гр.Варна, 21.01. 2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на горепосочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от
съдия А. БРАТАНОВА в.ч.т.д. № 705 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано
е по предявена частна жалба от Банка ДСК против Определение № 468/21.09.2018
год., постановено по т.д.№ 104/2018 год. по описа на ДОС, с което е прекратено
производството по т.д.№ 104/2018 год.
Основателността
на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна –
ЕТ „Симет – Светозар Тошев“, с.Опанец, Област Добрич.
Частната жалба е редовна и
надлежно администрирана.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред
ДОС е образувано по искова молба от Банка ДСК
за заплащане на главни и акцесорни задължения по договор за кредит,
сключен с ответника – кредитополучател.
За
да прекрати производството по делото ДОС е констатирал, че в образувано
производство по ЧГД № 26440/2015 год. на СРС, II ГО, 52 състав е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по процесния договор за кредит, вкл.
изпълнителен лист от 04.06.2015 год. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано ИД при ЧСИ Мариян Петков, с рег.№
851у СГС, което понастоящем е прехвърлено към ЧСИ Трифон Димитров , рег.№ 801 с
район на действие ОС – Бургас. Предмет на изпълнение е процесната главница от
29667, 88 лева. С определение № 30395/20.11.2017 год. СГС е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение и
е обезсилил издадения изпълнителен лист.
Към настоящия момент ИД е висящо, ведно с всички наложени обезпечения от Банка ДСК.
Независимо
от горното, ищецът е инициирал пристъпване към изпълнение върху движими вещи –
предмет на учреден особен залог по договор от 27.03.2012 год. При ЧСИ Л.Тасева е е налично висящо
изпълнително дело № 194/2017 год. между
същите страни и на същото основание.
При
горната фактическа установеност, ДОС е формулирал извода, че е недопустимо за
едно и също вземане да са налице три висящи производства. Ищецът разполага с
изпълнителен титул за вземането , респ. завеждането на ново исково производство
за същото е недопустимо. Евентуалното
уважаване на съдебнопредявената претенция би довело до снабдяване с втори
изпълнителен титул за същото вземане.
Съдът,
като съобрази правомощията си, визирани в ТР № 6/15.01.2019 год., предмета на
спора, както и формулираното доказателствено искане в предявената частна жалба,
намира, че изясняването на спора от фактическа и правна страна налага
изискването на ЧГД 26440/2015 год. по описа на СРС. Горното е обусловено от формулирания спор
между страните относно това предявен ли е иск с правно основание чл. 422 ГПК с
предмет съществуването на заповедния
дълг и налице ли е обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Водим
от горното и на основание чл. 278, ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС за
послужване ЧГД 26440/2015 год. по описа на СРС, 52 състав или евентуално –
служебно изготвено копие от същото.
ДЕЛОТО да се докладва
незабавно за произнасяне при постъпване на изисканото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: