения, които не могат да се санират едва във въззивното производство.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *** г., издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. Д*, с което на М.С.К. *** за нарушения по чл. 8, ал. 6 от
Закона за закрила на детето, чл. 123, ал. 1 от Семейния кодекс, чл. 124, ал. 2
от Семейния кодекс, чл. 125, ал. 1 от Семейния кодекс, на основание чл. 46, ал.
4, т. 1, вр. чл. 45, ал. 9 от Закона за закрила на детето, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Г. Митева/