Решение по дело №3003/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 08.02.2022 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 21.10.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Виолета Йовчева

Членове: Мариана Георгиева

Димитър Ковачев                                                                                 

При секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3003/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от И.А.А., ЕГН ********** чрез особен представител адвокат В. срещу РЕШЕНИЕ № 20251622/13.11.2020 г. по гр.д. 77057/2018г. на СРС, 141 с-в,  с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 873,70 лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия през периода от 24.02.2015 г. до 21.08.2017 г. за обект с кл. № 310200000154, с адрес гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.10.2017г./ до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 107,08 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 21.04.2015 г. - 28.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.10.2017 г. по гр.д. № 70865/ 2017 г. на СРС, 141-ви състав.

Въззивника прави оплаквания, че титуляр на партидата за клиентския номер е било друго лице (М.А.-Н.а не той. Нямало сключван между него и ищеца договор за доставка на ел. енергия . Не бил собственик на обекта описан в представените по делото фактури. Имало разлика в адресите по представените фактури и в адреса на имота по представения нотариален акт и не било ясно защо СРС е приел, че се касае за един и същи имот. Че се касае за различни имоти се подкрепяло и от факта, че ищецът е узнал за собствеността на ответника върху апартамент 25 на 1 етаж едва на 30.07.2018г, когато било подадено заявлението от М.Н., а заповедното дело започнало през 2017г. и явно било за апартамент 8 на 3 етаж. Не се дължала лихва за забава поради неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 19, ал. 3 вр. с ал. 7 от общите условия на ищеца-не е бил уведомяван за дължимите суми.

Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми. Оплаквания по иска за главница СГС намира за неоснователни. От неоспорената с отговора на исковата молба декларация от М.А.-Н.от 30.07.2018г. се установява, че тя е била предишен собственик, а от нотариалния акт, че ответника въззивник е закупил процесния имот именно от нея. В тази декларация е посочен и адреса на имота и клиентския номер и те съвпадат с описания в исковата молба имот. Обстоятелството, че във фактурите е посочен адрес на М.А.-Н.различен от адреса на съответния имот е без значение, защото едно лице може да има множество имоти и не е задължително във фактурите да се посочва адрес на самия имот. Това е адрес за кореспонденция (чл. 49, ал. 2 от ОУ).

След като собствеността е установена и е установено, че това е имота с посочен клиентски номер, то е налице и облигационно отношение по продажба на ел. енергия, като СГС споделя изводите на СРС в тази насока и препраща към мотивите на СРС в тази им част. Това че ответника не е поискал да му бъде открита партида за имота не може да го ползва и да го освободи от отговорност. По иска за изтекла мораторна лихва. Съгласно ОУ продавачът е длъжен да обяви дължимите суми на потребителите. Според ал. 3 от чл. 19 от ОУ това става с изпращане на съобщение до адреса на съответния обект. Съгласно ал. 7 от чл. 19 ОУ с обявяването по реда на ал. 3 потребителя се счита уведомен за дължимите суми, а според ал. 8 реалното получаване на съобщението не е предпоставка за настъпване на изискуемост. Тя настъпва с обявяването, тоест с изпращане на съобщението и изтичане на посочения в него (фактурата срок за плащане). В случая няма изпратени до самия ответник съобщения (фактури), но това е следствие от собственото му неизпълнение на задължението му да уведоми продавача за купуването на имота, за да му бъде открита партида. При което срокът за плащане следва да е 10 дни от издаването на фактурите, а ищецът претендира лихва от по късни моменти видно от СЧЕ.

Поради горното решението е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото право на разноски за въззивното дело има само въззиваемия ищец, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 10,00 лева и внесен депозит за особения представител от 250,00 лева.

 Водим от горното СГС, II-А

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20251622/13.11.2020 г. по гр.д. 77057/2018г. на СРС, 141 с-в

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******260,00 лева- разноски за въззивното дело.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             Членове: 1.                           2