О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 689
19.05.2020г, гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
Като
разгледа докладваното от с. Рабчева в.гр.д.№ 732/ 2020г. по описа на ПОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278,
ал.1 и сл.ГПК.
Въззивното производство
е образувано по частна жалба РЗОК-Пловдив, представлявано от директора Й. К.,
чрез юриск.С.Т. против Разпореждане от 18.12.2019г. постановено по ч.гр.д.№
2584/ 2019г. по описа на Асеновградски районен съд – I гр.с., с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане в размер на 3306,15 лева, представляваща сума
получена без правно основание з надвишен регулативен стандарт за четвърто
тримесечие на 2017г., за което е издадена писмена покана № 160283 от
05.07.2018г. на Директора на РЗОК – Пловдив, ведно с обезщетение за забава в размер на 457,39 лева за периода
20.07.2018г. до 29.11.2019г. и в размер на законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
длъжник по което е ЕТ” ***
– АИППМП”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Н. С. По изложени съображения в частната
жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е
подадена в указания едноседмичен по
чл.275, ал.1 ГПК срок, приема се за процесуално допустима, но по същество
неоснователна.
Подадено е от
жалбоподателя РЗОК-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против ЕТ” *** – АИППМП”, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Т. Н. С., за което посочено от заявителя, че документът, от
който произтича вземането е Писмена покана с изх.№ 160283 от 05.07.2018г. на
Директора на РЗОК – Пловдив, издадена на основание чл.76 а, ал.3, във връзка с
чл.76 а, ал.1 ЗЗО, с която посочения в заявлението длъжник в качеството си на
изпълнител на медицинска помощ и договорен партньор на НЗОК, е поканено да
заплати доброволно сумата от 3 306,15 лева, представляваща надвишен регулативен
стандарт за четвъртото тримесечие на 2017г. Писмената покана индивидуален
административен акт, влязъл в сила на 20.07.2018г. В приложение на заявлението по чл.417 ГПК е
представена цитираната покана, а във връзка с указания на районния съд с молба
от 18.12.2019г. посочено, че процесните вземания по заявлението се претендират
като частни вземания на държавата по реда на ГПК.
С обжалваното разпореждане отказът
за издаване на исканото заявление за изпълнение на парично задължение е
разгледано както като такова по чл.410 ГПК, така и като такова по чл.417 ГПК,
поради това, че не е посочено как е определен периодът, за който се претендира
заплащане на обезщетение за забава; че приложената покана не съставлява
документ по чл.417 ГПК, в каквато насока били дадени указания за изправяне на
нередовности на заявлението. С оглед на това и мотивирана липсата на основание
за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.411, ал.2, т.1 поради
неотговаряне на заявлението на изискванията на чл.410 ГПК от една страна, както
и на основание чл.417 ГПК поради това, че представеният документ не е акт на
административен орган / доколкото РЗОК – Пловдив не е такъв/, нито установява
държавно вземане.
С частната жалба
жалбоподателят сочи незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане с формулираните доводи за това, че представеният
документ – покана има характер на ИАА съгласно чл.76а и чл.76 б ЗЗО и чл.21,
чл.268 и чл.269 АПК, като се приемало в съдебната практика, че НЗОК/ РЗОК може
да иска издаване на ЗИ по реда на чл.417, т.1 ГПК въз основа на издадената по
реда на ЗЗО покана; обосновава се тезата че в случая се касае за частно
държавно вземане, доколкото публичните такива, които се събират чрез публичен
изпълнител от НАП са изчерпателно изброени в нормата на чл.162, ал.2 ДОПК, сред
които не било процесното вземане; извършва се позоваване на разпоредбата на
чл.76 а, ал.1 ЗЗО, като вземането на на държавния орган НЗОК/РЗОК е частно,
произтичащо от договор с ответника според нормата на чл.163, ал.2 ДОПК, което
било установено по реда на чл.76б ЗЗО, което не попадало сред публичните
вземания по чл.162 ДОПК; С оглед на това се счита, че се явяват изпълнени
изискванията на чл.417, т. ГПК; в ЗЗО не е посочено, по кой процесуален ред
подлежат на събиране вземания за суми, получени без правно основание, поради
което се счита, че са приложими общита правила, определени в чл.269 АПК; прави
се аргумент от разпоредбата на чл.20 ЗЗО за това, че директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище;
сочи се, че мораторната лихва е
начислена за периода от датата на влизане в сила на Писмената покана до датата
на подаване на Заявлението.
Частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Подаденато заявление по чл.417 ГПК изхожда от РЗОК- Пловдив като звено на териториално равнище от структурата
на НЗОК. Съгласно чл.6, ал.1 ЗЗО
юридическото лице със седалище гр.София е НЗОК с предмет на дейност –
задължително здравно осигуряване, която се състои от централно управление,
районния здравноосигулителни каси и поделения на районните здравноосигурителни
каси. С оглед на това се приема, че РЗОК не притежава самостоятелна процесуална
правосубектност, каквато е налице спрямо НЗОК като юридическо лице съобразно
чл.6, ал.1 ЗЗО, поради което така инициираното съдебно заповедно производство
не се явява такова от надлежна страна в
процеса. В този смисъл заявителят също сочи, че сключеният с посочения длъжник
договор е със НЗОК, поради което не може да се приеме, че е налице и хипотезата
на чл.108, ал.1 ГПК, уреждаща принципно местната подсъдност по спорове,
възникнали от преки отношения с клонове и поделения на юридически лица, която
не създава правосубектност на структурните образувания на юридическите лица.
Позоваването на разпоредбата на
чл.20 ЗЗО с довод за наличие на представителна власт на директора на РЗОК за
представителство на НЗОК на териториално равнище е недоказано по отношение на
процесуалното представителство пред съд. Визираната в чл.20, ал.1, т.1, т.2,
т.4 и сл. ЗЗО представителна власт на директора на РЗОК на териториално
равнище сочи на такава, свързана с
извършване на съответната по предмет дейност на НЗОК на съответното
териториално равнище, поради което не може да се приеме, че представителната
власт на заявителя чрез директора на териториалното звено на НЗОК пред съда
произтича пряко от цитирания ЗЗО.
Не на последно място по същество на
искането за издаване на ЗНИ на основание чл.417, т.1 ГПК се намира следното:
Действително съгласно чл.269 АПК
публичните вземания, породени от изпълнителните основания по чл.268 АПК
се изпълняват по реда на ДОПК, а частните вземания на държавата и общините – по
реда на ГПК, в каквато насока е и разпоредбата на чл.163 ДОПК. С представената
Писмена покана се обосновава характерът й на ИАА съгласно чл.76а и чл.76 б ЗЗО
и чл.21, чл.268 и чл.269 АПК, за който се сочи, че удостоверява частно държавно
вземане и касае покана за връщане на суми за извършени без правно основание
разходи за медицински дейности. Тези вземания обаче се определят от съдебната
практика на Върховния административен съд като публични вземания, а не частни,
изхождайки от “характера на индивидуалните договори, сключвани с НЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ, които не са гражданско правни по своето
естество, тъй като не се сключват по взаимно съгласие между равнопоставени
лица. Създаденото правоотношение е между държавен орган, натоварен с
властнически правомощия и лечебното заведение със самостоятелен правен статут,
се регулира от административното право. Поради това се приема, че тези
вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за
медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за
спазване на регулативните стандарти, не са частноправни и поради това не
подлежат на събиране по граждански ред”. /в тази насока изрично Решение №6694
от 19.05.2014г на ВАС по адм.д. № 13395/ 2013г., IV отд./. Следователно
неприложим се явява гражданско правния ред, вкл. по реда на чл.417, т.1 ГПК в
заповедното производство за претендираните вземания от заявителя.
По така изложените
съображения следователно частната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното разпореждане поради идентичност на крайния правен резултат, подлежи
на потвръждаване.
Водим от горното и на основание чл.278,
ал.4 ГПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
от 18.12.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 2584/ 2019г. по описа на Асеновградски районен
съд – I гр.с., с което е отхвърлено подаденото от РЗОК-Пловдив, представлявано
от Д. Й. К., чрез юриск.С.Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане в размер на 3306,15 лева, представляваща сума получена без
правно основание з надвишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на
2017г., за което е издадена писмена покана № 160283 от 05.07.2018г. на
Директора на РЗОК – Пловдив, ведно с обезщетение за забава в размер на 457,39 лева за периода
20.07.2018г. до 29.11.2019г. и в размер на законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
длъжник по което е ЕТ” ***
– АИППМП”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. Н. С..
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: