№ 235
гр. Б.град, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200379 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. И. Х. от гр. *** с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 25-1116-000001/02.01.2025 г., издадено от
началник група при ОДМВР- Б.град, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП.
В жалбата се са изложени бланкетни възражения за незаконосъобразност на
НП, както и че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон
и недоказаност на нарушението.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление .
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което
се поддържа жалбата. Твърди се, че жалбоподателят се намирал в тежко здравословно
съС.ие и поради обективни и независещи от волята му обстоятелства не е изпълнил
задължението си да прехвърли автомобила в срок. Навежда се субективна
несъставомерност на нарушението
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител.
Представя писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2024 г. жалбоподателят С. Х. като купувач и собственик на 1/6
идеална част по наследство от ** Х., закупил от продавачите ** Х.а и ** Х., двамата
като наследници на ** С.ов Х., починал на 19.09.2022 г. при права 4/6 идеални части
1
на лична собственост и по наследство на ** Х.а и 1/6 идеални части по наследство на
** Х. л.а „БМВ“с рег.№ ** с рама № WBAKC01040DR97900, двигател №
57D30B33708008, за което на същата дата е сключен договор за покупко-продажба с
нотариално заверени подписи.
Предвид липсата на извършена от новия собственик на МПС регистрация, на
21.06.2024 г. на основание чл.143, ал.15 ЗДвП е извършено служебно прекратяване на
регистрацията на придобития от С. Х. автомобил.
На 11.09.2024 г. М. Б. и К. И. - служители на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Б.град изпълнявали служебните си задължения на ПП 1 Е-79 в района на
км.372.800. Около 17.30 ч. на посоченото място полицейските служители спрели л.а
„БМВ“с рег.№ **, който се движил в посока от гр. Б.град към гр. Симитли и при
проверка на документите за самоличност на водача, установили, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя С. Х.. Служителите на сектор „Пътна полиция“
извършили справка в информационните системи на МВР, от която установили, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е с прекратена на 21.06.2024 г.
регистрация, извършена по служебен ред на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.
Б. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
поради което в негово присъствието и на свидетеля К. И. съставил АУАН серия GA
№1416213.
След запознаването със съставения АУАН, началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Б.град приел, че деянието на С. Х. съдържа признаците на
престъпление по чл.345 НК, поради което на 17.09.2024г. на основание чл.54, ал.1, т.9
ЗАНН и чл.33, ал.2 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по
АУАН серия GA №1416213/ 11.09.2024 г. и изпратил материалите на РП – Б.град.
Изпратените в РП- Б.град материали инициирали образуване на преписка Вх.
10103/2024 г. по описа на Прокуратурата. С Постановление от 12.12.2024 г. РП – Б.град
отказала да образува досъдебно производство, като материалите са изпратени на
началника на сектор „Пътна полиция“ за реализиране на административнонаказателна
отговорност.
Въз основа на постановлението на РП – Б.град, с което е отказано да се
образува досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Б.град, издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 14.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели И. и от приобщените към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Районна прокуратура Б.град, с
приложение материалите по Преписка №10103/2024 г. по описа на Районна
прокуратура Б.град, ведно с приложен опис, епикриза на С. И. Х. от 27.06.2024 г.,
болничен лист №Е20242360110/02.04.2024 г., Писмо с рег. №111600-5736/2/08.04.2025
г. от сектор „Пътна полиция“, ведно с приложения, Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA №1416213/11.09.2024 г, мотивирана резолюция
№24-1116-М000108 от 17.09.2024 г., докладна записка №1116р-9113/12.09.2024 г.,
обяснения от С. Х. от дата 12.09.2024 г., свидетелство за регистрация Част I, писмо с
рег. №1116р-9743/27.09.2024 г., писмо с рег. №111600-165/06.01.2025 г., Постановление
на Районна прокуратура Б.град с рег. №111600-22486/13.12.2024 г., придружително
писмо, справка за нарушител/водач за лицето С. И. Х..
В основата на фактическите си констатации, съдът постави показанията на
2
свидетеля И. с оглед тяхната последователност, непротиворечивост и подкрепата им
от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на И. притежават
висока доказателствена стойност, основана на пресъздаване на непосредствените му
възприятия за обстоятелства, относими към предмета на делото.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото и
изясняват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно
дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват
посредством показанията на полицейския служител, съставения АУАН и писмо от
сектор“Пътна полиция“ – Б.град, съдържащо данни за прекратена регистрация на
провереното МПС, справки собственост на МПС, справка по история на
регистрацията.
От договора за покупко-продажба се установява датата на придоб**е на
автомобила от жалбоподателя, а от писмо от сектор"Пътна полиция" – Б.град, справки
за собственост и история на регистрацията на МПС се установява датата и
основанието за извършеното прекратяване на регистрацията на автомобила.
Представените от жалбоподателя Епикриза и болнични листа установяват
провеждане на стационарно лечение за периода 19.06.2024г. -27.06.2024 г. и домашно
амбулаторно лечение за периода 28.07.2027 – 26.08.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 14.02.2025 г., а жалбата е от
19.02.2025 г.), и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно т.3.11 на Заповед № 8121 з-
1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, наказателни постановления
могат да бъдат издавани от началниците на групи в СПП при ОДМВР на обслужваната
територия. Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да
наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.
Предвид изрично предвидената с чл. 36, ал.2 ЗАНН възможност за образуване
на административнонаказателно производство без съставянето на АУАН, когато
прокурорът е отказал да образува наказателно производство, издаването на НП на
основание чл. 36, ал.2 ЗАНН не е обусловено от предходното съставяне на съответния
АУАН, поради което въпросът за компетентността на актосъставителя не подлежи на
изследване.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното въззивната инстанция не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
3
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП, изр.1 по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
С разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗДвП законодателят е създал задължение за
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по поС.ния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен
когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придоб**ето не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. Аналогично е и съдържанието на
чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придоб**ето не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Приложеният по делото договор за покупко-продажба установява, че на
19.04.2024 г. жалбоподателят е закупил 5/6 идеални части от автомобила, като
прехвърлянето на собствеността станало по предвидения в закона ред, а именно в
писмена форма с нотариално заверени подписи и по този начин автомобилът е станал
изключителна собственост на жалбоподателя. Сделката за покупко-продажбата на
автомобила била изповядана пред нотариус на 19.04.2024 г., за което по електронен
път били подадени данни към системата на Сектор "Пътна полиция".
Жалбоподателят С. Х. бил въведен в системата на Сектор "Пътна полиция",
като "предстоящ собственик" на автомобила и имал задължение в едномесечен срок,
считано от покупката, респ. придоб**ето на изключителната собственост над
автомобила, т. е. до 20.05.2024 г. /първият присъствен ден след 19.05.2024 г. –неделя,
когато е изтекъл този срок/ да регистрира превозното средство на свое име.
След като това не е сторено, на 21.06.2024 г. регистрацията на МПС била
служебно прекратена по реда на чл.143, ал. 15 ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Предвид горното от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 11.09.2024 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Изпълнителното деяние е
осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство
– лек автомобил, който не е регистриран по пътища, отворени за обществено ползване.
На следващо място от приетите в хода на съдебното следствие доказателства
се установи по несъмнен начин, че управляваният от жалбоподателя автомобил, към
датата на вмененото му нарушение е бил с прекратена регистрация по реда на 143, ал.
15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
От представените по делото писмени документи се установява влошено
здравословно съС.ие на жалбоподателя повече от един месец след изтичане на срока, в
4
който той е бил длъжен да извърши регистрация на автомобила, поради което съдът
приема за неоснователно възражението за наличие на пречки от обективен характер,
препятстващи изпълнението на предвиденото с чл.145, ал.2 ЗДвП задължение
От субективна страна нарушението е извършено виновно от жалбоподателя,
като неоснователни се явяват въведените доводи за субективна несъставомерност на
санкционираното нарушение.
Разпоредбите на чл.143, ал. 15 от ЗДвП и чл.18б, ал. 1,т.10 от Наредба № I-45
от 24 март 2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придоб**ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От
текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза,
службата по регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в
автоматизираната система, но никъде не е регламентирано законовото задължение да
уведомяват нарушителите за направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2
от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. е регламентирано, че при прекратяване
регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в
регистъра. Не е предвидено обаче задължение за уведомяване на приобретателя при
извършена на основание чл.18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята
на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията.
Всеки е длъжен да познава закона, поради което не може да бъде прието, че
жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена,
вследствие на бездействието му да изпълни предвиденото с чл.145, ал.2 ЗДвП
задължение.
Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от
придоб**ето на МПС е регламентирано по ясен начин с чл.145, ал.2 ЗДвП, като с
чл.143, ал.15 на същия закон и чл.18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. са
регламентирани последствията от бездействието на приобретателя на МПС. След като
жалбоподателят, не е изпълнил предвиденото с посочените разпоредби задължение,
законосъобразно от органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б.град на
21.06.2024г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията на придобития
автомобил. Ето защо с оглед това, че както задължението на жалбоподателя да
извърши регистрация на автомобила, така и последствията от неизпълнението на това
задължение са ясно регламентирани в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., С. Х.
не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение.
Жалбоподателят е бил длъжен да е наясно, че при неизпълнение на
предвиденото с чл.145, ал.3 ЗДвП задължение ще бъде извършено прекратяване на
регистрацията на МПС, както и да не го управлява по пътищата отворени за
обществено ползване. Изложените съображения обуславят извод за виновно
извършване на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца
и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателна му отговорност и са му наложени
5
кумулативно предвидените в закона административни наказания.
Кумулативно предвидените наказания са определени в минимално установения
от законодателя размер. Съдът приема, че наказанията са определени при отчитане на
предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като са отчетени предходните
нарушения на ЗДвП от жалбоподателя, неговото социално и финансово съС.ие, поради
което съответстват на характера на извършеното нарушение и биха постигнали
визираните в ЗАНН цели.
Съдът намира, че не са налице основанията за приложение на разпоредбата на
чл.28 ЗАНН, тъй като обществената опасност на нарушението не разкрива различия в
сравнение с типичната степен на обществена опасност на нарушенията от този вид.
С оглед горното, в случая не са налице основания за изменение или отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в
цялост като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото, право на разноски възниква за наказващия орган, но
предвид липсата на съответното искане, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, Районен съд- Б.град, НО, 7-
ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-000001/02.01.2025 г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Б.град, сектор „Пътна полиция“, с което на
С. И. Х. от гр. *** с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Б.град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
6