Решение по дело №6582/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266223
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Теодора Ангелова Карабашева
Дело: 20191100506582
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. София, 22.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

Мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА

 

при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. № 6582 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 47508/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 86443/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53-ти състав е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. с вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 86 ЗЗД, че С.А.С. с ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ****** заплащане на сумите както следва: 1 019,16 лв., ведно със законната лихва за периода от 11.08.2017 г. до изплащане на вземането – представляваща главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за период от 01.07.2014 г. – 30.04.2015 г. за имот с абонатен № 213149, сумата от 251.00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.08.2014 г. до 10.08.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 55041/2017 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав, като искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е отхвърлен поради изтекла давност за сумата над 1 019.16 лв. до пълния предявен размер от 2 282,25 лв., както и искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 251.00 лв. до пълния предявен размер от 526,89 лв. С решението на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати  на ищеца сумата от 252.00 лв., разноски в заповедното и исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на С.С. е присъдена сумата от 495.00 лв. – разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „М.Е.“ ООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.№ 5047611/19.03.2019 г. в частта, с която са отхвърлени предявените срещу С. иск за вземане за периода от м.05.2013 г. – м.04.2015 г. за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и иска за мораторна лихва. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, като се посочва, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от общите условия на дружеството, съгласно която ответницата дължи заплащане на месечните дължими суми за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това, според въззивника давностният срок за сумите по обща фактура, издадена за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г., е започнал да тече от 15.09.2014 г. и е изтекъл едва на 15.09.2017 г. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата – ответник по исковете С.А.С. с ЕГН: ********* чрез процесуалния ѝ представител – адв. К., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите на въззивника. Излагат се подробни съображения относно приложението на института на погасителната давност, като се сочи, че давностният срок за вземанията не започва да тече след изтичане на срока за плащане на общата фактура, а започва да тече след изтичане на срока за плащане на всяко отделно месечно задължение. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната му част. Претендирало  е разноски. С определение № 29944/18.12.2019 г. на СГС, ГО, IV-Б въззивен състав на мястото на починалата С.А.С. с ЕГН: ********** на основание чл. 227 ГПК  е конституиран С.С.С. с ЕГН: ********** като страна в настоящото производство и в качеството му на правоприемник на С.С..

Третото лице – помагач на въззивника не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2031034/11.12.2017 г. на „Т.С." ЕАД, ЕИК******, с адрес на управление:*** Б срещу С.А.С., ЕГН: ********** с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 ГПК вр. с чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че С.А.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ***** заплащане на сумите, както следва: сумата от 2 231, 73 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 10.08.2017 г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 64 в гр. София, ж. к. "****** за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., сумата от 50, 52 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията, сумата от 514,21 лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 03.08.2017 г.; сумата от 12, 68 лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 55041/2017 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащаните на главниците, страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.

Ответникът – С.А.С., с ЕГН: ********** чрез процесуалния ѝ представител – адв. К. е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не било установено по категоричен начин ответникът да е изцяло собственик или носител на вещно право на имота. Посочил е, че голяма част от претендираната сума била погасена по давност, като съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД срокът на същата била тригодишна.

Третото лице – помагач на ищеца – „М.Е.“ ООД не е взело становище.

По делото е приложено заповедно дело № 55041/2017 г. по описа на СРС, 53-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление с вх.№ 3063171/10.08.2017 г.  по чл. 410 ГПК и със заповед от 23.08.2017 г. районният съд е разпоредил С.А.С. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ****** сумите, както следва: сумата от 2 282.25 лв., ведно със законната лихва за периода от 10.08.2017 г. до изплащане на вземането, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г.; лихва в размер на 526,89 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 03.08.2017 г., както и съдебни разноски от 106,18 лв. За издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване от 05.10.2017 г. на уведомление, на 11.10.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК е получила препис от заповедта за изпълнение на парично задължение и на 20.10.2017 г. длъжникът е подал възражение. На 20.11.2017 г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.12.2017 г.

По делото са приети удостоверения за актуалното състояние на „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД.

По делото е приет протокол от 14.08.2002 г. от проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ж.к. „******“ и „В“, съгласно който етажната собственост е избрала и възложила на СД „Електрон комерс“ да извършва услуга „топлинно счетоводство“ за срок от 5 години.

По делото е приет договор №2172/25.09.2002г., сключен между СД „Електронен комерс“ и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ж.к. „*******“, за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ посредством система за индивидуално отчитане и разпределяне на разходите за отопление и топла вода.

По делото е приет протокол от 14.10.2008 г. от проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ж.к. „*********Б“ и „В“, съгласно който етажната собственост е избрала и възложила на „М.Е.“ ООД като герент на консорциум „С.И Е.“ - България да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02.2014 г., суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и МХ "Е. "ООД е посочило, че сградата в която е процесния имот е топлофицирана, потребява се в нея енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, като отчетите по общия топломер са снемани ежемесечно. Посочило е, че в процесния имот потребяваната топлинна енергия била отчитана в съответствие с нормативната уредба, начислена била енергия за сградна инсталация съобразно обема на имота, дяловото разпределение на енергията било направено от МХ "Е. "ООД по правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Посочила е, че през процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал на всеки две календарни години метрологични проверки за определяне техническата му изправност и експлоатационна годност. В периода, касаещ м.05.2013 г. до м.04.2015 г., за сумата за потребена топлинна енергия възлиза на сумата от 2 231.75 лв., като в сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗДискове за установяване съществуването на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда  - етажна собственост, за дяловото ѝ разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

За да се уважат предявените по делото искове следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения точно и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007 г., носител е на вземане за дялово разпределение на енергията, а по отношение на ответника следва да установи, че е изпаднал в забава на плащането на сумите.

По делото се установи, че със заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед, с която е уважено изцяло искането на заявителя "Т.-С." ЕАД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми на основанията, на които са предявени исковете, заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ), както и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба № 16-ЗЗ4 отг. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота. Решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, е влязло в сила, следователно установява със сила на пресъдено нещо тези обстоятелства.

Съдът приема за установено от заключението по съдебно-техническата експертиза, че през процесния период топлинната енергия е отчитана в съответствие с относимата нормативна уредба, а показанията на уредите и определеното количество топлинна енергия за отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба. Вещото лице посочва в заключението си, че стойността на реално доставената и потребената топлинна енергия в имота е била на стойност 2 231,75 лв.  Съдът кредитира заключението изцяло като задълбочено и вярно изготвено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства и неоспорено от страните.

Спорен по делото остава въпросът дали тези вземания, възникнали за периода от м.05.2013 г. – м.06.2014 г., са погасени по давност.

Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. И тези за лихви, като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Съдът приема, че процесните вземания са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и повтаряващи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен (в този смисъл е ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС).

По отношение на вземанията за периода от м.05.2013 г. – м.04.2014 г. са приложими разпоредбите на чл. 33 от  общите условия от 2008 г., които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат е определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, т.е. с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.

Досежно вземанията от м.04.2014 г. до 30.06.2014 г., възникнали при действието на ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ, съгласно които плащането на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение, договорено между страните, изискуемостта на задължението да настъпва след покана за плащане. Това е така, понеже изискуемостта настъпва след активно поведение от страна на кредитора, изразяващо се в отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане, съгласно ОУ, се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприетото, съдът намира, че приложима в настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.

Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му - те са релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури за тези вземания за периода през 2013 г. и 2014 г., които включват начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.

Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – М.Е. ООД. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, независимо дали техният имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално такса сградна инсталация. Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е, че през исковия период на ответника е начислявана такса за сградна инсталация, като за периода от м.05.2013 г. до м. 04.2015 г., по прогнозен дял е начислена обща такса в размер на 2 231,75 лв., като са съобразени и издадените изравнителни сметки за процесния период.

При така възприетото по-горе и след като съобрази датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2017 г., и по съображенията, изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на вземанията, възникнали при действието на Общите условия от 2014 г. и от 2008 г., то съдът приема, че вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.06.2014 г., съответно и за лихвата за забава за заплащането им са погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност е 3 години. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. С депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.08.2017 г. е прекъсната давността по отношение на вземанията, касаещи периода от м.07.2014 г. до м.04.2015г., и правилно СРС, при съобразяване на заключението по съдебната експертиза, и на основание на чл. 162 от ГПК, при така установеното приема, че искът е основателен за сумата от 1 019,16 лв. за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г.

По отношение обжалване на решението в частта за разноските, съдът приема, че те са определени съобразно уважената част от претенцията и доказателствата за направени разноски от ищеца и разноски по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, в действащата към момента на приключване на делото пред СРС редакция. Решението е законосъобразно в тази част. В случай на възражения по размера на разноските на ищеца, ответникът е можел да иска изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК.

Доколкото мотивите на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените в полза на ищеца разноските за исковото и заповедното производство.

В жалбата не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по иска за обезщетение за забава на плащане на главниците, районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма при обосноваване на изводите си по този иск и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК решението на СРС и по тези искове съдът приема за правилно.

При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски пред СГС:

С оглед изхода на делото, отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемата страна е ангажирала доказателства за сторени разноски по делото в размер на 300.00 лв., представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство през въззивната инстанция.

На третото лице – помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47508 от 21.02.2019 г. по гр. д. № 86443 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.С.С. с ЕГН: ********** с адрес: ***, конституиран по делото като наследник на мястото на починалата в хода на процеса въззиваема С.А.С. с ЕГН: ********** на основание чл. 227 ГПК с определение № 29944/18.12.2019 г., сумата от 300.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника – "М.Е.“ ООД.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.