№ 88
гр. , 05.08.2022 г.
Р.С. – Г.Д. в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ш.
като разгледа докладваното от С. Ш. Частно наказателно дело №
20221220200285 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба подадена от Л. А..
К. с адрес: гр.Г.Д., ул.П.С. №6а и ЕЛ. Б. К. с адрес: гр.Г.Д., ул.П.С.
№18,вх.Б,ет.4 против Постановление на Р.П. Б. ТО гр.Г.Д. от 23.06.2022
година с което на основание чл.199 от НПК и чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл.24, ал.1, т.1 от НПК Р.П. Г.Д. е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство №577/2021 год. по описа на РУ на МВР гр.Г.Д.,
пр.пр.№8874/2021 г. по описа на РП Б., №1378/2021 г. по описа на ТО-Г.Д.,
водено за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Излагат се съображения
относно неизчерпани доказателствени възможности по делото, както и
липсата на отговор на част от оплакванията направени от жалбоподателките
по делото.
Жалбата е депозирана в установения от закона срок, от лица имащи
право на жалба и с оглед на това следва да бъде разгледана като процесуално
допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за основателна, по следните
съображения.
Задължение на съда по чл. 243 ал.5 от НПК е по настоящото дело да
извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалваното
прокурорско постановление.
С обжалваното НП прокурорът е осъществил своето право и задължение при
наличието на някоя от предпоставките на чл.243,ал.І от НПК да прекрати
наказателното производство.
Наказателното производство е образувано за извършено престъпление по чл.
144, ал.З от НК за това, че на 07.10.2021 г. в гр. Г.Д., обл. Б. е отправена
закана за убийство против личността на ЕЛ. Б. К. и Л. А.. К., двете от гр.Г.Д.,
която е могла да възбуди основателен страх за осъществяването . По делото
са разпитани всички лица имащи отношение към случая които са били
известни на разследващите органи. Приети са за доказани следните относими
1
факти:
Свидетелите Е.К. и П.В. са братовчеди. Двамата притежават идеални части от
съсобствен имот, намиращ се в гр. Г.Д., ул. „П.С.“ № 6. С Решение №
2127/07.06.2017г., постановено по гр.д. № 666 /2016 г., Р.С. гр. Г.Д. е
разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор 17395.501.1726 с
площ от 435 кв.м. Същото е било обжалвано от свид. Е.К. и свид. Л.К. и с
Решение № 6153/05.12.2017г., постановено по гр.д. № 537/2017г. О.С. Б. е
отменил Решение № 2127/2017г. на РС - Г.Д. и е извършил ново
разпределение на ползването на имота. Въззивното решение е влязло в сила
на 05.12.2017г.и въз основа на същото е издаден изпълнителен лист. На
13.07.2021г. бил извършен въвод във владение на съсобствениците в имота от
съдебен изпълнител към Р.С. гр. Г.Д.. На 07.10.2021 г., около 17,00 часа, свид.
П.В. започнал да забива метални колове по посочената от съдебния
изпълнител граница на своя дял и да поставя оградна мрежа на тях. Преди
това колове и мрежа били поставили и двете жалбоподателки. В. поставял
коловете за оградата в своето място непосредствено до оградата поставена от
последните. Свид. Л.К. и внучка й - С.Т. излезли на двора и казали на В. да не
слага оградна мрежа, тъй като те вече били поставили такава. В. не им
обърнал внимание и продължил работата си. Тогава Л.К. се обадила на
дъщеря си Е., която живее на същата улица и на тел.112. Свид. Е.К. също
отишла на място и направила забележка на П.В. да не поставя колове и
оградна мрежа. И двете жалбоподателки твърдят, че в този момент В. им се
заканил че ще удари по главите с чука, с който забивал металните колове.
Двете се изплашили от това и се прибрали в дома си. Веднага след
обаждането на тел.112, на мястото бил изпратен и полицейски патрул.
Полицаите извършили проверка и като не установили основания за намеса, си
тръгнали. В показанията си по досъдебното производство, свид. К. и свид.
С.Т. в общи линии потвърждават посочената фактическа обстановка.
Свидетелите В.и сочат, че от години са във влошени семейни отношения с К..
Твърдят, че Е.К. и Л.К. постоянно ги кълнели и обиждали, като това се е
случило и на 07.10.2021 г. Отричат при този случай П.В. да е отправял закани
по техен адрес. Назначената по досъдебното производство „съдебно-
психологична“ експертиза на ЕЛ. Б. К. е дала заключение, че разглежданите
инциденти, описани в делото са възприети от Е.К. като стресогенни събития
за момента, когато са се случили. Отправените към нея на 07.10.2021г. от
страна на П.В. закани, са предизвикали временно състояние на нервно и
емоционално разстройство, налагащо търсене на специализирана помощ. На
фона на продължаващия с години спор и отправени многократни закани за
саморазправа от страна на П.В. и семейството му, поредната заплаха е довела
до изводим от създалата се ситуация психологически страх от пореден
конфликт и спор, поради влошени интерперсонални отношения със сем. В.и.
Е.К. работи, извършва обичайните си ежедневни задължения, поддържа
типичния си дневен ритъм и не се отчитат съществени промени в начина й на
живот, вследствие на заканата. Приемам, че описаните инциденти не са
довели до нарушаване на обичайното социално функциониране и начина на
живот на освидетелстваната, както и на нейната социална адаптация и
2
пригодност.
Назначената по досъдебното производство „съдебно-психологична“
експертиза на Л. А.. К. е дала заключение, че разглежданите инциденти,
описани в делото са възприети от Л.К. като стресогенни събития за момента,
когато са се случили. Отправените към нея на 07.10.2021г. от страна на П.В.
закани, са предизвикали временно състояние на ситуативна тревожност,
съчетана с нервно и емоционално напрежение. Посочената заплаха е довела
до изводима от създалата се ситуация психологическа уплаха, поради
демонстрирано надмощие и продължаващия с години спор и отправени
нееднократно закани за саморазправа от страна на П.В.. Описаните
инциденти не са довели до нарушаване на обичайното социално
функциониране и начина на живот на освидетелстваната, както и на нейната
социална адаптация и пригодност. Тя изпълнява типичните си задължения,
поддържа обичайния си ритъм като не се отчитат съществени промени в
начина й на живот вследствие на заканата.
Въз основа на тези факти е направен извод, че не е доказано П.В. да е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144, ал.3 от НК, като са изложени съображения за това.
Съдът изцяло споделя приетите за доказани факти, както част от направените
въз основа на тях изводи.
Действително за осъществяването на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от
обективна страна се изисква отправяне на закана за убийство спрямо
определено лице с думи или действия на закана. Същата следва да бъде
отправена по такъв начин, че да бъде възприета от това лице и това да бъде
съзнавано от извършителя. Освен това тази закана да е такава, че да може да
възбуди основателен страх за осъществяването и. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, както и че същата се
възприема като такава от лицето към което е отправена. Прието е от РП, че в
настоящият случай не може да се приеме с категоричност, че има отправяне
на закана чрез думи и действия по отношение на Е.К. и Л.К. от страна на
П.В.. Тук следва да се отбележи, че при двата разпита К. твърдят различни
неща относно казаното им от В.. Разликите са от такъв характер, че биха
оказали влияние при преценката относно това дали е налице отправена
закана и какъв е характера на тази закана. Тези разлики не са коментирани в
мотивите на обжалваното постановление. При оформилите се две групи
свидетелите, показанията им не са съпоставени, не е посочено на която група
се дава вяра и не са изложени мотиви в тази насока. Освен това в същото не е
посочено, като се приема, че не са налице достатъчно доказателства за
престъпление по чл.144,ал.3 от НК, дали не са налице достатъчно такива за
престъпление по чл.144,ал.1 от НК.
Направените изводи относно липсата на промяна в поведението на двете
свидетелки след случая, основаващи се на съдебно-психологичните
експертизи съдът намира за преждевременни, при липсата на събрани
доказателства и анализ на съществуващите такива относно това дали казаното
3
от В. в случая е могло да предизвика основателен страх от осъществяването
му.
По горните съображения съдът приема, че не са изложени мотиви
по всички въпроси имащи отношение към постановеното прекратяване и по
този начин са нарушени принципите, установени в чл.13 и чл.14 от НПК
относно формирането на вътрешното убеждение на РП, което е от своя страна
е довело до необоснован краен извод за прекратяване на наказателното
производство.
Това налага отмяната на обжалваното постановление и връщането на
същото на РП гр. Г.Д..
Водим от горното и на основание чл.243 от НКП съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Р.П. Б. ТО гр.Г.Д. от 23.06.2022 година,
с което на основание чл.199 от НПК и чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК Р.П. Г.Д. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №577/2021 год. по описа на РУ на МВР гр.Г.Д.,
пр.пр.№8874/2021 г. по описа на РП Б., №1378/2021 г. по описа на ТО-Г.Д.,
водено за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Връща на РП Б. ТО гр.Г.Д. горното досъдебно производство.
Определението на съда може да се обжалва или протестира в
седемдневен срок от получаване на съобщението пред ОС – Б..
Съдия при Р.С. – Г.Д.: _______________________
4