О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
45
гр. Велико Търново, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 762 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на К.Т.Ч. ***, чрез *** И.Н. *** срещу
Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 с цена на иска
2414.01лв., представляваща сбор от сумата 2266.22лв. - лихва върху
30 668.18лв. за периода 31.07.2018г. до 22.04.2019г. и 147.79лв. – лихва
върху сумата от 2000лв. за периода 31.07.2018г. – 22.04.2019г.
В исковата молба се твърди, че с
Решение № 490/30.11.2018г., постановено по адм. дело № 523/2018г. по описа на
Административен съд Велико Търново, съдът е осъдил НАП да заплати на К.Т. Ч.сумата
от 30 668,18лв.,
ведно със законната лихва от 15.07.2016г. до 03.07.2018г. в размер на
2 924,87лв., представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразното
му отстраняване от работа и сумата от
2 000лв., ведно със законната лихва от 15.07.2016г. до 03.07.2018г. в размер на
400,24лв., представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от
незаконосъобразно отстраняване от работа.
Исковата
молба по адм. дело № 523/2018г. била връчена на НАП на 31.07.2018г., от която
дата била започнала да тече законната лихва за забава върху сумите 30 668,18лв. и 2000лв. НАП бил
в неизпълнение от момента на получаване на исковата молба до 22.04.2019г., когато К.Ч. е получил превод на
сумите. Претендира присъждане на направени по настоящото дело разноски в размер
на 796.56лв.
Ответникът – НАП, София, чрез процесуалния представител ***Д.заема становище за
неоснователност на исковата молба по мотиви в отговор вх. № 111/14.01.2020г. Моли
да се отхвърли и претенцията за законна лихва, тъй като не сме изправени пред
хипотеза на присъждане на такава, като последица от уважаване на искова
претенция, а е предявен самостоятелен иск за акцесорно вземане. Не претендира разноски.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение, че така предявената
искова молба е недопустима. Претенция за присъждане на исканите в нея лихви е
била предявена още с исковата молба по адм. д. № 523/2018 г. на Административен
съд – гр. Велико Търново, по която обаче съдът не се е произнесъл с решението
си. За ищеца е съществувала възможност да иска допълване на решението, от която
той не се е възползвал в законоустановения срок и същата е приклудирана. Поради
това, счита, че с воденето на настоящото производство се цели заобикаляне на
закона и постигане по този начин на искания правен резултат. По тези
съображения предлага да се остави исковата молба без разглеждане.
Административен съд Велико Търново,
пети състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
К.Т.Ч.
е държавен служител, който последно е назначен за такъв на длъжността „Началник
сектор“ в Сектор „Ревизии“ на Отдел „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново, с
основно месечно възнаграждение от 1 071лв.
Със
Заповед № ЗЦУ - 16/08.01.2014 г., на основание
чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, Изпълнителният директор на НАП отстранява Ч.
временно от посочената служба на длъжността, тъй като срещу него е образувано
наказателно производство за престъпление извършено в качеството му на
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК за периода от датата на връчване
на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. В заповедта е
посочено, че на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да
получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта като необжалвана
влиза в сила.
К.Т.Ч.
подава молба до органа по назначаването си
– изпълнителния директора на НАП, с искане за издаване на акт за
възстановяването му на заеманата длъжност от 15.07.2016г. с оглед постановеното
Решение № 5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. По молбата липсва изрично
произнасяне, което е оспорено от Ч.. С Решение № 395/17.11.2016г.
по адм. д. № 607/2016г. по описа на АСВТ мълчаливият отказ е отменен и
преписката е върната на органа по назначението за произнасяне. Решението е
оставено в сила с Решение № 9021/03.07.2018г. на Върховния административен съд.
Искова молба в производство
по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по адм. дело № 523/2018г.
по описа на Административен съд Велико Търново е връчена на НАП на 31.07.2018г.
С Решение №
490/ 30.11.2018 г. по адм. дело №523/2018 г. по описа на Административен съд –
гр.Велико Търново е осъдена НАП да заплати на К.Т.Ч. *** сумата от
30 668,18лв., ведно със законната лихва от 15.07.2016г. до 03.07.2018г. в
размер на 2 924,87лв., представляваща претърпени от лицето имуществени
вреди от незаконосъобразно отстраняване от работа; сумата от 2 000лв., ведно
със законната лихва от 15.07.2016г. до 03.07.2018г. в размер на 400,24лв.,
представляваща претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразно
отстраняване от работа; сумата от 2 773,46лв., представляваща сторени по
делото разноски.
Същото решение е обжалвано по
касационен ред по повод на което е образувано касационно адм. д. № 554/2019 г.
по описа на ВАС, по което с Определение № 1540/06.02.2019 г. по повод оттегляне
на касационната жалба от страна на К.Т.Ч., производството по същото е
прекратено. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
К.Ч. е поискал издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в
сила решение. На 05.03.2019г. е издаден изпълнителен лист за горепосочените
суми. На 08.03.2019г. е получена в НАП молба, с приложен към нея издадения
изпълнителен лист.
На 22.04.2019г. К.Ч. е получил превод са сумата общо от
39 996.75лв., която представлява посочените в изпълнителния лист суми в
размер на 38 766.75лв. и сумата 1230лв., представляваща дължима сума по
друг изпълнителен лист от 05.07.2018г., издаден от Административен съд Велико
Търново по адм. дело 607/2016г.
За служебно известен
факт е обявено на страните, че с решение № 308/02.07.2019 по адм. д. № 172/2019
г. по описа на Административен съд – гр.Велико Търново е осъдена НАП да заплати
на К.Т.Ч. *** сумата от 9715,86лв., от които 9 337,63лв. представляваща
имуществени вреди от неполучено месечно възнаграждение за периода от
04.07.2018г. до 07.01.2019г., ведно със законната лихва от 01.08.2018г. до
15.03.2019г. в размер на 378,23лв., както и сумата от 1784лв., представляваща
сторени по делото разноски. По оспорване на същото решение е висящо
касационното производство, което не е приключило към настоящия момент.
Решение № 308/02.07.2019 по адм. д №172/2019
г., искова молба, по повод образуване на горепосоченото административно дело,
исковата молба, по повод на която е образувано адм. дело № 523/2018г. и
Определение № 1540/06.02.2019 г. по касационно адм. дело № 554/2019г. по описа
на Върховният административен съд са приети като писмени доказателства по
делото.
При така установените по делото факти по допустимостта
на исковата молба, съдът намира следното:
Константна е практиката
на ВКС по приложението на чл. 250 ГПК,
че пропускането на срока за допълване на съдебното решение не преклудира
възможността на страната да предяви в друг процес отново иска, по който съдът е
пропуснал да се произнесе. Както е посочено в
Определение № 199 от 12.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4131/2018
г., I г. о., ГК, докладчик съдията С.К., това разрешение обаче не намира
приложение в административното производство. Константна е обаче и практиката на
административните съдилища по приложението на чл. 176 АПК,
според която с изтичането на предвидения в тази разпоредба едномесечен срок
възможността съдът да се произнесе по подадената жалба, дори в частта, в която
липсва произнасяне, се преклудира. С оглед на тази разпоредба, която се прилага
в практиката на ВАС в точния й смисъл /че решението може да бъде допълнено само
ако искането е подадено в предвидения в закона срок/ следва, че ако
жалбоподателят е пропуснал да поиска допълване на решението, липсата на
произнасяне се приравнява на хипотеза, при която актът влиза в сила.
В настоящия случай следва да се приеме, че
решението на Административен съд Велико Търново в частта, с която НАП е осъдена
да заплати на К.Т.Ч. имуществени вреди от незаконосъобразно отстраняване от
работа в размер на 30 668.18лв., ведно със законната лихва от 15.07.2016г.
до 03.07.2018г. в размер на 2924.87лв. и 2000лв. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва 15.07.2016г.
до 03.07.2018г. в размер на 400.24лв., е влязло в сила и не съществува
възможност за продължаване на административното производство по присъждане на
лихви от датата на исковата молба, подадена по приключилото адм. дело №
523/2018г. по описа на Административен съд Велико Търново.
К.Т.Ч. е пропуснал да
упражни правото си да иска от съда
произнасяне по подадената искова молба в предвидения в закона срок за допълване
на решение № 490/30.11.2018г. по адм. дело № 523/2018г. по описа на съда. Нещо
повече, същият е оспорил решението по касационен ред и впоследствие с молба вх.
№ 6630/21.12.2018г. пред ВАС е заявил, че оттегля касационната жалба срещу
посоченото решение. При това изявление касационната жалба е оставена без
разглеждане и производството по адм. дело № 554/2019г. по описа на ВАС е
прекратено. Определението /л. 18 от делото/ не е обжалвано и е влязло в сила.
За да отстрани резултата от този свой пропуск, ищецът инициира настоящото
производство, по което претендира и 796.56лв. съдебни разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, каквито са му били присъдени по адм. дело №
523/2018г., включващо в своя предмет и настоящата претенция.
Водим от изложеното и на
основание чл. 130 от ГПК, във връзка с чл. 114
и чл. 159, т. 6 от АПК, Административен съд Велико Търново,
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА искова молба на К.Т.Ч. ***,
чрез *** И.Н. *** срещу Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ *********, гр.
София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 с цена
на иска 2414.01лв., представляваща сбор от сумата 2266.22лв. - лихва върху
30 668.18лв. за периода 31.07.2018г. до 22.04.2019г. и 147.79лв. – лихва
върху сумата от 2000лв. за периода 31.07.2018г. – 22.04.2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 762/2019 г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на
чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: